Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Ковачев срещу България", жалба № 65679/11

Жалбподателят по делото "Ковачев срещу България", жалба № 65679/11, се оплаква от продължителната невъзможност на властите да му предоставят обезщетение за отчужден през 1983 г. имот със заповед на Председателя на ИК на ОНС. С допълнителна заповед на кмета на Община Ямбол от 1994 г. заповедта е допълнена, като една от постройките е призната за гараж и за нея е определено обезщетение. Жалбоподателят се жалва, че не е получил равностойно обезщетение за този гараж.

Ямболският административен съд е отхвърлил предявения от жалбоподателя иск срещу Община - Ямбол по реда на ЗОДОВ. С окончателно решение от 2011 г. Върховният административен съд е потвърдил първоинстанционното решение.

Жалбата "Ковачев срещу България" е отнесена към добре установената практика на Съда по чл. 1 от Протокол 1 на Конвенцията; тя е сходна с делата Кирилова и други срещу България, №42908/98, 44038/98, 44816/98 и 7319/02; Лазаров срещу България, № 21352/02; Антонови срещу България, № 20827/02; Дичев срещу България, № 1355/04; и Балездрови срещу България, № 36772/06.

В решението си от 10 ноември 2016 г., ЕСПЧ посочва, че властите имат задължението да действат своевременно, по подходящ и последователен начин. Вместо това, в продължение на много години те не са предприели действия или не са били способни да намерят приемливо решение, оставяйки жалбоподателя в състояние на несигурност, по отношение на това, дали и кога той ще получи обезщетението, на което има право. Към това следва да се добави и липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита за поправяне на ситуацията. Така създалата се ситуация, според Съда, не може да се счита за съвместима със задълженията на държавата, по силата на чл. 1 от Протокол № 1, следователно, ЕСПЧ намира нарушение на тази разпоредба.

Българската версия на решението на ЕСПЧ по делото "Ковачев срещу България", жалба № 65679/11, е достъпна на страницата "Права на човека" и на страницата на МП.