Резюме на решението по дело "Международна банка за търговия и развитие АД и други срещу България"

На 02.06.2016 г. ЕСПЧ постанови решение по делото "Международна банка за търговия и развитие АД и други срещу България", в което единодушно прие, че са допуснати нарушения на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията (право на собственост), на член 6 § 1 (справедлив съдебен процес) и чл. 13 (наличие на вътрешноправно средство за защита).

Жалбата от името на банката е подадена от страна на акционери и лица, назначени в нейното ръководство чрез решения на общото събрание на акционерите, които по-късно са отменени от съдилищата, малко преди БНБ да назначи квестори, които да представляват и управляват банката вместо нейните органи, които на свой ред са заменени от синдици, назначени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките след като Софийски градски съд обявява несъстоятелност. Жалбоподателите – акционери и лица, участвали в ръководството на банката, повдигат редица оплаквания, от името на банката и от свое име, по-конкретно, че органите на прокуратурата неправомерно са се намесили в ръководството на банката; лицензът на банката е отнет незаконосъобразно от БНБ; производството, в което банката е обявена в несъстоятелност, не е справедливо, както и че налагането на запор на личните банкови сметки на двама от жалбоподателите е несъразмерно и не подлежи на съдебен контрол.

Позовавайки се на изводите по делото "Злинсат срещу България", ЕСПЧ напомня, че решения, взети от органите на прокуратурата в хода на упражняването на техните неясно определени и неограничени правомощия по чл. 119, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт от 1994 г. /отм./ по отношение на дружества с ограничена отговорност не са подкрепени с достатъчно ефективни гаранции срещу произвол и не могат да се смятат за законни по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 и заключава, че е налице нарушение на тази разпоредба от Конвенцията.

Във връзка с решението на БНБ да отнеме лиценза на банката, ЕСПЧ приема, че жалбата е идентична с тази, разгледана в делото "Капитал Банк АД срещу България", и предвид липсата на процесуални гаранции намесата е незаконосъобразна, което води до нарушение на чл. 1 от Протокол № 1. ЕСПЧ изрично отбелязва, че не изказва мнение дали решението на БНБ да отнеме лиценза на банката е правомерно по отношение на българското законодателство.

По отношение на производството по несъстоятелност ЕСПЧ отново се позовава на делото "Капитал Банк АД" поради идентичност на фактите и действащата правната рамка и намира нарушение на чл. 6, § 1 в два аспекта – обвързаността на съда от акта на БНБ за отнемане на банковия лиценз и неадекватното представителство на банката чрез назначени от БНБ квестори.

ЕСПЧ намира нарушение на член 1 от Протокол № 1 и член 13 от Конвенцията поради наложения запор на банковите сметки на двама от жалбоподателите и липсата на възможност за обжалване на мярката.                      

ЕСПЧ присъжда на жалбоподателите обезщетение за разходи и разноски в размер на 4085 евро.

Българският превод на решението е достъпен на humanrights.bg и mjs.bg.