Добавен е преводът на решението на ЕСПЧ по жалбата "Владимиров срещу България"

На 25 септември 2018 г. Европейския съд по правата на човека постанови решение по по жалбата "Владимиров срещу България", № 58043/10, свързана със свлачищните процеси в района на град Варна, до автобусна спирка "Журналист", регистрирани още през 1972 г.

През 1983 г. жалбоподателят купува земя в района на свлачището. През 1995 г. по негова инициатива предназначението на земята е променено от земеделска на предназначена за строителство и жалбоподателят получава разрешение за строеж. На следващата година строителните му действия са спрени, а разрешението за строеж отменено със заповеди на местните власти. Жалбоподателят оспорва двете заповеди по съдебен ред. През 1999 г. ВАС съд уважава жалбите му на процедурни основания, въпреки че строежът, предприет от жалбоподателя, се отклонява от параметрите на разрешението му за строеж.

През 2005 г. и 2008 г. изградените от жалбоподателя в имота му хотел и ресторант претърпяват съществени увреждания вследствие на активизирания на свлачищните процеси. Жалбоподателят завежда иск по ЗОДОВ за обезщетение за вредите, претърпени поради непредприемане от националните власти на укрепителни действия в района. Искът е отхвърлен с окончателно решение на ВАС, с констатацията, че претърпените от жалбоподателя вреди не са в пряка причинна връзка с твърдението за бездействия на държавата, а с естествените природни процеси.

Междувременно, в периода между 1997 г. и 2011 г. се наблюдават неколкократни активизирания на свлачището. През април 1997 г. министърът на териториалното развитие и строителството забранява строителство в района до осъществяването на трайни укрепителни и отводнителни мероприятия. Централните и местни власти предприемат редица превантивни и измервателни мерки. Укрепителни мероприятия не са проведени отчасти и поради честото активизиране на свлачищните процеси, което налага постоянно ревизиране на изготвените инвестиционни проекти. В допълнение, собствениците на терени в района не оказват достатъчно съдействие, като отказват достъп за построяване на временни съоръжения, които да позволят извършването на задълбочени инжинерни и геоложки проучвания.

Пред ЕСПЧ жалбоподателят повдига оплакване по член 1 от Протокол № 1, че държавата не е предприела необходимите мерки, за да предотврати вреди върху собствеността му. Съдът обявява жалбата на г-н Владимиров за явно необоснована. Той отбелязва, че правото на едно лице мирно да се ползва от притежанията си не е абсолютно и не се простира отвъд разумното според обстоятелствата. В случаите на природни бедствия, които са по същността си извън човешкия контрол, задълженията на държавата за предприемане на позитивни мерки не се разпростира толкова широко, както например в случаите на имуществени вреди, настъпили в резултат на инциденти, свързани с рискови човешки дейности. Жалбоподателят е купил земята с цел осъществяване на търговска дейност, бил е осведомен за свлачищните процеси и е следвало да прецени сам риска за инвестициите си. Съдът отбелязва, че след 1997 г, властите са предприели множество мерки, като реалното укрепване на региона е било възпрепятствано по обективни причини. На последно място, Съдът се съгласява с изводите на националните съдилища в производството по ЗОДОВ, че вредите за жалбоподателя са настъпили в резултат на бедствието и биха могли да настъпят независимо от предприемането на укрепителни мероприятия от държавните власти. Той счита, че при тези обстоятелства, с оглед на оперативните решения, които трябва да вземат, властите не следва да са подложени на непропорционална тежест.  

Българският превод на решението е достъпен на humanrights.bg и на mjs.bg