Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Петрови срещу България", жалба № 9504/09

Делата „Петрови срещу България“ (жалба № 9504/09), (жалба № 64570/10), „Добродолска срещу България“ (жалба № 34272/09), „Михайлов срещу България“ (жалба №50371/09), „Райкова срещу България“ (жалба № 5442/11) и „Вельов и Димитров срещу България“ (жалба 64570/10), касаят неприключването и/или прекомерното забавяне при обезщетяването на жалбоподателите в рамките на отчуждителни производства по реда на Закона за териториалното и селищно устройство (отм.). Наследодателите на жалбоподателите притежавали недвижимо имущество, което било отчуждено със заповеди, издадени на основание чл. 98, ал. 1 от ЗТСУ (отм.). 

Пред ЕСПЧ всички жалбоподатели повдигат оплаквания по чл. 1 от Протокол 1 (защита на собствеността). Поставените в жалбите въпроси са предмет на вече добре установена практика на Съда – идентични оплаквания са разгледани по делото „Кирилова и други срещу България“ (жалби № № 42908/98, 44038/98, 44816/98 и 7319/02). Както по това дело, така и в настоящите случаи ЕСПЧ постановява, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията поради пасивното отношение на властите да разрешат възникналите ситуации, оставяйки жалбоподателите в състояние на несигурност дали и кога ще бъдат обезщетени.

Родителите на първия жалбоподател по делото „Петрови срещу България“ били собственици на част от къща в гр. София. Със заповед от 06.10.1986 г. на кмета на Столична община къщата била отчуждена, като жалбоподателите следвало да бъдат обезщетени с тристаен апартамент. Определеното в обезщетение жилище, жалбоподателите получили през 2006 г., т.е. 20 години по-късно, от които 14 години след ратифицирането на Конвенцията от Република България.

ЕСПЧ посочва, че жалбоподателите е трябвало да понесат прекомерна тежест в нарушение на справедливия баланс между обществения интерес и правото им на мирно ползване на своите притежания. 

Жалбоподателите претендират 10000 евро като обезщетение за имуществени вреди, 4000 евро като обезщетение за неимуществени вреди и 3100 евро за разходи и разноски. ЕСПЧ присъжда общо на двамата жалбоподатели 7000 евро за имуществени вреди, 4000 евро за неимуществени вреди и 2398 евро за разходи и разноски.

Българската версия на решението е достъпна на страницата "Права на човека" и на страницата на МП.