Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Докторов срещу България"
На 5.4.2018 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото "Докторов срещу България", жалба № 15074/08.
През 2006 г. жалбоподателят се развел със съпругата си. Съгласно одобреното от съда споразумение жалбоподателят бил задължен да изплаща месечна издръжка на двете деца, родени по време на брака. Впоследствие г-н Докторов разбрал, че второто дете, родено през 2003 г., не било от него. Това обстоятелство било потвърдено с ДНК-тест, резултатите от който жалбоподателят получил през 2007 г. Веднага след това той завел иск за оспорване на бащинството. Искът бил отхвърлен на три инстанции поради изтеклия още през 2004 г. едногодишен срок от узнаване на раждането, в който е било възможно оспорване на бащинството. В ново производство жалбоподателят предявил иск за спиране изплащането на издръжката. Този иск също бил отхвърлен от съда, тъй като не била оборена презумпцията за бащинство.
Пред ЕСПЧ жалбоподателят се оплаква, че липсата на възможност да оспори бащинството е нарушила правата му по чл. 8 от Конвенцията.
Съдът приема, че намесата в правата на жалбоподателя е била предвидена в закона и е преследвала легитимната цел да гарантира правната сигурност и стабилността в гражданските отношения и произхода на лицата. Твърде ограничената възможност за жалбоподателя да оспори бащинството си обаче е била непропорционална с оглед на конкретните обстоятелства, при които г-н Докторов е пропуснал срока по причини, независещи от него. Съдът отбелязва, че вече е намирал прилагането на стриктни преклузивни срокове в случаи, в които жалбоподателите са научили за релевантните обстоятелства или са се снабдили с доказателства след изтичане на срока, както и липсата на оценка на специфичните индивидуални интереси за проблематични. За разлика от други дела, при които исковете на жалбоподателите са били отхвърлени от националните съдилища след внимателна преценка на фактите и балансиране интересите на жалбоподателя и детето, в настоящия случай г-н Докторов не е имал никаква възможност искането му да бъде разгледано по същество. Той не е разполагал и с опция за предварително разглеждане, в което съдилищата да преценят конкретните обстоятелства по случая и дали оспорването на бащинството би било в интерес на детето.
С оглед на горното Съдът намира нарушение на чл. 8 от Конвенцията, като отбелязва, че ГПК предоставя възможност за възобновяване на производството при установяване на нарушение на Конвенцията и необходимост от отстраняване на последиците от него. Поради липсата на друго конкретно искане за обезщетение ЕСПЧ не присъжда парична сума на жалбоподателя.
Българският превод на решението е достъпен на humanrights.bg и на mjs.bg.