Превод на решението на ЕСПЧ по делото "С. Ф. и други срещу България"

На 7 декември 2017 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото "С. Ф. и други срещу България", жалба № 8138/16.

Жалбата е подадена от пет лица, иракски граждани, във връзка с условията на задържането им след незаконен опит за преминаване на границата. Жалбоподателите твърдят, че условията, в които били поставени децата им при задържането, представляват нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от Конвенцията.

Първият и вторият жалбоподател са съпрузи, а останалите трима жалбоподатели, родени през 1999, 2004 и 2014 г., са техни деца. След като тайно пресекли турско-българската граница, на 17 август 2015 г. жалбоподателите се отправили към българо-сръбската граница. Малко преди нея жалбоподателите били задържани от офицери от Гранична полиция и отведени до предназначено място за задържане в гр. Видин.

След пристигането им във Видин жалбоподателите били настанени в килия заедно с друго семейство. Килията била с площ 4 на 4 метра, с голям двоен прозорец, с непочистени подове и падаща от стените мазилка. Според твърденията на жалбоподателите след настаняването им в килията не им била предоставена храна, нито възможност да посещават тоалетна. На 19 август 2015 г. на жалбоподателите били връчени заповеди за извеждането им от територията на Република България, след което били транспортирани в гр. София и задържани до извеждането им. Вследствие на подадени от тях молби за убежище жалбоподателите били преместени в център от отворен тип. На 23 септември 2015 г. производството по подадените молби било прекратено поради неявяването на жалбоподателите, които междувременно отпътували за Швейцария.

В мотивите си Съдът посочва, че задържането на непълнолетни поражда специфични въпроси заради уязвимостта на тези лица и техните нужди. Жалбоподателите са били задържани за кратък период от време – а именно между 32 и 41 часа. Въпреки това, условията в мястото за задържане са били лоши поради липсата на хигиена в килията и невъзможността за жалбоподателите да ползват тоалетна. От съществено значение е и твърдението за непредоставяне на храна на жалбоподателите през първите 24 часа от задържането им. Поради това, ЕСПЧ установява наличието на нечовешко и унизително отношение спрямо непълнолетните жалбоподатели. От друга страна, Съдът посочва, че към момента на задържането България не е била поставена пред екстремни затруднения в справянето с имиграционната вълна, така че да не може да предостави минимално необходимите условия на непълнолетните лица, които задържа.

С оглед на горепосоченото Съдът намира нарушение на чл. 3 от Конвенцията и присъжда обезщетение в размер на 600 евро за всеки от тримата непълнолетни жалбоподатели, с оглед претърпените от тях неимуществени вреди, както и общо 1000 евро такси и разноски на жалбоподателите.

Българският превод на решението е достъпен на humanrights.bg и mjs.bg.