Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Коречи срещу България", жалба № 14308/05

Делото „Коретчи срещу България” (жалба № 14308/05) е свързано със задържането на 31.07.2004 г. на ГКПП – Кулата от българските гранични власти на молдовския гражданин Феодор Корецкий /Коретчи/Coretchii Feodor, с цел арест и екстрадиция като обвиняем за извършено престъпление. Г-н Коретчи е задържан на основание чл. 70, ал. 1, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за 24 – часа. Заповедта за задържане е обявена на лицето на руски език с помощта на преводач, отбелязано на обратната страна на заповедта, удостоверено с подписите на задържаното лице и преводача, като на г-н Коретчи е предоставен екземпляр от нея. Считано от изтичането на заповедта за 24-часовото задържане, жалбоподателят е задържан под стража за срок от 72 часа с постановление на Софийска градска прокуратура, издадено на основание чл. 16 от Европейската конвенция за екстрадиция от 1957 г., чл. 440 НПК във връзка с чл. 152а, ал. 3 НПК.

С Определение на Благоевградския окръжен съд на основание чл. 16 ЕКЕ и чл. 152б НПК по отношение на жалбоподателя е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” за срок до 40 дни. Постановена е забрана за напускане пределите на Република България до окончателното приключване на производството по екстрадиция.

Жалбоподателят е освободен от Затвора в гр. Бобов дол на 10.09.2004 г. с решение на Благоевградския окръжен съд след изтичане на срока на задържане. Върнати са му документите за самоличност и личния му автомобил.

На 25.09.2004 г. на ГКПП – Кулата при опит за излизане от Република България преди постановяване на съдебното решение за предаването му на компетентните власти на Република Молдова и въпреки наличието на забрана за напускане пределите на Република България, жалбоподателят отново е бил задържан. Освободен е няколко часа след извършена проверка по случая и прокурорско постановление.

Непосредствено преди датата на екстрадирането и с цел фактическо осъществяване на екстрадицията, със съдебен акт е извършено за 24 часа полицейско задържане с последващи 72 часа. На 18.10.2004 г. жалбоподателят е предаден на молдовските полицейски власти, след което е снет от общодържавно издирване на територията на Република България.

Пред ЕСПЧ г-н Коретчи повдига оплаквания по чл. 5 § 1 (право на свобода и сигурност), чл. 5 § 2 от Конвенцията, чл. 1 от Протокол 1, чл. 1 и чл. 4 от Протокол 7. Той се позовава и на чл. 2, 6, 7, 8 и 14 от Конвенцията и чл. 2, 3 и 4 от Протокол № 4.

ЕСПЧ отбелязва, че жалбоподателят е задържан три пъти – между 31.07.2004 г. и 10.09.2004 г.; на 25.09.2004 г.; и между 15 и 18.10.2004 г. През останалото време жалбоподателят е бил на свобода.

Разглеждайки оплакванията по чл. 5 § 1 от Конвенцията, Съдът прави преценка поотделно относно всеки от посочените периоди.

По отношение на първия период, приключил на 10.09.2004 г., Съдът приема, че не е спазен предвидения в Конвенцията 6-месен срок за подаване на жалба и на това основание отхвърля оплакването.

Задържането на жалбоподателя на 25.09.2004 г. - ЕСПЧ постановява, че жалбоподателят не е изчерпал вътрешноправните средства за защита и на това основание отхвърля неговото оплакване.

През третия период, жалбоподателят е бил задържан, с оглед предаването му на молдовските власти.

Задържането на жалбоподателя непосредствено преди неговото екстрадиране е било в рамките на процедура, осигуряваща гаранции срещу произвол. Затова ЕСПЧ отхвърля оплакването по отношение на този период като явно необосновано.

Оплакването по чл. 1 от Протокол 1 ЕСПЧ също приема за явно необосновано, а твърденията на жалбоподателя за нарушение на чл. 1 от Протокол 7 – за несъвместими ratione materiae.

Българската версия на решението е достъпна на страницата "Права на човека" и на страницата на МП.