Превод на решението на ЕСПЧ по жалба "Димитър Йорданов срещу България"

На 06 септември 2018 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по жалба "Димитър Йорданов срещу България", № 3401/09.

Жалбоподателят е собственик на земя. В края на 80-те и началото на 90-те години властите откриват въглищна мина в близост до имота му и с решение на кмета земята на жалбоподателя е отчуждена. Жалбоподателят не получава определеното му с решението обезщетение във вид на друг парцел и по негово искане през 1992 г. областният управител отменя отчуждаването. През следващите години мината се разраства в близост до собствеността на жалбоподателя. Въглищата се добиват чрез детонации, които по негови твърдения ежедневно разтърсват дома му и водят до срутване на прилежащите постройки и образуване на големи пукнатини по къщата. През 1997 г. г-н Йорданов напуска имота. Той безуспешно търси обезщетение от дружеството, управляващо мината, собственик на чийто капитал по това време е държавата.

През 2001 г. жалбоподателят завежда иск срещу дружеството за причинените му имуществени вреди. Според приетото от националния съд експертно заключение къщата вече е негодна за живеене. Окръжен съд Перник отхвърля иска поради недоказаност на причинно-следствената връзка между увреждането и дейността на мината. Софийският апелативен съд потвърждава решението на първата съдебна инстанция. Касационна инстанция се произнася делото да бъде върнато за ново разглеждане. След назначаването на нова експертиза и изслушването на свидетелски показания Софийският апелативен съд отхвърля иска. Той установява, че детонациите са били проведени в близост до жилищни постройки, в противоречие със закона, но че не е доказано наличието на причинна връзка между увреждането на имуществото и дейността на мината. ВКС потвърждава това решение.

Жалбоподателят се оплаква по чл. 6 §1 от Конвенцията от начина, по който националните съдилища са разгледали иска му. Той също така твърди, че правото му на дом по чл. 8 от Конвенцията е било нарушено и че е бил лишен от ползване на собствеността си, в противоречие с чл. 1 от Протокол № 1.

Съдът счита, че къщата е престанала да бъде дом на жалбоподателя през 1997 г., когато той я е напуснал, поради което оплакването по чл. 8 е недопустимо.   По оплакването по чл. 6, ЕСПЧ счита, че изводът на националните съдилища не е произволен и не намира нарушение.

По отношение на оплакването по чл. 1 от Протокол № 1 Съдът намира, че неуспешното отчуждаване на процесния имот и дейността на мината, която фактически е била под държавен контрол, ангажира отговорността на властите за оставането на собствеността на жалбоподателя в буферна зона. Тази ситуация, която е предизвикала напускането на имота от жалбоподателя, представлява намеса в правото му на мирно ползване на неговите притежания. Съдът установява, че намесата не е била законна по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1, тъй като детонации са провеждани много по-близо от минималната отдалеченост, изискуема съгласно законодателството в случая. Поради това е налице нарушение на тази разпоредба от Конвенцията.

С оглед на горното, Съдът присъжда в полза на жалбоподателя сумата от 8000 евро за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди и сумата от 1922 евро за разходи и разноски.

Българският превод на решението е достъпен на е-страниците humanrights.bg и mjs.bg.