Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Автотранссервиз" АД срещу България

На 27.08.2019 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото "Автотранссервиз" АД срещу България, жалба № 33859/12.

Дружеството-жалбоподател е създадено през 1990 г. след преобразуване на държавно предприятие. Държавата е негов едноличен собственик до 1998 г., когато дружеството е приватизирано, като търговското дружество С. придобива 67% от дяловете му. През 2003 г. С. прехвърля дяловете си на трето лице. Не са заплатени никакви суми по приватизационния договор.

През 2001 г. и 2003 г. Агенцията за приватизация и следприватизаионен контрол завежда производства срещу С. за неизпълнение на задължения по приватизационния договор. Тези искове са уважени и Агенцията предприема изпълнително производство. През 2008 г. по искане на Агенцията и на основание §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК е учредена законна ипотека върху няколко имота на дружеството-жалбоподател, като обезпечение за задълженията на С. След като през 2013 г. спрямо С. е открито производство по несъстоятелност, принудителното изпълнение срещу това дружество е спряно и е открито ново производство за принудително изпълнение срещу дружеството-жалбоподател.

През 2015 г. жалбоподателят започва преговори за споразумение с Агенцията и й изплаща част от дълга на С. След отмяната на §8 и постановяването на практиката на ВКС обаче жалбоподателят предявява иск срещу Агенцията, като твърди, че §8 противоречи на правото на ЕС, претендира прогласяване на нищожност на ипотеката и връщане на посочената сума като платена без правно основание. Искът е уважен в частта за прогласяване на нищожност на ипотеката и отхвърлен в частта, с която се претендира връщане на платената сума. Според съда жалбоподателят съзнателно и доброволно е платил чужд дълг, поради което плащането не е без правно основание. Към месец октомври 2019 г. производството е висящо пред ВКС.

Жалбоподателят се оплаква по чл. 1 от Протокол № 1, чл. 6 (правото на справедлив съдебен процес) и чл. 13 от Конвенцията от наложената ипотека.

Ползвайки същата аргументация като по делото „Изгрев АД и ТК-Холд АД срещу България“, Съдът приема възражението на Правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. Той счита, че воденото от дружеството-жалбоподател понастоящем производство представлява ефективно средство и отбелязва, че прогласяването на нищожността на ипотеката е постановено на две съдебни инстанции. Що се отнася до връщането на платената на Агенцията сума, жалбоподателят не повдига изрични оплаквания в това отношение, а и производството все още е висящо пред ВКС. По тези причини Съдът отхвърля и тази жалба като недопустима поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита.

Българският превод на решението е достъпен на humanrights.bg и на mjs.bg в (приложен файл)