Номер на жалба: 38482/11

Членове от Конвенцията: (Чл. 8) Право на зачитане на личния и семейния живот, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита

Превод от английски език                

Европейски съд по правата на човека

ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ ПО ДОПУСТИМОСТ

Жалба no. 38482/11
Тодор Стоянов КОЛЕВ
срещу България

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ на 1 октомври 2019 г. като комитет в състав:

Габриеле Кучко-Стадлмайер, Председател,

Йонко Грозев,

Ладо Чантурия, съдии,

и Милан Блашко, заместник секретар на отделението,

Като взе предвид горната жалба, подадена на 8 юни 2011 г.,

Като взе предвид становището, представено от правителството на ответника, и становището в отговор, представено от жалбоподателя,

След като се оттегли на заседание, постановява следното решение по допустимост, както следва:

ФАКТИТЕ

1. Жалбоподателят, г-н Тодор Стоянов Колев, е български гражданин, роден през 1959 г. и живущ във Велико Търново. Той се представлява пред Съда от г-жа В. Коева, адвокат, практикуващ във Велико Търново.

2. Българското правителство („Правителството“) се представлява от своите агенти, г-жа М. Димитрова и г-жа И. Сотирова, от Министерство на правосъдието.

A. Обстоятелства по делото

3.  Фактите по делото, представени от страните, могат да бъдат обобщени по следния начин.

1.  Събития, водещи до претърсване на помещенията на фирмата на жалбоподателя

4.  Жалбоподателят, счетоводител, е собственик и управител на дружество „Конт Консулт” ЕООД, което е със седалище във Велико Търново и предоставя счетоводни услуги.

5.  През 2010 г. прокуратурата във Велико Търново образува наказателно производство срещу няколко лица, заподозрени в лихварство. Разследването показва, че парите, получени чрез лихварство, са инвестирани в няколко дружества, създадени с цел  прикриване на произхода им. Установено е също, че „Конт Консулт” ЕООД предоставя счетоводни услуги на някои от тези дружества.

6.  На 15 април 2011 г. по искане на прокуратурата Великотърновският окръжен съд издава разрешение за претърсване  на помещенията на „Конт Консулт“ ЕООД, както и на части от същата сграда, в която  живеят жалбоподателят и семейството му. Отбелязано е, че срещу няколко лица е образувано наказателно производство за лихварство и пране на пари и че приходите от престъпления са инвестирани в няколко дружества. Някои от тези дружества, както и техните доставчици, са клиенти на “Конт Консулт“ ЕООД. Следователно има достатъчно основание да се предполага, че претърсването на помещенията на последните ще доведе до събиране на доказателства, имащи значение за делото. Националният съд разрешава също изземването на „пари, лични вещи, хардуер и документи“, свързани с дружествата на заподозрените лица и относими към разследването, както и на документи, свързани с други дружества, които са били техни доставчици.

7.  Издадени са и разрешения за претърсване на помещения на други лица, като претърсванията са насрочени за 18 април 2011 г.

2.  Претърсване и изземване от 18-19 април 2011 г.

8.  Сутринта на 18 април 2011 г. полицаи и данъчни инспектори, ръководени от следовател от областната следствена служба във Велико Търново, пристигат в помещенията на „Конт Консулт” ЕООД. Те са придружени от компютърен специалист, както и от двама курсанти във военното училище в града, които трябва да бъдат поемни лица. Тъй като жалбоподателят не присъства, групата изчаква завръщането му.

9.  Разрешението за претърсване е прочетено на жалбоподателя при пристигането му. Той заявява, че ще сътрудничи и представя документи, касаещи едно от дружествата, които се разследват. Когато е помолен да предостави допълнителни документи за доставчиците на това дружество, той казва, че компанията му не съхранява такива. Полицаите, претърсили помещенията, не намират такива документи на хартиен носител. След това те започват да претърсват компютрите в офиса, където намират някои от документите, които търсят, както и данни, свързани с изтрити файлове. Те обявяват, че ще изземат компютрите и сървърите. Жалбоподателят обяснява, че това значително ще възпрепяттва работата на неговото дружество и моли да му бъде предоставена възможност да копира част от информацията. Така, операцията по претърсване и изземване е прекъсната, с оглед осигуряване на възможност да се извърши копирането. Процесуално-следственото действие е възобновено и завършено на следващия ден.

10.  В резултат на претърсването полицията изземва многобройни документи и всички компютри и сървъри на дружеството. Протоколът за претърсване и изземване съдържа възражение от жалбоподателя, който заявява, че голяма част от иззетия материал не се отнася до дружествата, дейността на които се разследва.

11.  По време на претърсването полицейските служители влизат в частите на сградата, обитавана от семейството на жалбоподателя и проверяват личните им вещи. На жалбоподателя и служителите на дружеството е забранено да отговарят на телефоните си и да напускат помещенията. На жалбоподателят не е разрешено да наглежда как е възрастната му майка, която живее в същата сграда.

12.  През май 2011 г. адвокатска кантора, клиент на „Конт Консулт“ ЕООД, се оплаква на Окръжна прокуратура - Велико Търново за изземване на касаещи я документи, като заявява, че те съдържат привилегирована информация относно нейните клиенти. Жалбоподателят също така представя три писма, изпратени от други клиенти на неговата компания, в които се оплакват от качеството на предоставените от него услуги през април 2011 г.

3.  Опити на жалбоподателя да получи обратно иззетите от помещенията на дружеството вещи

13.  Сутринта на 19 април 2011 г. адвокат, ангажиран от жалбоподателя, подава в Окръжна прокуратура - Велико Търново - която ръководи разследването - искане по член 111 от Наказателно-процесуалния кодекс (виж параграф 28 по-долу) за връщане на вещите, иззети от помещенията на „Конт Консулт“ ЕООД. Тя посочва, че претърсването и изземването са били изключително непропорционални с оглед целите на разследването, че компютрите съдържат информация за много други клиенти на компанията и накрая, че липсата на компютрите и данните, съхранявани в тях, възпрепятстват работата на дружеството. Същия ден следобяд адвокатът изпраща допълнително искане за връщане на три компютъра, памет стик и сървър, като посочва, че са спешно необходими на дружеството и не съдържат никаква информация, свързана с разследването.

14.  Тъй като в следващите дни не е получен отговор на тези искания, адвокатът изпраща допълнително искане на 26 април 2011 г., като посочва, че дейността на дружеството продължава да бъде възпрепятствана.

15.  В същия ден двама прокурори от Окръжна прокуратура - Велико Търново се произнасят по отношение само на предметите, чието спешно връщане е поискал адвокатът на жалбоподателя следобед на 19 април 2011 г. и отказват да ги върнат, мотивирайки се, че това не може да бъде извършено, докато предметите са необходими за изготвяне на експертиза. Въпреки това двамата прокурори посочват, че на жалбоподателя трябва да бъде позволено да копира информацията, необходима за работата на неговото дружество с други клиенти.

16.  Жалбоподателят копира въпросната информация на 30 април 2011 г.

17.  На различни дати през април и май 2011 г. „Конт Консулт“ ЕООД закупува нови компютри и друго оборудване.

18.  На 2 и 12 май 2011 г. жалбоподателят отново иска на основание чл. 111 от Наказателно-процесуалния кодекс, връщането на иззетите вещи от помещенията на „Конт Консулт“ ЕООД.

19. С решение от 3 юни 2011 г. двама прокурори от Окръжна прокуратура - Велико Търново се произнасят с отказ по искането на жалбоподателя. Те посочват, че компютрите съдържат данни за счетоводството на дружествата, чиято дейност е предмет  на разследване, и че експертите, които изследват тези данни, все още не са представили заключенията си.

20.  Жалбоподателят обжалва този отказ и отказа от 26 април 2011 г. (виж параграф 15 по-горе). В окончателен акт от 24 юни 2011 г. Окръжен съд – Велико Търново потвърждава отказите, като отбелязва, че компютрите представляват веществени доказателства и могат да бъдат върнати само след като експертите, назначени от прокуратурата, приключат с проверката им. Освен това отбелязват, че органите, извършили претърсването и изземването, не са излезли извън обхвата на разрешението за претърсване.

21. На 17 ноември 2011 г. жалбоподателят подава ново искане по член 111 от Наказателно-процесуалния кодекс. С постановление от 7 декември 2011 г. двама прокурори от Окръжна прокуратура - Велико Търново разпореждат връщането на част от иззетите от помещенията на дружеството вещи. Що се отнася до останалата част, те постановяват, че компютър, сървър и хард диск съдържат данни, които са от значение за разследването и следователно представляват веществени доказателства. Установено е, че няколко компютри съдържат нелицензиран софтуер и трябва да бъдат задържани, тъй като могат да представляват предмет на друго престъпление или административно нарушение.

22.  На 23 януари 2012 г. след жалба на жалбоподателя горното постановление е потвърдено от Окръжен съд – Велико Търново.

23.  На 12 декември 2012 г. жалбоподателят отново иска връщането на вещите, които продължават да се държат от  прокуратурата. Той посочва, че от изземването им през април 2011 г. е изминал дълъг период от време.

24. С постановление от 18 декември 2012 г. двама прокурори от Окръжна прокуратура - Велико Търново отказват да върнат вещите, като посочват, че те се считат за веществени доказателства. Констатирано е, че експертите са успели да възстановят някои изтрити файлове, създадени от „Конт Консулт“ ЕООД и представляващи фиктивни договори, използвани за избягване плащането на данъци.

25.  Жалбоподателят не обжалва горния отказ и впоследствие не е искал връщането на иззетите вещи. Той представя недатирано изявление от името на дружеството, което предоставя интернет услуги на ръководеното от него дружество, като обяснява, че компютрите и оборудването, иззети през 2011 г., вече не са съвместими с настоящото състояние на технологиите. 

4.  Развитие на наказателното производство

26.  През декември 2012 г. разследването, в рамките на което са претърсени помещенията на „Конт Консулт” ЕООД, е поето от прокуратура, специализирана в разследване на дела за организирана престъпност. Към момента на подаването на становището на страните, наказателното производство все още е висящо. На самия жалбоподател не е повдигнато обвинение, нито се твърди, че е заподозрян в извършване на някакво престъпление.

Б.  Приложимо вътрешно право и практика

27.  Приложимото вътрешно право относно претърсването и изземването в рамките на наказателното производство е обобщено в решението “Посевини срещу България” (№ 63638/14, §§ 25-31, 19 януари 2017 г.).

28.  Освен това, член 111 от НПК предвижда, че веществените доказателства се пазят докато завърши наказателното производство. Те могат да бъдат върнати на правоимащите преди то да завърши, ако това няма да затрудни установяването на фактите. Отказът на прокурора да върне вещите може да се обжалва пред първоинстанционния съд.

ОПЛАКВАНИЯ

29.  Жалбоподателят се оплаква по чл. 8 от Конвенцията относно претърсването на помещенията на неговото дружество и изземването и задържането на множество предмети. Той твърди, че претърсването е било непропорционално, тъй като властите са иззели данни, които не са свързани с целта на разследването, и оборудване, което съдържа информация за други клиенти на дружеството, както и лична информация. Жалбоподателят се позовава и на член 6 от Конвенцията, като твърди, че исканията му за връщане на иззетите вещи не са били разгледани ефективно. Накрая, той повдига оплакване по член 13 от Конвенцията, че не разполага с ефективно национално правно средство за защита по отношение на останалите си оплаквания.

ПРАВОТО

30.  Съдът е на мнение, че оплакванията подлежат на разглеждане по член 8 и член 13 от Конвенцията, които гласят следното:

Член 8

“1.  Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.

2.  Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“

Член 13

“Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.”

A. Становищата на страните  

1.  Правителството

31.  Правителството твърди, че жалбоподателят не е изчерпал наличните вътрешни средства за защита. То счита, че заявителят е имал възможност да заведе иск по общия ред срещу прокуратурата и да търси обезщетение за всички вреди, произтичащи от предполагаемо непропорционално претърсване и изземване и от задържането на иззетите вещи.

32.  Правителството твърди, че намесата в правата на жалбоподателя по член 8 от Конвенцията е била законосъобразна и е преследвала законната цел за предотвратяване на престъпление. Прокуратурата е разполагала с предварително разрешение от съда и претърсването и изземването са били извършени в рамките на висящо наказателно произодство. Освен това процесуално-следственото действие е било извършено в съответствие с изискванията на закона, а ограниченията, наложени на жалбоподателя – указанията  да не напуска помещенията и да не контактува с други лица - са били законосъобразни и предназначени да предотвратят опити да се възпрепятства  разследването. Всяко необосновано изземване на данни, свързани с трети лица, е могло да засегне правата на тези лица, но не и правата на жалбоподателя. Що се отнася до твърдяното изземване на лична информация, жалбоподателят  не  уточнява каква е тази лична информация и  не  повдига такова възражение пред националните власти.

33.  Правителството посочва, че само единадесет дни след претърсването и изземването, а именно на 30 април 2011 г., на жалбоподателя е разрешено да копира цялата информация, необходима за работата на дружеството. Що се отнася до компютрите на дружеството, които са задържани за по-дълъг период, следва да се подчертае, че исканията за връщането им са били разгледани от съответните органи бързо и адекватно. Задържането на данните е било с цел изготвяне на експертиза. Подобно изследване, проведено в лаборатория, е гаранция срещу злоупотреба с информацията, съдържаща се в компютрите.

2.  Жалбоподателят

34.  Жалбоподателят твърди, че не е разполагал с никакви ефективни вътрешни средства за защита.

35.  Той счита, че разпореждането на съда, разрешаващо претърсването на помещенията на дружеството, е било формулирано твърде широко и е допускало прекомерна намеса в неговите права. Освен това, начинът, по който е извършено претърсването и изземването, надхвърля обхвата на разрешението, тъй като прокуратурата е иззела всички компютри и сървъри на неговата компания, докато е „естествено” да се предполага, че те съдържат също и информация на други клиенти. Освен това е „нормално“ да се предполага, че компютрите съдържат и лична информация. А и полицейските служители са влезли, без да е необходимо, в частите на сградата, където живее семейството на жалбоподателя. В допълнение, фактът, че поемните лица са били курсанти във военното училище, означава, че тяхното участие не е ефективна процесуална гаранция.

36.  Жалбоподателят твърди, че операцията по претърсването и изземването е довела до загубата на клиенти на дружеството и го е унизила в очите на съседите му, които са били свидетели как той и семейството му са „третирани като опасни престъпници“.

37.  Що се отнася до задържането на компютрите и оборудването на дружеството, жалбоподателят твърди, че това не е било необходимо, по-специално защото правителството не е представило експертните доклади, показващи резултатите от тяхната проверка. Той обяснява, че в крайна сметка е загубил интерес към връщането на тези вещи, след няколко неуспешни опита за това. Последното изявление е направено през декември 2018 г.

Б. Преценката на Съда

1.  Член 8 от Конвенцията  

38.  Съдът отбелязва възражението за неизчерпване на вътрешните средства за защита, повдигнато от правителството на основание, че жалбоподателят не е завел граждански иск срещу прокуратурата (вж. Параграф 31 по-горе). Той обаче намира, че не е необходимо да се разглежда това възражение, тъй като счита, че оплакванията на жалбоподателя при всички случаи са недопустими поради посочените по-долу причини.

39.  На първо място, жалбоподателят се оплаква от претърсването на помещенията на дружеството и изземването на множество вещи. На второ място, жалбата му се отнася до продължителното задържане от страна на органите на прокуратурата на някои от тези вещи, а именно компютри и друго оборудване (виж параграф 29 по-горе).

40.  Що се отнася до претърсването, Съдът отбелязва, че претърсването на жилищни и офисни помещения, водещи до изземване на вещи, съдържащи електронни данни, е намеса в правата на личен живот, дома и кореспонденцията на заинтересованите лица, гарантирани от член 8 от Конвенцията ( вж. Посевини, цитирани по-горе, § 65 с допълнителни препратки).

41.  Що се отнася до настоящия случай, Съдът отбелязва, че претърсването и изземването са основани на съответните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс и че операцията по претърсване и изземване е извършена въз основа на предварително разрешение на съда (виж параграфи 6 и 27-28 по-горе). Следователно, намесата в правата на жалбоподателя по член 8 от Конвенцията е „в съответствие със закона“. Освен това, тъй като се е състояла в хода нанаказателно производство, тази намеса обслужва законна цел, съгласно член 8, параграф 2 от Конвенцията, а именно предотвратяване на престъпление (вж. Wieser and Bicos Beteiligungen GmbH v. Austria, № 74336/01 , § 55, ЕСПЧ 2007 IV, и M.N. and Others v. San Marino, № 28005/12, § 75, 7 юли 2015 г.).

42.  Така основният въпрос е дали намесата е „необходима в едно демократичното общество“.

43.  В този контекст в предходни дела Съдът е проверявал дали национално законодателство предвижда ефективни гаранции срещу злоупотреба или произвол и дали тези гаранции са функционирали добре на практика (виж Iliya Stefanov v. Bulgaria, № 65755/01, § 38, 22 mай 2008 г .; Vinci Construction и GTM Génie Civil et Services v. France, № 63629/10 и 60567/10, § 66, 2 април 2015 г., и Amarandei and Others v. Romania, № 1443/10, § 218, 26 aприл 2016 г.). В това отношение не е достатъчно да се отбележи, че претърсването се основава на разрешение на съда. Има значение също така дали този предварителен съдебен контрол е извършен правилно, дали съдията надлежно разглежда въпроса за съществуването на обосновано предположение, дали е бил убеден, че претърсването може да доведе до събиране на съответните доказателства, и дали даденото разрешение е внимателно формулирано, така че да ограничи ефекта до разумно необходимото (вж. Посевини, цитиран по-горе, § 70, с допълнителни препратки).

44.  Съдът е убеден, че горепосочените изисквания са изпълнени в конкретния случай. При постановяване на разпореждането Oкръжен съд - Велико Търново е обосновал достатъчно заключението си, че е необходимо претърсване на помещенията на фирмата на жалбоподателя, като изтъква, че дружеството е предоставяло счетоводни услуги на някои от разследваните дружества и заключава че претърсването може да набави съответните доказателства (вж. параграф 6 по-горе). Освен това, претърсването очевидно се основава на обосновано предположение, че са извършени престъпни деяния.

45.  Съдът не счита, че разрешението за претърсване е формулиранотвърде широко, като отбелязва, че позволява само изземването на материали, свързани с разследваните компании и техните доставчици. Освен това, въпреки че разрешението позволява да се извърши претърсване в дома на жалбоподателя, а не само в помещенията на неговото дружество (вж. параграф 6 по-горе), трябва да се отбележи, че двете помещения са били разположени в една и съща сграда и не изглежда неразумно да се предполага че материали, свързани с дружеството, са се намирали в жилищните части на сградата. Освен това обхватът на претърсването в дома на жалбоподателя е ограничен по отношение на престъпленията, които се разследват, като по този начин се ограничава преценката на служителите, които го извършват (вж. Посевини, цитиран по-горе, § 72). Съдът, предвид гореизложеното, е удовлетворен, че разрешението за претърсване от 15 април 2011 г. е формулирано по такъв начин, че да произведе действие в разумни граници.

46.  Освен това жалбоподателят твърди, че независимо от формулировката на разрешението, претърсването и изземването са извършени непропорционално (вж. параграфи 35-36 по-горе). Съдът обаче не намира, че това е било така и че действията на властите са били прекомерни. По-специално, макар да е вярно, че в резултат на претърсването полицейските служители изземат всички компютри и сървъри в офиса, някои от които впоследствие се оказва, че не съдържат информация, свързана с разследването, това е можело да се установи само след като компютрите са били прегледани от експерти. Подобно изследване изглежда особено оправдано предвид факта, че по време на претърсването е установено, че някои от компютрите съдържат данни, свързани с изтрити файлове (вж. параграф 9 по-горе).

47.  Жалбоподателят оспорва и претърсването на основание, че властите са иззели информация относно трети страни (виж параграф 35 по-горе). Съдът обясни в предходния параграф защо счита решението за изземване на всички компютри и сървъри и изследването им от експерти за разумно. Освен това той е съгласен с аргумента на правителството (вж. параграф 32 по-горе), че предполагаемо неоправданото изземване на данни, засягащи трети страни, може да засегне правата на тези страни, а не правата на жалбоподателя. Една от тези страни сама се е оплакала до прокуратурата (виж параграф 12 по-горе). Що се отнася до всяка лична информация относно жалбоподателя, която може да е била обект на изземване, правителството отбелязва (вж. параграф 32 по-горе), че жалбоподателят никога не не е уточнявал каква е тя и никога не е повдигал въпроса пред националните органи.

48.  Показателно е също, че на 18 април 2011 г. претърсването е прекъснато и на жалбоподателя е разрешено да копира част от информацията, необходима за работата на дружеството. Претърсването е възобновено на следващия ден (виж параграф 9 по-горе). На жалбоподателя е разрешено да копира останалата част от съответната информация скоро след това (виж параграфи 15-16 по-горе). Това неизбежно би намалило всяко отрицателно въздействие от претърсването и изземването върху дейността му.

49.  Съдът не счита, че личните ограничения, наложени на жалбоподателя, които са предвидени от закона (виж Посевини, цитиран по-горе, § 30) – забраната да напуска помещението и да влиза във връзка с други лица, докато завърши претърсването - са били неразумни или ненужни. Те изглеждат още по-уместни в светлината на факта, че помещенията на няколко компании са били претърсвани едновременно (виж параграф 7 по-горе).

 50.  Що се отнася до други гаранции срещу злоупотреба, Съдът отбелязва, че по време на претърсването и изземването са присъствали две поемни лица (виж параграф 8 по-горе). Жалбоподателят посочва, че са били курсанти във военно училище (вж. параграф 35 по-горе), но за Съда този факт сам по себе си не е достатъчен, за да докаже каквато и да е пристрастност от тяхна страна.

51.  И накрая, жалбоподателят твърди, че претърсването и изземването са се отразили на неговото добро име и репутация и бизнеса на дружеството (виж параграф 36 по-горе). Вярно е, че някои от клиентите  се оплакват от качеството на услугите му през април 2011 г. (виж параграф 12 по-горе), но не е доказано, че тези или други клиенти действително са се отдръпнали. Във всеки случай, подобни негативни последици не могат да бъдат вменени на властите. Както бе отбелязано по-горе, няма признаци за злоупотреба или произвол от тяхна страна.

52.  Следователно Съдът намира, че претърсването на помещенията на дружеството на жалбоподателя на 18 и 19 април 2011 г. и изземването на многобройни вещи не е било непропорционално и че гаранциите срещу злоупотреби и произвол, предвидени от вътрешното право, функционират правилно на практика.

53.  Съответно тази част от жалбата е явно необоснована и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с член 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.

54.  Освен това жалбоподателят се оплаква от продължителното задържане на компютрите и сървърите, иззети от помещенията на дружеството (виж параграф 29 по-горе). Някои от тези вещи, иззети през април 2011 г., са му били върнати през декември 2011 г. (вж. параграфи 21-22 по-горе), а останалите все още са  задържани от органите на прокуратурата към момента на последното подадено становище от жалбоподателя през декември 2018 г. (виж параграф 37 по-горе). Властите обосновават задържането с необходимостта оборудването да бъде прегледано от експерти и след приключване на проверката с факта, че някои от компютрите и сървърите се считат за веществени доказателства (виж параграфи 15 и 19-24 по-горе). Веднъж е отбелязано също така, че за някои от компютрите е установено, че съдържат нелицензиран софтуер (виж параграф 21 по-горе). След декември 2012 г. жалбоподателят е загубил интерес да получи обратно компютрите и сървърите (виж параграф 25 по-горе).

55.  Съдът отбелязва, че не е бил информиран за стойността на задържаните компютри и сървъри и че в неуточнен времеви момент тяхното връщане става безсмислено, тъй като те вече не са съвместими с най-новите технологии (виж параграф 25 по-горе).

56.  Освен това Съдът отбелязва, че не е уточнено дали въпросните вещи са собственост на жалбоподателя или на неговата компания, която има отделна правосубектност и сама по себе си не е жалбоподател. Показателно е, че новото оборудване, необходимо за работата му, е закупено от самата компания (виж параграф 17 по-горе).

57.  При тези обстоятелства, доколкото задържането на вещите може да представлява намеса в собствените права на жалбоподателя по член 8 от Конвенцията, Съдът не може да заключи, че подобна намеса е била непропорционална.

58.  Съответно тази част от жалбата също е явно необоснована и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с член 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.

2.  Член 13 от Конвенцията

59.  Като обявява оплакванията по член 8 от Конвенцията за недопустими, Съдът заключава, че жалбоподателят не е имал основателна претенция за целите на член 13 от Конвенцията. От това следва, че това оплакване е явно необосновано и трябва да бъде отхвърлено съгласно член 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.

Поради тези причини Съдът, единодушно,

Обявява жалбата за недопустима.

Изготвено на английски език и известено писмено на 24 октомври 2019 г.

         Милан Блашко                                      Габриеле Кучко-Стадлмайер           Заместник секретар            Председател

Дата на постановяване: 9.10.2018 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-198313