Превод на решението по допустимост по делото "Мюсюлманско настоятелство Старцево срещу България"

Жалбата засяга оплакване на Мюсюлманското настоятелство с. Старцево, че е била нарушена свободата му на упражняване на религия, гарантирана по чл. 9 от Конвенцията, както и че липсва ефективно правно средство за защита на това му право (нарушение на чл. 13 от ЕКПЧ).

Организацията жалбоподател твърди, че е била възпрепятствана от представители на общината да извършва обредни и погребални ритуали в действащото гробище в селото, както и че въпросният гробищен парк е нейна собственост, въпреки че земята е актувана като публична общинска, респ. държавна собственост. Оплакванията на Мюсюлманското настоятелство, във връзка с последното твърдение, не са включени от Съда във въпросите към Правителството.

Съдът намира, че организацията жалбоподател не е доказала намеса от страна на публичните власти в правото й да изповядва своята религия и че не е налице основателно твърдение за нарушение на съществено право, съгласно Конвенцията.

Българската версия на решението на ЕСПЧ по делото "Мюсюлманско настоятелство Старцево срещу България" е достъпна на страницата "Права на човека" и на страницата на МП.