Номер на жалба: 78907/16

Членове от Конвенцията: (Чл. 3) Забрана на изтезанията, (Чл. 3) Унизително отношение, (Чл. 3) Ефикасно разследване, (Чл. 3) Нечовешко отношение

По настоящото дело „Янчовичин срещу България“,

Европейският съд по правата на човека (Четвърта секция), заседаващ като комисия, в състав:

Председател:         Тим Ейке,

Съдии:                   Фарис Вехабович,

Пере Пастор Виланова

при заместник секретар на секцията Илзе Фрайвирт,

Като взе предвид:

жалбата (№ 78907/16) срещу Република България, подадена пред Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от българския гражданин, г-н Ивайло Георгиев Янчовичин („Жалбоподател”), на 13 декември 2016 г .;

решението да се уведоми българското правителство („Правителството“);

забележките на страните;

решението за отхвърляне на възражението на правителството за разглеждане на жалбата от Комисията;

след обсъждане в закрито заседание на 16 февруари 2021 г.,

постанови следното решение, прието на горната дата:

УВОД

1. Делото се отнася до жалби, че жалбоподателят е бил подложен на малтретиране от полицейски служител, докато е бил в ареста, и че националните власти не са провели ефективно разследване на последвалите му твърдения за малтретиране от полицията. Жалбоподателят се позова на членове 3 и 13 от Конвенцията.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО

2. Жалбоподателят е роден през 1987 г. и живее в Банско. Той беше представляван от г-н М. Екимджиев, г-жа К. Бончева и г-жа С. Стефанова, адвокати, практикуващи в Пловдив.

3. Правителството се представляваше от неговия агент, г-жа Р. Николова, от Министерството на правосъдието.

4. Фактите по делото, представени от страните, могат да бъдат обобщени, както следва.

I.        ТВЪРДЕНИЯ НА жалбоподателя ЗА МАЛТРЕТИРАНЕ

5. Вечерта на 29 април 2013 г., около 22 часа, в районното полицейско управление в гр. Банско е получен сигнал, че няколко улични лампи в центъра на града са били вандализирани. В центъра на града е изпратен полицейски патрул. Полицейските служители са разпитали свидетел, който е посочил, че е видял трима младежи да минават край счупените улични лампи и е дал описание на дрехите им. Полицаите започнали да претърсват центъра на Банско. Те забелязали жалбоподателя, брат му И. Й., приятеля му Г. Д. и още двама души, които стояли пред магазин и пиели бира. Като се има предвид, че жалбоподателят и двамата му спътници съответстват на описанието, дадено от свидетеля, полицейските служители поискали от тях да покажат личните си карти. Тъй като не са имали лични карти, им е било наредено да придружат полицаите до полицейското управление. Те се качили доброволно в полицейската кола и били доведени в полицейското управление в 22.30 часа. Тяхната самоличност е установена. Дали са писмени показания относно предполагаемото им участие в разбиването на уличните лампи и са минали преглед за идентификация.

6. Според констатациите на съда, който по-късно е разгледал събитията, при пристигането си в полицейското управление, жалбоподателят е започнал да псува и обижда полицейските служители. След това той е бил отведен в отделна стая от трима полицаи: Т. В., А. Й. и С. П. Брат му И. Й. и неговият приятел Г. Д. останали в коридора пред стаята заедно с полицай М. М.

7. Според показания, дадени по-късно пред съда от полицейските служители Т. В., А. Й. и С. П., жалбоподателят е продължил да ги псува и обижда вътре в стаята. Т. В. му е наредил да спре да обижда полицаите, като го е предупредил, че срещу него може да се използва физическа сила, и е започнал да изготвя заповед за задържане по отношение на жалбоподателя за период от двадесет и четири часа. Според свидетелствата на полицейските служители, жалбоподателят ритнал бюрото към Т. В., изправил се и започнал да размахва ръце. Т. В. се приближил до жалбоподателя и го свалил на пода, използвайки физическа сила и техника за задържане. Според показанията на полицейските служители жалбоподателят веднага започнал да крещи и казал, че кракът му е счупен.

8. В показанията си пред съда жалбоподателят е отрекъл да е обиждал полицаите в стаята. Той твърди, че е бил разпитан от Т. В., имало е някаква размяна на реплики между тях, след което Т. В. е започнал да го удря с ръце, свалил го на пода и го ритал в лявото коляно. Жалбоподателят твърди, че веднага е усетил остра болка в лявото коляно и е започнал да крещи за помощ.

9. Според свидетелски показания, дадени по-късно от брата на жалбоподателя И. Й. и неговия приятел Г. Д., те чули жалбоподателя да крещи за помощ и веднага влезли в стаята, където видели жалбоподателя, седнал на пода с гръб на стената. Жалбоподателят поискал да бъде извикана линейка. Братът на жалбоподателя незабавно се обадил на майка им Е. Й. Последната пристигнала в полицейското управление скоро след това и заварила жалбоподателя да седи на пода и да плаче. Той й казал, че полицаите са го наранили. Тя направила снимки на крака на жалбоподателя с мобилния си телефон. Междувременно пристигнала линейка и жалбоподателят е откаран в местната болница. Дежурният хирург го е прегледал в 23.15 часа на 29 април 2013 г. Той издава медицинско свидетелство, според което жалбоподателят е имал изместена капачка на лявото коляно, хемартроза на лявото коляно и хематоми по лицето и лявото рамо. Хирургът е извършил ръчно наместване на изкълчената капачка на левия крак на жалбоподателя и е обездвижил крака му. Жалбоподателят е върнат обратно на паркинга на полицейското управление, за да подпише заповедта за задържането си в ареста от 22:30 часа на 29 април 2013 г. до 1,35 ч. сутринта на 30 април 2013 г. Той отказал и след това бил откаран вкъщи от приятелката на Г. Д. - И. Й., а Г. Д. остава в ареста в полицейското управление в продължение на двадесет и четири часа.

II.     НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО СРЕЩУ СЛУЖИТЕЛ Т. В.

10. На 30 април 2013 г. както жалбоподателят, така и майка му са подали жалби до началника на Районното управление в Разлог, че жалбоподателят е бил малтретиран от полицейски служител Т. В. Започнато е вътрешно разследване въз основа на техните твърдения. Разследването е приключило с доклади от 4 юни и 18 юни 2013 г., според които не може да се установи, че от страна на полицейския служител са извършени незаконни действия. Материалът е изпратен до Районна прокуратура - Разлог. Всички прокурори от тази прокуратура са си направили отвод от разглеждането на делото, като заявили, че са имали професионални отношения с полицейския служител Т. В. Материалите след това са били изпратени в Районна прокуратура в Благоевград.

11. На 2 август 2013 г. в Районна прокуратура в Благоевград е образувано наказателно производство във връзка с поведението на полицейския служител Т. В. Делото е възложено на следовател от Районна прокуратура в Благоевград. На 12 август 2013 г. жалбоподателят е разпитан от следователя в присъствието на съдия от Благоевградския районен съд. На 13 август 2013 г. Т. В. и четиримата полицаи, които са били в полицейското управление в нощта на инцидента, също са разпитани, както и братът на жалбоподателя и техният приятел, който ги е придружавал. На 27 август 2013 г. следователят е възложил медицински експертен доклад, за да установи естеството и причините за нараняванията на жалбоподателя. Този доклад от 14 ноември 2013 г. удостоверява, че нараняванията на жалбоподателя са включвали изкълчена капачка (патела) на лявото коляно, хемартроза на лявото коляно, както и хематоми по лицето и лявото рамо. Според заключението на медицинския експерт изкълчената капачка на лявото коляно му е създавала затруднения при ходене в продължение на три до четири месеца. Хематомите по лицето и лявото рамо са му причинили болка и страдание. Експертът предположил, че в настоящия случай е по-вероятно изкълчването на капачката на лявото коляно на жалбоподателя да е причинено от директен удар в коляното.

12. На 9 декември 2013 г. полицейският служител Т. В. е обвинен, че е причинил средна телесна повреда на жалбоподателя по време на изпълнение на задълженията си -престъпление по чл. 131, ал. (2), вр. чл. 129, ал. 2 от Наказателния кодекс, 1968 г. (вж. параграф 21 по-долу).

13. На 28 февруари 2014 г. районният прокурор в Благоевград внесъл обвинителен акт срещу Т. В. в Благоевградския районен съд.

14. Делото е разгледано от тричленен съдебен състав, а именно професионален съдия като председател и двама съдебни заседатели. Жалбоподателят се присъединява към производството като частен обвинител и се представлява от адвокат.

15. Между 11 април 2014 г. и 24 юни 2015 г. Районният съд провел тринадесет заседания. Съдът изслушал свидетелските показания на жалбоподателя, брат му И. Й., Г. Д., който ги е придружавал, майката на жалбоподателя и четиримата полицаи, които са били в полицейското управление през нощта на инцидента, включително полицейските служители А. Й. и С. П., които са присъствали в стаята, където се е случил инцидентът. Съдът провел очни ставки между полицейските служители А. Й. и С. П., които са били единствените очевидци на инцидента, и жалбоподателя. Съдът разпитал като свидетел и лекаря, който е прегледал жалбоподателя веднага след инцидента. Последният е изразил мнение, че посоката на изкълчване на капачката на коляното предполага, че е имало пряк удар върху коляното на жалбоподателя. Съдът изслушал и показанията на обвиняемия Т. В. в присъствието на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза в досъдебна фаза. Веднага след като изслушал показанията на подсъдимия, съдът  изслушал експерта, изготвил съдебно-медицинската експертиза. Отклонявайки се от експертизата си, той е изразил мнение, че не може да се изключи възможността дислокацията на капачката на коляното на жалбоподателя да се е получила в процеса на прилагане на техниката за задържане от Т. В.

16. В решение с мнозинство от 24 юни 2015 г. Районният съд оправдал Т. В. Въз основа на показанията, дадени от полицейските служители А. Й. и С. П. и становището на вещото лице, изготвило медицинската експертиза, съдът  установил, че докато е бил в стаята жалбоподателят се е псувал и обиждал полицейските служители, ритнал е бюрото и е размахвал ръце срещу полицейски служител Т. В. Съдът освен това, приел, че за да предотврати продължаването на действията на жалбоподателя, Т. В.  е приложил спрямо него водеща техника на физическо задържане и принудително го свалил на пода. Съдът заключава, че жалбоподателят е получил нараняванията си в този процес. Той също така установява, че няма доказателства, че полицейският служител Т. В. е ритал жалбоподателя в коляното. Професионалният съдия е изразил особено мнение. Опирайки се на медицинските документи и показанията на лекаря, прегледал жалбоподателя в 23.15 часа. на 29 април 2013 г. той счита, че посоката на разместване на капачката на коляното подкрепя твърденията на жалбоподателя и доказва, че е имало пряк удар върху лявото коляно на жалбоподателя. Поради това професионалният съдия заключава, че е доказано, че полицейският служител Т. В. е ритнал жалбоподателя в коляното, причинявайки му средна телесна повреда.

17. Районният прокурор обжалва с аргумента, че съдът е допуснал грешка при установяване на фактите по делото. Той твърди, че съдът неправилно е основал фактическите си констатации само на показанията, дадени от полицейските служители А. Й. и С. П. и са пренебрегнали показанията на жалбоподателя без достатъчно мотиви. Прокурорът също така твърди, че дори да се приеме, че жалбоподателят не се е държал правилно, поведението му не може да се счита за достатъчно сериозна причина, която да оправдае силата, използвана срещу него от Т. В. Жалбоподателят, също обжалва, аргументирайки, че има достатъчно доказателства, че Т. В. му е причинил средна телесна повреда.

18. Между 9 октомври 2015 г. и 13 май 2016 г. Благоевградският окръжен съд е провел четири съдебни заседания и е възложил нова медицинска експертиза, за да се определи механизмът, чрез който биха могли да се получат нараняванията на жалбоподателя. Според тази експертиза, изготвена от двама експерти, разместването на капачката на коляното на жалбоподателя може да е настъпило в резултат или на директен, силен удар от вътрешната страна на коляното, или косвено от удар в задната част на коляното, водещ до дълбоко огъване на коляното, придружено със силова ротация на тялото. Експертите предполагат, че в конкретния случай е по-вероятно нараняването на жалбоподателя да е причинено косвено от полицейския служител, когато той е приложил водеша техника за физическо задържане, тъй като по левия крак на жалбоподателя не е имало хематоми или наранявания, който да предполагат, че е бил ритан там.

19. В решение от 13 юни 2016 г. Окръжен съд - Благоевград потвърждава решението на Районнен съд - Благоевград. Той установява, че механизмът, чрез който са причинени нараняванията на жалбоподателя е бил правилно установен от първоинстанционния съд. Въз основа на новата медицинска експертиза, съдът достига до заключението, че нараняванията на жалбоподателя са косвено причинени от Т. В., когато той е приложил водеша техника за физическо задържане. Също така съдът приема, че полицейският служител е използвал законно сила срещу жалбоподателя, който е обиждал полицейските служители и се е опитал да ги удари.

ПРИЛОЖИМА ПРАВНА РАМКА И ПРАКТИКА

20. Приложимите разпоредби на националното законодателство относно използването на сила за задържане от полицейски служители, действаща по време на събитието, са обобщени в решенията на Съда по делата Анжело Георгиев и други срещу България (№ 51284/09, §§ 32-34, 30 септември 2014 г.) и Борис Костадинов срещу България (№ 61701/11, §§ 30-34, 21 януари 2016 г.).

21. Приложимите разпоредби на националното законодателство относно наказателното преследване за полицейско малтретиране на лица са обобщени в решенията на Съда по делата Тотева срещу България (№ 42027/98, § 43, 19 май 2004 г.) и Анжело Георгиев и други (цитирано по-горе, § 40).

22. Лицата, които твърдят, че са били малтретирани от полицейски служители, могат да търсят обезщетение съгласно Закона за отговорността на държавата и общините („ЗОДО“) от 1988 г. Средството за защита е описано по-подробно в решението на Съда по делото Кръстанов срещу България (№ 50222/99, §§ 45-46, 30 септември 2004 г.).

23. Приложимата национална съдебна практика относно отговорността на властите за използване на сила по време на арести и операции по издирване и изземване е обобщена в решението на Съда по делото Посевини срещу България (№ 63638/14, §§ 34-46, 19 януари 2017 г.). В рамките на настоящото производство пред Съда по-специално са били представени следните решения.

През февруари 2013 г. (вж. решение от 11.02.2013 г. по адм. д. № 462/2012 г., АС-Варна) Варненският административен съд присъди обезщетение на лице, което е било малтретирано от полицията в хода на ареста му.

През февруари 2013 г. (вж. решение № 2363 от 19.02.2013 г. по адм. д. № 4187/2012 г., ВАС, III отд.) Върховният административен съд постановява, че когато полицията арестува дадено лице и го постави под арест, тя предприема „административно действие“. Въз основа на това той присъжда обезщетение на лице, грубо третирано от полицията по време на неговия арест и последващо четиричасово задържане.

На 10 февруари 2014 г. Върховният административен съд постановява, че бруталният начин, по който полицията се е нахълтала в дома на човек, сложила му е белезници, въпреки че не е оказал съпротива, извела го е на улицата по бельо, събужда жена му и децата му и обискира помещенията по агресивен начин, представлява „административно действие“ (вж. решение № 1841 от 10.02.2014г. по адм. д. № 13445/2012 г., ВАС, III отд.). През февруари 2015 г., при връщане на дело на долна инстанция, Административният съд в Перник постановява, позовавайки се, inter alia, на член 3 от Конвенцията, че действията на полицията са били незаконни по смисъла на раздел 1 (1) от ЗОДОВ, и присъжда на обезщетение на ищеца за неимуществени вреди (вж. решение № 44 от 19.02.2015 г. по адм. д. № 127/2014 г., АС-Перник). През юли 2016 г. Върховният административен съд потвърждава това решение, като увеличава размера на присъденото обезщетение (вж. решение № 8948 от 18.07.2016 г. по адм. д. № 7569/2015 г., ВАС, III отд.).

ПРАВЕН АСПЕКТ

I.        ПРЕДПОЛАГАЕМО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

24. Жалбоподателят се жалва, че на 29 април 2013 г. е бил малтретиран в районното полицейско управление в гр. Банско от полицейски служител и в резултат е претърпял телесни наранявания. Той също така се оплаква, че властите не са провели ефективно разследване на инцидента, и че той не е разполагал с ефективно средство за защита в това отношение. Жалбоподателят се позовава на чл. 3 и чл. 13 от Конвенцията.

25. Съдът, като орган компетентен да даде правна квалификация на фактите по делото (вж. като последна инстанция, Радомиля и други срещу Хърватия [GC], №№ 37685/10 и 22768/12, § 114, 20 март 2018 г.), счита, че в светлината на неговата съдебна практика (вж. например Начова и др. срещу България [GC], №№ 43577/98 и 43579/98, § 123, ЕСПЧ 2005 VII), е подходящо оплакванията на жалбоподателя да се разглеждат единствено в светлината на член 3 от Конвенцията.

26. Член 3 от Конвенцията предвижда следното:

„Никой не може да бъде подлаган на изтезания или на нечовешко или унизително отношение или наказание.“

A.    Допустимост

1.    Аргументи на страните

27. Правителството изтъква, че жалбоподателят не е изчерпил вътрешноправните средства за защита, както се изисква от член 35 § 1 от Конвенцията. По-специално, той не е предявил граждански иск в хода на наказателното производство, нито е предявил иск за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ. Според правителството подобен иск представлява ефективно средство за защита, като се позовава по-специално на примерите на решенията на Върховния административен съд, при които е присъдено обезщетение за вреди, претърпени в резултат на незаконни действия от страна на държавни служители. В тези случаи (вж. параграф 23 по-горе) съдът е приел, че когато арестува лице и прилага полицейско задържане, полицията извършва „административно действие“ по смисъла на тази разпоредба и следователно може да понесе отговорност във връзка с употребата на сила в нарушение на съответните правила.

28. Жалбоподателят отговаря, позовавайки се на решението по делото „Асенов и други срещу България“ (28 октомври 1998 г., Доклади 1998 VIII), че искът за обезщетение не може да се разглежда като ефективно средство за защита на правото му да не бъде малтретиран тъй като това може да доведе само до обезщетяване, но не може да доведе до идентифициране и наказване на виновните за предполагаемото малтретиране. Жалбоподателят също така твърди, че граждански иск за вреди срещу полицейския служител би бил неуспешен, тъй като обвиняемият е бил оправдан по обвинението за малтретиране и гражданските съдилища са били обвързани от решението на наказателния съд в тази връзка. В отговор на аргументите на правителството, че искът по ЗОДОВ е ефективно средство за защита, жалбоподателят отбеляза, че при всички случаи настоящият инцидент е настъпил през 2013 г., преди промените във вътрешната съдебна практика относно отговорността на властите по отношение на използването на сила и следователно тази съдебна практика все още не е била релевантна.

2.    Преценка на Съда

29. Съдът отново подчертава, че от жалбоподател, който е използвал средство за защита, което очевидно е ефективно и достатъчно, не може да се изисква да е прибягвал и до други средства за защита, които са били на разположение, но вероятно няма по-голяма вероятност да се окажат успешни (вж. наред с други органи, „Асенов и други“, цитирано по-горе, § 86, и „Акуилина срещу Малта“ [GC], № 25642/94, § 39, ECHR 1999-III). Съдът вече е установил, че средствата за защита, предлагани в рамките на системата за наказателно правосъдие в България, са нормалната възможност за обезщетение за предполагаемо малтретиране от страна на полицията (вж. „Иван Василев срещу България“, № 48130/99, § 57, 12 април 2007 г.).

30. В разглеждания случай жалбоподателят подава жалба за инцидента пред прокуратурата, която образува наказателно производство срещу полицейския служител и по-късно го дава под съда (вж. параграфи 11 и 13 по-горе). Жалбоподателят е конституиран като частен обвинител и участва при разглеждането на делото на две инстанции, заедно с прокурора (вж. параграф 14 по-горе).

31. От това следва, че възражението, повдигнато от правителството-ответник на основание не изчерпване на вътрешноправните средства за защита, трябва да бъде отхвърлено.

32. Съдът отбелязва, че жалбата не е нито явно необоснована, нито недопустима на други основания, изброени в член 35 от Конвенцията. Следователно същата трябва да бъде обявена за допустима.

B.     По същество

1.    Предполагаемо малтретиране на жалбоподателя

(а)   Аргументи на страните

33. Жалбоподателят изтъква, че на 29 април 2013 г. в Районното полицейско управление в Банско е бил тежко малтретиран от полицейския служител Т. В., в резултат на което са му нанесени средни телесни повреди и други наранявания. Той също така твърди, че тъй като не се е държал агресивно към полицейските служители, използваната от него сила  представлява нечовешко и унизително отношение, и че това е нарушение по член 3. Той добавя, че дори да приеме, че нараняванията са настъпили в резултат на прилагане на водеща техника за физическо задържане, държавата остава отговорна, тъй като използваната сила е била прекомерна. Освен това жалбоподателят твърди, че националните съдилища не са анализирали дали в настоящия случай използването на сила е било абсолютно необходимо.

34. Правителството оспорва, че нараняванията на жалбоподателя са били достатъчно сериозни, за да представляват нечовешко и унизително отношение, попадащо в обхвата на член 3. Освен това, правителството оспорва фактическите твърдения на жалбоподателя относно начина, по който са причинени неговите наранявания, но не оспорва, че на 29 април 2013 г., по време на инцидента, жалбоподателят е бил под контрола на полицейски служители или че нараняванията, които е претърпял, са резултат от действията на полицейския служител Т. В. Правителството обаче заявява, че нараняванията на жалбоподателя са косвено причинени от полицейския служител Т. В., когато той е приложил водеща техника за физическо задържане на жалбоподателя. Алтернативно правителството изтъква, че използваната сила не е надхвърлила необходимото за прекратяване на агресивното поведение на жалбоподателя и употребата й е била преустановена веднага след като съпротивата на жалбоподателя е била овлядяна. Съответно, използването на сила от полицейския служител Т. В. не може да се разглежда като малтретиране в настоящия случай.

(б)   Преценка на съда

35. В случаите, включващи материалноправния аспект на член 3, по-специално относно твърденията за малтретиране от представители на държавата, съответните общи принципи са формулирани от Голямата камара в „Буид срещу Белгия“ ([GC], № 23380/09, §§ 81-90, ЕСПЧ 2015 г.).

36. Съдът поддържа, че когато дадено лице, което е задържано в полицията в добро здравословно състояние, но по време на освобождаването се установи, че е пострадало, държавата е длъжна да предостави правдоподобно обяснение как са причинени съответните наранявания, в противен случай възниква ясен въпрос по член 3 от Конвенцията (вж. Тотева, цитирано по-горе, § 50; „Томаси срещу Франция“, 27 август 1992 г., §§ 108-11, Серия A № 241 A; и „Селмуни срещу Франция“ [ GC], № 25803/94, § 87, ECHR 1999 V).

37. При оценката на доказателствата съдът най-общо е приложил стандартния подход за доказване „извън разумно съмнение“ (вж. „Ирландия срещу Обединеното кралство“, решение от 18 януари 1978 г., Серия A № 25, стр. 64 65, § 161). Такова доказателство обаче, може да произтича от съвместното съществуване на достатъчно силни, ясни и съгласувани изводи или на подобни не опровергани фактически презумпции („Буид“, цитирано по-горе, § 82). Когато разглежданите събития са изцяло или до голяма степен в рамките на изключителните знания на властите, както в случаите на лица, които са под техен контрол в ареста, възникват силни фактически предположения по отношение на нараняванията, настъпили по време на такова задържане. Всъщност, тежестта на доказване може да се счита за задължение на властите да предоставят задоволително и убедително обяснение (вж. „Салман срещу Турция“ [GC], № 21986/93, § 100, ECHR 2000 VII; ).

38. Съдът също така посочва, че макар да признава, че трябва да бъде предпазлив, когато приема ролята на първоинстанционен съд по фактите, когато това не е станало неизбежно от обстоятелствата по конкретното дело, той трябва да приложи „особено цялостна проверка “, когато са направени твърдения по член 3 от Конвенцията, дори ако някои вътрешни производства и разследвания вече са били проведени. С други думи, в такъв контекст, съдът е готов да извърши задълбочена проверка на констатациите на националните съдилища. При тяхното разглеждане той може да вземе предвид качеството на националното производство и всички възможни недостатъци в процеса на вземане на решения („Буид“, цитирано по-горе, § 85, с допълнителни препратки).

39. По отношение на задържаните, съдът подчертава, че лицата, задържани под стража, са в уязвимо положение, и че властите са длъжни да защитят физическата им безопасност (вж. „Тарариева срещу Русия“, № 4353/03, § 73, ЕСПЧ 2006-XV (извлечения); „Сарбан срещу Молдова“, № 3456/05, § 77, 4 октомври 2005 г.; и „Муйсел срещу Франция“, № 67263/01, § 40, ECHR 2002 IX). По отношение на лице, което е лишено от свобода или, най-общо казано, се сблъсква с правоприлагащите полицейски служители, всяко прибягване до физическа сила, което не е било строго необходимо поради неговото поведение, накърнява човешкото достойнство и по принцип представлява нарушение на правото, посочено в член 3 (“Буид”, цитирано по-горе, § 88 и §§ 100-01).

40. Връщайки се към обстоятелствата по настоящото дело, съдът отбелязва и това не се оспорва от страните, че жалбоподателят е бил в добро здравословно състояние, когато е бил отведен в полицейското управление в гр. Банско в 22:30 ч. на 29 април 2013 г. (вж. параграф 9 по-горе). Един час и петнадесет минути по-късно той е трябвало да бъде транспортиран с линейка до местната болница, където е било установено, че има изкълчена капачка на лявото коляното, хемартроза на лявото коляно и хематоми по лицето и лявото рамо (вж. параграф 9 по-горе). Нараняванията му са потвърдени от националните власти в последвалото наказателно производство.

41. Съдът счита, особено вземайки предвид съдебно-медицинската експертиза, че нараняванията, които жалбоподателят е претърпял, са му причинили сериозни физически болки и страдания. Според заключението на експертизата изместването на колянната капачка е класифицирано като средна телесна повреда. Освен това конкретното нараняване има трайни последици за здравето му, тъй като е затруднявало ходенето на жалбоподателя три до четири месеца (вж. параграф 11 по-горе). По този начин степента на телесната повреда показва, че нараняванията на жалбоподателя са били достатъчно сериозни, за да се превърнат в нечовешко и унизително отношение по смисъла на член 3 (вж. например „Асенов и други“, цитирано по-горе, § 95, и „Афанасьев срещу Украйна“, № 38722/02, § 61, 5 април 2005 г.).

42. Страните не спорят, че намесата срещу жалбоподателя е извършена от полицейския служител Т. В. при изпълнение на неговите задължения. Съдът по-рано е признал, че форма на ограничение, приложена от полицейски служители, може да бъде оправдана, когато лице под полицейски контрол оказва физическа съпротива или представлява риск за насилствено поведение (вж. „Клаас“, цитирано по-горе, § 30, и „Сириянис срещу Италия“ / 05, § 61, 5 април 2011 г.). По този начин съдът счита, че тежестта на доказване с  убедителни аргументи, че използването на сила е било строго необходимо от собственото поведение на жалбоподателя се носи от правителството.

43. В настоящия случай, според констатациите на националните съдилища, действията на жалбоподателя в стаята са описани като ругатни, обиди, ритане на бюрото и размахване на ръце към полицейския служител Т. В. (вж. точки 16 и 19 по-горе). Правителството отбелязва, че жалбоподателят рита бюрото и размахва ръце към Т. В., което е счетено от последния за физическа атака. Съдът отбелязва, че е под въпрос дали действията на жалбоподателя, описани от националните съдилища, биха могли да се разглеждат като реална и неизбежна физическа атака срещу полицейския служител, която е наложила използването на специална техника за физическо задържане и подчиняване на лице.

44. В тази връзка съдът счита, че дори да приеме, че жалбоподателят не е бил спокоен и е обидил полицейските служители, няма доказателства той да е представлявал особена опасност за тях. Той не е демонстрирал по-рано насилствено поведение спрямо полицейските служители. Първоначалното му поведение е било съдействащо и той не се съпротивлявал физически при отвеждането му в полицейското управление. Материалите по делото сочат, че той доброволно е придружавал полицейските служители и не е бил с белезници по пътя към и вътре в полицейското управление. Също така е важно, че не е бил заподозрян в извършване на насилствено престъпление. Той също така е изпълнил заповедите им да даде показания относно предполагаемото му участие в разбиването на уличните лампи и да участва в очна ставка (вж. параграф 5 по-горе).

45. Освен това поведението на жалбоподателя в помещението, така както е установено от националните съдилища, изглежда не е от такъв характер, че да оправдава прибягването до такава значителна физическа сила, която, съдейки по броя и сериозността на нараняванията, трябва да е била използвана от полицейския служител Т. В. Съдът отбелязва по-специално, че жалбоподателят доброволно е влязъл в стаята с трима полицейски служители. Те са имали числено превъзходство и жалбоподателят им  е отстъпвал по отношение на физическа сила. В тази връзка Съдът отново подчертава, че член 3, също като член 2 от Конвенцията установява, , положително задължение за държавата да обучава своите служители на реда по такъв начин, че да гарантира високо ниво на компетентност в тяхното професионално поведение, така че никой да не бъде подложен на третиране, което противоречи на тази разпоредба (вж. “Буид”, цитирано по-горе, § 108). Съдът също така отбелязва, че член 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи, според редакцията му по това време, допуска използването на сила само когато това е абсолютно необходимо (вж. параграф 20 по-горе).

46. ​​Съдът отбелязва, че нито едно от наличните доказателства не показва, че поведението на жалбоподателя би могло да застраши физическата неприкосновеност или живота на полицейските служители до такава степен, че да оправдае незабавното прилагане на техника за физическо задържане, която очевидно може да предизвика сериозна болка и действително причинява нараняване на жалбоподателя, което довежда до затруднение  при ходене в продължение на три до четири месеца. Като взима предвид броя и сериозния характер на нараняванията, претърпени от жалбоподателя (вж. параграфи 11 и 41 по-горе), Съдът намира, че нито националните съдилища, нито правителството са представили убедителни или достоверни аргументи, които да дадат основание да се заключи, че прибягването до такава степен на употреба на сила от полицейския служител Т. В. срещу жалбоподателя, е било строго необходимо поради поведението на последния (вж. „Анжело Георгиев и други“, цитирано по-горе § 77, и „Ребок“, цитирано по-горе, § 76).

47. Горните съображения са достатъчни, за да може съдът да заключи, че жалбоподателят е бил подложен на нечовешко и унизително отношение, за което правителството трябва да носи отговорност.

48. Следователно е налице нарушение на член 3 от Конвенцията в материалноправен аспект .

2.    Предполагаема неефективност на разследването

(a)   Аргументи на страните

49. Жалбоподателят се оплаква, че българските власти не са извършили ефективно разследване на твърденията му за малтретиране от полицейския служител Т. В. на 29 април 2013 г. в Районното полицейско управление в гр. Банско. Той твърди, че заключенията на националните съдилища относно механизма, по който  е претърпял въпросните наранявания, не отговарят на действителните доказателства. Той твърди, че нито Районният съд, нито Окръжният съд са анализирали дали използването на физическа сила от полицейския служител е било абсолютно необходимо по смисъла на член 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи, така както е приложим към съответния момент, и дали е било пропорционално на конкретната ситуация. Според жалбоподателя правителството не е предоставило пълно и задоволително обяснение на всички негови наранявания.

50. Правителството счита, че българските прокуратури са провели своевременно и всестранно и официално разследване. Правителството изтъква, че малко след инцидента разследващият е разпитал всички свидетели и е разпоредил медицински експертизи, които да установят естеството и причините за нараняванията на жалбоподателя. Освен това правителството посочва, че е проведено наказателно производство срещу полицейския служител, който е бил оправдан на две инстанции. Освен това правителството счита, че националните съдилища са разгледали и надлежно са анализирали всички доказателства, установили са механизма, чрез който са настъпили нараняванията на жалбоподателя и са заключили, че действията на полицейския служител са били в съответствие с вътрешното законодателство. Следователно, според правителството, разследването на твърденията на жалбоподателя за лошо отношение е било пълно, обективно и всестранно.

(б)   Преценка на съда

51. Съдът поддържа, че когато дадено лице повдига твърдение на защитимо основание, че е било незаконно и сериозно малтретирано от полицията или други подобни представители на държавата и в нарушение на член 3, тази разпоредба, тълкувана във връзка с общото задължение на държавата съгласно член 1 от Конвенцията за „осигуряване на всички в рамките на [нейната] юрисдикция правата и свободите, дефинирани в ... [конвенцията]“, предполага по подразбиране, че трябва да бъде проведено ефективно официално разследване. Това разследване трябва да може да доведе до идентифициране и наказване на отговорните лица (вж. „Асенов и други“, цитирано по-горе, § 102; относно допълнителните изисквания за ефективно разследване, вж. “Бувид”, цитирано по-горе, §§ 118 и 120 23). Разследването трябва да бъде ефективно и в смисъл, че трябва да може да се установи дали използваната от полицията сила е била или не е била оправдана при съответните обстоятелства (вж. „Фанзиева срещу Русия“, № 41675/08, § 70, 18 юни 2015 г. и „Балажевс срещу Латвия“, № 8347/07, § 101, 28 април 2016 г.).

52. Въз основа на представените по настоящото дело доказателства съдът е констатирал, че държавата-ответник носи отговорност по член 3 за нечовешкото и унизително отношение, претърпяно от жалбоподателя (вж. параграф 48 по-горе). Твърденията му в това отношение са защитими и поради това той има право на ефективно разследване (вж., mutatis mutandis, „Иван Василев“, цитирано по-горе, § 76).

53. Според съда въпросът е не толкова дали е имало разследване, тъй като страните не са оспорили, че наказателното производство е било проведено от властите, а дали то е било „ефективно“ съгласно стандартите, произтичащи от съдебната практика на Съда в тази област.

54. В настоящия случай, въпреки че полицията е започнала вътрешно разследване, след като жалбоподателят и майка му са подали жалби за инцидента, едва три месеца по-късно е образувано официално наказателно производство (вж. параграфи 10 и 11 по-горе). Следователно може да се постави под въпрос дали разследването е било образувано незабавно. Въпреки това Съдът отбелязва, че прокуратурата е предприела всички разумни стъпки, за да осигури съответните доказателства: снети са подробни показания от жалбоподателя и очевидците и са възложили съдебен експертен доклад относно причината и обхвата на нараняванията. На полицейски служител Т. В. е повдигнато обвинение и същият е предаден на съд десет месеца след инцидента (вж. Параграфи 12-13 по-горе).

55. Полицейският служител е оправдан от националните съдилища на две инстанции. Въз основа на показанията на двамата полицейски служители, които са били единствените очевидци, потвърдени от медицинските експертни доклади е установено, че полицейският служител Т. В. е използвал водеща техника за физическо задържане срещу жалбоподателя. Съдилищата обясняват, че тази техника за задържане е била използвана в отговор на обидите на жалбоподателя и защото той се е опитал да нападне полицейски служител. Съдът заключава, че с оглед на тези действия жалбоподателят е претърпял въпросните наранявания (вж. параграфи 16 и 19 по-горе).

56. Съдът отбелязва, че основният въпрос е дали националните съдилища са извършили преценка дали прилагането на физическа сила е било строго необходимо при конкретните обстоятелства (вж. “Буид”, цитирано по-горе, § 88; „Анжело Георгиев и други“, цитирано по-горе , § 72). Тези съдилища ясно са установили, че жалбоподателят е претърпял няколко наранявания и че те са резултат от сила, използвана от полицейския служител Т. В. Съдът обаче отбелязва, че те не са започнали оценка на пропорционалността на силата, използвана срещу жалбоподателя. По-специално те не са се стремили да анализират степента на използваната сила и дали тя е било необходима при дадените обстоятелства с оглед на поведението на жалбоподателя.

57. В това отношение Съдът отбелязва, че националните съдилища са констатирали, че полицейския служител Т. В. е свалил насила жалбоподателя на пода, използвайки „водеща техника за физическо задържане“. Освен това те смятат, че жалбоподателят би могъл да е получил нараняванията си в този процес, което според тях съответства на версията  на полицейските служители (вж. точки 16 и 19 по-горе). В същото време нито Районният съд, нито Окръжният съд са анализирали дали действията на полицейския служител са били съвместими с член 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи, който е бил в сила към момента на инцидента, по-специално дали използването на сила е било абсолютно необходимо при тези обстоятелства. Подобна оценка е още по-важна, като се има предвид, че в протеста на прокурора срещу оправдателната присъда на Т. В. особено се подчертава, че силата, използвана от Т. В., не съответства на предполагаемото неправомерно поведение на жалбоподателя (вж. параграф 17 по-горе). Този подход е бил напълно несъвместим със стандартите, произтичащи от съдебната практика на Съда в тази област (вж., mutatis mutandis, „Иван Василев“, цитирано по-горе, § 77, и „Балажевс“, цитирано по-горе, §§ 106 08).

58. Горните съображения са достатъчни, за да може Съдът да заключи, че разследването на твърдяното малтретиране не е било ефективно.

59. Следователно е налице нарушение на член 3 от Конвенцията в неговия процесуален аспект.

II.     ПРИЛОЖИМОСТ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

60.  Член 41 от Конвенцията предвижда:

„Ако Съдът установи, че е налице нарушение на Конвенцията или протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна позволява само частична компенсация, съдът, ако е необходимо, трябва да предостави справедливо обезщетение на увредената страна “.

А)    Обезщетение

61. Жалбоподателят претендира за обезщетение в размер на 15 000 евро по отношение на неимуществените вреди, които той е претърпял в резултат на нарушенията на материалните и процесуални части на член 3 от Конвенцията. Жалбоподателят иска Съдът да вземе предвид спецификата на настоящото дело, интензивността на страданието му и различните аспекти, при които правата му по член 3 са били нарушени.

62. Правителството посочва, че претенцията е необоснована и че констатацията на нарушение би била достатъчно справедлива компенсация за жалбоподателя. Във всеки случай правителството изтъква, че претенцията е прекомерна.

63. Съдът намира, че жалбоподателят трябва да е претърпял физически и психически страдания в резултат на нечовешкото и унизително отношение, на което е бил подложен от полицията по време на задържането му. Към това трябва да се добавят психическите страдания, причинени от последвалата липса на ефективно разследване. Като се произнася по справедливост, както се изисква съгласно член 41 от Конвенцията, Съдът приема изцяло иска на жалбоподателя и му присъжда 15 000 евро за неимуществени вреди, плюс всички дължими данъци върху тази сума.

Б)    Разходи и разходи

64. Жалбоподателят също така претендира за възстановяване на разноски в размер на 1200 евро, за хонорари за неговото процесуално представителство пред съда, както и в размер на 214,74 евро за такси за превод, 7,97 евро за пощенски марки и 10 евро за канцеларски материали, използвани от неговите представители. В подкрепа на тези искове жалбоподателят представя споразумение за такса между него и законните му представители, фактура, договор за преводачески услуги и пощенски квитанции. Жалбоподателят иска всяко обезщетение, присъдено по тази глава, с изключение на вече изплатените от него 1200 евро, да бъде прехвърлено директно в адвокатската кантора, в която неговите законни представители, г-н М. Екимджиев, г-жа К. Бончева и г-жа С. Стефанова, са съдружници.

65. Правителството посочва, че претенциите на жалбоподателя не са подкрепени от съответните документи.

66. Предвид документите, представени от жалбоподателя (вж. параграф 64 по-горе) и своята съдебна практика, Съдът счита за разумно да присъди сумата от 1432,71 евро, покриваща разходите за производството пред Съда, плюс всички данъци, които могат да бъдат дължими от жалбоподателя върху тази сума. 1200 евро от тази сума трябва да бъдат платени на жалбоподателя, а останалата част - 232,71 евро, плюс всички данъци, които могат да бъдат дължими от жалбоподателя върху тази сума - на адвокатската кантора, в която неговите законни представители са съдружници.

В)    Лихва за забава

67.  Съдът счита за уместно лихвеният процент за забава да се основава на пределната лихва по заемите на Европейската централна банка, към която да се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ ПРИЧИНИ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,

1.      Обявява жалбата за допустима;

2.      Приема, че е налице нарушение на член 3 от Конвенцията по отношение на малтретирането на жалбоподателя от страна на полицията;

3.      Приема, че е налице нарушение на член 3 от Конвенцията по отношение на липсата на ефективно разследване;

4.      Приема

(а)  че държавата ответник трябва да изплати на жалбоподателя следните суми, които да бъдат конвертирани във валутата на държавата ответник по курса, приложим към датата на изплащането:

(i) 15 000 евро (петнадесет хиляди евро), плюс всички данъци, които могат да бъдат изискуеми - за неимуществени вреди;

(ii) 1432,71 евро (хиляда четиристотин тридесет и две евро и седемдесет и един цента) - за разноски; 1200 EUR (хиляда и двеста евро) от тази сума трябва да бъдат платени директно на жалбоподателя, а останалата част, 232,71 евро (двеста тридесет и две евро и седемдесет и един цента), плюс всички данъци, които могат да бъдат наложени на жалбоподателя - към адвокатската кантора, в която негови законни представители, г-н М. Екимджиев, г-жа К. Бончева и г-жа С. Стефанова, са съдружници;

(б)  че до датата на изплащане се изплаща проста лихва върху горните суми при лихва, равна на пределната лихва по заемите на Европейската централна банка, плюс три процентни пункта, през периода на неизпълнение;

Съставено на английски език и нотифицирано писмено на 16 март 2021 г. съгласно Правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Илзе Фрайвирт                                                                       Тим Ейке
Заместник секретар                                                              Председател

Дата на постановяване: 16.3.2021 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-208590