Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Изгрев АД и ТК-Холд АД" срещу България

На 27.08.2019 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по жалба "Изгрев АД и ТК-Холд АД срещу България", № 34655/11. 

Първият жалбоподател, Изгрев АД, е дружество, създадено през 1991 г. след преобразуване на държавно предприятие. Държавата е собственик на всички дялове в него до 1997 г., когато дружеството е приватизирано, като 80% от дяловете са придобити от втория жалбоподател, ТК-Холд АД. През 1998 г. компанията И. купува 8% от дяловете.

През 2004 г. и 2005 г. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол завежда искове срещу И. за неизпълнение на задължения по приватизационния договор. Агенцията печели исковете и се сдобива с изпълнителни листове, но не успява да удовлетвори вземанията си от И. През 2007 г. по искане на Агенцията и на основание §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК е учредена законна ипотека върху няколко имота на дружеството-жалбоподател, като обезпечение за задълженията на И. През 2010 г. съдебен изпълнител продава на публична продан два от ипотекираните имоти. Средствата от продажбата покриват цялото задължение на И. в размер на 120 673 лева, които са изплатени на Агенцията.

След отмяната на §8 през 2015 г. дружеството-жалбоподател предявява иск срещу Народното събрание и Агенцията, позовавайки се на чл. 4 § 3 от ДФЕС. То твърди, че §8 противоречи на правото на ЕС и претендира вреди в размер на 120 673 лева. През януари 2019 г. СГС уважава иска изцяло, като се позовава на релевантната практика на ВКС.

Пред ЕСПЧ жалбоподателите се оплакват, че учредената ипотека и публичната продан на имотите на първия жалбоподател са нарушили правата им по чл. 1 от Протокол № 1, чл. 13 (правото на ефективни средства за защита) и чл. 14 (защита от дискриминация) от Конвенцията.

Съдът разглежда оплакванията само по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията. Той отбелязва, че по правило от значение за преценката, дали жалбоподателите са изчерпили вътрешноправните средства за защита, е моментът на подаване на жалбата. Като посочва, че жалбоподателите са го информирали за производството срещу Народното събрание и Агенцията едва във възраженията си по становището на Правителството по допустимост и основателност и че решението по него е постановено през януари 2019 г., Съдът прави изключение от обичайното си правило и възприема възражението на Правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. По-конкретно, ЕСПЧ счита, че релевантните обстоятелства значително са се променили след подаването на жалбата. Това е така, тъй като §8 е отменен, а националните съдилища са развили практика за прогласяване нищожност на учредените по този ред ипотеки и присъждане на обезщетения при осъществена публична продан. От друга страна, висящото тълкувателно дело пред ВКС и ВАС (ТД № 2/2015) и проектът за изменение на ЗОДОВ засягат единствено подведомствеността на подобни искове за обезщетение и не поставят под въпрос възможността за отговорност на държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС. Също така, Съдът отбелязва, че искът на жалбоподателя е уважен за цялата сума, изплатена на Агенцията, както и че в подобни производства биха могли да се претендират и пропуснати ползи и неимуществени вреди.

Предвид изложеното, ЕСПЧ счита, че заведеното от жалбоподателя производство пред националния съд му предоставя реални шансове за успех и с оглед на обстоятелството, че решението на СГС все още не е окончателно, отхвърля жалбата като недопустима поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита.

Българският превод на решението е достъпен на humanrights.bg и на mjs.bg в (приложен файл)