Превод и резюме на решението на ЕСПЧ по жалба "Янчовичин срещу България"

На 16.03.2021 г. Европейският съд по правата на човека обяви решение по делото „Янчовичин срещу България". 

Жалбоподателят се оплаква, че е бил малтретиран в районното полицейско управление в гр. Банско от полицейски служител и в резултат е претърпял телесни наранявания. Той също така се оплаква, че властите не са провели ефективно разследване на инцидента, и че той не е разполагал с ефективно средство за защита в това отношение. Жалбоподателят се позовава на чл. 3 и чл. 13 от Конвенцията.

Съдът изтъква, че държавата е длъжна да предостави правдоподобно обяснение как са причинени съответните наранявания, когато дадено лице е задържано в полицията в добро здравословно състояние, но по време на освобождаването се установи, че е пострадало. Съдът отбелязва, че в случая нито едно от наличните доказателства не показва, че поведението на жалбоподателя е могло да застраши физическата неприкосновеност или живота на полицейските служители до такава степен, че да оправдае незабавното прилагане на техника за физическо задържане, която очевидно е могла да предизвика сериозна болка и действително причинява нараняване на жалбоподателя, което е довело до затруднение при ходене в продължение на три до четири месеца. Като взима предвид броя и сериозния характер на нараняванията, претърпени от жалбоподателя, Съдът намира, че нито националните съдилища, нито правителството са представили убедителни или достоверни аргументи, които да дадат основание да се заключи, че прибягването до такава степен на употреба на сила от полицейски служител срещу жалбоподателя, е било строго необходимо поради поведението на последния. Следователно ЕСПЧ намира нарушение на член 3 от Конвенцията в материалноправен аспект.

По отношение на оплакванията за неефективно разследване Съдът отбелязва, че националните съдилища са констатирали, че полицейски служител е свалил насила жалбоподателя на пода, използвайки "водеща техника за физическо задържане". Освен това те считат, че жалбоподателят може да е получил нараняванията си в този процес, което според тях съответства на версията на полицейските служители. В същото време нито Районният съд, нито Окръжният съд са анализирали дали действията на полицейския служител са били съвместими с член 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи, който е бил в сила към момента на инцидента, по-специално дали използването на сила е било абсолютно необходимо при тези обстоятелства. ЕСПЧ посочва, че подобна оценка е още по-важна, като се има предвид, че в протеста на прокурора срещу оправдателната присъда на полицейския служител особено се подчертава, че силата, използвана от него не съответства на предполагаемото неправомерно поведение на жалбоподателя. Този подход е бил напълно несъвместим със стандартите, произтичащи от съдебната практика на Съда в тази област. Следователно ЕСПЧ намира, че разследването на твърдяното малтретиране не е било ефективно.

ЕСПЧ присъжда на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 евро, както и 1432.71 евро за разходи и разноски.

Българската версия на решението е достъпна на humanrights.bg и на mjs.bg.