Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Вельов и Димитров срещу България", жалба № 64570/10

Жалбоподателите по делото „Вельов и Димитров срещу България“ (жалба №64570/10, решение от 20.09.2016 г.) посочват, че техният баща притежавал недвижима собственост в гр. София, която със заповед на кмета на община София от 1979 г. била отчуждена за построяване на жилищна сграда. Бащата на жалбоподателите следвало да бъде обезщетен с тристаен апартамент, а първият жалбоподател с двустаен апартамент. Жилищната сграда не била построена.

Съдът посочва, че жалбоподателите все още, 37 години по-късно (24 г. след ратифицирането на Конвенцията), не са получили апартаментите. ЕСПЧ обаче посочва, че в конкретния случай не е доказано, че забавянето се дължи на нежеланието на властите да намерят разрешение на проблема. След като парцелът бива реституиран на предишните собственици, съгласно приложимото право по молба на жалбоподателите или на техния баща с нотариално заверени подписи можело да започне процедура по преобезщетяване. Пред ЕСПЧ жалбоподателите не са доказали, че те или баща им са инициирали такава процедура в съответствие с приложимото законодателство.

При тези обстоятелства, Съдът заключава, че в периода след ратифицирането на Конвенцията властите не могат да бъдат държани отговорни за забавяне в процедура по обезщетяване на жалбоподателите. Поради това ЕСПЧ приема, че жалбата е явно необоснована.

Българската версия на решението е достъпна на страницата "Права на човека" и на страницата на МП.