Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Ивелина Стоянова Димитрова и други срещу България", жалба № 39084/10

На Портала "Права на човека" и на страницата на Министерство на правосъдието е публикуван преводът на решението на ЕСПЧ по делото "Ивелина Стоянова Димитрова и други срещу България", жалба № 39084/10.

Жалбата е подадена от 23 лица, членове на три ромски семейства от община Варна. В производствата пред националните власти те са били представлявани от неправителствената организация „Обновление“ (наричана по-долу асоциацията). Жалбата касае разрушаването на едно от обитаваните от тях в продължение на 20 години жилища на ул. „Боримечката“ № 1 и № 1а в кв. Младост, гр. Варна.

Поради установена по надлежния ред негодност за обитаване на жилището, на 25 май 2008 г. кметът на района е издал заповед за разрушаване на сградите.

На 21 ноември 2008 г. са започнали дейностите по разрушаване, които са приключили няколко седмици по-късно. На 9 октомври 2009 г. асоциацията е подала жалба пред Административен съд – Варна с оплаквания, че общината е нарушила основните им права, което довело и до смъртта на малко бебе. АС-Варна е постановил, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК и е дал подробни указания. На 21 октомври 2009 г. асоциацията е подала жалба с пояснения. В решението си АС-Варна е приел, че нито с първоначалната, нито с последващата жалба е бил сезиран с оплакване срещу конкретен административен акт, или с надлежно оплакване срещу конкретни действия или бездействия на общината, нито с иск за вреди по реда на ЗОДОВ. Жалбата била обявена за недопустима. ВАС потвърдил решението на АС-Варна.

Пред ЕСПЧ жалбоподателите, позовавайки се на редица членове от Конвенцията се оплакват, че евикцията им и липсата на алтернативно настаняване е довело до смъртта на малкото им дете и представлява унизително и дискриминационно отношение. Правителството възразява, че жалбоподателите не са изчерпали вътрешноправните средства за защита.

Съдът посочва, че първоначалната жалба на асоциацията до АС-Варна е била хаотична и общо формулирана. Националните съдилища са разгледали различните оплаквания и твърдения на жалбоподателите с оглед няколко възможни средства за защита. ЕСПЧ посочва, че не вижда причина да не се съгласи или да постави под въпрос анализа и заключенията на националните съдилища като отбелязва, че те са в по-добра позиция да тълкуват и приложат националното законодателство и процесуални правила спрямо направените пред тях оплаквания. При описаните обстоятелства, не може да се приеме, че жалбоподателите са предоставили на националните съдилища възможността да предотвратят или поправят твърдените нарушения на Конвенцията.

С оглед гореизложеното Съдът обявява жалбата за недопустима, поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита.