Превод на решението по делото "Л.Д. и П.К. срещу България"

Делото касае оплаквания по член 8 от Конвенцията (право на зачитане на личния и семейния живот), че жалбоподателите не са разполагали с правната възможност да оспорят извършено от страна на трети лица, припознаване по отношение на две деца, спрямо които Л.Д. и П.К. твърдят биологично бащинство.

В решението си ЕСПЧ отбелязва, че нa 29.08.2016 г. на интернет страницата на Министерство на правосъдието е публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Предлага се създаването на възможност за оспорване на припознаването от Дирекция „Социално подпомагане“ в срока по чл. 66, ал. 1 от СК и връщане на отменената с действащия СК възможност за оспорване на припознаването по съдебен ред от всяко лице, което има правен интерес като се предвижда задължителното съединяване с иск за установяване на произход. В мотивите към проекта се посочва, че промените са необходими, за да ограничат все по-масовото използване на института на припознаването за заобикаляне на осиновяване, дори трафик и търговия с деца.

Разглеждайки жалбите по същество, Съдът на първо място обсъжда въпроса за приложимостта на член 8 от Конвенцията. Той приема, че при липсата на контакт между жалбоподателите и децата, настоящите обстоятелства попадат в обхвата на разбирането за „личен живот“, a не на „семеен живот“ по смисъла на посочената разпоредба. 

Макар държавите-членки да разполагат в случая с широка свобода на преценка, ЕСПЧ постановява, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията. Той посочва, че жалбоподателите не са имали ефективна възможност директно да оспорят припознаването и да предявят иск за установяване на бащинство. Според ЕСПЧ е разумно да се взема предвид факта, че вече е установено бащинството на децата, но в такива случаи следва да се преценяват и други фактори като специфичните обстоятелства и ситуацията на засегнатите лица – детето, майката, законния баща и предполагаемия биологичен баща. В случаите на жалбоподателите предявените от тях искове са обявени от съдилищата за недопустими единствено на основание, че вече е установен по законен ред произхода на децата.

Съдът присъжда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 евро за всеки от жалбоподателите, както и 2456 евро за разходи и разноски на първия жалбоподател и 2045 евро за разходи и разноски на втория жалбоподател. 

На основание член 46 от Конвенцията първият жалбоподател е поискал от Съда да укаже на правителството какви мерки да предприеме в изпълнение на решението по делото. Като посочва, че разглежданият по делото въпрос е чувствителен и отбелязвайки проектът на Закон за изменение и допълнение на СК, ЕСПЧ приема, че националните власти в съдействие с Комитета на Министрите са в най-добра позиция да преценят какви индивидуални и общи мерки да приемат за изпълнение на настоящето решение.

Българската версия на решението на ЕСПЧ по делото "Л.Д. и П.К. срещу България" е достъпна на страницата "Права на човека" и на страницата на МП.