Бюлетин "Решения на ЕСПЧ по дела срещу България" - брой 14, октомври - декември 2016 г.
В четиринайсети брой на Бюлетина „Решения на ЕСПЧ по дела срещу България“ са включени решенията, постановени от Съда в периода от месец октомври до месец декември 2016 г.
ЕСПЧ обяви за недопустими пет жалби срещу България. Две от тях („Вельов и Димитров срещу България“ и „Атанасов срещу България“) касаят оплаквания по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, относно неприключването, съответно забавянето при обезщетяването на жалбоподателите за отчуждено имущество по реда на ЗТСУ (отм.).
Съдът обяви за недопустима и жалбата „Димитрова и други срещу България“ относно невъзможността жалбоподателите да влязат във владение на техен имот, поради отказа на „Ню Бояна филм“ АД да се съобрази с влязло в сила през 1999 г. съдебно решение.
Следващата жалба, която Съдът прие за недопустима („Коретчи срещу България“), е свързана с оплаквания за нарушаване на правото на свобода и сигурност по член 5 от Конвенцията.
ЕСПЧ обяви за недопустима и жалбата на „Мюсюлманско настоятелство с. Старцево срещу България“, приемайки за явно необосновани оплакванията по член 9 и член 13 от Конвенцията във връзка с твърденията, че представители на общината възпрепятствали сдружението-жалбоподател да извършва обредни и погребални ритуали в действащото гробище на селото.
Следвайки добре установена практика („Кирилова и други срещу България“) ЕСПЧ намери нарушения на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията в осем случая, поради неприключването или забавянията при отчуждително-обезщетителни процедури по ЗТСУ (отм.)
По делото „Чакалова-Илиева срещу България“ Съдът постанови, че е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията. ЕСПЧ прие, че жалбоподателката е била поставена в ситуация на невъзможност законността на нейното уволнение като директор на средно училище да бъде разгледана от съд, поради непоследователната практика на вътрешните съдилищата в периода 2007-2010 г., по въпроса дали в подобни ситуации надлежен ответник е самото училище или Регионалният инспекторат по образованието.
ЕСПЧ постанови, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията по делото „Л.Д. и П.К. срещу България“ поради това, че жалбоподателите, които претендират биологично бащинство, не са имали ефективна възможност да оспорят извършено от страна на трети лица, припознаване по отношение на две деца.
Нарушение на член 10 от Конвенцията е налице по делото „Бойканов срещу България“. Жалбоподателят бил осъден за клевета спрямо държавен съдебен изпълнител. Съдът приема, че в случая осъждането на жалбоподателя представлява непропорционална намеса в правото му на свобода на изразяване на мнение.