Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Димитър Митев срещу България"

На 08 март 2018 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото "Димитър Митев срещу България", жалба № 34779/09.

Г-н Митев е бил задържан през юни 2006 г. по подозрения за извършени убийство и кражба, и отведен в полицейско управление в гр. Вълчи дол. Там декларирал желанието си да ползва адвокатска защита и да бъде прегледан от лекар, и бил разпитан от двама полицаи. Според твърденията му, по време на разпита, при упражнено физическо насилие от страна на полицаите, признал, че е извършил убийството. По-късно същия ден жалбоподателят бил прегледан от лекар, който установил наличието по тялото му на следи от удари с тъп предмет, нанесени до 24 часа по-рано. На следващия ден жалбоподателят бил привлечен като обвиняем за друго престъпление, а през декември 2006 г. и за гореописаните престъпления. През 2007 г. му били повдигнати обвинения пред съд.

Като се позовава на чл. 6 §§ 1 и 3 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква пред Страсбург, че за да го осъдят, националните съдилища са приели като основно доказателство показанията на двамата полицаи, възпроизвеждащи негови самопризнания в отсъствието на адвокат.

Съдът приема, че несъмнено самопризнанията на жалбоподателя не е трябвало да бъдат използвани като доказателство в производството срещу него. Именно такъв обаче е бил ефектът от допускането на разпита на полицаите като свидетели. По този начин самопризнанието е било основният елемент от доказателствения материал, особено като се има предвид, че същият е съдържал и оправдателни доказателства, но въпреки тях съдилищата са счели обвинението за доказано. Съдът подчертава, че когато няма "убедителни причини" за ограничаване на достъпа до адвокат в ранните етапи на производството, той може да констатира само в извънредни случаи, че цялостната справедливост на производството не е била засегната от това първоначално неспазване на правата на обвиняемия.

ЕСПЧ заключава, че чл. 6 §§ 1 и 3 (c) от Конвенцията е нарушен, поради следните обстоятелства: жалбоподателят не е имал адвокат при извършване на самопризнанието; не е било доказано, жалбоподателят да се е отказал от правото си на адвокат; няма "убедителни причини", които да обосноват непредоставянето на адвокатска защита; и цялостната справедливост на наказателното производство не е била безвъзвратно накърнена от първоначалното непредоставяне на адвокат на жалбоподателя.

Българският превод на решението е достъпен на humanrights.bg и mjs.bg.