Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Димитров и Момин срещу България"

На 7.6.2018 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото  "Димитров и Момин срещу България", жалба № 35132/08.

През март 1998 г. г-жа Д подала жалба в полицията в гр. Пловдив за това, че била отвлечена, държана като заложница и изнасилена от жалбоподателите. Властите образували наказателно производство за изнасилване срещу неизвестни извършители и на жертвата бил извършен медицински преглед. Впоследствие, тя на два пъти информирала властите, че оттегля жалбата си. 

През май 2000 г. прокуратурата повдигнала обвинения за изнасилване срещу първия жалбоподател г-н Димитров. През месец декември 2000 г., по време на провеждан разпит, г-жа Д оттеглила своето изявление и повторила оригиналната версия на събитията. Тя обяснила, че e оттеглила първоначалното си изявление, тъй като била заплашвана. Тя също така информирала властите, че е заболяла от рак. През месец април 2001 г. г-н Димитров и г-н Момин били обвинени в отвличане, противозаконно лишаване от свобода и изнасилване. 

През май 2001 г. жалбоподателите отправили искане за провеждане на отделни очни ставки с жертвата, което било отхвърлено. През месец юли 2001 г-жа Д. починала от рак. През месец юли 2007 г. Пловдивският окръжен съд намерил жалбоподателите за виновни. Г-н Димитров и г-н Момин подали жалби против присъдата пред Върховния касационен съд, който намалил наложените им наказания, съответно на пет и на четири години лишаване от свобода. 

Като се позовават на член 6, §§ 1 и 3 (право на справедлив процес и право на изискване на призоваване на свидетели) от Конвенцията, жалбоподателите се оплакват, че са били обвинени на базата на изявленията на жертвата г-жа Д, които не са имали възможност да се противопоставят и да оспорят пред съд.

ЕСПЧ установява, че смъртта на г-жа Д. представлява "сериозна причина" по смисъла на неговата практика за да не бъде проведен разпит на свидетелите по време на процеса и за да не бъдат приобщавани доказателствата, които тя е дала приживе. Също така, Съдът счита, че има валидни причини за неизвършването на очна ставка на двамата жалбоподатели с г-жа Д. на фазата на досъдебното производство. Въпреки че обвинението срещу жалбоподателите е базирано предимно на свидетелските показания на тази свидетелка,  съдилищата приемат и други доказателства. За жалбоподателите са били налице достатъчно балансиращи фактори, които да компенсират затрудненията на защитата им при допускането на показанията на Д. и за да бъде осигурена справедливостта на целия процес. Жалбоподателите са участвали активно в процеса, като са изтъкнали аргументи в своя полза; съдилищата са извършили много задълбочен анализ на достоверността на доказателствата, като са взели под внимание и са отхвърлили по аргументиран начин възраженията на жалбоподателите. И накрая, решенията на местните съдилища не са били немотивирани и произволни.

Поради това Съдът заключава, че в случая няма нарушение на член 6, §§ 1 и 3 от Конвенцията.

Българският превод на решението е достъпен на humanrights.bg и на mjs.bg.