Превод на решението на ЕСПЧ "Делин срещу България"

На humanrights.bg и на страницата на министерство на правосъдието е публикуван българския превод на решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), постановено по дело "Делин срещу България", жалба № 62377/16.

Жалбоподателят е заемал длъжността главен експерт в Териториална дирекция „Национална сигурност“ – Благоевград от 1998 г. Поради естеството на задълженията си той разполагал с достъп до класифицирана информация. През 2013 г. председателят на ДАНС отнема разрешението на жалбоподателя за достъп до класифицирана информация. Доколкото чл. 59, ал. 3 ЗЗКИ освобождава административния орган от задължението да посочва мотиви за отнемането, в решението на председателя на ДАНС са посочени само правните основания за акта. Жалбоподателят оспорва решението пред Държавната комисия по сигурността на информацията, която го потвърждава. Вследствие отнемането на разрешението, служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 110, ал. 1, т 7, буква „г“ ЗДАНС. Жалбоподателят обжалва заповедта за прекратяване по съдебен ред, като посочва, че в производството пред ДКСИ не е могъл да оспори обстоятелствата, на които се основава отнемането. Благоевградският административен съд и ВАС отхвърлят жалбата на г-н Делин, като приемат, че решението за отнемане на достъпа е станало окончателно и че не разполагат с компетентност да се произнасят по законността му в рамките на това производство.

Пред ЕСПЧ жалбоподателят се оплаква, че не е могъл да оспори пред съд решението за отнемане на достъпа му до класифицирана информация, както и че прекратяването на служебното му правоотношение е нарушило правото му на личен живот и че не е разполагал с ефективни средства за защита (оплаквания по чл. 6 § 1, чл. 8 и чл. 13 от Конвенцията).

Като се позовава на решението си по сходното дело „Миряна Петрова срещу България“ (жалба № 57148/08), Съдът намира нарушение на чл. 6 § 1, с оглед липсата на възможност за съдебен контрол върху решенията за отказ за предоставяне или за отнемане на достъп до класифицирана информация. В тази връзка ЕСПЧ отбелязва, че законодателните изменения, уреждащи такъв контрол, са въведени след процесните събития, поради което жалбоподателят не е могъл да се възползва от тях. С оглед на заключението по чл. 6, Съдът счита, че не е необходимо да изследва оплакванията по чл. 8 и чл. 13 от Конвенцията.

ЕСПЧ присъжда в полза на жалбоподателя обезщетение в размер на 2400 евро за претърпените от него неимуществени вреди, както и сумата от 2000 евро за разходи и разноски.