Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Петрови срещу България", жалба № 26759/12

На Портала "Права на човека" и на страницата на Министерството на правосъдието е публикуван преводът на решението на ЕСПЧ по делото "Петрови срещу България", жалба 26759/12. Случаят е сходен с делото "Кирилова и други срещу България", "Лазаров срещу България", "Антонови срещу България" и "Дичев срещу България". 

Жалбоподателите са повдигнали оплаквания по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията (защита на собствеността) и член 13 от Конвенцията (право на ефективни правни средства за защита). Съдът е приел за разглеждане единствено оплакванията по чл. 1 от Протокол № 1.

Първата жалбоподателка и Х. П., нейн съпруг и баща на другите двама жалбоподатели, притежавали къща с двор и гараж в Разград. През февруари 2009 г. Х. П. е починал и тримата жалбоподатели встъпили в правата на негови наследници.

Със заповед от 1988 г., издадена на осн. чл. 98, ал. 1 ЗТСУ (отм.), кметът на община Разград отчуждил техни къща с двор и гараж за изграждането на жилищна сграда. На неуточнени дати първата жалбоподателка и нейния съпруг получили апартамент, а отчуждените къща и гараж били съборени. През 1996 г. общината предложила гараж в друга част на града, който жалбоподателите отказали. Сградата, където трябвало да се намира тeхния гараж така и не била построена. През 2006 г. кметът посъветвал първата жалбоподателка и нейния съпруг да претендират парично обезщетение вместо гараж, но те отказали. През 2010 г. жалбоподателите предявили срещу общината иск по реда на ЗОДОВ. С окончателно решение на Върховния административен съд от 2011 г. искът им бил отхвърлен - съдът приел, че общината не е действала незаконосъобразно и на тях били предложени различни варианти за решаване на въпроса, които първата жалбоподателка и съпругът й отказали.

Страсбург намира, че властите не могат да бъдат упрекнати за тяхното решение да построят сграда без гаражи, тъй като с годините градските планове за развитие са могли да се променят. Макар първоначално да са отказали парично обезщетение, впоследствие пред националните съдилища, а и пред ЕСПЧ, жалбоподателите са претендирали този начин на обезщетяване. Те са имали възможност да претендират обезщетение директно от общинските власти в Разград, съгласно ЗТСУ, още през 2006 г. Подобно действие от тяхна страна е можело да "отблокира" процедурата по отчуждаване и да позволи завършването ѝ. Според ЕСПЧ жалбоподателите не могат да бъдат обвинявани за това, че са отказали имот на друго място, нито е било доказано, по това време да са могли да знаят, че дължимият им гараж никога няма да бъде построен. ЕСПЧ приема, че преди 2006 г. властите са допуснали период на необосновано забавяне от 14 години. През този период жалбоподателите не са допринесли за забавяне на процедурата, а властите не са положило необходимото усърдие, за да намерят решение на възникналата ситуация. Поради това, ЕСПЧ заключава, че член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията е нарушен.

ЕСПЧ намира, че не следва да присъжда на жалбоподателите обезщетение в размер на пазарната стойност на гаража, който е трябвало да получат, тъй като и към момента за тях съществува възможност да поискат от общината предоставянето на парично обезщетение. Съдът присъжда на първата жалбоподателка обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1527 евро, както и общо на тримата жалбоподатели 370 евро за разходи и разноски.