Решения на ЕСПЧ, обявени на 18 октомври 2018 г.

На 18 октомври 2018 г. Европейският съд по правата на човека обяви решения по жалби "Владимиров срещу България", № 58043/10 и "Георгиев срещу България"№ 60770/15, както и приятелско споразумение по жалба "Николов срещу България", № 62585/09.

Решение по допустимост по жалба "Владимиров срещу България", № 58043/10

Жалбата "Владимиров срещу България" засяга свлачищните процеси в района на град Варна, в близост до автобусна спирка "Журналист", регистрирани още през 1972 г. През 1983 г. жалбоподателят купува земя в района на свлачището. През 1995 г. по негова инициатива предназначението на земята е променено от земеделска на предназначена за строителство и жалбоподателят получава разрешение за строеж. На следващата година строителните му действия са спрени, а разрешението за строеж отменено със заповеди на местните власти. Жалбоподателят оспорва двете заповеди по съдебен ред. През 1999 г. ВАС съд уважава жалбите му на процедурни основания, въпреки че строежът, предприет от жалбоподателя, се отклонява от параметрите на разрешението му за строеж.

През 2005 г. и 2008 г. изградените от жалбоподателя в имота му хотел и ресторант претърпяват съществени увреждания вследствие на активизирания на свлачищните процеси. Жалбоподателят завежда иск по ЗОДОВ за обезщетение за вредите, претърпени поради непредприемане от националните власти на укрепителни действия в района. Искът е отхвърлен с окончателно решение на ВАС, с констатацията, че претърпените от жалбоподателя вреди не са в пряка причинна връзка с твърдението за бездействия на държавата, а с естествените природни процеси.

Междувременно, в периода между 1997 г. и 2011 г. се наблюдават неколкократни активизирания на свлачището. През април 1997 г. министърът на териториалното развитие и строителството забранява строителство в района до осъществяването на трайни укрепителни и отводнителни мероприятия. Централните и местни власти предприемат редица превантивни и измервателни мерки. Укрепителни мероприятия не са проведени отчасти и поради честото активизиране на свлачищните процеси, което налага постоянно ревизиране на изготвените инвестиционни проекти. В допълнение, собствениците на терени в района не оказват достатъчно съдействие, като отказват достъп за построяване на временни съоръжения, които да позволят извършването на задълбочени инжинерни и геоложки проучвания.

Пред ЕСПЧ жалбоподателят повдига оплакване по член 1 от Протокол № 1 за пропуска на държавата да предприеме необходимите мерки, дължими за предотвратяване на вредите върху неговата собственост. Съдът обявява жалбата на г-н Владимиров за явно необоснована. Съдът отбелязва, че правото на едно лице мирно да се ползва от притежанията си не е абсолютно и не се простира отвъд разумното според обстоятелствата. В случаите на природни бедствия, които по същността си са извън човешкия контрол, задълженията на държавата за предприемане на позитивни мерки не се разпростират толкова широко, както например в случаите на имуществени вреди, настъпили в резултат на инциденти, свързани с рискови човешки дейности. Жалбоподателят е купил земята с цел осъществяване на търговска дейност, бил е осведомен за свлачищните процеси и е следвало да прецени сам риска за инвестициите си. Съдът отбелязва, че след 1997 г, властите са предприели множество мерки, като реалното укрепване на региона е било възпрепятствано по обективни причини. На последно място, Съдът се съгласява с изводите на националните съдилища в производството по ЗОДОВ, че вредите за жалбоподателя са настъпили в резултат на бедствието и биха могли да настъпят независимо от предприемането на укрепителни мероприятия от държавните власти. Той счита, че при тези обстоятелства, с оглед на оперативните решения, които трябва да вземат, властите не следва да са подложени на непропорционална тежест.  

Решение по допустимост по жалба "Георгиев срещу България", № 60770/15

През 2012 г. кметът на с. Миролюбово, където живеел жалбоподателят, посещава дома му заедно с двама служители на общината, за да му връчи административен акт. След като жалбоподателят отказва да получи акта и се скрива в дома си, кметът извиква за съдействие двама полицейски служители. Жалбоподателят твърди, че полицаите са му наредили да отвори входната врата, след което са употребили насилие спрямо него, като са го удряли и ритали, притиснали са го към земята и са му поставили белезници. След известно време белезниците са били свалени.

Жалбоподателят подава оплакване до началника на полицията в Бургас. Образувани са дисциплинарни производства, в резултат на които на служителите са наложени дисциплинарни наказания – за превишаване на правомощията при нареждане за поставяне на белезници на жалбоподателя и за неотразяване в доклада на средствата, приложени спрямо него, и последствията от тях. 

Междувременно г-н Георгиев подава жалба в прокуратурата, която първоначално отказва да образува наказателно производство срещу полицаите. След оспорване от страна на жалбоподателя апелативна прокуратура отменя отказа и връща делото на районната прокуратура, която образува наказателно производство. В хода на разследването са разпитани служителите на общината, проведени са очни ставки и е извършена медицинска експертиза. На жалбоподателя е дадена възможност да се запознае със събраните доказателства, както и да изиска разпити на други свидетели. С постановление от 2015 г. прокуратурата прекратява производството, като кредитира изцяло версията на полицейските служители, според която жалбоподателят е имобилизиран и са му поставени белезници вследствие агресивното му поведение спрямо полицаите. Прокуратурата счита, че твърденията на г-н Георгиев не са подкрепени от никакви доказателства. За част от нараняванията, констатирани по тялото на жалбоподателя, е установено, че са причинени от друг инцидент, станал по-рано същата седмица в дома му. Постановлението за прекратяване е окончателно потвърдено от окръжния съд, който намира, че употребата на сила е била необходима и оправдана от поведението на жалбоподателя.

Пред ЕСПЧ жалбоподателят се оплаква по чл. 3 от Конвенцията, като твърди, че полицейските служители са употребили насилие спрямо него, както и че по случая не е проведено ефективно разследване. 

По отношение на първото оплакване Съдът посочва, че в компетентността на националните власти е да оценят наличните доказателства и тяхната преценка за фактите не може да бъде заместена. В настоящия случай прокуратурата е образувала наказателно производство, като изводите, до които е стигнала, са били изцяло възприети от съдилищата. От друга страна, твърденията на жалбоподателя не са подкрепени от никакви доказателства. Ето защо ЕСПЧ намира, че употребената от полицаите сила не е била непропорционална и оплакването на г-н Георгиев е явно необосновано.

Оплакването на жалбоподателя от липсата на ефективно разследване също е отхвърлено като явно необосновано. Съдът счита, че органите са предприели множество действия за установяване на обстоятелствата по случая; жалбоподателят, подпомаган от адвокат, е имал възможност да участва активно в производството; на последно място, изводите на прокуратурата и съдилищата са били подробно мотивирани. Поради това ЕСПЧ приема, че осъщественото разследване е било ефективно.

Приятелско споразумение по жалба "Николов срещу България", № 62585/09

Жалбата касае повдигнати от жалбоподателя оплаквания за нарушение на правото му на свобода на изразяване на мнение, гарантирано по чл. 10 от Конвенцията. След като завел тъжба срещу директора на НСИ за неизпълнение на съдебно решение по чл. 172 от НК, г-н Николов е бил осъден за непозволено увреждане. Жалбоподателят е заплатил общо около 20 000 лева за обезщетение, лихви за забава и разноски по изпълнителното производство, като отделно е заплатил и разноски за адвокат по националното производство.

Българската държава прие да заплати на жалбоподателя 6500 евро и 22 246,95 лева за всички понесени от него имуществени и неимуществени вреди, и направени разходи и разноски.