Добавен e преводът на решението на ЕСПЧ по жалба "Ифандиев срещу България"

На 18 април Европейският съд по правата на човека обяви решение по делото "Ифандиев срещу България", жалба № 14904/11. 

През 2003 г. жалбоподателят издава книга, озаглавена „Сянката на Цион“, която е посветена на юдаизма, ционизма, масонството и тяхното влияние върху световната история. В част от книгата жалбоподателят сравнява масоните с комунистите и нацистите и заявява, че след демократичните промени в България масони са станали комунисти и хора, свързани с комунистическите тайни служби. Приложен е списък, включващ и „псевдосиндикалиста Константин Тренчев“.

През 2005 г. г-н Тренчев завежда граждански иск срещу жалбоподателя, като посочва, че определянето му в книгата като масон, комунист, свързан с бившата Държавна сигурност, и „псевдосиндикалист“ е невярно и клеветническо. Софийски градски съд уважава иска и осъжда жалбоподателя да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, ведно със законна лихва. Съдът намира, че г-н Ифандиев е прекрачил границите на допустимата критика и че твърденията му са неверни, като изразът „псевдосиндикалист“ е бил насочен единствено към дискредитиране на ищеца. При определяне размера на обезщетението съдът взима предвид, че преживените от ищеца страдания са допринесли за влошаване на здравословното му състояние. Софийският апелативен съд потвърждава решението, като счита, че високият размер на обезщетнието е оправдан от обстоятелството, че г-н Тренчев е публична фигура. ВКС не допуска касационно обжалване.

По молба на ищеца е образувано изпълнително производство, като към момента на подаване на жалбата пред ЕСПЧ дължимата от жалбоподателя сума е в размер от над 30 000 лева. От тази сума са събрани само 4,55 лева и изпълнителното производство е прекратено през 2016 г.

Пред ЕСПЧ жалбоподателят се оплаква от нарушаване на свободата му на изразяване, гарантирана от чл. 10 от Конвенцията. След получаване на становището на Правителството той публикува на сайта си пространно изложение, в което отправя персонални обиди и заплахи за дело за клевета към правителствения агент и нарича българските съдии в ЕСПЧ съответно "комунистка" (Снежана Ботушарова), "агентка на Държавна сигурност" (Здравка Калайджиева) и "изчадие" и "комунистическо отроче" (Йонко Грозев)

Съдът отхвърля възраженията на Правителството за недопустимост на жалбата за неприложимост на чл. 10 с оглед антиционистките изявления в книгата, за злоупотреба с правото на индивидуална жалба поради обиден език и за липса на значителна вреда. Той счита, че осъждането на г-н Ифандиев е представлявало законосъобразна намеса в правата му по чл. 10, която е преследвала легитимна цел за защита правата на ищеца, но доколкото е била „необходима в едно демократично общество“, тя не е била пропорционална поради твърде високия размер на обезщетението, който жалбоподателят е бил осъден да заплати. Съдът приема заключенията на националните съдилища, че изявленията на жалбоподателя са били неверни, но намира, че те не са били чак толкова скандални или шокиращи, а, от друга страна, по отношение на публични фигури нивото на допустима критика е по принцип по-високо. Освен това размерът на обезщетението, равняващ се на около 117 минимални работни заплати към процесния момент, би могъл да има значителен възпиращ ефект върху свободата на изразяване, особено когато става дума за писатели и журналисти. Макар жалбоподателят реално да е заплатил незначителна част от дължимата сума, той все още би могъл да отговаря за остатъка.

С оглед на горното, Съдът намира нарушение на чл. 10 от Конвенцията. Той постановява, че предвид обстоятелствата по делото и поведението на жалбоподателя (обидния му език по отношение на българските съдии в ЕСПЧ и правителствения агент) намирането на нарушение представлява достатъчна обезвреда за претърпените неимуществени вреди, и отхвърля претенциите за имуществени вреди поради липсата на причинна връзка с нарушението. Съдът присъжда в полза на жалбоподателя сумата от 2110 евро за разходи и разноски.

Решението е в сила от датата на постановяването му. 

Българският превод на решението е достъпен на mjs.bg и humanrights.bg