Превод на решението по допустимост на жалба "Петров и други срещу България"

На 19 юни 2018 г. ЕСПЧ постанови решение по допустимостта на жалба № 63852/11, "Валентин Иванов ПЕТРОВ срещу България" и 2 други жалби: №№ 79200/13 и 3959/16.

И тримата жалбоподатели са лица, които към момента на подаване на жалбите им пред ЕСПЧ изтърпяват наказание лишаване от свобода. Те се оплакват по чл. 3 от Протокол № 1 към Конвенцията от невъзможността да упражнят своето право на глас, предвидена по чл. 42, ал. 1 от Конституцията на Република България. Първият жалбоподател - г-н Петров, впоследствие е освободен, а другите двама жалбоподатели – г-н Господинов и г-н Йорданов, изтърпяват наказания доживотен затвор. 

В решението си по делото "Кулински и Събев" (жалба № 63849/09) ЕСПЧ вече е приел, че невъзможността за жалбоподателите по това дело да гласуват в конкретни избори е нарушила правата им по чл. 3 от Протокол № 1. ЕСПЧ посочва, че в настоящия случай жалбоподателите не разполагат със средство за защита срещу тази забрана, доколкото тя произтича от Конституцията и те нямат право на индивидуална жалба до Конституционния съд. В този смисъл шестмесечният срок по чл. 35 § 1 от Конвенцията за подаване на жалба започва да тече от датата на конкретните избори, в които жалбоподателите не са могли да гласуват. В настоящия случай Съдът констатира, че жалбите и на тримата жалбоподатели са подадени повече от шест месеца след последно проведените към датите на подаване парламентарни избори. По отношение на проведените след подаване на жалбите избори жалбоподателите също не са предявили конкретни оплаквания в шестмесечен срок. Ето защо ЕСПЧ отхвърля жалбите като просрочени, в съответствие с чл. 35 § 1 и § 4 от Конвенцията.

Българският превод на решението е достъпен на humanrights.bg и на страницата на министерство на правосъдието.