По делото на Александрови с/у България,

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ в състав, състоящ се от следните лица:

          Пейви Хирвеле (Päivi Hirvelä), Председател,
          Леди Бианку (Ledi Bianku),
          Пол Махони (Paul Mahoney), съдии,
и Фатош Арачи (Fatoş Aracı) заместник-секретар на отделението,

След тайно съвещание, проведено на 18 декември 2012 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПО ПРОЦЕДУРАТА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 42983/04) срещу Република България, подадена в Съда съгласно чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията”) на 27 ноември 2004 г. от две руски гражданки – г-жа Лариса Александрова и г-жа Яна Александрова.

2.  Българското правителство („Правителството”) се представлява от своите агенти, първо г-жа Н. Николова, а по-късно от г-жа М. Коцева и г-жа А. Панова от Министерство на правосъдието.

3.  На 24 януари 2011 г. оплакването относно продължителността на наказателно производство срещу първата жалбоподателка е съобщено на Правителството и страните са поканени да постигнат споразумение. Страните отказват предложението за споразумение.

4.  В писмо от 6 юни 2011 г. Правителството представя становище относно допустимостта и основателността на съобщеното оплакване, в което становище заявява, че смята жалбата за недопустима и необоснована в нейната цялост. Становището е изпратено на жалбоподателките. В писмо от 2 август 2012 г. жалбоподателките подават искания за справедливо удовлетворение, които са изпратени на Правителството. Накрая, в писмо от 29 септември 2011 г. Правителството представя коментар върху исканията на жалбоподателките за справедливо удовлетворение, който е изпратен на жалбоподателките.

5.  Правителството на Руската федерация, уведомено от Секретаря за правото му да участва в производството (член 36, алинея 1 от Конвенцията), не се възползва от това право. 

6.  На 1 февруари 2011 г. Съдът променя състава на своите отделения (Правило 25, ал. 12 от Правилника на Съда) и горепосочената жалба е разпределена на новосъздаденото Четвърто отделение.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

7.  Жалбоподателките са родени съответно през 1970 и 1990 г. и живеят в Краснодар, Руската федерация.

A.  Наказателното производство срещу първата жалбоподателка

8.  През 1997 г. жалбоподателките започват да живеят в България. Първата жалбоподателка е съдружник в няколко дружества, между които Дружба ООД и Сил-Прим ООД. Тя е един от управителите на Дружба ООД.

9.  На 24 май 2000 г. първата жалбоподателка е отведена в полицейското управление в Благоевград във връзка с опит за кражба на лентова конвейерна линия, собственост на Дружба ООД. Около 22 ч. същия ден срещу първата жалбоподателка е образувано наказателно производство за кражба, престъпление по чл. 195 от Наказателния кодекс (НК) и тя е разпитана в тази връзка. Освободена е малко след полунощ.

10.  Твърди се, че първата жалбоподателка е поискала да се обади по телефона на втората, която към този момент е на възраст 10 години, но искането й не е било уважено.

11.  На 12 декември 2001 г. делото срещу първата жалбоподателка е внесено в Районен съд, Благоевград.

12.  На неопределена дата след 2002 г. съдията-докладчик по делото почива и е назначен нов съдия.

13.  На неопределена дата през 2003 г. новият съдия подава оставка и трябва да бъде заменен.

14.  През периода между март 2002 г. и май 2005 г. се провеждат поне шестнадесет съдебни заседания, от които шест са отложени – две, по искане на първата жалбоподателка, едно – поради отсъствието на вещото лице, едно – поради нередовно призоваване, и две – поради отсъствие на членове на състава на съда. 

15.  На заседанието на 27 септември 2002 г. Районният съд отхвърля заведения от един от съдружниците на „Дружба“ ООД граждански иск, като приема, че той лично не е претърпял загуби в резултат на действията на първата жалбоподателка. Съдът също така назначава особен представител на „Дружба“ ООД, който да защитава неговите интереси в присъединения граждански иск срещу първата жалбоподателка.

16.  На заседанието на 26 октомври 2004 г. е изменено обвинението срещу първата жалбоподателка. Според новото обвинение, първата жалбоподателка съзнателно е осъществила контакт за продажбата на конвейерната лента, която продажба е неизгодна за  „Дружба“ ООД – престъпление по чл. 220, НК.

17.  С присъда от 12 май 2005 г. Районен съд, Благоевград приема, че първата жалбоподателка е виновна в извършването на престъпление по чл. 220, НК, осъжда я условно на лишаване от свобода за срок от 1 година, с изпитателен срок от три години и разпорежда тя да заплати вредите на „Дружба“ ООД.

18.  При подадена въззивна жалба, с решение от 6 декември 2005 г. Окръжен съд, Благоевград отменя решението на първоинстанционния съд и връща делото за ново разглеждане поради процесуални нарушения във връзка с изменението на обвинението по чл. 220, НК.

19.  На 1 юли 2006 г. на жалбоподателката е връчен обвинителен акт за престъпление по чл. 195, НК – кражба на лентова конвейерна линия.

20.  На заседанието на 18 декември 2006 г. Районен съд, Благоевград отхвърля възражението на първата жалбоподателка срещу назначаването на особен представител на „Дружба“ ООД и отменя изменението на обвинението срещу първата жалбоподателка от 26 октомври 2004 г. Производството продължава по обвиненията по чл. 195, НК.

21.  На неопределена дата през май 2007 г. жалбоподателките се преместват в Русия.

22.  Не е ясно какъв е броят на съдебните заседания след тази дата.

23.  През януари 2009 г. първата жалбоподателка е призована на адреса си в Русия за съдебно заседание пред Районен съд, Благоевград, но тя прави искане производството да продължи в нейно отсъствие.

24.  В писмото си до Съда от 20 януари 2010 г. първата жалбоподателка твърди, че няма информация относно хода на производството.

25.  С присъда от 15 юни 2009 г. Районен съд, Благоевград оправдава първата жалбоподателка. Прокуратурата подава протест.

26.  С решение от 11 януари 2010 г. Окръжен съд, Благоевград отменя присъдата на първоинстанционния съд и връща делото на прокуратурата с указание да бъде изготвен нов обвинителен акт.

27.  С постановление от 21 септември 2010 г., което очевидно е влязло в сила, Районна прокуратура, Благоевград прекратява производството поради изтичане на погасителната давност за наказателно преследване.

28.  По време на производството първата жалбоподателка изпраща многобройни оплаквания до съдилищата, в които твърди, че са налице пристрастност и несъществени процесуални грешки, които често са разглеждани от две или три съдебни инстанции. На няколко пъти разглеждащите делото съдии си правят отвод поради тези жалби.

B.  Наказателното производство срещу служителите на полицията

29.  На 8 август 2000 г. първата жалбоподателка подава жалба относно начина, по който са се отнесли с нея служителите на полицията, които са я задържали на 24 май 2000 г., като между другото твърди, че й е отказана възможността да се обади на втората жалбоподателка.

30.  С окончателно постановление от 9 юли 2004 г. прокурор от Главна прокуратура отказва да образува наказателно производство, като приема, че служителите на полицията, които са я арестували, са действали законосъобразно. Не се споменава отказа да бъде осъществено обаждане по телефона до втората жалбоподателка.

C.  Забраната за напускане пределите на България

31.  На 11 септември 2000 г. прокурор от Районна прокуратура налага на първата жалбоподателка забрана да напуска пределите на България поради образуваното срещу нея наказателно производство.

32.  На 2 юли 2003 г. Районният съд разрешава на първата жалбоподателка да напусне пределите на България за периода между 3 юли и 31 август 2003 г.

33.  На 12 май 2005 г. Районен съд, Благоевград отменя забраната.

D.  Разрешения на жалбоподателките за пребиваване и производството през 2003 – 2006 г. в тази връзка.

34.  На 4 декември 2001 г. първата жалбоподателка иска удължаване на срока на разрешението й за дългосрочно пребиваване, което искане е отказано на 27 март 2002 г. на основание разпоредба на Закона за чужденците, предвиждаща, че разрешенията за пребиваване могат да бъдат отказвани на лица, извършили определени престъпления. Жалбоподателката обжалва. Не е известно какъв е изходът от обжалването.

35.  На 27 февруари 2003 г. й е издадена лична карта за временно пребиваване.

36.  През юли 2003 г. жалбоподателките посещават Русия. След завръщането им в България на 28 август 2003 г., те са задържани в транзитна зона на летището, тъй като е установено, че втората жалбоподателка няма нито разрешение за пребиваване, нито виза.  Тя трябва да заплати таксата за издаване на визата. Исканията за освобождаване от тази такса са отхвърлени.

37.  На 7 октомври 2003 г. първата жалбоподателка инициира производство срещу полицейското управление в Благоевград по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Тя иска обезщетение за вреди, възникнали поради някои бездействия във връзка с издаването на разрешения за нейното пребиваване в периода между 2001 и 2003 г. и поради спънките, които тя и втората жалбоподателка са имали при завръщането им в България през август 2003 г.

38.  Делото е разгледано на три съдебни инстанции.

39.  С окончателно решение от 13 май 2006 г. Върховен касационен съд отхвърля иска, като приема, че макар че е имало някои забавяния при разглеждането на исканията на първата жалбоподателка за разрешения за пребиваване, тези забавяния не са били прекомерни и тя отчасти носи отговорност за това, тъй като не се е явила пред компетентните органи, когато е била призована, и не е заплатила дължимите такси. Съдът също така разпорежда съобразно ЗОДОВ първата жалбоподателка да заплати сумата от 318 лв., около 150 евро, за съдебни разходи.

E.  Гражданското производство във връзка с лентовата конвейерна линия

40.  През 2005 и 2006 г. първата жалбоподателка в качеството си на съдружник в „Сил-Прим“ ООД – собственик на горепосочената лентова конвейерна линия, завежда дело за вреди срещу полицейското управление в Благоевград по общия ред за непозволено увреждане. Тя твърди, че след събитията от 24 май 2000 г. полицейското управление не е взело необходимите мерки да опази лентовата линия.

41.  Искането й до съда за освобождаване от съдебни разноски е отхвърлено на 22 август 2005 г., тъй като не е представила никакви доказателства за доходите си. Не е ясно дали впоследствие тя е заплатила съдебни разноски, или е била освободена.

42.  С решения от 21 март и 13 ноември 2006 г. Районен съд, Благоевград и Софийски апелативен съд отхвърлят иска, като приемат, че първата жалбоподателка не е успяла да докаже, че лентовата конвейерна линия е била унищожена вследствие на бездействия на  полицейското управление в Благоевград.

43.  Както изглежда, на 22 ноември 2007 г. Върховен касационен съд потвърждава тези решения.

F.  Производството по Закона за защита на потребителите

44.  На 29 октомври 2006 г. първата жалбоподателка инициира производство по Закона за защита на потребителите, като иска обезщетение за вреди поради неподходящо поведение на продавачка в магазин за обувки. Тя също така прави искане да бъде освободена от заплащане на съдебни разноски, но то е отхвърлено от Районен съд, Благоевград на 12 януари 2007 г. поради това, че не е успяла да докаже, че не разполага с достатъчно средства, за да заплати държавната такса. Тя обжалва пред Върховен касационен съд. Не е известно какъв е ходът на производството по делото и изходът от него след този момент. 

ПРАВОТО

I.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6, АЛИНЕЯ 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

45.  Първата жалбоподателка се оплаква, че продължителността на наказателното производство срещу нея противоречи на изискването за „разумен срок“ по член 6, алинея 1 от Конвенцията, който гласи както следва: 

„Βсяко лице, при решаването на ... каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на ... гледане на неговото дело в разумен срок, от ... съд, ...“

A.  Допустимост

46.  Правителството заявява, че първата жалбоподателка не е подала оплакване пред Инспектората при ВСС или пред Инспектората при Министерството на правосъдието, което представлява неизчерпване на наличните вътрешноправни средства за защита.

47.  Съдът е приел в редица решения, че средствата за защита по чл. 239а от Наказателно-процесуалния кодекс от 1974 г. или по чл. 368 и 369 от Наказателно-процесуалния кодекс от 2005 г. не предвиждат средства за защита, които да ускоряват производството, във връзка с продължителността на наказателните производства в България (вж. Димитров и Хаманов с/у България, №№ 48059/06 и 2708/09, пар. 92-95, от 10 май 2011г. и други позовавания). Правителството не е посочило това конкретно средство за защита. Във всеки случай, то би било неприложимо, тъй като може да ускори производството само на етапа на разследването в досъдебното производство, а към момента на въвеждането на това средство за защита, наказателното производство срещу първата жалбоподателка вече е било в съдебна фаза (вж. параграф 11 по-горе).

48.  Също така Съдът много пъти е отбелязвал отсъствието на компенсаторни средства за защита (вж. Димитров и Хаманов, цитирано по-горе, пар. 96-98 и други позовавания).

49.  При тези обстоятелства Съдът намира, че предварителното възражение на Правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита трябва да бъде отхвърлено.

50.  Съдът отбелязва, че жалбата не е явно необоснована по смисъла на член 35, ал. 3 (а) от Конвенцията. Той също така отбелязва, че тя не е недопустима на други основания.  Ето защо тя трябва да бъде обявена за допустима.

B.  По същество

51.  Разглежданият период започва на 24 май 2000 г. и завършва на 21 септември 2010 г., следователно е продължил десет години и четири месеца пред една инстанция.

52.  Правителството заявява, че продължителността на производството не е неразумна, като се има пред вид сложността на делото и поведението на първата жалбоподателка.

53.  Първата жалбоподателка възразява.

54.  Съдът отново повтаря, че разумността на продължителността на производството трябва да се преценява предвид на обстоятелствата по делото и като се прилагат следните критерии: сложността на делото, поведението на жалбоподателите и на съответните власти (вж. измежду много други източници Пелисие и Саси с/у Франция (Pélissier and Sassi v. France), [ГК], № 25444/94, пар. 67, ЕСПЧ 1999-II).

55.  Съдът често е установявал наличието на нарушения на член 6, алинея 1 от Конвенцията по дела, при които се повдигат въпроси, подобни на тези по настоящото дело (вж. Димитров и Хаманов, цитирано по-горе, пар. 110 и Анекс 1).

56.  След като разгледа всички представени материали, Съдът смята, че Правителството не е изтъкнало нито един факт или довод, с които да убеди Съда да достигне до различен извод по настоящото дело. Делото не е било особено сложно и въпреки че първата жалбоподателка е причина за някои от забавянията, само производството пред Районен съд, Благоевград е продължило повече от три години  (вж. параграфи 11-17 по-горе). Нещо повече, голямата част от забавянето е причинена от многократното връщане на делото поради процесуални нарушения във връзка с обвинението срещу първата жалбоподателка (вж. параграфи 18-26 по-горе). Като взема предвид своята практика по тази тема, Съдът смята, че по настоящото дело продължителността на производството е прекомерна и не отговаря на изискването за „разумен срок“.

57. Съответно, налице е нарушение на член 6, алинея 1.

II.  ДРУГИ ТВЪРДЯНИ НАРУШЕНИЯ НА КОНВЕНЦИЯТА

58.  Първата жалбоподателка прави оплаквания също така във връзка с нейното задържане под стража на 24 май 2000 г., справедливостта и изхода на наказателното производство с присъединения граждански иск, изменението на обвинението срещу нея, отказа да й бъде дадено разрешение за дългосрочно пребиваване, като навежда доводи, че това нарушава презумцията за невиновност, продължителността, справедливостта и изхода на производството през 2003-2006 г. за вреди и сумата на съдебните разноски по това производство, забраната да напуска територията на България, твърдението, че властите не са осигурили добра охрана на лентовата конвейерна линия, както и справедливостта и изхода на производството в тази връзка, справедливостта на производството по Закона за защита на потребителите и факта, че тя не е била освободена от съдебните разноски по тези производства, така също и твърдяната пристрастност на следователите и съдиите във всички производства, в които тя е участвала.  Тя се позовава на чл.чл. 1, 2, 3, 5, 6 алинеи 1 и 3 (a), (b) и (d), 8, 13, 14, 17 и чл. 18 от Конвенцията, член 1 от Протокол № 1, член 3 и член 4 от Протокол № 7 и член 2 от Протокол № 4.

59.  Двете жалбоподателки се оплакват също по член 8, че след задържането под стража на първата жалбоподателка, не й е било позволено да се обади на втората жалбоподателка, в резултат на което втората жалбоподателка е преживяла силно страдание и напрежение.

60.  Съдът разгледа останалите оплаквания на жалбоподателките. Обаче предвид на целия материал, с който той разполага и доколкото въпросите, по които се правят оплаквания, влизат в неговата компетентност, Съдът намира, че няма признаци за някакво нарушение на правата и свободите, заложени в Конвенцията или в протоколите към нея.

61.  Следователно, тази част от жалбата трябва да бъде отхвърлена като явно необоснована на основание член 35, алинея 3, буква (а) и алинея 4 от Конвенцията.

III.  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

62.  Член 41 от Конвенцията гласи:

„Ако съдът установи, че е имало нарушение на Конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното право на високодоговарящата страна допуска само частично обезщетение за последиците от това нарушение, съдът присъжда, ако това е необходимо, справедливо удовлетворение на потърпевшата страна“

A.  Вреди

63.  Първата жалбоподателка претендира общата сума от 3 552 000 евро за неимуществени вреди, от които иска 19 000 евро за неимуществени вреди, дължащи се на неразумната продължителност на наказателното производство срещу нея.

64.  Правителството оспорва искането.

65.  Съдът смята, че първата жалбоподателка трябва да е понесла неимуществени вреди. Като има предвид всички обстоятелства по делото и като решава по справедливост, по тази точка Съдът присъжда сумата от 2 500 евро в полза на първата жалбоподателка.

B.  Разходи и разноски

66.  Първата жалбоподателка също така претендира сумата от 40 000 евро за времето и усилията, които е вложила в производствата на национално ниво и в производството в Страсбург и за разноски. Тя не представя никакви документи в тази насока.

67.  Правителството заявява, че претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована.

68.  Съобразно практиката на Съда, всеки жалбоподател има право на възстановяване на разходите по производството само дотолкова, доколкото е доказал, че те са понесени действително и са необходими, както и че са разумни по своя размер (вж. например Ятридис с/у Гърция (справедливо удовлетворение) [ГК], № 31107/96, пар. 54, ЕСПЧ 2000-XI).

69.  По настоящото дело Съдът установява, че жалбоподателката не е обосновала своята претенция с никакви относими документи, които да доказват, че тя е имала задължението да заплати разходи за юридически услуги и административни разходи или че те действително са били платени. Съответно, по тази точка Съдът не присъжда никаква сума (вж. Кумпаня и Мазере с/у Румъния (Cumpǎnǎ and Mazǎre v. Romania) [ГК], № 33348/96, пар. 133-134, ЕСПЧ 2004-XI).

C.  Лихва за забава

70.  Съдът намира, че е правилно лихвата за забава да се основава на пределната ставка за заеми на Европейската централна банка, като към нея се добавят три процента.

ПО ТЕЗИ ПРИЧИНИ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Отхвърля предварителните възражения на Правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита;

 

2.  Обявява за допустимо оплакването за прекомерна продължителност на производството за допустима, а останалата част от жалбата за недопустима;

 

3.  Приема, че е налице нарушение на член 6, алинея 1 от Конвенцията;

 

4.  Приема

(a)  че държавата-ответник трябва да заплати на първата жалбоподателка, в срок от три месеца, сумата от EUR 2 500 (две хиляди и петстотин евро) за неимуществени вреди, плюс всякакви данъци, с които тази сума би могла да бъде обложена, която сума следва да бъде превърната в български лева по курса, приложим към датата на плащането;

(b)  че след изтичането на горепосочените три месеца до изплащането на определените суми, върху тях се начислява проста лихва, равна на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока на неизпълнение, увеличена с три процента;

 

5.  Отхвърля претенцията на първата жалбоподателка за справедливо удовлетворение.

Изготвено на английски език и оповестено в писмен вид на 22 януари 2013 г. съобразно правило 77, ал. 2 и 3 от Правилника на Съда.

  Фатош Арачи                                                                   Пейви Хирвеле,
Заместник-секретар                                                             Председател