Номер на жалба: 14904/11

Членове от Конвенцията: (Чл. 10) Свобода на изразяването на мнение-{Общо}, (Чл. 10-1) Свобода на изразяването на мнение

ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

ДЕЛО ИФАНДИЕВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

(Жалба № 14904/11)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

18 април 2019 г.

Настоящото решение е окончателно, но може да бъде предмет на редакционни промени.

По делото Ифандиев срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ като комитет, в състав:

          Гана Юдкивска (Ganna Yudkivska), председател,
          Шифра О’Лиъри (Síofra O’Leary),
          Ладо Чантурия (Lado Chanturia), съдии,
и Милан Бласко (Milan Blaško), заместник-секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 26 март 2019 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 14904/11) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (”Конвенцията”) от български гражданин, г-н Георги Менелаев Ифандиев (”жалбоподателя”), на 15 февруари 2011 г.

2.  Жалбоподателят се представлява от г-жа Е. Стоева, адвокат, практикуващ в София. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа И. Станчева-Чинова от Министерство на правосъдието.

3.  На 22 януари 2018 г. оплакването относно правото на жалбоподателя на свобода на изразяване е предоставено на Правителството, а останалата част от жалбата е обявена за недопустима съгласно правило 54 § 3 от Правилника на Съда.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

4.  Жалбоподателят е роден през 1950 г. и живее в София. Той е журналист и писател.

5.  К.Т., популярна фигура от българската политика, в продължение на много години е ръководител на профсъюз. В допълнение той е бил член на управителните органи на Международната конфедерация на свободните профсъюзи и Европейската конфедерация на профсъюзите. Съгласно информация, предоставена от Правителството, профсъюзът, оглавяван преди от К.Т., е вторият по големина в България, с  около 150 000 члена.

Б. Книгата на жалбоподателя

6.  През 2003 г. жалбоподателят публикува книга, наречена „Сянката на Цион“, която се занимава с юдаизма, ционизма, масонството и тяхното влияние върху световната история.

7.  На стр. 69-70 книгата съдържа абзац, в който се сравняват комунистите и нацистите с масоните, заявявайки, че на принципа на масоните нацистите са „мечтали да усъвършенстват човека“, а също и че комунистите „правят това на практика“, включително в България. След това текстът продължава:

„Пък и след „демократичните промени” кои станаха масони? Все комунисти и свързани с техните мрачни тайни служби лица.”

След това се изброяват имената на няколко лица, включително на „псевдосиндикалиста“ К.Т. Списъкът завършва с препратка към бележка под линия, която цитира статия от друг автор от 2002 г., публикувана в списание.

Б. Деликтното производство, заведено от К. Т.

8.  На 28 септември 2005 г. К.Т. предявява деликтен иск срещу жалбоподателя като посочва, че твърденията, съдържащи се в книгата, а именно, че той е масон, комунист, свързан с бившите тайни служби и „псевдосиндикалист“, са неверни и клеветнически. Той заявява, че е ревностен християнин, което означава, че не може да бъде масон, тъй като Църквата осъжда масонството, че никога не е бил член на Българската комунистическа партия или на младежката комунистическа организация и че не е бил свързан с комунистическите тайни служби, а напротив, през целия си живот се бори за правата на човека и демокрацията. К.Т. твърди, че твърденията на жалбоподателя са го унизили и оклеветили, представяйки го като неморален и безскрупулен човек, и че имат за цел да уронят доброто му име на национално и международно ниво.

9.  Жалбоподателят възразява срещу иска. Той заявява, че когато нарича К.Т. масон, той се позовава на по-ранни публикации на други автори, една от които е изрично цитирана в бележка под линия към спорния абзац. Освен това, К.Т. сам заявява в интервю за вестник, че е член на Малтийския орден. Що се отнася до твърдението, че К.Т. е свързан с комунистическите тайни служби, жалбоподателят възнамерява да докаже това чрез свидетелски показания. Освен това той посочва, че К.Т. сам се хвали, че е свързан с водещи фигури на комунистическия режим. Жалбоподателят твърди, че във всеки случай изразите, срещу които е оплакването, не са обидни или клеветнически, и че К.Т. не доказва, че в действителност е претърпял неимуществени вреди в резултат на тях.

10.  Жалбоподателят е представляван процесуално през цялото последвало производство.

11.  С решение от 10 юли 2008 г. Софийски градски съд (наричан по-долу „СГС“) уважава иска и осъжда жалбоподателя да плати на K.T. 15 000 лв. (равностойността на 7670 евро) за неимуществени вреди, плюс лихва за забава от 28 септември 2005 г.

12.  СГС се позовава на правото на жалбоподателя на свобода на изразяване по чл. 10 от Конвенцията, но счита, че в случая той е надхвърлил границите на приемливата критика. СГС анализира твърденията, направени от него, и заключва, че те са неверни. Що се отнася до това, че жалбоподателят описва K.T. като масон, това е опровергано от факта, че К.Т. е ревностен православен християнин, а за Църквата е известно, че отхвърля масонството. Що се отнася до принадлежността на К.Т. към комунистическите тайни служби, това твърдение е опровергано от официалното удостоверение на специализирания орган, занимаващ се с архивите на тези служби, и от свидетелите, които са доведени от жалбоподателя да докажат твърдението му, които са неубедителни. Накрая, изразът „псевдосиндикалист“ представлява неоправдана обида, насочена единствено към дискредитиране на К.Т.

13.  СГС посочва още, че обида е „субективно понятие“, което означава, че ако К.Т. се чувства обиден от твърденията на жалбоподателя, това е достатъчно. По-конкретно, като православен християнин, за него е “логично” да се чувства обиден от твърденията за масонството.

14.  Накрая, като обосновава размера на присъденото обезщетение за вреди, СГС отбелязва, че публикацията на жалбоподателя „тежко засяга“ честта и достойнството на К.Т. и го опозорява както „в цялата синдикална общност в България“, така и в международен план. Страданието, претърпяно от К.Т., освен това е влошило здравословните му проблеми, водейки до неговата хоспитализация.

15.  При обжалване от страна на жалбоподателя на 23 октомври 2009 г. решението на СГС е потвърдено от Апелативен съд - София. Той подкрепя мотивите на предходната съдебна инстанция, като добавя следното: дори и K.T. да е казал, че е член на Малтийския орден, жалбоподателят не доказва, че това е еднакво с масонството; няма значение че твърденията, направени от жалбоподателя, вече са направени в по-ранни публикации, тъй като това не ги прави „по-малко клеветнически или по-верни“; фактът, че К.Т. е публична личност, оправдава по-висока сума за обезщетение като тази, присъдена от СГС.

16.  Жалбоподателят подава касационна жалба. В окончателно решение от 17 август 2010 г. Върховният касационен съд отказва да приеме жалбата за разглеждане. По-конкретно, той потвърждава, че дали дадено твърдение се смята за обидно зависи от начина, по който то се възприема от адресата и неговия социален кръг, дори ако това не съответства на „общото разбиране на фактите“.

17.  К.Т. впоследствие завежда изпълнително производство. През октомври 2011 г. съдия-изпълнител изчислява, че общата сума, дължима от жалбоподателя, включително основното обезщетение в размер на 15 000 лв. (вж. параграф 11 по-горе), начислената към този момент лихва за забава и разходите и разноските, възлиза на 31 549 лв. (16 100 евро). Изпълнителното производство е прекратено през 2016 г., когато К.Т. се отказва от опитите си да получи плащане, като взетата от жалбоподателя сума е едва 4,55 лв. (2,32 евро).

В. Публикацията на жалбоподателя във връзка с настоящото производство

18.  След съобщаването на настоящата жалба, на 23 май 2018 г. Правителството представя становището си, което е изпратено на жалбоподателя.

19.  На 30 юни 2018 г. жалбоподателят публикува коментар по това становище в личния си блог. Що се отнася до Правителството и защитената от него позиция, той пише по-конкретно следното:

„За да се справя с човешките права, сред които свободата, включително на словото и изразяването, но и на образованието, всяка личност следва да учи, да трупа ерудиция. Заклеймяването, соченето с пръст, произнасянето на обиди, лепенето на етикети, няма нищо общо с това. Тези примитивни похвати са далеч от всяка ерудиция, която би накарала съответната личност да се замисли, да провери, и едва тогава да се произнесе. Уви, становището, изготвено от правителствения агент ..., не убеждава ерудирания читател, че имаме работа с такъв случай.”

„Вместо [да коментира по делото], правителственият агент прави обзор на много други неща. Като в не малко от случаите използва лъжи и си служи с клевети и обидни квалификации.”

„За мен беше жалко и представляваше голяма загуба на време, че поради обстоятелствата се наложи да се занимавам с толкова много и тъй недодялани, груби лъжи и изопачения. Които е още по-тъжно, че произлизат от правителството на страна, членуваща в Европейския съюз.  Нека срамът бъде за ръководството в Брюксел.”

20.  Жалбоподателят също така коментира Съда, наричайки бившия български съдия С. Ботушарова „комунистка” и „московчанка”, следващия съдия З. Калайджиева - агент на бившите служби за сигурност, а настоящият български съдия - „комунистическо отроче”. Той пише още:

„Ще речете: Защо се обръщам към този ваш съд? Ами, за да извървя целия път и да изпия горчивата чаша до дъно. И за пореден път убедително да докажа, че светът е комунистически. Не допускам и за миг, че болшевизираните масови идиоти с промито съзнание, в чиито чутури кънтят неизстреляните залпове на крайцера „Аврора“, и техните изродени наследници, могат изобщо някога да проумеят това.”

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО

21.  Приложимото национално законодателство е обобщено в Йорданова и Тошев срещу България (№ 5126/05, §§ 23-24, 2 октомври 2012 г.).

ПРАВОТО

I. ПРЕДВАРИТЕЛЕН ВЪПРОС

22.  Правителството настоява Съдът да отхвърли настоящата жалба на основание чл. 17 от Конвенцията, като счита, че книгата на жалбоподателя „Сянката на Цион“ и други материали, които той публикува, проповядват антисемитизъм. То твърди, че изявленията на жалбоподателя, които са предмет на настоящата жалба, трябва да се разглеждат в общия контекст на неговите писания.

23.  Жалбоподателят възразява като изтъква, че всички други изразени от него мнения не са относими към делото, което се отнася до деликтното производство, заведено от K.T. във връзка с твърденията за него, съдържащи се в книгата „Сянката на Цион“.

24.  Целта на чл. 17, доколкото се отнася до групи или физически лица, е да се направи невъзможно за тях да извлекат от Конвенцията право да се занимават с каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, заложени в Конвенцията (вж. Paksas v. Lithuania [GC], № 34932/04, § 87, ЕСПЧ 2011 г. (откъси)). В случаи, засягащи чл. 10 от Конвенцията, тази разпоредба следва да се използва, ако е ясно, че оспорваните изявления се стремят да отклонят този член от неговата реална цел, като използват правото на свобода на изразяване за цели, които са в явно противоречие с ценностите на Конвенция (вж. Perinçek v. Switzerland [GC], № 27510/08, § 114, ЕСПЧ 2015 г. (откъси)).

25.  Обръщайки се към настоящия случай, като взема предвид, че твърденията на Правителството по чл. 17 не се отнасят до „оспорваните изявления“, а именно до тези относно K.T., които водят до отговорността на жалбоподателя за вреди, Съдът не вижда основание да прилага чл. 17 от Конвенцията.

II.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 10 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

26.  Жалбоподателят се оплаква от нарушение на правото му на свобода на изразяване, гарантирано по чл. 10 от Конвенцията, който гласи:

“1.  Βсеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радиокомпаниите, телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.

2.  Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.”

A.  Допустимост

27.  Съдът отбелязва, че националните решения, в които жалбоподателят е намерен за отговорен да заплати обезщетение на K.T., представляват намеса в правото му на свобода на изразяване. Съответно чл. 10 от Конвенцията е приложим към случая.

1.  Злоупотреба с правото на индивидуална жалба

28.  Позовавайки се на езика, който  жалбоподателят използва, за да коментира настоящото производство (вж. параграфи 19-20 по-горе), Правителството призовава Съда да отхвърли жалбата като недопустима в съответствие с чл. 35 § 3 (a) от Конвенцията на основание злоупотреба с правото на индивидуална жалба.

29.  Съдът е приел, че постоянното използване на обиден или провокативен език от страна на жалбоподател може да се счита за злоупотреба с правото на индивидуална жалба (вж. например Manoussos v. the Czech Republic and Germany (решение за допустимост), № 46468/99, 9 юли 2002 г.). Той обаче уточнява, че не може да се твърди, че жалбоподател нарушава правото на индивидуална молба като използва преувеличения или провокативни изрази при обсъждане на съдебното производство, освен ако тези изявления не се правят редовно и или подлагат на съмнение безпристрастността на Съда, или представляват неоправдана атака срещу правителствените агенти, отговарящи в производството, или по друг начин прави нетърпимо за Съда да разглежда жалбата (вж. Georgian Labour Party v. Georgia (решение за допустимост), № 9103/04, 22 май 2007 г.).

30.  Що се отнася до настоящото дело, Съдът отбелязва, че изразите, използвани от жалбоподателя и цитирани в параграфи 19 и 20 по-горе, наистина са преувеличени и провокативни. Те могат да се разглеждат и като неуважителни както за Съда, така и за минали и настоящи отделни съдии. При все това, оценявани като цяло, тези изявления не са такива, че да направят нетърпимо за Съда да разгледа жалбата. Също така, не се демонстрира, че такива изрази се използват редовно. Накрая, следва да се отбележи, че те не са направени в становищата на жалбоподателя и не може да се каже, че жалбоподателят действително поставя под въпрос безпристрастността на Съда.

31.  При тези обстоятелства Съдът намира, че няма достатъчно основания настоящата жалба да се отхвърли като злоупотреба с правото на индивидуална жалба. Следователно той отхвърля възражението на Правителството, като отбелязва обаче, че това не означава, че поведението на жалбоподателя във връзка с настоящото производство не трябва да има последици (вж. параграф 54 по-долу).

2.  Липса на значителна вреда

32.  На последно място Правителството счита, че жалбоподателят не е претърпял значителна вреда в резултат на твърдяното нарушение на неговите права, тъй като той плаща на K.T. едва 4,55 лв. На това основание Правителството приканва Съда да отхвърли жалбата като недопустима по чл. 35 § 3 (b) от Конвенцията.

33.  Жалбоподателят посочва, че макар K.T. да се отказва от изпълнителното производство, няма пречка да заведе ново производство. Освен това делото не се отнася само до платените пари, а най-вече до нарушението на правото на жалбоподателя на свобода на изразяване. На последно място жалбоподателят счита, че е претърпял имуществена загуба по друг начин в резултат на производството срещу него, по-конкретно поради разходите за процесуално представителство.

34.  Съдът отбелязва, че наистина жалбоподателят е платил само около 2 евро от много по-високата сума, която е осъден да плати на K.T. (вж. параграф 17 по-горе). Той няма да разглежда аргумента на жалбоподателя, че е претърпял допълнителна имуществена загуба, тъй като неговите претенции в това отношение ще бъдат разгледани по-късно (вж. параграф 59 по-долу). Достатъчно е да се отбележи, че Правителството не доказва, че дългът на жалбоподателя е отпаднал по давност, и жалбоподателят очевидно все още е задължен да го заплати. Освен това Съдът отбелязва субективното възприятие на жалбоподателя за важността на делото (той продължава националното производство до края му, коментира го подробно в блога си) и за това какво е заложено, а именно правото на свобода на изразяване на писател и журналист.

35.  Предвид гореизложеното и принципите, установени в неговата практика (вж. Sylka v. Poland (решение за допустимост), № 19219/07, §§ 27-28, 3 юни 2014 г.), Съдът счита, че изискванията на чл. 35 § 3 (b) от Конвенцията не са изпълнени, тъй като не може да се твърди, че жалбоподателят не е претърпял значителна вреда в резултат на твърдяното нарушение на неговите права (вж. mutatis mutandis, Eon v. France, № 26118/10, §§ 30-36, 14 март 2013 г.). Следователно възражението на Правителството следва да бъде отхвърлено.

3.  Заключение по отношение на допустимостта

36.  Съдът освен това отбелязва, че жалбата не е явно необоснована по смисъла на чл. 35 § 3 (а) от Конвенцията. Той отбелязва още, че тя не е недопустима на други основания. Следователно тя е допустима.

Б. По същество

1.  Аргументи на страните

37.  Правителството посочва, че намесата в правата на жалбоподателя е законосъобразна и има за цел да защити правата и репутацията на K.T. Освен това тя е „необходима в едно демократично общество“ по смисъла на член 10 § 2 от Конвенцията поради следните причини: статията, изрично цитирана от жалбоподателя, когато прави спорното си изявление за масонството, само предполага свързаността на K.T. с масонския орден; що се отнася до връзките на К.Т. с бившите тайни служби, твърдението на жалбоподателя е опровергано от официални документи; горепосоченото означава, че жалбоподателят очевидно е направил неверни твърдения, без наистина да се опита да ги провери; освен това той не е поискал предварителното мнение на К.Т.; националните съдилища излагат достатъчно аргументи при установяването на неверността на твърденията на жалбоподателя и на претърпените от К.Т. вреди в резултат на това; освен това те са направили преценка за баланс, вземайки предвид правото на жалбоподателя на свобода на изразяване; жалбоподателят не е наказателно преследван за извършване на престъплението обида или клевета, а е подведен само под гражданска отговорност; и накрая, националното производство е било състезателно и жалбоподателят е ползвал процесуално представителство.

38.  Жалбоподателят заявява, че никога не е наричал K.T. комунист, че оспорваните му изявления не са обидни и че те все пак остават верни. Той представя копия на две статии от списания, една от които е цитираната в неговата книга, които според него доказват истинността на твърденията му. Жалбоподателят твърди, че националните съдилища не анализират правилно необходимостта от намеса в неговите права и че обезщетението за вреди, което е осъден да плати, е прекомерно високо.

2.  Преценката на Съда

39.  Съдът отбелязва, че намесата в правата на жалбоподателя е „предвидена в закона“, а именно чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (вж. Йорданова и Тошев срещу България, № 5126/05, §§ 24 и 40, 2 октомври 2012 г.). Освен това тя преследва легитимна цел, а именно защитата на правата и репутацията на K.T.

40.  Основният въпрос е дали намесата е „необходима в едно демократично общество”, тоест дали съответства на належаща социална нужда, дали е пропорционална на преследваната легитимна цел и дали мотивите, дадени от националните власти, са уместни и достатъчни (вж. Janowski v. Poland [GC], № 25716/94, § 30, ЕСПЧ 1999I).

41.  Жалбоподателят е подведен под гражданска отговорност за това, че прави две фактически твърдения - че K.T. е масон и че е комунист, свързан с бившите тайни служби. Страните представят тезите си – Правителството оспорва истинността на тези твърдения, а жалбоподателят ги преповтаря (вж. параграфи 37-38 по-горе). Съдът обаче не вижда причина да оспорва добре обоснованите заключения на националните съдилища относно неверността на спорните изявления (вж. параграфи 12 и 15 по-горе). Следователно той приема, че жалбоподателят прави неверни фактически твърдения.

42.  Отговорността на жалбоподателя се основава и на това, че нарича K.T. „псевдосиндикалист“ – оценъчно съждение, което националните съдилища разглеждат като неоправдана обида с цел дискредитиране на К.Т. (вж. параграф 12 по-горе).

43.  Задачата на Съда е да провери дали спорните изявления са такива, че да оправдаят отговорността на жалбоподателя за вреди, както е постановена от националните съдилища.

44.  Съдът отбелязва, че изявленията по-горе, макар и неприемливи, не са особено скандални, шокиращи или клеветнически. Националните съдилища смятат, че квалификацията на K.T. като масон е обидна за него, защото той е вярващ православен християнин, но не заключват, че тя по принцип носи със себе си особено негативно значение (вж. параграфи 12-13 и 16 по-горе). Що се отнася до твърдението, че К.Т. е свързан с комунистическите тайни служби, отбелязва се, че в българския контекст такава свързаност не  носи задължително социална стигма (вж. Анчев срещу България (решение за допустимост), № 38334/08 и  68242/16, 5 декември 2017 г.). На последно място Съдът не счита, че квалификацията на K.T. като „псевдосиндикалист“ е прекомерно скандална или обидна, надминаваща нивото на критика, която би трябвало да понесе една публична личност.

45.  Съдът припомня, че свободата на изразяване е приложима не само към информация и идеи, които се възприемат благосклонно или са считани за безобидни или се гледат с безразличие, но също така и към тези, които обиждат, шокират или смущават (вж. например Hertel v. Switzerland, 25 август 1998 г., § 46, Доклади за решения и определения 1998VI). Освен това K.T. – ръководител на национален профсъюз и политическа фигура (вж. параграф 5 по-горе) – трябва да се счита за публичен служител. Съдът е приел, че границите на приемливата критика са по-широки по отношение на публични фигури, отколкото по отношение на частно лице, и че макар публичен служител със сигурност да има правото да защитава репутацията си, изискванията на тази защита трябва да бъдат претеглени спрямо интереса от откритото обсъждане на политически и социални въпроси, тъй като изключенията от свободата на изразяване трябва да се тълкуват тясно (вж. например Janowski, цитирано по-горе, § 33).

46.  Въпреки казаното по-горе Съдът е готов да приеме, че отговорността на жалбоподателя за изявленията, направени от него относно K.T., може да е изпълнила „належаща социална нужда“, както се изисква от неговата практика (вж. параграф 40 по-горе). От решаващо значение за него са следните съображения.

47.  Естеството и тежестта на наложената санкция са фактори, които трябва да се вземат предвид при оценката на пропорционалността на намесата в свободата на изразяване (вж. Cumpănă and Mazăre v. Romania, № 33348/96, § 111, 10 юни 2003 г. и Румяна Иванова срещу България, № 36207/03, § 69, 14 февруари 2008 г.). В конкретния случай жалбоподателят е осъден да заплати обезщетение, което към октомври 2011 г., заедно с натрупаните лихви и съответните разходи и разноски, възлиза на повече от 16 000 евро (вж. параграф 17 по-горе). Както вече е отбелязано (вж. параграф 34 по-горе), макар че жалбоподателят плаща само незначителна част от тази сума, не се доказва, че той не може все още да бъде държан отговорен за останалата част. Освен това в случаите, свързани със свобода на изразяване на писатели и по-конкретно на журналисти, Съдът отдава голямо значение на възпиращия ефект на оспорваната намеса (вж. например Cumpănă and Mazăre, цитирано по-горе, §§ 114-16).

48.  Съдът не е уведомен за финансовото състояние на жалбоподателя по времето, когато е осъден да заплати обезщетение на K.T. Той обаче отбелязва, че дължимата от него сума е равна на около сто и седемнадесет минимални месечни заплати (270 лева (138 евро) в съответния момент).

49.  Съдът констатира, че подобна санкция е явна прекомерна (вж. например Божков срещу България, № 3316/04, § 55, 19 април 2011 г., където сумата, която жалбоподателят е трябвало да плати и която е намерена за непропорционално висока, се равнява на петдесет и седем минимални месечни заплати). Националните съдилища обосновават това, като приемат по-конкретно, че причиненото от публикацията на жалбоподателя страдание влошава здравословните проблеми на К. Т., и като посочват факта, че той е публична личност (вж. параграфи 14-15 по-горе). За Съда обаче тези съображения не обосновават в достатъчна степен размера на обезщетението, присъдено при обстоятелствата по случая. Ето защо той смята, че независимо дали намесата на националните власти в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване е оправдана по принцип, за да се защити доброто име и репутация на KT, санкция като тази, наложена на жалбоподателя, е явно непропорционална на преследваната легитимна цел.

50.  Следователно е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията.

III.  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

51.  Чл. 41 от Конвенцията гласи:

“Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

А. Обезщетение за вреди

52.  По отношение на имуществените вреди жалбоподателят претендира: 1) 4,55 лв. (2,32 евро), които той действително плаща на К.Т.; 2) 9000 евро, представляващи обезщетение за пропуснат доход; жалбоподателят твърди, че това е резултат от факта, че националните съдилища го осъждат да заплати обезщетение на K.T., тъй като впоследствие, за да избегне изземването на активи, той приема неплатени работи; и 3) 14 400 евро за компенсация на намалената пенсия, която жалбоподателят понастоящем получава и ще получава до 74-годишна възраст в резултат на недостатъчните му доходи в годините, предхождащи пенсионирането му, поради гореспоменатите причини. Жалбоподателят претендира допълнително 10 000 лв. (5100 евро) за неимуществени вреди.

53.  Правителството оспорва претенциите, описани в точки 2) и 3) в горния параграф, като ги смята за произволни и посочва, че всякакви загуби като твърдените от жалбоподателя не са пряк и непосредствен резултат от евентуално нарушение на неговите права.

54.  Отбелязвайки, че първата претенция на жалбоподателя по отношение на имуществени вреди се отнася до символична сума, както и че не може да се установи причинно-следствена връзка между констатираното в случая нарушение и останалите твърдени имуществени вреди, Съдът отхвърля всички претенции. Освен това, с оглед обстоятелствата по делото и като взема предвид поведението на самия жалбоподател (вж. параграфи 19-20 и 31 по-горе), той счита, че констатацията за нарушение на чл. 10 от Конвенцията сама по себе си представлява достатъчно справедливо обезщетение по отношение на неимуществените вреди.

Б. Разходи и разноски

55.  Жалбоподателят претендира 3000 лв. (1530 евро) за процесуалното му представителство пред три съдебни инстанции в националното производство. В подкрепа на тази претенция той представя договори със своя представител, в които се определя размера на възнаграждението. Жалбоподателят претендира още 354 лв. (180 евро), платени за съдебни такси в националното производство, като представя съответните фактури. Той претендира допълнително 500 лв. (255 евро) за процесуално представителство в изпълнителното производство, заведено от К.Т., като представя договор от 2016 г., и 40,30 лв. (21 евро) за заверени копия на документи. За производството пред Съда жалбоподателят претендира 1000 лв. (510 евро) за процесуално представителство. В подкрепа на тази претенция той представя фактура и договор със своя процесуален представител от 20 март 2018 г., в който се посочва, че тя ще му помогне “при подготовката на първоначална жалба” и за неговото становище и претенции за справедливо обезщетение след съобщението.

56.  Правителството оспорва претенциите. То твърди по-конкретно, що се отнася до претенциите за разходи в настоящото производство, че е „очевидно“, че тезите на жалбоподателя са подготвени от самия него, като се има предвид сходното съдържание и стил на публикацията в неговия блог, части от която са цитирани в параграфи 19-20 по-горе.

57.  Съгласно съдебната практика на Съда жалбоподател има право на възстановяване на разходи и разноски само доколкото е доказано, че те са били действително и необходимо направени и са в разумен размер.

58.  Като взема предвид документите, с които разполага, и горните критерии, Съдът присъжда на жалбоподателя разноските, направени за процесуално представителство и съдебни такси в рамките на националното съдебно производство, възлизащи общо на 1710 евро. Той отбелязва, че жалбоподателят е представляван процесуално през цялото това производство (вж. параграф 10 по-горе) и няма причина да оспорва сумата, която той твърди, че е платил, която изглежда разумна. Съдът отхвърля останалите претенции по отношение на националното производство, тъй като те не са свързани с нарушението, констатирано по делото. Що се отнася до настоящото производство, като отбелязва, че жалбоподателят не е бил представляван при подаването на първоначалната си жалба и че съответно част от претендираните разходи не са били действително направени, Съдът му присъжда 400 евро. Въпреки че признава някои прилики между стила на тезите на жалбоподателя след съобщението и този в блога му, цитиран в параграфи 19-20 по-горе, Съдът не вижда причина да се съмнява, че жалбоподателят действително е подпомаган от адвокат при подготовката на тезите си. Общата сума, присъдена по настоящата позиция, следователно е 2110 евро.

В. Лихва за забава

59.  Съдът смята за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Обявява жалбата за допустима;

2.  Приема, че е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията;

3.  Приема,

(а) че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателя в срок от три месеца 2110 евро (две хиляди сто и десет евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да му се начислят, които да се обменят в български лева по курса, валиден към датата на плащането;

(б) че от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочената сума в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока на забава, към която се добавят три процентни пункта;

4.  Отхвърля останалата част от претенцията на жалбоподателя за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 18 април 2019 г., в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Милан Бласко                                                                     Гана Юдкивска
заместник-секретар                                                               председател

Дата на постановяване: 18.4.2019 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-192424