Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Шалявски и други срещу България", жалба № 67608/11

На 7 април 2011 г., около 11 часа, автомобилът на първия жалбоподател - г-н Шалявски, който страда от множествена склероза в напреднал стадий и е почти изцяло парализиран, е спрян от полицаи. Те го молят да ги последва до полицейското управление, където личният му асистент и шофьор е арестуван, а той е оставен неподвижен за няколко часа в колата докато разследващите органи извършват редица процесуално-следствени действия, включително претърсвания и изземвания в няколко апартамента и офиса, ползвани от жалбоподателя. През това време г-н Шалявски е посетен няколко пъти от втората жалбоподателка, с която съжителства на семейни начала, и която му помогнала за удовлетворяването на естествените му нужди. Около 18 часа на г-н Шалявски е предявено обвинение във връзка с множество случаи на лихварство. Впоследствие той е транспортиран до Окръжен съд Благоевград, където около 23.30 часа му е наложена мярка за неотклонение домашен арест.

След около седмица първият жалбоподател е забелязан от полицейски патрул в центъра на Благоевград в нарушение на наложената му мярка. Полицейските органи започват редовни проверки в жилището, където той следва да изпълнява домашния арест, като установяват поне още два случая на отклонение от мярката. Тя е отменена на 20 юни 2011 г. и е заменена с парична гаранция. Към края на периода полицаите извършват проверки на адреса по 3-4 пъти на ден, но винаги в светлата част на деня. На почти всички проверки присъства втората жалбоподателка, а на някои от тях – третият жалбоподател, пълнолетният син на втората жалбоподателка, и четвъртата жалбоподателка, тогава малолетната дъщеря на първите двама жалбоподатели.

През ноември 2016 г. на г-н Шалявски е повдигнато окончателно обвинение за над 100 случая на лихварство, като обвинителният акт е внесен в съда.

Първият жалбоподател повдига оплаквания по чл. 3 (нечовешко и унизително отношение), както и по чл. 13 от Конвенцията (липса на ефективно вътрешноправно средство за защита) във връзка със събитията на 7 април 2011 г.

Всичките четирима жалбоподатели се оплакват от нарушение на чл. 8 от Конвенцията (право на личен и семеен живот) и по чл. 13 от Конвенцията (липса на ефективно вътрешноправно средство за защита) по отношение на наложената мярка за неотклонение домашен арест и проследяването на изпълнението й от полицията.

Съдът постановява, че има нарушение на чл. 3 и чл. 13 от Конвенцията във връзка със задържането на г-н Шалявски на 7 април 2011 г., тъй като „властите изглежда не са положили усилие да осигурят друг асистент и като резултат жалбоподателят е бил оставен за много часове в състояние на безпомощност, което предизвикало в него чувство на терзание и унижение“ (§63 от решението). По отношение на липсата на ефективно правно средство Съдът отбелязва, че след 2014 г. иск по чл. 1 от ЗОДОВ може да се приеме за ефективно средство по подобни оплаквания, но настоящият случай визира събития от 2011 г., а наличието на средства следва да се разглежда спрямо времето, по което е била подадена жалбата (§49 от Решението).  

По отношение на оплакванията по чл. 3 и чл. 8 във връзка с домашния арест Съдът постановява, че те са явно необосновани и ги обявява за недопустими на основание чл. 35, § 3, т. а от Конвенцията. По-специално той отбелязва, че стресът, претърпян от първия жалбоподател от полицейските посещения, не достига минималното ниво на суровост, изискуемо по чл. 3. С оглед оплакванията за намеса в семейния живот на жалбоподателите ЕСПЧ посочва, че предвид конкретните факти - краткостта на посещенията, неколкократното отклонение на г-н Шалявски от наложената му мярка, липсата на опити за влизане със сила, когато на полицейските служители е отказван достъп - честотата им не изглежда произволна или ненужна.

Решението ще влезе в сила в срок от три месеца след постановяването му съгласно правилата на чл. 44, ал. 2 от Конвенцията.

Българският превод на решението е публикуван на портала "Права на човека" и на страницата на Министерство на правосъдието.