Превод на решението на ЕСПЧ по делото "МЮМЮН СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ", жалба № 67258/13

На страницата "Права на човека" и на страницата на министерство на правосъдието е публикуван българският превод на решението на ЕСПЧ по делото "МЮМЮН СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ", жалба № 67258/13.

Като се позовава на член 3 от Конвенцията, жалбоподателят твърди, че наложените санкции на тримата полицейски служители, малтретирали го в ареста с цел да получат неговите самопризнания, не съответстват на процесуалния отговор, изискуем по чл. 3 от Конвенцията за такова отнасяне.

Образуваното срещу полицейските служители наказателно производство за нанасяне на лека телесна повреда е приключило с освобождаване им от наказателна отговорност и с налагането на административно наказание "глоба".

В светлината на своята практика ЕСПЧ установява, че наложените санкции са неадекватни и посочва, че те са явно несъразмерни с тежестта на извършеното деяние. Глобите не отразяват адекватно сериозността на извършените изтезания и не могат да се разглеждат като имащи необходимия възпиращ ефект по отношение на държавни служители, които считат, че могат безнаказано да злоупотребяват с правата на поставени под техен контрол лица.

ЕСПЧ установява също, че малтретирането на жалбоподателя е било достатъчно сериозно за да бъде прието за изтезание и то e имало за цел да го принуди да признае извършено престъпление. Съдът посочва, че Върховният касационен съд наскоро е достигнал до същото заключение по сходно дело за използване на електрошокова палка в хода на разпити при задържане.

Съдът подчертава, че както Комитетът срещу изтезания на ООН, така и Комитетът по правата на човека на ООН многократно са призовавали България да въведе изтезанието като отделно престъпление, а българските власти, очевидно наясно с тази празнота в наказателното право, на два пъти са се опитвали да я запълнят.

ЕСПЧ установява, че българската правна система не е реагирала адекватно на акта на изтезание, на който жалбоподателят е станал жертва и намира нарушение на чл. 3 от Конвенцията.