Резюме на решението на ЕСПЧ по делото "Стефанов срещу България" (жалба № 51127/18)

На 1.10.2020 г. ЕСПЧ постанови решение по делото „Стефанов срещу България“,  с което отхвърли като недопустими жалбата на г-н Михаил Михайлов Стефанов, блогър от гр. Стара Загора. Делото касае оплаквания по чл. 5 § 3 от Конвенцията във връзка със задържането на жалбоподателя през 2018 г., както и оплакване по чл. 10 от Конвенцията за нарушаване на правото на свободно изразяване на мнение с оглед образуваното впоследствие наказателно производство срещу него по обвинения за опетняване знамето на Република България и за хулиганство, извършено на публично място с изключителен цинизъм и дързост (престъпления по чл. 108, ал. 2 и чл. 325, ал. 2 от НК). Жалбоподателят, позовавайки се на член 13 от Конвенцията, твърди, че не е имал ефективно вътрешноправно средство за защита във връзка с оплакванията си по член 10. Жалбата до ЕСПЧ е подадена на 22.10.2018 г.

Повод за наказателното преследване срещу г-н Стефанов е заснето от него видео пред съдебната палата в гр. София как запалва, а след това уринира върху българското знаме, което впоследствие той публикува в YouTube и предоставя линк към него на своя уеб сайт. Жалбоподателят е задържан на 03.06.2018 г. в гр. Стара Загора и на основание чл. 76 от ЗМВР е приведен в ареста в гр. София. На следващия ден е издадена заповед за задържане на основание чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Впоследствие е задържан от прокурор от Специализираната прокуратура до 72 часа, след което му е наложена и мярка за неотклонение „задържане под стража“. Жалбоподателят остава задържан до 14.03.2019 г. Наказателното дело срещу него бива разгледано по два пъти от Специализирания наказателен съд (СпНС) и Апелативния специализиран наказателен съд (АСпНС). На 30.04.2020 г. АСпНС частично отменя осъдителната присъда на СпНС и я потвърждава в частта, в която жалбоподателят е признат за виновен за оскверняване на знамето чрез уриниране и запалване и за квалифицирано хулиганство, както и по отношение на наложеното наказание –  една година и десет месеца лишаване от свобода при условията на чл. 66 от НК. Към датата на постановяване на решението на ЕСПЧ наказателното производство срещу жалбоподателя е висящо пред Върховния касационен съд.

На 03.09.2018 г. г-н Стефанов обжалва заповедта за полицейско задържане пред АССГ, претендирайки и обезщетение за вреди, но съдът връща жалбата като просрочена. Определението е потвърдено от ВАС.

На 02.12.2019 г. жалбоподателят предявява иск за обезщетение за вреди от действията на СпНС, АСпНС и Специализираната прокуратурата във връзка с предварителното му задържане и наказателното производство срещу него. Той твърди, наред с други неща, че тези органи са нарушили правата му по член 5 § 3 и член 10 от Конвенцията. Това производство също е висящо към момента на постановяване на решението на ЕСПЧ.

По отношение на оплакването по чл. 5 § 3 от Конвенцията ЕСПЧ потвърждава, че искът за обезщетение по член 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), обикновено достъпно и адекватно средство за защита по отношение на предполагаемо нарушение на член 5 §§ 1 - 4 от Конвенцията, което вече е приключило, както и че предлага разумна перспектива за успех. В настоящия случай жалбоподателят сезира ЕСПЧ докато все още е в предварителния арест. Съдът намира, че след освобождаването му на 14.03.2019 г. той е следвало да предяви иск за обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за оплакването си по член 5 § 3 от Конвенцията преди да подаде жалба до ЕСПЧ. Няма данни дали той е направил това правилно, тъй като предявеният от него през декември 2019 г. иск за обезщетение във връзка с предварителното му задържане, е висящо към датата на последната информация, с която разполага Съдът. Дори ако производството бъде прекратено по някаква причина, жалбоподателят все още ще може да използва това средство за защита, тъй като срокът за предявяване на иск е пет години. Поради това Съдът обявява жалбата в тази ѝ част за недопустима на основание член 35 §§ 1 и 4 от Конвенцията.

Разглеждайки оплакването по чл. 10 от Конвенцията, Съдът отбелязва, че жалбата на г-н Стефанов е преждевременно подадена що се отнася до наказателното производство срещу него, тъй като това производство все още е висящо.

На следващо място Съдът приема, че средствата за защита, които жалбоподателят е имал по отношение на оплакванията си по член 5 § 3 от Конвенцията, могат да се разглеждат като ефективни и по отношение на оплакванията по член 10.

Съдът намира, че жалбата срещу заповедта за задържане по ЗВМР в комбинация с иск по ЗОДОВ е било ефективно средство за защита по отношение на полицейското задържане. Той коментира две решения на българските административни съдилища, в които те са обсъдили в такива производства аргументи относно ограничаване на свободата на словото и са извършили преценка за пропорционалност на намесата в това право. ЕСПЧ  не намира причина да приеме, че те не биха го направили и в случая на жалбоподателя. В настоящия случай обаче жалбоподателят е пропуснал да повдигне такива оплаквания изобщо в жалбата си срещу заповедта за полицейско задържане, а и тази жалба е била просрочена.

По отношение на задържането на жалбоподателя на другите основания Съдът намира, че искът за обезщетение по член 2 ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ е бил възможно и подходящо средство за защита и че българските съдилища вече имат практика по искове, свързани с прокурорското задържане. Съдът изрично отбелязва, че в по-новата си практика, включително в производствата по ЗОДОВ, българските съдилища се позовават пряко на Конвенцията. Затова не може се предполага, че в такива производства те не биха приели за относими аргументи, основани на член 10 от Конвенцията. Ето защо Съдът отхвърля жалбата и в тази част на основание член 35 §§ 1 и 4 от Конвенцията поради неизчерпване на вътрешните средства за защита.

С оглед изводите си във връзка с оплакването по чл. 10 от Конвенцията, ЕСПЧ обявява оплакването по чл. 13 от Конвенцията за явно необосновано.

Решението на Съда е окончателно.