Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Калев срещу България", жалба № 9464/11

Жалбата „Калев срещу България“, жалба № 9464/11, също е свързана с отчуждително производство по реда на ЗТСУ (отм.) и повдига въпроси, свързани с групата дела, предмет на добре установената практика на Съда по делото „Кирилова и други срещу България“ (жалби №№ 42908/98, 44038/98, 44816/98 и 7319/02, решение от 9 юни 2005 г.). 

Бащата на жалбоподателя притежавал недвижима собственост в гр. София, която била отчуждена, с оглед изграждането на сгради на посолства. В полза на жалбоподателя е определено в обезщетение тристайно жилище, а на неговия наследодател е отреден като обезщетение двустаен апартамент. 

През 1991 г. проектът за построяване на двете жилища бил прекратен. Срещу отчуждения имот жалбоподателят, в качеството му на самостоятелно правоимащо лице, е следвало да бъде преобезщетен с друг апартамент, по-голям от първоначално определения такъв. Няколко пъти преди 2001 г. компетентните органи са отправяли предложение за обезщетяване с други, сходни като характеристики недвижими имоти. Жалбоподателят е отказвал тези предложения, защото апартаментите не са били в същия район като отчуждения имот, или не са били самостоятелни апартаменти. След 2001 г. община София не е правила никакви опити за намиране на нов апартамент. Общината остава пасивна след подаването на молба за преобезщетяване и дори след постановяването на съдебни решения, които я задължават да предприеме действия. Освен това не е ясно дали има развитие по новата молба за преобезщетяване, подадена от жалбоподателя през 2014 г.

Г-н Калев се оплаква по чл. 1 от Протокол № 1 (защита на собствеността), че в продължение на 23 години държавата не му е предоставила обезщетение за отчуждена недвижима собственост на наследодателя му. 

ЕСПЧ намира нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията и в настоящия случай. ЕСПЧ посочва, че правото на жалбоподателя да бъде обезщетен с апартамент е възникнало през 1987 г. и до днешна дата, двадесет и девет години (от които двадесет и четири в компетентността на Съда) по-късно, той все още не го е получил. 

ЕСПЧ постановява, че държавата следва да предостави на жалбоподателя в тримесечен срок от решението, което влиза в сила в деня на постановяването му - 10 ноември 2016 г., апартамент като този, който му е бил определен в обезщетение със заповедта от 15 април 1988 г.

При условие, че държавата не му предостави апартамент, в същия тримесечен срок, на жалбоподателя следва да бъдат заплатени 52 600 евро (пазарната оценка на апартамента).

ЕСПЧ присъжда на жалбоподателя обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 000 евро, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 евро, както и 886 евро за разходи и разноски.

Българската версия на решението е достъпна на страницата "Права на човека" и на страницата на министерство на правосъдието.