Превод на решението на ЕСПЧ по жалба "Тодор Стоянов Колев срещу България"

На 01.10.2019 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по допустимост на жалба "Тодор Стоянов Колев срещу България", № 38482/11, подадена на 8 юни 2011 г.

Жалбоподателят е собственик на счетоводно дружество в гр. Велико Търново. На 15 април 2011 г. Окръжен съд-Велико Търново издава разрешение за провеждане на претърсване и изземване в офиса на дружеството, както и в друга част от същата сграда, в която жалбоподателят живее със семейството си. Разрешението е издадено във връзка с наказателно производство, образувано срещу няколко лица за лихварство и пране на пари, като е налице подозрение, че средствата от престъпната дейност се инвестират в кухи дружества. Установено е, че жалбоподателят обслужва счетоводно някои от тези дружества и техни доставчици. Съдебното разрешение е издадено за изземване на вещи, пари, техника и документи, свързани с дружествата на заподозрените лица, както и на документи, свързани с доставчици на тези дружества. 

Претърсването е проведено на 18 и 19 април, паралелно с други претърсвания по същото наказателно производство. Жалбоподателят предава доброволно документи за едно от дружествата, като заявява, че не разполага с други документи. При претърсване на компютрите в офиса разследващите откриват на тях и други относими документи, както и следи от изтрити файлове, поради което решават да изземат компютрите и сървърите. Г-н Колев възразява, че изземването значително ще затрудни работата му, и иска да направи копия на част от данните. Разследващите органи уважават това искане, прекъсват претърсването и го довършват на следващия ден. По време на претърсването те влизат и в помещенията, обитавани от семейството на жалбоподателя. На г-н Колев и служителите му е забранено да използват мобилните си телефони и да напускат сградата. В резултат от претърсването органите изземват множество документи, всички компютри и сървъри на жалбоподателя. 

Жалбоподателят прави няколко искания по чл. 111 НПК за връщане на иззетите вещи. Първоначално прокуратурата отказва да върне вещите, тъй като назначените експертизи за изследването им не са приключили. Въпреки това на жалбоподателя е позволено да направи копия на всички данни, които са му нужни за безпрепятствено осъществяване на дейността му. На 17 ноември 2011 г. прокуратурата връща на г-н Колев част от вещите, а за останалата част постановява, че съдържа информация от значение за разследването или е предмет на друго нарушение, поради което отказва връщането й. Отказите на прокуратурата са потвърдени от окръжния съд. В последния си отказ от 18 декември 2012 г. прокуратурата посочва, че в резултат от експертизите са възстановени файлове с фиктивни договори, изготвени с цел избягване плащането на данъци. След тази дата г-н Колев не е отправял искания за връщане на вещите.

Пред ЕСПЧ жалбоподателят се оплаква, че разрешението за претърсване е било формулирано твърде широко, както и че властите са иззели информация, несвързана с разследването, и такава, съдържаща негови лични данни. Той твърди, че в резултат от претърсването е загубил част от клиентелата си, и счита, че задържането на иззетите вещи е било неоправдано. С оглед на посоченото, г-н Колев се оплаква, че са нарушени правата му по чл. 8 (неприкосновеност на личния живот, дома и тайната на кореспонденцията) и чл. 13 (липсата на ефективно средство за защита) от Конвенцията.

Съдът отхвърля оплакването по чл. 8 като явно необосновано. Той счита, че претърсването и изземването е било законно и е преследвало легитимна цел за превенция на престъпността. Освен това, намесата в правата на жалбоподателя е била пропорционална на преследваната цел. В това отношение Съдът отбелязва, първо, че разрешението за претърсване се е базирало на обосновано предположение за извършването на престъпна дейност и че националният съд е изтъкнал достатъчно причини за необходимостта от провеждането му, с оглед осъществяваните от жалбоподателя счетоводни услуги в полза на дружествата, обект на разследване. Разрешението е било и с достатъчно ограничен предмет, като разширяването му до жилищните помещения на жалбоподателя не е било неразумно. На второ място, изземването на всички компютри на жалбоподателя е било оправдано от гледна точка на необходимостта от експертното им изследване, в резултат на което е открита относима за разследването информация. Съдът отхвърля твърденията на г-н Колев относно съдържащи се в компютрите данни за трети лица и негова лична информация, като се съгласява с аргументите на Правителството, че жалбоподателят може да се оплаква само от нарушаване на неговите права, както и че той така и не е пояснил до каква точно лична информация властите са осъществили неправомерен достъп. На трето място, ЕСПЧ отбелязва като особено значимо обстоятелството, че на жалбоподателя е дадена възможност да копира първо част, а скоро след това всички необходими за работата му данни, което неминуемо е ограничило негативния ефект от изземването. Съдът счита, че наложените на жалбоподателя органичения по време на претърсването са били оправдани и че, като цяло, няма данни за какъвто и да е произвол от страна на властите. Накрая, по отношение на задържането на вещите, Съдът посочва, че съществува неяснота дали същите са били собственост на жалбоподателя или на неговото дружество, както и че след определен момент връщането на техниката се е обезсмилило поради естественото й амортизиране.

Доколкото оплакването по чл. 8 е отхвърлено като недопустимо, Съдът намира, че жалбоподателят не разполага със защитимо оплакване по чл. 13 от Конвенцията, поради което отхвърля и него като явно необосновано.

Българският превод на решението е достъпен на humanrights.bg и на mjs.bg.