Превод на решението на ЕСПЧ "Киров и други срещу България"

На humanrights.bg и на страницата на министерство на правосъдието е публикуван българския превод на решението на Европейския съд по правата на човека, постановено по дело "Киров и други срещу България", жалба № 57214/09.

Жалбоподателите са наследници на правоимащо лице. С решение от 1999 г. областният управител на Пловдив признал правото им на обезщетение чрез компенсаторни записи, съгласно ЗОСОИ, за имоти, изоставени от наследодателя им в Гърция преди 1964 г. С друго решение от 1999 г. областният управител определил всеки от жалбоподателите да получи записи с номинална стойност 5 371 400 лева. Жалбоподателите продали по-голямата част от записите на инвеститори.

През 2001 г. вещото лице, на чиято оценка се основавало решението от 1999 г., било обвинено от прокуратурата в умишлено изготвяне на грешна оценка, като през 2004 г. било осъдено за това. През 2006 г. областният управител завел иск срещу жалбоподателите, като твърдял, че всеки от тях е имал право на записи с номинална стойност 21 489 лева, и претендирал връщане на остатъка. Цената на иска била определена според номиналната стойност на записите. С окончателно решение от 2009 г. ВКС осъдил жалбоподателите да върнат записи на остатъчната до 5 371 400 лева стойност, както и да заплатят съдебни такси в размер на 106 998 лева. Те поискали изменение на решението в частта за разноските, тъй като смятали, че таксите следвало да бъдат изчислени според пазарната, а не според номиналната стойност на записите. ВКС отхвърлил искането.

Спрямо жалбоподателите били образувани две изпълнителни производства  - за връщане на съответната стойност на записите и за заплащане на дължимите такси. В първото производство държавата възложила събирането на вземането на съдебен изпълнител, който извършил редица действия в тази насока. По отношение на производството за таксите изпълнителният лист бил предоставен на НАП, която не предприела действия по събиране на вземането до м. декември 2016 г, когато наложила запор върху автомобил на един от жалбоподателите, а през март и април 2017 г. били предприети действия за запориране на сметките им.

Позовавайки се на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 1 от Протокол 1, жалбоподателите твърдят, че ВКС им е наложил произволни и прекомерни съдебни такси.

С решение ЕСПЧ заличава жалбата от списъка с жалби, тъй като давностният срок за погасяване на задължението за такси съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече на 1 януари 2010 г. и не е бил прекъснат от НАП, доколкото не са предприети никакви действия за събиране на вземането. Жалбоподателите не са изпълнили доброволно задължението си. Следователно вземането се е погасило по давност на 1 януари 2015 г. След тази дата жалбоподателите са имали възможност да се позоват на изтеклата давност, както и да искат отмяната на всички действия, предприети от НАП през 2016 г. и 2017 г.

Решението влиза в сила от датата на постановяването му.