Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Каменова срещу България"

На 12.07.2018 г. Европейския съд по правата на човека постанови решение по делото "Каменова срещу България", жалба № 62784/09.

Дъщерята на жалбоподателката е починала при ПТП, причинено от трето лице, което впоследствие е осъдено за това деяние. В първоначално образуваното през 1998 г. пред Окръжен съд - Видин наказателно производство жалбоподателката не предявява граждански иск. Постановената първоинстанционна присъда е отменена от Софийския апелативен съд и делото е върнато на досъдебна фаза. При повторното внасяне на обвинителен акт в съда през 2001 г. жалбоподателката предявява граждански иск за причинените й неимуществени вреди, който е допуснат за разглеждане и счетен за основателен от окръжния съд. След обжалване на решението апелативният съд го отменя, считайки, че гражданският иск е недопустим, тъй като е предявен при второто разглеждане на делото в съдебна фаза, след първоначалното му връщане. Съдът приема, че действащата към онзи момент разпоредба на чл. 61, ал. 4 от НПК (1974 г.) изисква гражданският иск да бъде предявен до започване на съдебното следствие, което правило следва да се тълкува като отнасящо се до първото разглеждане на делото от първоинстанционен съд. Това решение е окончателно потвърдено от ВКС през 2007 г.

Жалбоподателката предявява иск пред гражданските съдилища, който е отхвърлен като погасен по давност. Съдилищата намират, че въпреки че гражданският иск на жалбоподателката би бил основателен поради осъждането на извършителя и същият е бил първоначално приет за разглеждане, той впоследствие е отхвърлен като недопустим. Поради това давностният срок, който е 5-годишен и е започнал да тече през 1997 г., не би могъл да се счита за прекъснат.

Пред ЕСПЧ г-жа Каменова повдига оплакване по член 6, § 1 (право на справедлив процес) от Конвенцията, като твърди, че й е отказан достъп до съд, тъй като гражданските й искове не са били разгледани от националните съдилища.

ЕСПЧ отчита, че искът на жалбоподателката е отхвърлен като недопустим, тъй като тя е пропуснала да го предяви при първото разглеждане на производството в съдебна фаза. Действащият към онзи момент НПК поставя изрично изискване искът да бъде предявен преди започване на съдебното следствие. Макар че е съществувала съдебна практика, според която след връщане на досъдебна фаза може да бъде валидно предявен граждански иск, тази практика е била оскъдна и непостоянна. Ето защо жалбоподателката е следвало да е наясно, че като предявява иска си едва при второто съдебно разглеждане, поема риск той да бъде обявен за недопустим и съответно да не прекъсне давността, течаща съгласно ЗЗД. Като отбелязва, че наличието на давностни срокове по начало не е несъвместимо с Конвенцията, Съдът приема, че в случая прилагането на този давностен срок е било достатъчно предвидимо за жалбоподателката. Тя не предоставя обяснения защо не е предявила иска си при първото разглеждане на делото. Още повече, дори когато е пропуснала тази възможност, жалбоподателката е можела да предяви иска си пред гражданския съд преди изтичане на погасителната давност. ЕСПЧ счита, че макар и подходът на националните съдилища да подлежи на критика, тъй като те първоначално са приели за разглеждане иска, а след изтичане на давностния срок са го отхвърлили, жалбоподателката сама се е поставила в неизгодна позиция. 

Съдът постановява, че в случая няма нарушение на чл. 6§1 от Конвенцията.

Българският превод на решението е достъпен на mjs.bg и humanrights.bg.