Превод на решението на ЕСПЧ по жалба "Х и Y срещу България"

На 6 февруари 2020 г. Европейският съд по правата на човека („Съдът“, „ЕСПЧ“) обяви решение по делото „X и Y срещу България“ (жалба № 23763/18). По-долу представяме неговото резюме. 

От 2009 г. първата жалбоподателка живее с мъж с инициали В.Д.  През 2010 г. им се ражда дете, което е вторият жалбоподател. През 2012 г. на двойката се ражда още едно дете. В края на същата година двамата се разделят, като жалбоподателката се мести при родителите си, заедно с по-малкото дете. През декември тя завежда производство за упражняване на родителските права върху втория жалбоподател. На 18 септември 2013 г. Районен съд Плевен постановява като привременна мярка упражняването на родителски права от майката. Детето й е предадено без забавяне.

В хода на производството съдът приобщава като доказателства две психологически експертни заключения и доклад на служител на Дирекция социално подпомагане. Според експертните заключения първата жалбоподателка е спокойна и балансирана личност. Вторият жалбоподател, който към този момент живее с баща си, е привързан към него и е в процес на отчуждаване от майката, чиято роля в живота на детето е от огромно значение за последващото му развитие. 

През декември 2013 г. съдът присъжда родителските права на първата жалбоподателка и определя лежим на лични отношения между втория жалбоподател и В.Д. Това решение е потвърдено от Окръжен съд Плевен, който приема, че е в най-добър интерес и на двете деца да живеят заедно и че жалбоподателката е способна да им предостави адекватни условия на живот. 

През април 2015 г. жалбоподателката се снабдява с изпълнителен лист и се обръща към съдебен изпълнител за изпълнение на решението. Съдебният изпълнител шест пъти не успява да призове В.Д. През юли 2016 г. той се отвежда от делото по искане на В.Д. Новият съдебен изпълнител, който поема делото, определя дата за принудително предаване на детето, но това предаване не се осъществява поради отказа на втория жалбоподател да напусне баща си. Вследствие на този неуспех съдебният изпълнител указва на страните да положат допълнителни усилия за осъществяване на предаването чрез срещи и работа с психолог. През 2017 г. жалбоподателката неколкократно отправя искания до съдебния изпълнител за насрочване на нова дата за предаване, но без резултат.

Междувременно, от март 2015 г. жалбоподателката започва да подава оплаквания до прокуратурата, твърдейки, че В.Д. възпрепятства изпълнението на съдебното решение. Прокуратурата на няколко пъти образува и прекратява наказателни производства. През април 2016 г. постановлението за прекратяване на последното производство е отменено от Районен съд Плевен, който намира, че В.Д. многократно и умишлено е възпрепятствал изпълнението на съдебното решение. През юли 2016 г. прокуратурата повдига обвинение на В.Д., но през 2018 г. производството е прекратено поради липса на престъпление.

В периода между януари 2014 г. и август 2016 г. жалбоподателката се обръща за съдействие към директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане, Държавна агенция за закрила на детето и Дирекция „Закрила на детето“ към Агенцията за социално подпомагане. Тя се оплаква, че вторият жалбоподател не е живял при нея в продължителни периоди от време и че В.Д. ограничава контактите й с него. Твърди, че в един от случаите В.Д. се е съгласил да вземе детето на по-късна дата, но впоследствие е променил решението си, в резултат на което жалбоподателката била глобена от съдебен изпълнител за неспазване на съдебното решение в частта, касаеща личните отношения с бащата. Жалбоподателката също така се оплаква от непрофесионално отношение на служителката, изготвила посочения по-горе социален доклад, и твърди, че поради лични отношения с В.Д. друг служител я е съветвал да се съобразява с изискванията на бащата.

По повод тези оплаквания през февруари 2014 г. директорът на РДСП съветва жалбоподателката да положи усилия за подобряване на комуникацията с В.Д. Социлната служителка, изготвила доклада за инцидента, се оттегля от случая. По отношение на другия социален работник РДСП счита, че не са налице основания за отвеждането му, като отговаря на жалбоподателката, че последната е добре запозната с причините, поради които детето не желае да живее с нея. Оплакването на жалбоподателката до Дирекция „Закрила на детето“ е препратено на прокуратурата, която отказва да образува разследване. Междувременно, В.Д. също неколкократно сигнализира ДСП. През февруари 2016 г. дирекцията насочва жалбоподателката и В.Д. към индивидуални и общи срещи с психолог. Според окончателния доклад от срещите от октомври същата година вторият жалбоподател не изпитва негативни чуства към майка си, но продължава да отказва да живее с нея.

През май 2015 г. В.Д. завежда дело за промяна в упражняването на родителските права върху втория жалбоподател. През юни 2015 г. детето е ударено от баба си по майчина линия, която впоследствие е осъдена за домашно насилие със забрана да приближава детето за срок от 6 месеца. Искът за промяна на родителските права е отхвърлен от районен и окръжен съд Плевен. Съдилищата установяват, че В.Д. редовно не е спазвал режима, установен със съдебното решение, като не е връщал детето на определените дати, което е повлияло негативно на психологическото му състояние. Освен това В.Д. пасивно е насърчавал отказа на втория жалбоподател да се върне при майка си и не е положил достатъчно усилия той да се адаптира към средата й на живот.

От 2016 г. вторият жалбоподател живее постоянно с баща си.

Пред ЕСПЧ жалбоподателката се оплаква от свое име и от името на втория жалбоподател от невъзможността да живее и да упражнява контакти с него съгласно съдебните решения (оплакване по чл. 8 от Конвенцията), както и от липсата на ефективно средство за защита (оплакване по чл. 13 от Конвенцията).

Съдът установява, че след 18 септември 2013 г. жалбоподателката системно е била възпрепятствана да упражнява родителските си права и че за дълги периоди от време жалбоподателите не са живеели заедно, в нарушение на постановеното от националните съдилища. Той посочва, че след внимателно разглеждане на случая съдилищата са оценили позитивно родителския капацитет на жалбоподателката и са установили, че бащата не спазва установения режим и насърчава отказа на детето да се върне при майка си. Според ЕСПЧ обаче властите, които са били длъжни да окажат съдействие на жалбоподателите, не са предприели нужните мерки да изпълнят съдебните решения. От една страна, съдебните изпълнители са бездействали за дълги периоди от време и не са използвали законовата възможност да налагат глоби на В.Д. нито веднъж, въпреки че единственият път, в който жалбоподателката е нарушила режима, тя веднага е била санкционирана. Освен това, съдебните изпълнители не са потърсили съдействие от полицията, въпреки че нейната намеса на няколко пъти се е оказала изключително ефективна. Прокуратурата също не е предприела мерки за наказателно преследване, дори след отмяната от страна на съда на прекратителното постановление. 

От друга страна, социалните служби също не са оказали съдействие на жалбоподателката, а по-скоро са се съсредоточили върху  изготвянето на доклади с оценки дали тя е годна да упражнява родителските си права и отправянето на съвети към жалбоподателката да подобри отношенията си с В.Д. Психологическите срещи са се провели дълго след окончателното решение на съда, а и същите са организирани от частна организация. 

Поради всичко гореизложено ЕСПЧ счита, че властите не са предприели достатъчно мерки за събиране на жалбоподателите и че пропуските им да действат в първоначалния период, през 2014 г. и 2015 г., са довели до задълбочаване на проблема. Ето защо Съдът намира нарушение на чл. 8 от Конвенцията, като приема, че не възниква отделен въпрос по отношение на чл. 13 от Конвенцията.

Съдът присъжда в полза на жалбоподателите сумата от 7500 евро общо за претърпените от тях неимуществени вреди, както и сумата от 2700 евро за разходи и разноски. 

Делото беше разгледано от състав от трима съдии поради наличието на сходна практика срещу България („Анева и други срещу България“). Решението е в сила от датата на постановяването му. 

Българският превод на решението по делото „X и Y срещу България“ е достъпен на е-страница на министерство на правосъдието и на humanrights.bg.