ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

 

ДЕЛО АНЕВА И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

 

(Жалба № 66997/13 и още 2 други – вж. приложения списък)

 

 РЕШЕНИЕ

 

СТРАСБУРГ

 

6 април 2017 г.

 

 

 

 

Това решение ще стане окончателно при условията на чл. 44 § 2 от Конвенцията. Може да бъде предмет на редакционни промени.

 

По делото Анева и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ в състав:

          Ангелика Нусбергер [Angelika Nußberger], председател,
          Ерик Мьозе [Erik Møse],
          Фарис Вехабович [Faris Vehabović],
          Йонко Грозев [Yonko Grozev],
          Шофра О’Лиъри [Síofra O’Leary],
          Мартинш Митс [Mārtiņš Mits],
          Лътиф Хюсеинов [Lәtif Hüseynov], съдии,
и Милан Блашко [Milan Blaško], заместник-секретар на отделението,

След закрито заседание на 14 март 2017 г.,

Постанови следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРАТА

1.  Делото е образувано по три жалби (№ 66997/13, 77760/14 и 50240/15) срещу Република България, подадени в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от четирима български граждани. Първата жалба е подадена от г-жа Владимира Ангелова Анева („първа жалбоподателка“) и г-н Михаил Антонов Иванов („втори жалбоподател“), които са майка и син, на 8 октомври 2013 г. Втората жалба е подадена от г-жа Славейка Владимирова Кичева („трета жалбоподателка“) на 10 декември 2014 г. Третата жалба е подадена от г-н Станимир Василев Друмев („четвърти жалбоподател“) на 25 септември 2015 г.

2.  Жалбоподателите по първата жалба се представляват пред Съда от г-н А. Кашъмов, адвокат, практикуващ в София. Жалбоподателите по втората и третата жалба се представляват пред Съда от г-жа А. Качаунова от Български хелзинкски комитет. Българското правителство („Правителството“) се представлява от правителствените агенти г-жа Р. Николова, г-жа Л. Гюрова и г-жа Д. Драмова от Министерството на правосъдието.

3.  Първата и третата жалбоподателка и четвъртият жалбоподател твърдят, че не са имали възможност за контакт с децата си, а вторият жалбоподател с майка си, за продължителен период от време въпреки влезлите в сила решения на националните съдилища, които предоставят родителски права и право на лични отношения на първата и третата жалбоподателка и четвъртия жалбоподател.

4.  Правителството е уведомено за жалбите съответно на 14 декември 2015 г., 24 август 2015 г. и 14 декември 2015 г.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

A.  Случаят на първата жалбоподателка и втория жалбоподател

5.  Първата жалбоподателка и вторият жалбоподател са родени съответно през 1981 г. и 2002 г. и живеят в София.

1.  Обща информация

6.  Първата жалбоподателка сключва брак с А.И. през 2001 г. и синът им, вторият жалбоподател, се ражда през 2002 г. Според първата жалбоподателка, съпругът й започва да я тормози психически след сключването на брака, като положението се влошава след раждането на детето.

2.  Производство за налагане на обезпечителни мерки

7.  Първата жалбоподателка подава молба за развод през 2004 г. В същото производство тя подава молба за обезпечителни мерки, като иска родителските права върху детето в хода на производството. Софийският районен съд уважава молбата за обезпечителни мерки на 11 май 2005 г., като й предоставя родителските права над детето.

8.  Междувременно, през януари 2005 г., вторият жалбоподател посещава баща си за два дни. А.И. след това връща детето на първата жалбоподателка и настоява те двамата да се върнат и да живеят с него. Когато първата жалбоподателка отказва, той връща детето в колата и се отдалечава като заявява, че тя може да вижда сина си само в неговия апартамент.

9.  Оттогава А.И. държи втория жалбоподател при себе си.

3.  Бракоразводно дело

10.  На 23 юни 2006 г. първоинстанционният съд прекратява брака като намира, че съпругът е виновен за разтрогването му. Съдът предоставя родителските права на първата жалбоподателка и право на лични отношения на А.И. до два часа два пъти месечно в присъствието на първата жалбоподателка и друг възрастен, посочен от нея. Решението е потвърдено от въззивната инстанция на 14 юни 2007 г. и касационната инстанция на 1 октомври 2008 г.

4.  Изпълнително производство

(a)  Изпълнение на обезпечителните мерки

11.  На 13 май 2005 г. първата жалбоподателка се снабдява с изпълнителен лист, издаден въз основа на решението за налагане на обезпечителни мерки. Тя инициира образуването на изпълнително производство по-късно същия месец.

12.  Съдебният изпълнител насрочва предаване на детето на първата жалбоподателка на следните дати: 14 юни 2005 г., 15 юли 2005 г., 25 август 2005 г., 30 септември 2005 г., 21 октомври 2005 г., 18 ноември 2005 г., 22 ноември 2005 г., 26 януари 2006 г., 5 март 2008 г., 14 юли 2008 г., 5 август 2008 г. и 20 август 2008 г. А.И. не отива на нито една от посочените дати и не сътрудничи на съдебния изпълнител.

13.  На 19 септември 2005 г. съдебният изпълнител налага глоба на А.И. в размер приблизително на 25 евро за неизпълнение на съдебно решение.

14.  Впоследствие, А.И. отива в кабинета на съдебния изпълнител и я заплашва заради наложената му глоба. Като полицейски служител той заплашва да я глоби за неправилно пресичане на улицата в момента, в който напусне офиса си. Заради това си поведение А.И. е освободен от полицията на 17 януари 2007 г. В заповедта за освобождаване му е посочено системно препятстване на изпълнението на влязло в сила съдебно решение и поведение, което накърнява репутацията на полицията.

15.  На 22 ноември 2006 г. Софийският районен съд нарежда детето да бъде изведено от дома на А.И. и предадено на първата жалбоподателка съгласно чл. 71, ал. 1 от Семейния кодекс от 1985 г. На 4 януари 2007 г. първата жалбоподателка, придружена от адвокат и няколко полицейски служители, отива в селото, където А.И. живее с детето, и разговаря както с А.И., така и с бащата на А.И. А.И. категорично отказва да предаде детето, като така не спазва съдебното разпореждане от 22 ноември 2006 г. и решението за налагане на обезпечителни мерки от май 2005 г.

(б)  Изпълнение на окончателното решение за родителски права

16.  През октомври 2008 г. първата жалбоподателка се сдобива с изпълнително основание, с оглед влязлото в сила решение за развод и предоставянето й на родителските права.

17.  На 11 декември 2008 г., 5 март 2009 г., 2 септември 2009 г. и 22 декември 2009 г. съдебният изпълнител без успех се опитва да предаде детето на първата жалбоподателка. На посочените дати А.И. или не идва на насрочената среща, или не взима детето със себе си. Когато съдебният изпълнител и първата жалбоподателка посещават дома му на 11 декември 2008 г., А.И.  оставя бележка на външната врата за първата жалбоподателка и всички придружаващи я лица. В бележката се казва, че той е твърдо против това да й предаде детето.

18.  Съдебният изпълнител налага глоба на А.И. през юли 2008 г. и септември 2009 г., защото не сътрудничи в изпълнителното производство. През 2009 г. първата жалбоподателка не присъства на две от насрочените срещи за предаване на детето като в писмо до съдебния изпълнител посочва, че не може да участва в една от срещите поради служебни ангажименти. Изглежда, че тези срещи са насрочени от съдебния изпълнител без предварителна консултация с жалбоподателката по отношение на това кога би могла да присъства.

19.  На 30 декември 2009 г. Районен съд - Пазарджик постановява спиране на изпълнителното производство, образувано пи искане на първата жалбоподателка, във връзка с влязлото в сила решение от 1 октомври 2008 г. Съдът предприема тази мярка в отговор на молба от А.И. за налагане на обезпечителни мерки в хода на производството, което той е завел, с цел ограничаване на родителските права на първата жалбоподателка и предоставяне упражняването им на него.

20.  Първата жалбоподателка моли Районен съд Пазарджик да отмени постановлениет за спиране на изпълнителното производство. Съдът отхвърля молбата й с окончателно решение от 15 юни 2010 г.

21.  След промяна в подсъдността, делото е изпратено на Софийски районен съд. Производството за промяната на родителските права е прекратено от Софийски градски съд с окончателно решение от 19 юни 2013 г., след като А.И. оттегля молбата си.

22.  Междувременно, между април 2008 г. и юли 2010 г., представители на социалните служби, придружени от полицейски служители, кмета и първата жалбоподателка, многократно посещават къщата, където А.И. живее с втория жалбоподател. Те се срещат с учители на детето и неговите баба и дядо по бащина линия. На 20 април 2010 г. социалните служби изпращат доклад до полицейските органи, в който стигат до заключението, че макар и А.И. да полага адекватни грижи за втория жалбоподател, детето има нужда от контакт с майка си, за да се осигури здравословно му развитие.

23.  Социалните служби поемат отново случая през 2012 г. След като А.И. изразява намерение да сътрудничи, социалните служби провеждат няколко срещи с него и втория жалбоподател между септември 2012 г. и април 2014 г. По време на срещите вторият жалбоподател постоянно изразява желанието си да продължи да живее с баща си.

5.  Други производства

(a)  Наказателно производство срещу А.И.

24.  По инициатива на първата жалбоподателка е образувано наказателно производство срещу А.И. за възпрепятстване на изпълнението на решенията от 2005 г. и 2008 г. за упражняването на родителските права.

25.  На 13  юли 2009 г. първоинстанционният съд признава А.И. за виновен за възпрепятстване на изпълнението на влезлите в сила съдебни решения. Съдът отбелязва, че А.И. демонстрира схващането, че той е извън досега на съдебната система и може да действа безнаказано. Съдът също така приема, че дългият период, през който А.И. задържа детето, а именно между третия и седмия му рожден ден, е утежняващо обстоятелство. Въпреки това съдът освобождава А.И. от наказателна отговорност и вместо това му налага глоба в размер 2 400 евро като административно наказание по чл. 78a, ал. 1 от Наказателния кодекс. Решението е потвърдено при обжалване пред Окръжен съд Пазарджик на 8 октомври 2009 г. с окончателно решение.

(б)  Полицейско съдействие за предаване на втория жалбоподател

26.  На 17 декември 2009 г. Върховният административен съд отменя предходно решение на полицията, с което се отказва съдействие за предаване на втория жалбоподател, и й указва да определи най-подходящият начин, за да го направи. Социалните служби съдействат на полицията за организирането на такова предаване, което е предвидено да се проведе на 14 януари 2010 г. Тази процедура не се осъществява, тъй като детето отказва да тръгне с първата жалбоподателка.

Б.  Случаят на третата жалбоподателка

27.  Третата жалбоподателка е родена на 29 август 1972 г. и живее в София.

1.  Обща информация

28.  Третата жалбоподателка ражда дете, П.П., през юли 2005 г., като по това време живее с бащата на детето, Х.П. Родителите се разделят през март 2009 г. и третата жалбоподателка се изнася с детето и двете по-големи деца, които не са деца на Х.П.

2.  Обезпечителни мерки и решения за родителските права

29.  На 1 юли 2010 г. в хода на съдебно производство за предоставяне упражняването на родителските права Софийски районен съд налага обезпечителни мерки и предоставя родителските права на третата жалбоподателка. След това тя заживява сама с детето си.

30.  В експертиза от 19 декември 2010 г., изготвена в хода на производството, се стига до заключението, че детето е силно привързано и към двамата родители и че е изразило желание да живее с майка си, но да продължи да вижда баща си.

31.  С окончателно решение от 29 октомври 2013 г. Върховният касационен съд предоставя родителските права върху детето на третата жалбоподателка.

3.  Отделяне на детето от третата жалбоподателка

32.  На 5 септември 2011 г., след една от насрочените срещи с детето, Х.П. не го връща в дома на третата жалбоподателка. От този ден до момента третата жалбоподателка е виждала детето само няколко пъти и свижданията винаги са били в институционална обстановка.

4.  Опит за изпълнение на съдебното решение, с което упражняването на родителските права се предоставя на третата жалбоподателка

33.  На 13 септември 2011 третата жалбоподателка посещава дома на Х.П., за да постигне съгласие за връщането на детето, но Х.П. не позволява на детето да тръгне с нея. Вместо това, според третата жалбоподателка, той я напада в присъствието на детето като я удря по главата, блъска я в асансьора и я събаря на земята. Третата жалбоподателка твърди, че след това неколкократно се опитва да постигне споразумение с бащата на детето относно това детето да се върне да живее с нея, както и че се е свързала с двама частни съдебни изпълнители през следващите месеци, но нито един от тях не е предприел действия, тъй като случаят според тях бил прекалено труден.

34.  На 17 октомври 2012 г. Софийски районен съд издава изпълнителен лист на третата жалбоподателка, въз основа на съдебното решение за налагане на обезпечителни мерки от юли 2010 г.

35.  Съдебният изпълнител прави първи опит да предаде детето на третата жалбоподателка на 11 декември 2012 г., но той е безуспешен, тъй като Х.П. не завежда детето на срещата. Съдебният изпълнител изразява намерението си да потърси съдействие от полицията, с цел призоваване на Х.П. на следващата среща.

36.  Третата жалбоподателка вижда детето на 11 януари 2013 г. за първи път откакто то е отведено от другия си родител на 5 септември 2011 г. Срещата се провежда в присъствието на Х.П. и социален работник. В началото детето е резервирано, но постепенно приема майка си, разказва й за училище и за другите си занимания и й позволява да го прегърне и да го целуне.

37.  Втора среща между третата жалбоподателка и детето й се провежда на 18 януари 2013 г. Детето отива с негативно отношение и се държи студено с третата жалбоподателка, отказва да вземе подаръците, които тя му носи, и моли да си тръгне с баща си.

38.  В два доклада от 25 януари 2013 г. и 1 февруари 2013 г. социалните служби отбелязват, че макар детето да е развило силна емоционална връзка с баща си, то не е изгубило връзката с майка си. Бащата трябва да покаже одобрение и насърчение, за да може отношенията между детето и майката да се развият добре.

39.  Съдебният изпълнител прави опит третата жалбоподателка да се срещне с детето още пет пъти – 28 януари 2013 г., 19 април 2013 г., 26 април 2013 г., 31 май 2013 г. и 28 юни 2013 г. Х.П. не отива на първите четири свиждания, нито изпраща детето, въпреки че е призован за някои от тях от полицията. На 26 април и 31 май 2013 г. съдебният изпълнител му налага глоби за това, че не е завел детето на срещите, насрочени за тези дати. Една от тези глоби по-късно се отменя от съда.

40.  Когато Х.П. отвежда детето да се срещне с третата жалбоподателка на 28 юни 2013 г., детето видимо се разстройва и започва да плаче, когато я вижда. То отказва да я прегърне или по друг начин да реагира на присъствието й. Психологът, който присъства на срещата, стига до заключението, че е невъзможно детето да бъде предадено на онзи етап, тъй като е в състояние на психологически стрес и явно има отрицателно отношение към майка си. В резултат на това, съдебният изпълнител отлага предаването на детето и насърчава и двамата родители да сътрудничат активно, за да може детето постепенно да приеме майка си. Съдебният изпълнител отбелязва, че другият родител играе ключова роля в този процес и че неговото конструктивно отношение е решаващо за възстановяването на отношенията между майка и дете.

41.  През юни 2013 г. социалните служби препоръчват третата жалбоподателка, Х.П. и детето да преминат шест месеца консултации. Х.П. не одобрява психолози да работят със сина му като твърди, че подобни сесии са форма на детска експлоатация и казва, че дори само споменаването на майката причинява на детето главоболие, което на свой ред пречи на способността му да играе футбол. Х.П. не разрешава детето да се среща с майка си. Той казва на психолозите, че той и детето спят в едно легло нощем и избягва опитите им да обсъдят психологическото развитие на детето. Вместо това Х.П. подчертава своите финансови ресурси и стабилност.

42.  Психолог се среща с детето веднъж през шестмесечния период на консултации. Детето отказва да говори за третата жалбоподателка и я споменава единствено като „М“. Психологът заключва, че думите на детето са изпълнени с противоречиви твърдения, което показва, че отношението му към нея е манипулирано. Бащата е категорично против контакт между детето и майката, което означава, че детето се страхува да изрази потребността и желанието си да поддържа отношения с нея. На детето му липсва контактът с майката, но не може открито да го изрази поради страха от неодобрението на бащата. Детето страда от синдром на родителско отчуждаване и има риск за емоционалното и психологическото му развитие. На 28 август 2013 г. социалният център прекратява консултациите поради липсата на сътрудничество от страна на Х.П., който не води детето на сесиите.

43.  През септември 2013 г. е направена психологическа оценка на детето и ситуацията с родителите му. В нея се заключва, че детето страда от хронична емоционална криза. Неговото категорично отхвърляне на третата жалбоподателка е в основата на синдрома на родителско отчуждаване.

44.  Нов опит за доброволно предаване на детето на третата жалбоподателка се провежда на 10 юни 2014 г., но без успех, тъй като другият родител не завежда детето на срещата. Съдебният изпълнител отлага последващите изпълнителни мерки. На следващия ден, 11 юни 2014 г., детето, Х.П. и третата жалбоподателка се срещат в социалния център. Х.П. заявява, че няма да разрешава никакви посещения в бъдеще и оттогава третата жалбоподателка не се е срещала с детето си.

45.  Експертиза от 17 юни 2014 г. установява, че Х.П. проявява тенденция към словесна агресия, че непрестанно омаловажава майката и я критикува, и че това е превърнало детето в „дете в риск“. Маниакалната и контролираща любов, която той демонстрира към детето, носи риск в бъдеще то да се разбунтува; постоянното настройване на детето срещу третата жалбоподателка е довело до психосоматични разстройства, както показват честите главоболия на детето.

46.  На 11 юли 2014 г. третата жалбоподателка моли съдебния изпълнител да насрочи нова дата за изпълнение на съдебното решение и да не спира изпълнението. Тя също моли съдебния изпълнител да укаже на детето да посещава задължителни сесии с психолог и психиатър преди то действително да й бъде предадено предвид факта, че се нуждае от специализирана помощ, за да преодолее чувствата си на отчуждение към нея.

47.  На 22 юли 2014 г. третата жалбоподателка моли социалните служби да предоставят на детето й психологически консултации и подкрепа. На 8 август 2014 г. тя подава оплакване до министъра на правосъдието за неспособността на съдебния изпълнител да изпълни съдебното решение, с което родителските права й се предоставят. Министерството отговаря на 21 април 2015 г., че съдебният изпълнител не е направил нищо погрешно при изпълнение на функциите си.

48.  На 3 септември 2014 г. тя моли съдебния изпълнител да разпореди седмични срещи между нея и детето на територията на социалната служба като подчертава, че това е нещо, с което Х.П. се е съгласил, но не е изпълнил. Третата жалбоподателка подчертава още, че здравето и благополучието на детето са най-важните аспекти в процеса и моли съдебния изпълнител да координира всички действия, свързани с участието на детето на консултативните сесии. На 5 септември 2014 г. третата жалбоподателка изпраща на съдебния изпълнител документи, издадени от социалните служби, които указват на детето да участва в психологически консултации и подкрепа, с цел повторно установяване на контакт с майката. На 7 ноември 2014 г. социалните служби уведомяват съдебния изпълнител, че подкрепящата работа, която трябва да се извърши с детето, не е започнала, тъй като бащата многократно не водил детето в социалния център.

49.  На 22 октомври 2014 г. третата жалбоподателка отново моли социалните служби да предоставят консултации на детето й. Социалните служби отговарят на 29 октомври 2014 г., че са организирали нови сесии за детето и са уведомили другия родител за това. Те също уведомяват третата жалбоподателка, че съдебният изпълнител е наредил детето да се явява в социалния център всеки четвъртък в 16:00 часа, за да се среща с третата жалбоподателка. Първата среща е насрочена за 30 октомври 2014 г., но не се осъществява, защото Х.П. не завежда детето на нея.

50.  По-късно третата жалбоподателка получава писмо от Държавната агенция за закрила на детето, което й указва да потърси консултации от социалните служби. В доклада, изготвен в тази връзка, се посочва, че отрицателното отношение на бащата към майката е възприето от детето, което отказва да се срещне с майка си. Необходимо е да се работи с детето, за да преодолее отрицателното си отношение към майката.

51.  На 28 ноември 2014 г. третата жалбоподателка пише на съдебния изпълнител с копие до социалните служби и изразява безпокойството си за благосъстоянието на детето. Тя иска съдебното решение, с което й се предоставя упражняването на родителските права , да бъде приведено в изпълнение като изтъква, че благосъстоянието на детето е от най-голяма важност и трябва да бъде взето предвид във всички свързани с това действия.

52.  В доклад от 25 март 2015 г. на общинските социални служби се посочва, че специалисти са се срещали с третата жалбоподателка десет пъти. Те установяват, че тя е готова да сътрудничи и има желание да направи всичко необходимо, за да улесни контакта с детето си. В доклада се стига до заключението, че не е в интерес на детето да продължи да живее с баща си, тъй като той го манипулира емоционално. Детето не смее да се противопостави на бащата, тъй като зависи изцяло от него. Отчуждаването на детето от майката е в негов ущърб, тъй като то се нуждае от нейното по-активно участие в живота си. Необходимо е да се наложат задължителни психологически консултации за бащата, за да може той да сътрудничи; в противен случай, детето трябва да бъде изведено от дома му и или да бъде поверено на третата жалбоподателка, или да бъде настанено в „неутрална среда“. Настаняването на детето в приемно семейство следва да се разглежда като крайна мярка, ако бащата продължава да възпрепятства контакта с майката.

53.  Съдебният изпълнител насрочва още една среща за 23 април 2015 г. за предаване на детето на третата жалбоподателка, но Х.П. отново не се явява. Съдебният изпълнител отлага по-нататъшните мерки по изпълнението за неопределена дата. Третата жалбоподателка подписва протокола, съставен от съдебния изпълнител, като изразява неудовлетворението си от неспособността на съдебния изпълнител да изпълни съдебното решение.

5.  Наказателно производство срещу Х.П.

54.  На 8 октомври 2012 г. третата жалбоподателка подава жалба до прокурора по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс, във връзка с възпрепятстването от страна на Х.П. на изпълнението на съдебното решение, с което родителските права й се предоставят. Прокурорът образува наказателно производство и уведомява третата жалбоподателка за решението си на 19 април 2013 г.

55.  Пълна психологическа експертиза за детето се изготвя на 2 февруари 2014 г. в хода на това производство. Заключението на експертизата е, че детето не трябва да бъде принуждавано да вижда майка си в дадения момент. Необходими са системни добросъвестни усилия от страна на бащата с цел подобряване на отношението на детето към майката. Натискът от обществени институции спрямо детето да вижда майката би имал отрицателен ефект върху него; следователно, развиването на връзката с майката трябва да стане постепенно. В доклада се подчертава, че ако детето получи подкрепа от бащата, то най-вероятно ще се отвори към майка си и ще развие близки отношения с нея.

56.  Х.П. е оправдан в края на производството с влязло в сила решение от 7 юли 2015 г. на Софийски градски съд.

6.  Производство за домашно насилие срещу третата жалбоподателка

57.  На 26 юли 2013 г. детето, представлявано от Х.П., завежда съдебно производство срещу третата жалбоподателка като твърди прояви на домашно насилие от нейна страна. Чрез баща си детето твърди, че е подложено на постоянен психологически натиск от майка си, което води до смущения на съня, неспокойствие и страх, че тя може да се появи на улицата във всеки момент и да го отвлече. То твърди, че страда от главоболие, става му лошо и дори е повърнало при последния опит да се събере с майка си на 28 юни 2013 г. Вещите лица, разпитани в хода на производството, установяват, че детето има склонност да се идентифицира с бащата и активното му отхвърляне на майката е разрушително за него. Вещите лица заключват, че за благосъстоянието на детето е задължително да му се предостави спешна психологическа терапия.

58.  На 20 декември 2013 г. първоинстанционният съд отхвърля молбата за ограничителна заповед спрямо третата жалбоподателка. По-конкретно съдът намира за неоснователно оплакването за оказано психологическо насилие, тъй като то се базира на многократните опити на майката да накара съдебния изпълнител да й предаде детето съгласно съдебното решение. Съдът приема, че третата жалбоподателка основателно е търсила изпълнение на решението, с което родителските права й се предоставят, както и че Х.П. е бил длъжен да се съобрази с това решение. Съдът заключва, че благосъстоянието на детето е в риск поради продължителната открита враждебност между родителите и разпорежда екземпляр от решението да бъде изпратен на социалните служби, за да се предприемат необходимите мерки. Няма информация дали това съдебно решение е обжалвано.

7.  Производство за промяна упражняването на родителските права

59.  През 2014 г. Х.П. завежда иск да му бъдат предоставени родителските права върху детето. Софийски районен съд отхвърля иска на 29 юли 2015 г.

В.  Случаят на четвъртия жалбоподател

60.  Четвъртият жалбоподател е роден на 14 март 1973 г. и живее в старозагорска област.

1.  Фактите, представени от четвъртия жалбоподател

61.  На 13 февруари 2012 г. бракът на четвъртия жалбоподател с Р.Д. е разтрогнат със съдебно решение, с което се определя и правото му на лични отношения с неговото дете, родено през 2009 г. Съгласно решението, четвъртият жалбоподател следва да вижда детето всеки първи и трети уикенд на месеца между 9:00 часа в събота и 18:00 часа в неделя, както и един месец през лятната ваканция. Непосредствено след спор между него и майката на детето на 15 юни 2012 г. майката започва да възпрепятства контактите му с детето.

62.  Четвъртият жалбоподател завежда изпълнително производство през февруари 2013 г., като иска реално изпълнение на правото му на лични отношения. Според него съдебният изпълнител го уведомява, че тъй като свижданията с детето се предвидени през уикенда, когато съдебният изпълнител не е на работа, би било добре четвъртият жалбоподател да бъде придружаван на срещите от свидетели. Тези лица ще свидетелстват какво са видели като подписват декларация всеки път, когато той има трудности да се срещне с детето. Четвъртият жалбоподател многократно се опитва да се види с детето, но бившата му съпруга продължава да го възпрепятства. Той подава седем декларации за такива случаи само през 2013 г. Съдебният изпълнител налага само веднъж глоба на майката в размер 50 евро.

63.  Четвъртият жалбоподател няколко пъти се обръща към Агенцията за закрила на детето и агенцията насърчава майката да позволи контакта между детето и четвъртия жалбоподател, както се предвижда в съдебното решение от 13 февруари 2012 г.

64.  Въпреки тези усилия, четвъртият жалбоподател твърди, че не е могъл да се среща с детето заради пречките, които майката създава.

65.  През юли 2013 г. четвъртият жалбоподател подава жалба до прокурора. През август 2013 г. прокурорът отказва да образува наказателно производство като се позовава на това, че майката на детето е глобена по-рано за възпрепятстване на контакта между детето и четвъртия жалбоподател и че ще бъде незаконно да бъде санкционирана два пъти за едно и също нарушение. При обжалване, висшестоящият прокурор връща случая за по-нататъшно разглеждане. През септември 2013 г. районният прокурор образува наказателно производство срещу майката на детето за осуетяване изпълнението на съдебно решение. Прокурорът прекратява производството, тъй като  детето системно отказва да остава само с баща си, но първоинстанционният съд по-късно отменя това решение и връща делото за по-нататъшно разглеждане.

66.  На 21 ноември 2014 г. друг районен прокурор отново прекратява производството, като решението е потвърдено от съдилища на две инстанции, съответно на 17 декември 2014 г. и 4 май 2015 г. Най-висшата съдебна инстанция разгледала случая, Старозагорският окръжен съд, намира по-конкретно, че вместо да търси конструктивен диалог с майката на детето, за да може да вижда детето, четвъртият жалбоподател пристъпва към принудително изпълнително производство, което е било неподходящо при дадените обстоятелства и означава, че детето е било уплашено да отиде при него, тъй като винаги е бил придружаван от непознати.

2.  Допълнителни факти, представени от Правителството след комуникиране на жалбата

(a)  Развод и право на лични отношения, предоставени на четвъртия жалбоподател

67.  Четвъртият жалбоподател подава молба за развод на 15 юни 2011 г. Съдът я уважава на 13 февруари 2012 г., като предоставя родителските права на майката, Р.Д., и определя на жалбоподателя право на лични отношения. Р.Д. не участва в това производство; тя се представлява от назначен от съда адвокат, тъй като четвъртият жалбоподател посочва, че не знае къде може да се свържат със съпругата му за призоваване. Четвъртият жалбоподател продължава да живее с Р.Д. и детето в семейния дом до 15 юни 2012 г.

68.  На последната дата между четвъртия жалбоподател и Р.Д. избухва спор, след което той напуска семейния дом. На 21 юни 2012 г. Р.Д. дава указания на адвокат да подаде молба за развод от нейно име. Адвокатът я уведомява, че тя е вече разведена и това е така от 13 февруари 2012 г. Също така бившият й съпруг е сключил брак с друга жена две седмици след влизането в сила на решението, през март 2012 г.

69.  На 15 юли 2013 г. Р.Д. иска промяна в режима на лични отношения между четвъртия жалбоподател и детето. Тя изразява сериозни опасения за благосъстоянието на детето и по-конкретно, че се страхува, че бащата, който се е държал измамно в миналото, би могъл да емигрира в Канада с новата си съпруга и да вземе детето без съгласието и знанието на Р.Д. Тя посочва, че четвъртият жалбоподател й е предложил да се откаже от детето, за да може новата му съпруга да го осинови. Тя също така казва, че той не е търсил контакт с детето от 15 юни 2012 г. и за първи път пристига в жилището й на 20 април 2013 г.; че е бил с няколко непознати, което е изплашило детето и то е отказало да отиде с баща си.

70.  В това производство четвъртият жалбоподател твърди, че е претърпял операция за херния през юли 2012 г. и е бил в болнични до 31 март 2013 г. В резултат на това, той не се е чувствал добре и не е бил способен да вземе детето, което е виждал само в детската градина. Отношенията му с Р.Д. не са били добри и поради тази причина не се е обадил да попита за благосъстоянието на детето. През септември 2012 г. той прави опит да се срещне с дъщеря си, но Р.Д. не дава детето и отказва те да имат контакт помежду си.

71.  Социалните служби представят доклад със заключение, че тъй като четвъртият жалбоподател не е виждал детето в продължение на много месеци, отношенията между тях са се развалили.. Те препоръчват контактът между него и детето да се осъществява поне временно в присъствието на майката.

72.  На 10 януари 2014 г. първоинстанционният съд уважава молбата на Р.Д. за ограничаване на правото на бащата на лични отношения с детето до посещения без преспиване. Въз основа на редица доклади на социалните служби той заключва, че отношенията между четвъртия жалбоподател и детето са се развалили. Решението е потвърдено при обжалване на 30 април 2014 г.

(б)  Изпълнение на правото на лични отношения на четвъртия жалбоподател

73.  На 27 юли 2012 г. четвъртият жалбоподател подава оплакване до социалните служби, че Р.Д. препятства срещите с дъщеря му от 15 юни 2012 г. и че майката не се грижи адекватно за детето. Той посочва, че бабата на детето, която има психично заболяване, е човекът, който основно полага грижи за него. Социалните служби правят проверка и с доклад от 3 септември 2012 г. установяват, че детето не се отглежда от бабата, а се радва на ежедневните грижи и подкрепа на майката. Те също така установяват, че Р.Д. не препятства контакта между детето и жалбоподателя, а че самият четвърти жалбоподател не е търсил контакт с детето си. Те са го уведомили, че трябва да се среща с дъщеря си редовно и че тя се нуждае от подкрепа и грижи и от двамата си родители.

74.  На 22 февруари 2013 г. четвъртият жалбоподател се обръща към съдебен изпълнител за образуване на изпълнително производство, въз основа на изпълнителния лист от 29 юни 2012 г. На 27 февруари 2013 г. съдебният изпълнител иска от Р.Д. да предаде детето на четвъртия жалбоподател, предвид правото му на лични отношения. Р.Д. отговаря на 28 февруари 2013 г., че бащата не е търсил контакт с детето от 15 юни 2012 г., когато напуска семейния дом, и че не е питал дори по телефона за психическото и емоционално състояние на детето. Р.Д. изтъква, че знае какви са условията за контакт между него и детето и не се е противопоставяла на свиждания между тях.

75.  На 1 и 16 март 2013 г жалбоподателят се оплаква на съдебния изпълнителя на 1 и 16 март 2013 г., че Р.Д. не е завела детето на среща с него в заведение на около 30 метра от дома на Р.Д. Съдебният изпълнител отговаря, че от четвъртия жалбоподател се очаква да вземе детето от дома му, а не от заведения или други места, които той е избрал.

76.  Съдебният изпълнител насрочва предаване на детето на четвъртия жалбоподател на 12 август 2013 г. и Р.Д. завежда детето на срещата. Въпреки това, съдебният изпълнител не може да приведе в  изпълнение съдебното решение, защото детето отказва да тръгне с баща си. На 19 август 2013 г. съдебният изпълнител насрочва нова среща за предаване, с цел осъществяване на свиждане и Р.Д. завежда детето на нея. Междувременно, на 16 август 2013 г. четвъртият жалбоподател оттегля молбата си да се възползва от правото да прекара един месец с детето през ваканцията. Въпреки оттеглянето, съдебният изпълнител глобява Р.Д. на 19 август 2013 г. за незачитане на правото на лични отношения ,  установено в полза на четвъртия жалбоподател.

77.  Съдебният изпълнител налага още глоби на Р.Д. съответно на 28 май 2013 г., 11 юли 2013 г. и 9 октомври 2013 г., като се позовава на продължаващото непредаване на детето на бащата, което започва от 22 февруари 2013 г. Р.Д. иска съдебен контрол по повод последната глоба като твърди, че тя системно подготвя детето за двудневния престой с баща му, но детето редовно отказва да отиде при него, след като той идва на срещите придружаван от непознати. На 6 ноември 2013 г. Старозагорският окръжен съд отменя глобата от 9 октомври 2013 г. Съдът намира, че съдебният изпълнител е следвало да опита различни начини за изпълнение на съдебното решение преди да пристъпи към неколкократни глоби. Съдът изброява  законовите му задължения и подчертава, че съдебният изпълнител следва да присъства при предаването на детето и да съставя доклади за конкретните обстоятелства, вместо да разчита на декларации, подписани от страните или лица, избрани от тях.

78.  По-късно, четвъртият жалбоподател иска налагането на допълнителни глоби на Р.Д. за това, че не е била вкъщи, когато той отива да вземе детето. Съдебният изпълнител отказва два пъти с аргумента, че въпросните дати не са част от графика на посещенията на жалбоподателя. Р.Д. уведомява съдебния изпълнител, че четвъртият жалбоподател е идвал в дома й да вземе детето и в дни, в които не е предвидено посещение.

79.  На 28 октомври 2013 г четвъртият жалбоподател уведомява съдебния  изпълнител., че няма да има възможност да се среща с детето си в близко бъдеще поради здравословни проблеми. След това, на 22 февруари 2014 г., без предварително уведомление и в ден, който не е в графика за посещения, той се оплаква на съдебния изпълнител, че Р.Д. и детето не са били вкъщи, когато той се е опитал да го вземе. По-късно, на 1 март 2014 г. и 25 април 2014 г. той не взима детето, както е предвидено. След като съдебният изпълнител го запитал официално дали желае да поднови контакта си с детето, четвъртият жалбоподател потвърждава това  за 2 април 2014 г.

80.  Съдебният изпълнител налага глоба на Р.Д. на 13 май 2014 г. за това, че от 22 март 2013 г. не е предавала детето на четвъртия жалбоподател. Старозагорският окръжен съд отменя глобата на 20 юни 2014 г. с окончателно решение като намира, че Р.Д. не е осуетила изпълнението. Р.Д. уведомява съдебния изпълнител, че четвъртият жалбоподател не е взел детето на 11 юни 2014 г., както е предвидено.

(в)  Наказателно производство, образувано по инициатива на четвъртия жалбоподател

81.  С окончателно решение от 4 май 2015 г. Старозагорският окръжен съд отхвърля жалбата на четвъртия жалбоподател в наказателното производство, заведено от него срещу Р.Д. през юли 2013 г. Съдът установява, че той се е развел с Р.Д. без нейно знание през март 2012 г. и е продължил да живее с нея и детето до 15 юни 2012 г. Непосредствено след като научава, по-късно същия месец, за развода и режима на лични отношения Р.Д. иска среща с четвъртия жалбоподател, за да обсъдят и уредят срещите му с детето. Той не отива на насрочена среща в края на юни 2012 г. и казва на Р.Д. по телефона нещо, което самият той е споделил с прокурора, а именно, че няма какво да обсъжда с нея. Съдът заключва, че това показва от една страна желанието и готовността на Р.Д. да спазва режима на лични отношения, а от друга -  категоричния отказ на четвъртия жалбоподател да осъществи диалог с майката на детето.

82.  Установено е също така, че след като напуска семейния дом през юни 2012 г., жалбоподателят не е търсил контакт с детето в продължение на няколко месеца. Той също така не се е обаждал, за да се информира за благосъстоянието на детето, въпреки че това би било изцяло съвместимо със здравословното му състояние към момента. Това довело до разваляне на отношенията му с детето. Освен това, по-късно той търси контакт с детето единствено в хода на изпълнително производство, когато отивал да вземе детето придружаван от непознати. Също така понякога е идвал на свиждания в дни, които не са част от графика, а дриги пъти пропускал да упражни правото си на визита в предвидените за това дни..

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО

A.  Изпълнение на съдебни решения

83.  Съгласно чл. 404 от Гражданскопроцесуалния кодекс от 2008 г. („Кодекс от 2008 г.“) влезлите в сила съдебни решения подлежат на принудително изпълнение. Чл. 528 от Кодекса от 2008 г. предвижда, че съдебен изпълнител може да налага глоби на лице, което не изпълнява влязло в сила съдебно решение за упражняване на родителски права и предаване на дете. Глоба може да се налага за всеки отделен случай на неизпълнение. В допълнение, съдебният изпълнител може да иска съдействието от социалните служби и общинските и полицейски органи. Ако родителят, задължен да предаде детето, не го направи доброволно, съдебният изпълнител със съдействието на полицейските органи и кмета на общината може да отнеме детето принудително и да го предаде на родителя, който има съответното право.

84.  Съгласно чл. 529 от Кодекса от 2008 г. полицейските органи може да задържат родителя, който препятства предаването на детето, след което незабавно уведомяват прокуратурата.

85.  Лице, в чиято полза е постановено съдебно решение, може да обжалва пред съда отказа на съдебен изпълнител да изпълни действие, поискано от това лице, или решението на съдебния изпълнител да прекрати или спре изпълнителното производство (чл. 435 от Кодекса от 2008 г.).

Б.  Наказателни санкции за не осигуряване на контакт с дете

86.  Съгласно чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс от 1968 г., родител или друг роднина, който препятства контакт с дете или изпълнението на съдебно решение за предоставяне упражняването на  родителските права, може да бъде осъден на пробация, да му бъде наложена глоба до EUR 153 и, в тежки случаи, да бъде осъден на лишаване от свобода до шест месеца или глоба до EUR 1 533.

В.  Местопребиваване на децата

87.  Съгласно чл. 71, ал. 1 от Семейния кодекс от 1985 г. ненавършилите пълнолетие деца живеят с родителите си. Ако децата не спазват тази разпоредба, районният съд постановява връщане на детето. Определението на съда може да се обжалва пред окръжния съд, но обжалването на спира изпълнението.

ПРАВОТО

I.  ОБЕДИНЯВАНЕ НА ЖАЛБИ

88.  Предвид сходната фактическа и правна обстановка Съдът решава, че трите жалби следва да бъдат обединени съгласно правило 42 § 1 от Правилника на Съда.

II.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 8 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

89.  Първата и третата жалбоподателка и четвъртият жалбоподател се оплакват, че продължаващата невъзможност да осъществят контакт с децата си, а при втората жалбоподателка да бъде в контакт с майка си, въпреки наличието на влезли в сила съдебни решения, които предоставят на жалбоподателите упражняването на родителски права или право на лични отношения, нарушават правото им на семеен живот, предвидено в чл. 8 от Конвенцията, а именно:

„1.  Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.

2.  Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“

A.  Допустимост

90.  Правителството твърди, че първата жалбоподателка не е изчерпила наличните вътрешноправни средства за защита. По-конкретно, тя не е потърсила връщане на детето по чл. 71, ал. 1 от Семейния кодекс (вж. параграф 87 по-горе), а е поискала единствено отмяна на спирането на изпълнителното производсвто веднъж, докато е било висящо съдебното производство, образувано по иск на бащата за промяна на родителските права. От друга страна, тя не е поискала отмяна на спирането на изпълнителното дело след прекратяването на производството.

91.  Съдът счита, че горепосоченото възражение е тясно свързано със съществото на оплакванията на двамата жалбоподатели по първата жалба. Ето защо ще разгледа възражението в съображенията си по съществото по-долу.

92.  Съдът още отбелязва, че факта, че лицето е биологичен родител, е достатъчен, за да има същото съответните правомощия да подаде жалба пред Съда и от името на детето, за да защити неговите интереси (вж. Scozzari and Giunta v. Italy [GC], № 39221/98 и 41963/98, § 138, ЕСПЧ 2000-VIII). Освен това при дела по спорове между родители, родителят, на когото са предоставени родителските права, е задължен да се грижи за интересите на детето (за обратното вж. Eberhard and M. v. Slovenia, № 8673/05 и 9733/05, както и Wildgruber v. Germany (dec.), № 32817/02, 16 октомври 2006 г.). Първата жалбоподателка е биологичния родител, на когото е  предоставено упражняването на родителските права спрямо детето, втория жалбоподател. Следователно, тя притежава активната легитимация да подаде жалба пред Съда от негово име.

93.  Съдът отбелязва, че жалбите не са явно необосновани по смисъла на чл. 35 § 3 (a) от Конвенцията. Той отбелязва още, че те не са недопустими на други основания. Следователно същите са допустими.

Б.  По съществото

1.  Становище на Правителството

(a)  По отношение на първата жалбоподателка и втория жалбоподател

94.  Правителството посочва, че съдебният изпълнител е изпълнявал задълженията си точно, като е насрочвал срещи за предаването на детето на първата жалбоподателка, както и като призовавал бащата, придружава майката до дома на втория жалбоподател и търсейки съдействие от полицейските органи и социалните служби. Обявено е национално издирване на втория жалбоподател и неговия баща; на втория жалбоподател е осигурена полицейска закрила; на А.И. два пъти са наложени глоби, като също така е признат за виновен за възпрепятстване на изпълнението на съдебно решение като е осъден условно и глобен EUR 2 400.

95.  Властите са предприели практически стъпки за насърчаване на двете страни да си сътрудничат и са предоставили адекватно съдействие за подобряване на комуникацията между тях. Липсата на подготвителни мерки, които да помогнат за възстановяване на отношенията между първата жалбоподателка и втория жалбоподател, се дължи изцяло на нежеланието на двамата родители да си сътрудничат. Правителството изтъква, че макар без съмнение бащата на втория жалбоподател непрестанно да осуетявал изпълнението на съдебните решения, прекомерно агресивна намеса от страна на властите в такава деликатна област като семейните отношения не е в най-добрия интерес на детето.

(б)  По отношение на третата жалбоподателка

96.  Правителството подчертава, че съответните власти са направили всичко възможно за изпълнението на съдебните решения, свързани с упражняването на родителските права. Решаващо е, че третата жалбоподателка не е потърсила изпълнение приблизително една година, а именно между 5 септември 2011 г., когато детето е взето от бащата, и 17 октомври 2012 г., когато жалбоподателката се сдобива с изпълнителен лист във връзка със съдебното решение от 1 юли 2010 г., с което се на жалбоподателката се предоставя упражняването на родителските права като привременна мярка. Ето защо третата жалбоподателка е в основата на невъзможността съдебното решение, с което й се предоставя упражняването на родителските права, да бъде изпълнено. По-конкретно, като забавя началото на изпълнителното производство с повече от една година (вж. параграф 34 по-горе), тя самата допринася значително за това детето й да свикне с новата среда и да не желае да я промени, като се върне да живее при жалбоподателката.

97.  По инициатива на съдебния изпълнител са съставени редица експертни доклади за психологическото състояние на детето и родителите. Също така няколко пъти съдебният изпълнител иска съдействие от полицията за призоваване на бащата на срещите.

98.  Всички действия на властите са обусловени от загрижеността за емоционалната стабилност на детето и необходимостта да се избегнат отрицателни последици за неговото развитие. Властите не са могли физически да предадат детето на третата жалбоподателка, тъй като за тази цел е било необходимо да се вземат подготвителни мерки.

(в)  По отношение на четвъртия жалбоподател

99.  Правителството твърди, че властите са предприели подходящи стъпки. Правителството подчертава, че четвъртият жалбоподател е действал непоследователно по отношение на свижданията си с детето, доколкото понякога е бил недобросъвестен и е демонстрирал липса на интерес да поддържа контакт с детето.

2.  Твърдения на жалбоподателите

100.  Жалбоподателите оспорват тези аргументи. Първата и третата жалбоподателка, както и четвъртият жалбоподател подчертават позицията си, че не са могли да поддържат значими отношения с децата си, а вторият жалбоподател – с майка си, въпреки съдебните решения, които им предоставят родителски права или право на лични отношения, и че властите не са направили достатъчно за упражняването на посочените права.

3.  Преценката на Съда

(a)  Общи принципи

101.  Приложимите общи принципи, които засягат ролята на държавата за закрила на отношенията между родители и децата им, са очертани в решенията на Съда по редица дела (вж. Eriksson v. Sweden, 22 юни 1989 г., § 71 Серия A № 156; Olsson v. Sweden (no. 2), 27 ноември 1992 г., § 90, Серия A № 250; Hokkanen v. Finland, 23 септември 1994 г., § 55, Серия A № 299-A; Ignaccolo-Zenide v. Romania, № 31679/96, § 94, ЕСПЧ 2000-I; Santos Nunes v. Portugal, № 61173/08, §§ 66-69, 22 май 2012 г.). Същината на тези принципи е, че предвид факта, че отношенията между родители и деца са защитени по чл. 8 и понятието за семеен живот, невъзможността на лицата да поддържат тези отношения изисква действия от властите, в съответствие с позитивните задължения да предприемат мерки да съберат отново или да помогнат за възстановяването на отношенията между дете и родител (вж. Eriksson, §71; Olsson (no. 2), § 90; и Ignaccolo-Zenide, § 94, всички цитирани по-горе). Задължението на националните власти да предприемат мерки за способстване на събирането на дете и родител не е абсолютно, тъй като е възможно събирането на родител с дете, което известно време е живяло с други лица, да не се осъществи незабавно и да изисква подготвителни мерки. Естеството и степента на подготовката зависи от обстоятелствата на всеки случай. Всяко задължение за прилагане на принуда в тази област трябва да бъде ограничено, тъй като трябва да бъдат взети предвид интересите, както и правата и свободите на всички засегнати лица и по-конкретно най-добрия интерес на детето (вж. Hokkanen, § 58, и Ignaccolo-Zenide, § 94, и двете цитирани по-горе). Решаващият аспект и това, което Съдът е призован да прецени, е дали националните власти са предприели всички необходими стъпки, които може разумно да се изискват при дадените обстоятелства, с цел да се позволи на засегнатите лица да се съберат отново и да запазят отношенията помежду си (вж. Kříž v. the Czech Republic, no. 26634/03, § 85, 9 януари 2007 г.).

(б)  Прилагане на тези принципи в настоящия случай

102.  По трите разглеждани жалби Съдът отбелязва, че отношенията на първата и третата жалбоподателка и четвъртия жалбоподател с децата им и отношенията на втория жалбоподател с майка му са защитени по смисъла на чл. 8. Следователно, невъзможността те да поддържат тези отношения изисква действия от властите, които произтичат от позитивните им задължения да предприемат мерки, насочени към събиране или подпомагане, с оглед повторно установяване на контакт между дете и неговия родител.

(i)  По отношение на първата жалбоподателка, втория жалбоподател и третата жалбоподателка

103.  На първо място Съдът отбелязва, че до момента, без прекъсване във времето на първата и третата жалбоподателка е било предоставено упражняването на родителските права спрямо децата им, на първата жалбоподателка от 2005 г., съответно на третата жалбоподателка от 2010 г. (вж. параграфи 7 и 31 по-горе). От друга страна, те не са могли да упражняват тези права, въпреки че са водили производства за изпълнение на съдебните решения, с които им се предоставя упражняването на родителските права.

104.  На следващо място Съдът отбелязва, че след като първата и третата жалбоподателка получават изпълнителни листове, съдебни изпълнители своевременно образуват изпълнителни производства (вж. параграфи 12 и 35 по-горе). Като цяло, съдебните изпълнители насрочват поне петнадесет срещи за предаване на детето на първата жалбоподателка, както и дванадесет срещи между третата жалбоподателка и нейното дете. Първата жалбоподателка се среща със сина си пет пъти. Третата жалбоподателка успява да види детето си четири пъти, като това става винаги в институционална обстановка и в присъствието на другия родител и социални работници. Когато не се осъществява среща, това е защото другият родител или не завежда детето на свижданията, или изобщо не отива на тях. В такива случаи, както и когато децата се срещат с първата и третата жалбоподателка, но отказват доброволно да тръгнат с тях, съдебните изпълнители изрично казват, че сътрудничеството на другия родител е решаващо за възстановяването на връзката между първата и третата жалбоподателка и техните деца; съдебните изпълнители се ограничават до отлагане на изпълнението.

105.  Изправени пред продължаващото възпрепятстване на изпълнението, от страна на другия родител и в двата случая, съдиите изпълнители не правят нищо друго освен да насрочат срещи между страните. И в двата случая, те са насрочени след няколко месеца (вж. параграфи 12 и 17 по-горе по отношение на първата жалбоподателка и параграфи 39, 44, 49 и 53 по-горе по отношение на третата жалбоподателка). Властите не предоставят обяснение, за да обосноват забавянето. В тази връзка Съдът подчертава, че в подобни случаи адекватността на мярката следва да бъде преценена по бързината на изпълнението й (вж. Ignaccolo-Zenide, цитирано по-горе, § 102). Бързото изпълнение е от особено значение в ранните етапи на разделение, когато връзката с детето все още съществува. Като се вземе предвид, че въпросните изпълнителни производства са решаващи за това жалбоподателите ефективно да се ползват от правото си на семеен живот и по-конкретно възможността им да се съберат отново с децата си, Съдът намира, че производствата е следвало да бъдат изпълнени с особена прилежност.

106.  Освен това Съдът намира, че е важно, че на първата и третата жалбоподателка са предоставени родителски права, а не просто право на лични отношения с децата им. Предвид това, че родителските права са присъдени от националните съдилища след цялостна преценка на всички приложими фактори, включително къде да живее детето от гледна точка на неговия най-добър интерес, навременното изпълнение на родителските права е било решаващо. Като се вземе предвид, че и двете деца са се отдалечавали все повече и повече от жалбоподателките поради изминалото време и конкретните обстоятелства, създадени от другия родител в съответния случай, Съдът намира, че продължителните изпълнителни производства несъмнено са имали отрицателен ефект върху възможността на жалбоподателките да се съберат отново с децата си и са допринесли за трудностите, които са имали (вж. сходно Kříž, цитирано по-горе, § 88).

107.   Съдът също отбелязва, че законът дава право на съдебните изпълнители многократно да налага глоби на родителя, който продължава да възпрепятства усилията за възсатновяване на отношения между жалбоподателките и децата им. Що се отнася до първата жалбоподателка, съдебните изпълнител налага глоби на родителя, който възпрепятства три пъти за времетраенето на изпълнителното производство (вж. параграфи 13 и 18 по-горе), а що се отнася до третата жалбоподателка – два пъти, като една от глобите по-късно е отменена от съда (вж. параграф 39 по-горе). Тези глоби не оказват влияние върху другия родител, с цел да се съобрази със съдебното решение.

108.  Приложимите разпоредби на националното законодателство също така дават право на съдебните изпълнител да потърси активното съдействие на полицията (вж. параграфи 83-84 по-горе). Такова съдействие е потърсено едва след много месеци, през които и в двата случая другият родител не е обръщал внимание на многобройните призовки . Що се отнася до първата жалбоподателка, полицейски служители придружават представители на социалните служби и кмета няколко пъти, когато посещават мястото, където А.И. живее с втория жалбоподател. Намесата им се ограничава до това да съдействат на съдебния изпълнител при призоваване и придружаване, без действително да се стигне до предаване на детето на първата жалбоподателка или дори до осъществяване на контакт между нея и детето. В допълнение, в случая на първата жалбоподателка, полицията не успява ефективно да изпълни съдебното разпореждане и да съдейства при предаването на втория жалбоподател на първата жалбоподателка, като обяснява този неуспех с противопоставянето, от страна на детето (вж. параграф 26 по-горе). По подобен начин, в случая на третата жалбоподателка, съдебният изпълнител указва на страните, че полицейско съдействие може да бъде потърсено по време на първия опит за предаване на детето (вж. параграф 35 по-горе). Няма обаче данни полицейските органи да са се включили в изпълнителното производство в нито един момент, с изключение на връчване на призовки на другия родител за някои от срещите.

109.  Съдът отбелязва още, че социалните служби и психолози се намесват на различни етапи от изпълнителните производства в двата случая. Осъществена е поредица от оценки на децата, както и на положението като цяло, включително позицията и отговорността на всеки родител. Съдът изтъква по отношение на случая на първата жалбоподателка, че съответните власти многократно стигат до заключението, че другият родител изрично се противопоставя на всички опити за възстановяване на контактите между нея и детето, като активно и успешно избягва такива опити (вж. параграфи 14, 15 и 25 по-горе); в случая на третата жалбоподателка, заключението е, че липсва сътрудничеството на другия родител за тази цел и че детето страда от синдром на родителско отчуждаване (вж. параграфи 42, 45, 48 и 50 по-горе). Въпреки посочените непротиворечиви наблюдения на социалните служби Съдът отбелязва, че няма последващи действия по изготвените доклади със заключения и препоръки. В тази връзка, съответните власти не се уверяват, че ефективно се предоставя професионална и целенасочена подкрепа на децата, което е изключително важно за тях, за да свикнат с идеята да се срещат с майките си – първата и третата жалбоподателка – и да ги приемат отново в живота си. Подобна подкрепа е част от незаменимите подготвителни мерки, които властите следва да предприемат в съответствие с положителните си задължения по чл. 8. По-конкретно, подготвителните мерки са решаващи да се осигури личното отношение на децата към ситуацията, независимо от безспорно решаващото влияние на другия родител.

110.  Въпреки че и в двата случая са образувани наказателни производства срещу другия родител (вж. параграфи 24-25 и 54-56 по-горе), единият е освободен от наказателна отговорност и вместо това му е наложено административно наказание глоба (вж. параграф 25 по-горе), а другият е оправдан (вж. параграф 56 по-горе). Видно е, че тези производства не са имали ефект и в двата случая другият родител продължава да възпрепятства изпълнението. В тази връзка Съдът напомня, че макар и принудителни мерки да не са желателни в контекста на грижата за деца и отношенията с деца, използването на санкции не следва да бъде изключено при наличието на противозаконно поведение от страна на родителя, който дължи изпълнение (вж. подобно Ignaccolo‑Zenide, цитирано по-горе, § 106; и Karadžić v. Croatia, no 35030/04, § 61, 15 декември 2005 г.).

111.  Що се отнася до поведението на първата и третата жалбоподателка в хода на изпълнителното производство, Съдът отбелязва, че техните действия не се ограничават до това да настояват за незабавно предаване на децата (за разлика от ситуацията в Михайлова срещу България, № 35978/02, § 92, 12 януари 2006 г.). И първата, и третата жалбоподателка показват разбиране, търпение и гъвкавост, като действията им са ръководени преди всичко от загриженост за благополучието на децата им.

112.  По-конкретно първата жалбоподателка показва продължаващо разбиране и приемане на различните мерки, целящи създаване на условия, които да способстват повторното установяване на отношения със сина й. С тази цел тя сътрудничи на всички власти, които са ангажирани в процеса. Усилията й са постоянни, продължават няколко години, като се започва през 2006 г., и не престават въпреки липсата на успех. Съдът намира, че факта, че тя не е потърсила отмяна на спирането на изпълнителното производство след прекратяването на производството за промяна в упражняването на родителските права, заведено от другия родител, или връщане на детето по чл. 71 от Семейния кодекс, не влияе на хода и ефективността на изпълнителното производство, както възразява Правителството в своето становище (вж. параграф 90 по-горе),. Както е видно от фактите, различните власти продължават да извършват различни мерки за изпълнение (вж. параграфи 22 и 23 по-горе).

113.  По подобен начин като осъзнава, че внезапното й предаване на детето  може да бъде дестабилизиращо и да доведе до негативни последици за удобството и благосъстоянието на детето й, третата жалбоподателка няколкократно търси съдействието на психолози и социални работници и демонстрира откритост и готовност да работи с тези професионалисти, за да постигне положително развитие в отношенията с детето (вж. параграфи 46-49 и 52 по-горе). Що се отнася до твърдението на Правителството, че тя самата е позволила детето да се отчужди, като е забавила началото на изпълнителното производство с една година (вж. параграф 96 по-горе), Съдът намира следното. Преди бащата да не върне детето през септември 2011 г., третата жалбоподателка живее сама с детето повече от една година, като упражнява родителските права съгласно съдебното решение за привременните мерки (вж. параграф 29 по-горе). Макар третата жалбоподателка значително да забавя началото на изпълнителното производство, Съдът приема обяснението й, че е направила няколкократни преки опити да постигне споразумение с бащата съгласно съвета на частни съдебни изпълнители (вж. параграф 33 по-горе). Във всеки случай, забавянето не може да се счита за решаващо за недостатъците на последващото изпълнително производство, по време на което третата жалбоподателка постоянно демонстрира желание да сътрудничи на властите, за да се осъществи връщането на детето и да се създаде най-добрата организация за контакт с него.

114.  Съдът отбелязва, както подробно е описано по-горе, че и двата случая се характеризират с ясна липса на сътрудничество от страна на другия родител, който системно възпрепятства усилията на властите да съберат отново първата и третата жалбоподателка с децата им и втория жалбоподател с майка му. Важно е да се подчертае, че този факт не освобождава властите от отговорността им да направят всичко необходимо, за да спомогнат за събирането (вж. сходно Santos Nunes, цитирано по-горе, § 71; и, mutatis mutandis, Reigado Ramos v. Portugal, no. 73229/01, § 55, 22 ноември 2005 г.).

115.  Съдът разбира, че в даден момент децата вече не са били склонни да отидат и да живеят с първата и третата жалбоподателка, а в определени моменти дори са ги отхвърляли (вж. параграфи 23, 37, 40 и 43 по-горе). Съдът отбелязва, че тази ситуация е породена от незаконния отказ на другия родител да се съобрази с въпросните съдебни решения във всеки от случаите и от неефективността на действията по изпълнение. Той намира, че продължилата липса на изпълнение допринася за създаването и консолидирането на ситуация, при която минаването на времето ефективно отчуждава първата и третата жалбоподателка и децата им, което на свой ред значително засилва трудностите за изпълнението на съдебните решения.

116.  Съдът отново подчертава, че неговата роля не е да замени националните власти в оценката какви конкретни мерки е трябвало да бъдат предприети при дадените обстоятелства, като се има предвид, че тези власти са по принцип в по-добра позиция да вземат такива решения (вж. Stanková v. Slovakia, no. 7205/02, § 59, 9 октомври 2007 г.). Както е видно, множество държавни структури и длъжностни лица са участвали в различна степен и с различна интензивност, с цел  улесняване или създаване на предпоставки за провеждане на срещи между жалбоподателките и техните деца в различни момент. От друга страна, тези мерки не са довели до връщане на децата на първата и третата жалбоподателка, нито до създаване на какъвто и да било смислен контакт между тях и децата, с цел възстановяване на отношенията. Виновните страни, другият родител, който отказва да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение във всеки от случаите, остават като цяло незасегнати, което им позволява да продължат да осуетяват всички усилия в тази посока. Изправени пред такива пречки, съответните власти не осигуряват предприемането и изпълнението на навременни и подходящи подготвителни мерки (вж. сходно Zavřel v. the Czech Republic, № 14044/05, § 52, 18 януари 2007 г., и обратно Krasicki v. Poland, № 17254/11, § 93). Следователно, предвид горното и без да се накърнява свободата на действие на държавата ответник по въпроса, Съдът намира, че властите не са предприемали ефективно адекватни и навременни действия, за да реализират правото на първата и третата жалбоподателка на връщане на децата им и правото на втория жалбоподател да има пълноценни отношения с майка си.

117.  Предвид гореизложеното Съдът отхвърля предварителното възражение на Правителството, че първата жалбоподателка не е използвала всички налични вътрешноправни средства за защита и, като се произнася по същество, намира, че е налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията по отношение на първата жалбоподателка, втория жалбоподател и третата жалбоподателка.

(ii)  По отношение на четвъртия жалбоподател

118.  На първо място Съдът отбелязва, че първоначалните твърдения на четвъртия жалбоподател са непълни както по отношение на фактите, така и по отношение на подкрепящите документи. Съдът приема описанието на фактите, подкрепено от съответните документи, включително констатациите на националните съдилища, които са представени от Правителството след съобщаването на случая. Макар и жалбоподателят да оспорва фактите, той не предоставя доказателства в подкрепа на фактическите си твърдения.

119.  На следващо място Съдът отбелязва, че на четвъртия жалбоподател е предоставено право на лични отношения с детето на 13 февруари 2012 г., а че той се оплаква, че не е могъл да го упражнява, считано отот 15 юни 2012 г. Той твърди, че това се дължи на властите, които не са направили нищо за ефективното реализиране на правата му, като нито са упражнили принуда, в случай на създаване на пречки, от страна на другия родител, нито са предприели подготвителни мерки.

120.  Съдът намира, че за разлика от случая на първата и третата жалбоподателка, поведението на самия четвърти жалбоподател допринася до голяма степен за това той да не може да упражнява правото си на лични отношения. По-конкретно, има дълги периоди, в които той не търси контакт с детето си (вж. параграфи 79 и 81 по-горе), а твърденията му за тези периоди са непоследователни (параграфи 70, 73, 76 и 79 по-горе). Във всеки случай Съдът отбелязва, че националните власти ясно показват, че четвъртият жалбоподател не е потърсил контакт с дъщеря си в продължение на месеци и че това е имало ясен отрицателен ефект върху отношенията му с нея (вж. параграфи 71 и 81 по-горе).

121.  Имало е също така периоди, в които четвъртият жалбоподател е искал да се срещне с дъщеря си, която към тогавашния момент е била много малка, на различни места, от тези посочени в съдебното решение (вж. параграф 75 по-горе) и които, при това, са неподходящи за малко дете. Той също така прави опити да посети детето в дни, които не са част от графика, а не я взима в дни, които са в графика, въпреки препоръките на социалните служби да се вижда редовно с дъщеря си (вж. параграфи 78-79 по-горе). В допълнение, когато четвъртият жалбоподател се обръща към съдебен изпълнител за упражняване на правата си, той настоява за незабавно предаване на детето и за многократно налагане на глоби на другия родител като единственото средство за принуда. Той не е показвал желание за диалог, с цел намиране на най-добрия начин за установяване на контакт с детето и изграждане на отношения с него (вж. параграф 81 по-горе). Също така, няколко пъти той не сътрудничи на властите, а вместо това възпрепятства действията им.

122.  Като разглежда действията на съответните власти за повторно установяване на контакт между четвъртия жалбоподател и дъщеря му, Съдът намира следното. Фактът, че не е виждал детето си между 15 юни 2012 г. и 22 февруари 2013 г., не може да се припише на властите, тъй като той ги уведомява за положението едва на по-късната дата (вж. параграфи 62 и 74 по-горе), след което съдебният изпълнител незабавно указва на Р.Д. да му предаде детето (вж. параграф 74 по-горе). Същото важи и за едномесечния период през август 2013 г., когато той изрично казва, че не желае да упражнява правото си на лични отношения, както и за периода от 28 октомври 2013 г. до 20 април 2014 г. (вж. параграфи 76 и 79 по-горе). Що се отнася до това дали властите са приложили подходящи принудителни и/или подготвителни мерки Съдът отбелязва, че съдебният изпълнител действа своевременно като многократно налага глоби на майката в следващите месеци, когато установява, че тя не е предала детето. От своя страна социалните служби извършват оценка на ситуацията и препоръчват четвъртият жалбоподател да полага постоянно усилия да вижда детето редовно и поне временно в присъствието на майката. Вместо това, четвъртият жалбоподател отказва да приеме присъствието на Р.Д. по време на срещите с детето и както е установено по-горе, не търси контакт с детето в продължителни периоди от време или се опитва срещите да бъдат в дни, които не са част от графика на посещенията.

123.  С оглед на гореизложеното не може да се каже, че властите не са действали навременно и адекватно, за да гарантират, че четвъртият жалбоподател ще се среща с дъщеря си в съответствие със съдебното решение за правото му на лични отношения, или че не са направили достатъчно, за да му помогнат да изгради отношенията си с нея.

124.  Следователно не е налице нарушение на чл. 8 по отношение на четвъртия жалбоподател.

III.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 13 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 8 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

125.  Първата и третата жалбоподателка и четвъртият жалбоподател се оплакват, че не са разполагали с ефективно вътрешноправно средство за защита във връзка с оплакването им, че не са могли да се съберат с децата си, а вторият жалбоподател да се ползва от значим контакт с майка си. Те се позовават на чл. 13 от Конвенцията, който предвижда:

„Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти ...“

126.  Правителството оспорва техните твърдения.

127.  Съдът отбелязва, че оплакването не е явно необосновано по смисъла на чл. 35 § 3 (a) от Конвенцията. Също така, то не е недопустимо на други основания. Следователно то е допустимо.

128.  Съдът намира, че в настоящия случай ефективността на действията на властите, целящи да позволят на зрелите жалбоподатели да имат контакт с децата си и на втория жалбоподател с майка му, е в същността на оплакването на жалбоподателите по чл. 13. Въпросите, свързани с мерките, предприети от властите, с цел защита на правото на семеен живот на жалбоподателите, и ефективността на тези мерки, бяха разгледани в светлината на чл. 8 по-горе. Ето защо Съдът приема, че не възниква отделен въпрос по чл. 13 (за подобен подход вж. Lautsi and Others v. Italy [GC], № 30814/06, § 77, ЕСПЧ 2011 (извадки)).

IV.  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

129.  Чл. 41 от Конвенцията предвижда:

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

A.  Вреди

130.  Първата жалбоподателка и вторият жалбоподател претендират неимуществени вреди за страданията, в резултат на невъзможността да живеят заедно в размер, определен от Съда. Третата жалбоподателка претендира EUR 20 000 неимуществени вреди, произтичащи от продължителната раздяла с детето й.

131.  Правителството счита, че горните претенции са неоснователни. Правителството заявява, че ако Съдът намери нарушение на чл. 8, то самото констатиране на нарушение е достатъчно справедливо обезщетение при дадените обстоятелства.

132.  Съдът смята, че невъзможността първата и третата жалбоподателка да поддържат значими отношения с децата си и вторият жалбоподател да поддържа такива с майка си, несъмнено им е причинила огорчение и страдание и е попречила на втория жалбоподател да развие отношения с майка си. Ето защо Съдът присъжда EUR 12 000 на първата жалбоподателка и втория жалбоподател заедно и EUR 12 000 на третата жалбоподателка за неимуществени вреди.

Б.  Разходи и разноски

133.  Първата жалбоподателка и вторият жалбоподател също претендират EUR 2 570, а третата жалбоподателка претендира EUR 4 106,20 за разноски и разходи, направени пред Съда.

134.  Правителството счита, че тези суми са необосновани и завишени.

135.  Съгласно практиката на Съда, жалбоподател има право на възстановяване на разходи и разноски доколкото е доказано, че са били действително направени, нужни и разумни като размер. В настоящия случай предвид документите, с които разполага и горните критерии, Съдът намира за разумно да присъди на първата жалбоподателка и втория жалбоподател заедно сумата от EUR 1 910, а на третата жалбоподателка – EUR 2 100 за производството пред Съда. Горните суми покриват адвокатски хонорари в хода на производството пред Съда и пощенски разходи. Сумата за адвокатски хонорари е получена предвид часовата ставка от EUR 70, приложена към хонорарите на адвокатите на жалбоподатели в скорошни дела срещу България със сходна сложност (вж. Булвес АД срещу България, № 3991/03, § 85, 22 януари 2009 г.; Мутишев и други срещу България, № 18967/03, § 160, 3 декември 2009 г.; и Пенчеви срещу България, № 77818/12, § 88, 10 февруари 2015 г.).

В. Лихва за забава

136.  Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,

1.  Решава да обедини жалби № 66997/13, 77760/14 и 50240/15;

 

2.  Присъединява към съществото предварителното възражение на Правителството по отношение на неизчерпването на вътрешноправните средства за защита от страна на първата жалбоподателка и отхвърля това възражение;

 

3.  Обявява горепосочените жалби за допустими;

 

4.  Приема, че е налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията по отношение на първия, втория и третия жалбоподател;

 

5.  Приема, че не е налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията по отношение на четвъртия жалбоподател;

 

6.  Намира, че не е необходимо да разглежда оплакването по чл. 13 от Конвенцията;

 

7.  Приема, че:

(a)  Държавата ответник трябва да заплати на първата жалбоподателка, втория жалбоподател и третата жалбоподателка, в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с чл. 44 § 2 от Конвенцията, следните суми, които се конвертират в български лева по курса, валиден към датата на плащането:

(i)  EUR 12 000 (дванадесет хиляди евро) ведно с дължими данъци заедно на първата жалбоподателка и втория жалбоподател като неимуществени вреди;

(ii)  EUR 12 000 дванадесет хиляди евро) плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят на третата жалбоподателка по отношение на неимуществени вреди;

(iii)  EUR 1 910 (хиляда деветстотин и десет евро) заедно на първата жалбоподателка и втория жалбоподател, плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят по отношение на разходи и разноски и EUR 2 100 (две хиляди и сто евро) на третата жалбоподателка, плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят по отношение на разходи и разноски, горните суми следва да бъдат заплатени директно по банковите сметки на представителите на жалбоподателите;

(б)  от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока на забава, към която се добававят три процентни пункта;

 

8.  Отхвърля останалата част от претенцията на жалбоподателите за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 6 април 2017 г. в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

  Милан Бласко                                                               Ангелика Нусбергер
заместник-секретар                                                               председател