Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Кирил Иванов с/у България"

На 11.01.2018 г. ЕСПЧ постанови решение по делото Кирил Иванов срещу България, жалба № 17599/07.

На 15 септември 2006 г. жалбоподателят, действащ от името на нерегистрираната организация "Македонски инициативен комитет", уведомил кмета на Благоевград за намерението на организацията да проведе събрание на 30 септември 2006 г. В отговор кметът посочил, че за същата дата и място общината е планирала друго събитие, поради което исканото от жалбоподателя не може да се проведе. Жалбоподателят обжалвал решението на кмета. С решение от 19 септември 2006 г. Районен съд Благоевград потвърдил решението на кмета като законосъобразно, като посочил, че провеждането на събранието, което по характера си било политическо, по време на другото събитие – концерт, не било подходящо. По-конкретно съдът приел, че не следва любителите на музика да бъдат принуждавани да слушат политически речи, особено такива, които се възприемат противоречиво от българското общество, доколкото последното било особено чувствително спрямо твърденията, че в България съществува македонско малцинство, чиито права са нарушени. В резултат от решението събитието било отменено. По сходен начин се развили събитията и през септември 2007 г., при опит за организиране на събрание на "Обединена македонска организация Илинден", чийто член е жалбоподателят.

В жалбата си пред ЕСПЧ жалбоподателят твърди, че с действията си властите са нарушили правото му на сдружаване, гарантирано от чл. 11 от Конвенцията, правото му на ефективни средства за защита по чл. 13 от Конвенцията, както и забраната за дискриминация, прокламирана в чл. 14 от Конвенцията. 

С решение от 11 януари 2018 г. ЕСПЧ заличи като недопустима частта от жалбата, касаеща събитията през септември 2007 г., доколкото относно тях той вече се произнесе с решение по делото "Обединена македонска организация Илинден срещу България (№ 2)" (жалба № 34960/04), имащо по същество ефект и спрямо жалбоподателя. По отношение на оплакванията на жалбоподателя, засягащи събитията от 30 септември 2006 г. Съдът установи нарушение на чл. 11 и чл. 13 от Конвенцията, като не намери за необходимо да разгледа оплакването по чл. 14. 

Съгласно мотивите на Съда причините за забраната на събранието, посочени от кмета и от съда, а именно провеждането на друго събитие по същото време и необходимостта от защита на участниците в него от противоречиви изявления не са достатъчни за да оправдаят намесата в правото на сдружаване на жалбоподателя. В тази връзка Съдът се основава на решенията си по делата "Станков и Обединена македонска организация Илинден срещу България" (жалби № 29221/95 и 29225/95), "Обединена македонска организация Илинден и Иванов срещу България" (жалба № 44079/98) и други, като посочва, че възприетите от националните власти основания за отказ не се различават от вече критикуваните от Съда.

ЕСПЧ също така приема, че благоевградският районен съд не е обосновал становището си за невъзможността за едновременно провеждане на двете събития, нито за необходимостта от предпазване от противоречиви изявления. По отношение на възможността за получаване на обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, същата не би могла да осигури провеждане на събранието, а единствено парична компенсация. Поради посоченото Съдът счита, че жалбоподателят не е имал на разположение ефективни средства за защита на правото си на сдружаване.

С оглед на горното Съдът присъжда в полза на жалбоподателя обезщетение в размер на 6000 евро за претърпените от него неимущствени вреди.

Българският превод на решението е достъпен на humanrights.bg и на mjs.bg.