Решение на Голямата камара на ЕСПЧ по делото "Симеонови срещу България"
На 12 май 2017 г., Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (17 съдии) в публично заседание постанови решение по делото Симеонови срещу България. С 12 на 5 гласа ЕСПЧ постанови, че няма нарушение на чл. 6 и, единодушно потвърди заключенията на камарата, че има нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека.
Ключовият въпрос по делото касае липсата на адвокат през първите три дни на задържането на г-н Симеонов.
Накратко фактите по делото са следните:
Жалбоподателят, г-н Симеонов, е задържан от органите на Министерство на вътрешните работи на 3 октомври 1999 г. в гр. София по подозрения за извършване на тежко престъпление в гр. Бургас - грабеж, придружен с убийство. На 5 октомври 1999 г. е конвоиран в Бургас, където се водят процесуално-следствените действия. На 6 октомври 1999 г. на жалбоподателя са повдигнати обвинения и е проведен разпит в присъствието на адвокат. На 17 декември 2003 г. Върховният касационен съд потвърждава присъдата на жалбоподателя, с която той е осъден на доживотен затвор без замяна.
С решение от 20 октомври 2015 г. състав от седем съдии на ЕСПЧ прие, че има нарушение на чл. 3 (забраната за изтезания и нечовешко и унизително отношение) от Конвенцията във връзка с условията на задържане и специалния режим за изтърпяване на наказанието и че няма нарушение на член 6 § 3 (с) във връзка с чл. 6 § 1 във връзка с правото на адвокат.
Делото беше отнесено до Голямата камара от жалбоподателя заради оплакването му за липса на достъп до адвокатска защита през първите три дни от неговото задържане. На 14 март 2016 г. делото бе допуснато за разглеждане от Голямата камара с оглед оплакването за липса на адвокат по време на първите три дни от задържането на жалбоподателя. Състав на Голямата камара допуска дело за разглеждане в изключителни случаи, по дела от особена важност, които поставят сериозни въпроси по тълкуването и прилагането на Конвенцията.
На 6 юли 2016 г. беше проведено публично заседание по делото. Запис на заседанието е достъпен тук.
В решението си от днес и по отношение на спорното оплакване по чл. 6 от Конвенцията ЕСПЧ посочи, че правото на адвокат на жалбоподателя е било ограничено през първите три дни от неговото задържане, но това не е довело до несправедлив процес. Съдът посочва, по-конкретно, че през този период не са събирани доказателства, които да са приложени към наказателното дело; че две седмици по-късно жалбоподателят, след като е бил информиран за правото си да мълчи и в присъствието на адвокат, е направил самопризнание; че г-н Симеонов е участвал активно във всички етапи на наказателния процес; че присъдата е основана не само на неговите самопризнания, но и на съвкупност от доказателства; че делото е било гледано от три съдебни инстанции, които са обосновали, както фактически, така и правно, своите решения. В заключение, Съдът посочва, че държавата е представила достатъчно релевантни доказателства, че справедливостта на наказателния процес не е била нарушена от липсата на адвокатска защита на жалбоподателя през първите три дни от неговото задържане и заключава, че няма нарушение на чл. 6 от Конвенцията.
По отношение на другото оплакване, което не беше оспорено от българска страна, ЕСПЧ посочва, че има нарушение на чл. 3 (забраната за изтезания и нечовешко и унизително отношение) от Конвенцията във връзка с условията на задържане и специалния режим за изтърпяване на наказанието. В тази връзка следва да се посочи, че решението се отнася за условията, в които е бил задържан г-н Симеонов към момента на подаване на жалбата. В последните години Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ извършиха сериозни подобрения в местата за лишаване от свобода, приеха се изменения в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража по отношение на специалния режим за изтърпяване на наказанието. Една от целите на посочената реформа беше и намаляване на осъдителните решения на ЕСПЧ по този въпрос.
По делото Симеонови срещу България държавата беше представлявана от правителствените агенти г-жа Мария Димитрова и г-жа Милена Коцева.
Линк към решението на български и на англиийски.