СЪВЕТ НА ЕВРОПА

ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

 

ПЪРВО ОТДЕЛЕНИЕ

 

 

ДЕЛО АНГЕЛОВА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

 

 

(Жалба № 38361/97)

 

 

РЕШЕНИЕ 

СТРАСБУРГ 

13 юни 2002

  

 

ОКОНЧАТЕЛНО

  

13/09/2002

 

 

 

Настоящото решение става окончателно при наличие на обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от Конвенцията.

 

По дело Ангелова /у България

Европейският съд по правата на човека (Предишно първо отделение), заседаващо в състав:

Г-н К. Л. Розакис [C.L. Rozakis], Председател,
Г-н Дж. Бонело [G. Bonello],

Г-н П. Лорензен [P. Lorenzen],

Г-жа Н. Вайич [N. Vajić],
Г-жа С. Ботушарова [S. Botoucharova],

Г-н В. Загребелски [V. Zagrebelsky],

Г-жа Е. Щайнер [E. Steiner], съдии,
и Г-н Е. Фриберг [E. Fribergh], Секретар на отделението

В разпоредително заседание, проведено на 23 май 2002,

Постанови настоящото решение на посочената по-горе дата:

 

ПРОИЗВОДСТВО

1.  Производството е образувано по жалба (№ 38361/97) срещу Република България, подадена пред Европейската комисия по правата на човека ("Комисията") в съответствие с предишния чл. 25 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ("Конвенцията") от българската гражданка г-жа Ася Ангелова [Assya Anguelova], на 29 септември 1997.

2.  На жалбоподателката е била предоставена правна помощ и тя е представлявана пред Съда от г-н Й. Грозев [Y. Grozev] – адвокат от Софийската адвокатска колегия. Българското правителство ("правителството") е представлявано от агентите си към Министерство на правосъдието - г-жа В. Джиджева [V. Djidjeva] и г-жа Г. Самарас [G. Samaras].

Жалбоподателката твърди, че синът й е бил малтретиран от полицейски служители, вследствие на което е починал, че полицията не е осигурила подходящо лечение на неговите наранявания, че държавните органи не са провели ефективно разследване, че задържането на сина й е било незаконно, че тя не е разполагала с ефективно вътрешноправно средство за защита и че е налице дискриминация във връзка с ромския (цигански) произход на сина й.

Жалбоподателката се позовава на членове 2, 3, 5, 13 и 14 от Конвенцията.

4.  Делото е внесено за разглеждане в Съда на 1 ноември 1998, когато влиза в сила на Протокол № 11 към Конвенцията (член 5, алинея 2 от Протокол № 11).

5.  Жалбата е била разпределена за разглеждане на Четвърто отделение на Съда (член 52, алинея 1 от Правилника на Съда).

6.  С решение от 6 юни 2000, вземайки предвид становищата на страните по допустимостта и основателността на жалбата, определеният в рамките на отделението състав на Съда е обявил жалбата за допустима в съответствие с член 26, алинея 1 [Бележка на Секретариата. Решението на Съда може да се получи от Секретариата].

7.  На 1 ноември 2001 Съдът е променил състава на Отделенията си (член 25, алинея 1).  Настоящето дело е било разпределено за разглеждане от новообразуваното Първо отделение (член 52, алинея 1).

8.  След съгласуване със страните, така съставеното отделение е решило, че не е необходимо да се провежда заседание по същество (член 59, алинея 2 in fine).  Жалбоподателката, но не и Правителството, е представила становище по същество (член 59, алинея 1).

 

 

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО СЛУЧАЯ

9.  Жалбоподателката, г-жа Ангелова, е българска гражданка, родена през 1959 г. и живуща в Разград.

10.  На 29 януари 1996 синът й, Ангел Зъбчеков, на 17 години, известен на полицията по обвинения в кражби, починал след няколко часово задържане в полицейското управление в Разград, където бил отведен след опит за кражба.  Последвалото наказателно производство, проведено от прокуратурата, приключило със заключението, че смъртта е резултат на случайно нараняване, причинено преди задържането.  Жалбоподателката оспорва това заключение.

Жалбоподателката посочва себе си и починалия си син за представители на етническата група на ромите/циганите.

 

А. Доказателства относно местонахождението на г-н Зъбчеков на 28 януари 1996

11.  Според показанията на няколко свидетели, на 28 януари 1996, г-н Зъбчеков прекарал част от деня, вършейки някаква работа за съсед. Вечерта се прибрал за малко в къщи и след това излязъл със сестра си, нейния приятел и г-н М. - друг негов приятел.  Вечерта прекарал с тях в заведение.  Употребил алкохол.

Около 10.30 ч. или 11.30 ч. сестра му и нейният приятел напуснали заведението и го оставили с г-н М.  Скоро след това заведението било затворено.  Г-н М. е заявил, че тогава двамата са напуснали заведението, разделили се на вратата и г-н М. си отишъл в къщи.

Всички свидетели (собственикът на заведението, лицето, при когото г-н Зъбчеков работил през деня, сестрата на г-н Зъбчеков и нейния приятел, както и бащата на г-н Зъбчеков, който си бил в къщи, когато синът му се отбил на път към заведението), единодушно потвърдили, че той е бил в добро здраве, нямал видими увреждания по тялото, не се е замесвал в пререкания и побои и че е употребил алкохол.

 

Б. Преследването по улица Бели Лом и задържането на г-н Зъбчеков

12.  Около полунощ на 29 януари 1995, г-жа И. А., живуща в блок на улица Бели Лом в Разград, забелязала от балкона си, че човек, разпознат по-късно като г-н Зъбчеков, се навъртал около паркираните пред блока коли, навеждал се и "правел нещо".  Г-жа И. А. се обадила на съседка, г-жа И. М.  Двете жени се развикали на г-н Зъбчеков и го питали какво прави там.  В този момент по улицата минавали сержант Мутафов, ("С."), полицейски служител, който този ден не бил дежурен, и млад мъж ("D."), двамата от същия блок, и съседите ги предупредили за случващото се.

13.  Г-н Зъбчеков се опитал да избяга, а C. го подгонил.  Преследването продължило около една или две минути.  После D. и двете съседки видели C. да се появява зад ъгъла, като държал г-н Зъбчеков и го водел към входа на блока. Свидетелите са заявили, че на земята имало сняг.

14.  По-късно C. заявил, че опитвайки се да избяга, г-н Зъбчеков се подхлъзвал, падал и веднага ставал.  Това показание се потвърждава от И. А и И. М., които наблюдавали от балконите.  Те обяснили, че г-н Зъбчеков паднал върху покрито с трева място.  D., който останал на улицата и също наблюдавал инцидента, заявил обаче, че изобщо не е видял г-н Зъбчеков да пада преди ареста. Той потвърдил това изявление и при очна ставка с другите свидетели.

15.  C. бил единственият свидетел на събитията от момента, когато г-н Зъбчеков завил зад ъгъла на блока до момента, когато са се появили пред сградата на улица Бели Лом.  C. заявил, че г-н Зъбчеков се хлъзнал и паднал на земята още два пъти.  Ето защо С. успял да го настигне и докато г-н Зъбчеков се изправял, С. го спънал, г-н Зъбчеков паднал на земята и С. скочил върху него.  След това C. издърпал г-н Зъбчеков за ръката и го отвел обратно. На въпроса върху коя точно част от тялото си е паднал г-н Зъбчеков, C. отговорил, че е паднал на лицето си. C. не успял да си спомни дали г-н Зъбчеков е предпазил лицето си с ръце.  C. заявил също, че трудно е тичал и задържал г-н Зъбчеков, тъй като имал нараняване на крака и връзките на обувките му били развързани.

16.  Сержант Димитров, ("G."), един от пристигналите по-късно полицаи, заявил следното: "Когато пристигнахме на мястото (C.) ни каза, че докато се опитвал да арестува г-н Зъбчеков, той бягал и паднал няколко пъти, и че ако не бил падал, C. нямало да може да го настигне."

 

В. Събитията между ареста на г-н Зъбчеков и пристигането на полицията

17.  Свидетелите били единодушни, че докато C. водел г-н Зъбчеков обратно към входа на блока, последният се подхлъзнал и паднал.  Имало противоречия относно как точно това се е случило.  Г-жа И. М., която наблюдавала инцидента от балкона, заявила, че когато C. и г-н Зъбчеков се появили отново иззад ъгъла, последният се подхлъзнал, паднал и се претъркулил.  D. заявил обаче, че г-н Зъбчеков се подхлъзнал и паднал на задните си части.  C. твърдял, че в действителност г-н Зъбчеков само се подхлъзнал, без да падне, тъй като той го държал.

18.  C. заявил, че не е удрял г-н Зъбчеков, нито пък е видял някой да го удря.  Това е било потвърдено от г-жа И. А и г-жа И. М.  Последната, която била собственик на една от колите на паркинга, обяснила, че всъщност е видяла г-н Зъбчеков да се търкаля на земята, докато С. го водел след преследването, но посочила, че не е видяла никой да го рита или бие. D. не е споменал дали е виждал някой да удря г-н Зъбчеков.

19.  C. заявил също, че докато бил в близък контакт с г-н Зъбчеков след ареста му, не е забелязвал следи от кръв или ожулвания по лицето му. Той добавил, че косата на г-н Зъбчеков покривала част от челото му, и че цвета на лицето му бил тъмен.  D. заявил, че не е забелязвал кръв или ожулвания по лицето на г-н Зъбчеков.  Той добавил, че последният миришел на алкохол.

20.  След като заловил г-н Зъбчеков, C. помолил г-жа И. М. да се обади в полицията, което тя направила около 12.20 ч. след полунощ.  След това останала вътре в апартамента си.

21. C., D. и г-н Зъбчеков чакали на входа на блока вероятно около десет или двадесет минути.  Изглежда г-жа И. А, която останала на балкона си, не е имала видимост към входа.

22.  Показанията на свидетелите не съдържат много подробности относно това дали между г-н Зъбчеков и някой от тях е имало размяна на думи преди пристигането на полицията.  Някои от свидетелите заявяват, че г-н Зъбчеков фъфлел нещо едва разбираемо.  Според г-жа И. М., която наблюдавала от балкона, г-н Зъбчеков на няколко пъти повторил, че е пиян.  Г-жа И. А., г-жа И. М. и C. са заявили, че когато г-н Зъбчеков паднал на земята след ареста, С. му казал: "Ставай,  няма да те влача."  D. заявил, че въобще не си спомня да са били промърморени такива думи.  Никое от свидетелските показания не установява дали C. или D. са разговаряли с г-н Зъбчеков докато са били насаме с него на входа на блока.

23.  При разпита си на 29 януари 1996, C. заявил, че след като полицията отвела г-н Зъбчеков, той намерил един гаечен ключ на мястото, където D., г-н Зъбчеков и той самият чакали да пристигне полицията. C. решил, че той принадлежи на г-н Зъбчеков, тъй размерът му бил подходящ за демонтиране на акумулатори.  В показанията си C. обяснил, че е запазил ключа и го предал на следователя на сутринта на 29 януари 1996, когато бил извикан в полицейското управление след смъртта на г-н Зъбчеков. В показанията си от 31 януари 1996, сержант Атанасов ("H."), който бил дежурен при довеждането на г-н Зъбчеков, заявил обаче, че е забелязал ключа на бюро в полицейското управление не по-късно от 1.30 ч. през нощта - малко след пристигането на г-н Зъбчеков.  При проведената на 26 април 1996 очна ставка с други полицейски служители, H. си спомнил, че всъщност видял ключа за първи път по-късно.

 

Г. Пристигането на полицията на улица Бели Лом

24.  Когато в местното полицейско управление се получило телефонното обаждане, на адреса била изпратена патрулна кола с двама офицери - сержантите Пенчев ("A.") и Колев ("B."). При пристигането си, те забелязали C. и г-н Зъбчеков на входа на блока.  D. също бил наблизо.

25.  A. разпознал г-н Зъбчеков, когото знаел като заподозрян по няколко висящи следствия за кражби, и се обърнал към него по име. Той му поставил белезници.  A. и други полицаи по-късно твърдели, че в този момент A. ги предупредил да внимават, тъй като г-н Зъбчеков имал "мозъчно заболяване".

26.  Скоро след това пристигнала друга полицейска кола с трима полицаи - сержантите Игнатов ("E."), Георгиев ("F.") и Димитров ("G."). Офицерите претърсили околността за доказателства за опита на г-н Зъбчеков да разбие коли. В даден момент A. завел г-н Зъбчеков при една от колите, която изглеждала разбита, и го попитал дали се е опитвал да открадне нещо. Според показанията, г-н Зъбчеков отрекъл. Тогава той бил закопчан за едно дърво с белезниците, докато полицаите продължили да претърсват околността.  След като открили две разбити коли, полицейските служители позвънили на вратите на собствениците. Един от тях излязъл да види нанесените на колата му вреди. През това време г-н Зъбчеков останал завързан за дървото с белезници.

27. Единствените свидетели, дали подробни показания за събитията между пристигането и заминаването на полицията с г-н Зъбчеков, били дежурните полицаи.  Г-жа И. А и D. заявили единствено, че полицаите са претърсвали околността. C. заявил, че е отишъл да съобщи на собствениците на колите. Видял само, че в някакъв момент г-н Зъбчеков бил на паркинга с полицаите, където колегите му сравнявали подметките на обувките на г-н Зъбчеков с оставените в снега следи.  Около 11 часа сутринта на 29 януари един от собствениците на коли бил разпитан от полицай, посетил местопроизшествието по-късно, но единствено във връзка с причинената на колата му вреда.

28.  Според някои от полицаите, в даден момент докато претърсвали околността, забелязали, че г-н Зъбчеков лежи или седи на земята.  A. заявил, че тогава освободил г-н Зъбчеков от дървото, настанил го на задната седалка на полицейската кола и закопчал с белезниците и двете му ръце.  Всички полицаи, които присъствували на улица Бели Лом, заявили, че към онзи момент не са видели каквито и да било следи от нараняване по лицето на г-н Зъбчеков. Някои от тях заявили, че той изглеждал пиян, фъфлел нещо и бил некомуникативен.

 

Д. Събитията след пристигането на г-н Зъбчеков в полицейското управление

29.  Около 12.50 ч. след полунощ г-н Зъбчеков бил отведен от A. и B. в полицейското управление.

Дежурният сержант H., заявил, че е видял A. и B. да влизат в полицейското управление с г-н Зъбчеков, който вървял между тях. Ръцете на последния били завързани с белезници зад гърба му. A. и B. го държали за ръцете и го водели вътре. Г-н Зъбчеков бил поставен в помещение № 1 в управлението.  A. посочил, че тогава махнал белезниците от момчето.

30. Писмена заповед за задържането на г-н Зъбчеков не е била издадена.

31.  Според показанията на A., B. и H., г-н Зъбчеков останал в помещение № 1 с B. и H., докато A. отишъл да докладва на дежурния старши офицер, полковник Йорданов ("I."). H. освен това заявил, че в този момент забелязал синина върху веждата на г-н Зъбчеков.  A. и B. изобщо не споменавали за нараняване.  H. е заявил също, че дрехите на г-н Зъбчеков били мокри. Всички забелязали, че г-н Зъбчеков бил пиян и фъфлел.

Полковник I. заявил, че A. го уведомил за довеждането на г-н Зъбчеков в полицейското управление; А. казал, че самоличността на задържаното лице била установена, но арестуваният бил твърде пиян за разпит. Полковник I. не бил виждал г-н Зъбчеков преди около 4.30 ч. сутринта.  Според показанията на сержантите, полковник I. разпоредил да сложат г-н Зъбчеков във фоайето, за да изтрезнее. После A. разпоредил на H. да го уведоми по радиото веднага щом г-н Зъбчеков е в състояние да общува. В някакъв неуточнен момент A. и B. напуснали полицейското управление и се завърнали към патрулните си задължения.

32.  H. заявил, че скоро след това г-н Зъбчеков заспал на стол във фоайето и хъркал. H. твърди, че около 3 ч. сутринта забелязал г-н Зъбчеков лежи на пода. H. го събудил и качил обратно на стола, мислейки, че иначе  "можел да настине". Освен това H. заявил, че към 3.50 ч. сутринта отново отишъл да види г-н Зъбчеков, който седял на стола, спял и треперел. H. решил да го върне в помещение № 1, където било по-топло.  Събудил го и му помогнал да влезе в стаята.  Скоро след това г-н Зъбчеков се бил смъкнал от стола. H. забелязал, че той диша тежко.  H. заявил, че в този момент се свързал със сержант Дончев ("J."), и му казал "да извика сержант Пенчев (A.) или линейка".

33.  J. заявил, че съобразно с графика за дежурство, той спал в помещенията на полицейското управление до 2 часа сутринта на 29 януари 1996, когато бил събуден, за да поеме дежурството. Не бил уведомен, че има задържано лице. В показанията си, J. не споменавал дали между 2 ч. и 3.50 ч. сутринта е минавал през фоайето на полицейското управление, където, според H., по това време г-н Зъбчеков спял на стол. J. заявил, че е узнал за присъствието на г-н Зъбчеков в 3.50 ч., когато H. докладвал за влошеното състояние на момчето. Тогава J. го видял, забелязал наранявания по челото му и извикал по радиото A. и B.

34.  Приблизително по същото време H. и J. съобщили на полковник I. - старшият дежурен офицер.  I. заявил, че тогава е забелязал наранявания по лицето на г-н Зъбчеков.

35.  A. и B. заявили, че в 4.30 ч. сутринта са им се обадили по радиото и са ги уведомили за рязконо влошаване на състоянието на г-н Зъбчеков. След като пристигнали в полицейското управление, те видели г-н Зъбчеков да лежи на земята и да диша тежко. Тогава B. отишъл с колата до болницата и се върнал, следван от линейка с д-р Михайлов - дежурния педиатър.

36. По-късно д-р Михайлов заявил, че около 5 часа сутринта дежурният по спешните случаи служител на болницата го помолил да отиде до полицейското управление "за едно 15-годишно момче".  Д-р Михайлов уточнил, че е видял този служител да разговаря с полицаите. Освен това посочил, че не е получил предварителна информация за състоянието на момчето.

37.  Д-р Михайлов прегледал г-н Зъбчеков в полицейското управление и посъветвал да бъде отведен в болницата, тъй като пулсът му бил нисък. Г-н Зъбчеков бил откаран в болницата с линейката, а A. и B. ги следвали с полицейската кола.  При пристигането си A. и B. помогнали за пренасянето на г-н Зъбчеков във фоайето пред кабинета на дежурния лекар.  Според показанията на A. и B., когато след няколко минути дежурният интернист, д-р Иванова, прегледала г-н Зъбчеков, последвал разгорещен спор между нея и д-р Михайлов. Тогава полицаите били уведомени за смъртта на г-н Зъбчеков.

38.  B. заявил, че д-р Иванова казала на него и колегата си: "трябва да сте знаели за състоянието на г-н Зъбчеков" и настоявала, че не го е видяла да диша.

39.  Д-р Михайлов заявил, че в полицейското управление е забелязал охлузвания по гръдния кош на г-н Зъбчеков и че по това време момчето е било все още живо, но в безсъзнание и със слаб пулс.

Тогава д-р Михайлов запитал полицаите колко време момчето е било в това състояние.  Полицейските служители отговорили: "Беше доведен в управлението в това състояние".

40. Д-р Иванова заявила, че около 5 часа сутринта била помолена от д-р Михайлов да провери дали доведен в болницата пациент е починал. След като установила липсата на забележима сърдечна дейност, тя опитала сърдечен масаж без резултат.  По-нататък посочила, че когато попитала защо не тя самата, като дежурен интернист, а д-р Михайлов е бил изпратен в полицейското управление, дежурният по спешните случаи отговорил, че повикването за линейка било за дете и поради това било решено да се изпрати дежурният педиатър.

 

Е. Регистърът за задържани лица в полицейското управление на Разград

41.  Според обичайната практика, всички задържания се отразяват във водения в полицейското управление регистър. Последният съдържа редица вписвания по колонки: номер на задържането;  име на офицера, въвеждащ информацията в регистъра;  име на задържаното лице;  причини за задържането; предприети действия и време на освобождаване.  Данните за всеки задържан се въвеждат в хронологичен ред.

42.  По искане на Съда, Правителството е представило препис от регистъра на полицейското управление в Разград за 29 януари 1996.  Регистърът не съдържа вписване за г-н Зъбчеков.  Той съдържа обаче вписване за "лице с неустановена самоличност" под номер 72.

43. Регистърът не съдържа отделна колонка за отбелязване на времето на задържане. По отношение на някои от задържаните лица, посочени на същата страница, времето на задържането е било отбелязано заедно с датата. По отношение на "лицето с неустановена самоличност", както и на други задържани лица, вписани на същата страница, в колонката за датата няма отбелязване за часа на задържане. Непосредствено след думите "лице с неустановена самоличност", обаче, върху две колонки и две линии има отбелязване "29.01.1996, 01.00".  Визуалното изследване на копието от регистъра показва, че цифрата "1.00" е изписана върху цифра, която доколкото може да се прочете, първоначално е била "3.00" или "5.00".

44.  Видно е също така, че номерата на вписванията в регистъра на същата страница са писани върху други. На предоставеното от Правителството копие е трудно да се видят първоначалните цифри, които са били променени. Независимо от това, ясно може да се види, че разстоянията между останалите вписвания са еднакви, докато между номерата "72" и "73" има значително по-малко разстояние.

45.  При вписването под номер 72 за задържането на "лице с неизвестна самоличност" е отразено, че това лице е било доведено в полицейското управление от A. В десния край на същия ред фигурира подпис, който, доколкото е четлив, вероятно е на полковник I.

46.  При разследването, дежурният старши офицер - полковник I. и неговият помощник през онази нощ - J., са били разпитвани във връзка с отбелязването на присъствието на г-н Зъбчеков в полицейското управление. Полковник J. е заявил, че не е давал указания на А. да отбележи задържането в регистъра, тъй като А. бил запознат с правилата. J. е обяснил, че малко след 3.50 ч. през нощта, когато му е било съобщено за влошеното здраве на г-н Зъбчеков, той е проверил регистъра, но не е видял вписване отнасящо се до него.  Освен това полковник I. отрекъл да е правил вписване в регистъра и заявил, че не е имало вписване на лице с неустановена самоличност когато е напуснал полицейското управление след смъртта на г-н Зъбчеков.

 

Ж. Разследването, проведено от органите на главна прокуратура и следствието

47.  Рано сутринта на 29 януари 1996 замесените полицейски служители представили писмени доклади пред началника на местната полиция за събитията през нощта.

В края на саморъчния си доклад C. заявил, без особена връзка с останалия текст: "Този, когото задържах беше мургав (циганин)".

48. Началникът на местната полиция образувал преписка ЗM-I № 128, която съдържала кратко изложение на събитията, докладните на седем полицаи и писмените показания на D. и на един от собствениците на колите, за които се твърди, че г-н Зъбчеков се опитвал да разбие.

Също рано сутринта на 29 януари 1996, г-н Нешев, следовател в Окръжна следствена служба в Разград, образувал наказателно производство дело под № 13/1996 г. по повод смъртта на г-н Зъбчеков.

49.  Според жалбоподателката, в 8 часа сутринта на същия ден, г-н Нешев - придружен от двама униформени полицаи, посетил дома на семейството на жалбоподателката, за да ги уведоми за смъртта на г-н Зъбчеков. Те разговаряли с втория баща на момчето.  Според жалбоподателката, следователят съобщил, че през същата нощ г-н Зъбчеков се е опитал да разбие две коли, полицията го преследвала и при гонитбата г-н Зъбчеков паднал и си ударил главата на асфалта.

50.  На 29 януари 1996 следователят, г-н Нешев, разпитал замесените полицаи и D., младежа, който бил със сержант Мутафов (C.) по време на краткото преследване по улица Бели Лом.  Следователят посетил също така болницата и видял тялото на г-н Зъбчеков.  Били направени снимки на тялото.

51.  Около 11.45 ч. на 29 януари 1996, полицай от местната полиция посетил мястото на улица Бели Лом във връзка с докладвания опит за кражба на коли.  Той отбелязал, че по две коли има следи от опити за кражба и разпитал собствениците им.  Около 5 ч. следобед, този път явно във връзка с разследването на смъртта на г-н Зъбчеков, той взел проба от голямо червено петно на снега.  Лабораторният анализ установил, че това е животинска кръв.

52.  На 29 януари 1996 следователят г-н Нешев разпоредил да се извърши аутопсия.  Той поставил следните въпроси на медицинските експерти:

 

"Какви са причините за смъртта на Зъбчеков? Имало ли е травматични увреждания по тялото на Зъбчеков?  Имат ли те причинна връзка със смъртта? По какъв начин са причинени нараняванията? Колко дълъг е бил периодът между причиняването на смъртоносното увреждане и момента на смъртта и правдоподобни ли са свидетелските показания, че до 04.30 ч. на 29.02.1996 починалият е бил в съзнание? Причинилото смъртта на пострадалия нараняване било ли е свързано с нарушаване целостта на кожата? Имало ли е други видими увреждания и налагали ли са те, оглед видимите им характеристики, незабавно лечение?"

53.  Аутопсията е била извършена на 29 януари 1996 (начален час 11.30 сутринта) от трима лекари в Окръжната болница в Разград.  Това били д-р Минчев, завеждащ отделение “Съдебна медицина”, д-р Милитеров, завеждащ отделение “Патология”, и д-р Маринов, лекар в отделение “Съдебна медицина”.

54.  В заключението им от 29 януари 1996 ("първата съдебномедицинска експертиза"), експертите подробно описали резултатите.  Направени били снимки.

55.  Външният преглед на тялото установил, между другото:

"Във външния край на лявата вежда, по самия орбитален ръб се вижда повърхностна рана с продълговата форма, 1/0.4 см, с леко неравни и охлузени ръбове, покрита с тънка кафеникава коричка. Меките тъкани около раната са леко отекли, кожата - със синкавоморав цвят. Очната ябълка на лявото око е леко изпъкнала напред ...

Повърхностна драскотина с дължина 3.5 см с оскъдно кръвонасядане ... на ... лявата гривнена става.

Две повърхностни охлузвания с размери 7.5 см на 0.5 см и 3.5 см на 0.6 см, с кафеникав цвят, покрити с червеникава кора на дясната гривнена става ..."

56.  В заключителната част от доклада експертите са направили следното обобщение относно нараняванията по тялото на г-н Зъбчеков:

"(1.) Черепномозъчна травма: Повърхностна разкъсно-контузна рана (като дълбока драскотина) във външния край на лявата вежда по орбиталния ръб; кръвонасядане на кожата и меките тъкани около тази рана и върху клепачите на лявото око; счупване на задната стена на лявата очница до долновъншната й част с дъговидна (леко П-образна) форма на пукнатината, проектираща се под описаното външно увреждане;  епидурален хематом в ляво челностранично (кръвоизлив между твърдата мозъчна обвивка и черепните кости - 110 мл; оток на мозъка ... (идентифицирана като причина за смъртта)).

(2.) Кръвонасядане на кожата, с характерен петнист характер и кръвонасядане по меките тъкани на дясната половина на гръдния кош по предната мишнична линия.

(3.) Повърхностни драскотини на дясната половина на челото и по горната повърхност на лявата китка с оскъдно кръвонасядане на меките тъкани - само в подкожието.

(4.) Кръвонасядане с овална форма и диаметър 0.5 см по лигавицата на долната устна в лявата й половина.

(5.) Две на брой ивицести повърхностни охлузвания на кожата с характерна форма и с кръвонасядане на меките тъкани в дълбочина в областта на дясната гривнена става."

57. По-нататък експертите са заключили:

 

"Смъртта е била резултат от получения епидурален мозъчен хематом от лявата страна на челото, cъдържащ 110 ml кръв, последван от оток на мозъка, с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор; този оток е довел до подтискане и спиране на жизнено важни мозъчни центрове (дишане и сърдечна дейност, на които се дължи и описания тежък белодробен оток) и е пряка причина за настъпилата смърт."

58. На въпроса по какъв начин са били причинени нараняванията, експертите заявили:

“1. Описаните увреждания в областта на левия орбитален ръб, лявата очница и епидуралния хематом са били причинени от удар с или върху твърд, тъп или тъпоръбест предмет, с ограничена по площ и неравна удряща повърхност. Ударът е бил рязък и достатъчно силен. Той е причинил и счупването на задната стена на очницата в долновъншната и част (още повече, че черепните кости са с дебелина около 0.2 см).

2.  (Нараняването по дясната част на гръдния кош е причинено от) удар с или върху твърд тъп или тъпоръбест предмет с по-голяма удряща повърхност. Увреждането в тази област е с характерен петнист характер, като негативен отпечатък от дрехата на пострадалия.

3.  Нараняванията в дясната половина на челото и двете гривнени стави са резултат от удари, или натиск с или върху твърди ръбести предмети. Нараняването на лявата част от долната устна е било причинено от удар с или върху твърд тъп предмет с ограничена ударна повърхност."

59.  Освен това експертите заявили, че при епидуралния хематом от вида на причинената на г-н Зъбчеков, има характерен светъл период с продължителност от 4 до 6 часа, в който няма видими прояви, освен че:

"пострадалият постепенно отпада и става отпуснат и сънлив, след което изпада в кома и настъпва смъртта - както се е развил процеса и в случая (за времето между 01 и 05 часа на 29.01.1996)."

Според експертизата смъртта на г-н Зъбчеков е била неизбежна без спешна неврохирургична интервенция.

60. Лабораторният анализ установил наличие на алкохол 1.42 на хиляда в кръвта на г-н Зъбчеков и 2.40 на хиляда в урината му, отговарящи на средна степен на алкохолно отравяне.

61. Жалбоподателката твърди, че сутринта на 30 януари 1996 е посетила Окръжната следствена служба в Разград и е поискала информация за обстоятелствата около смъртта на сина си. Г-н Нешев я уведомил, че синът й е починал вследствие на фрактура на черепа. Според жалбоподателката, той й обяснил, че синът й се опитвал да краде автомобилни части и че когато полицията се опитала да го залови, той побягнал, паднал на земята и си ударил главата.

Според жалбоподателката, при тази среща г-н Нешев поддържал, че синът й е бил отведен в болница, като пропуснал факта на задържането му в полицията.  Твърди се, че на въпроса как е възможно черепът на г-н Зъбчеков да се счупи в резултат на такова падане, г-н Нешев обяснил, че аутопсията установила, "необичайно тънък череп".

62.  След обяд на 30 януари 1996, когато получили тялото на г-н Зъбчеков от болницата, жалбоподателката и други членове на семейството, забелязали наранявания по тялото му.  Жалбоподателката отишла в редакцията на местен вестник, говорила с двама журналисти и ги завела в дома си, където те направили снимки на тялото и дрехите на г-н Зъбчеков. Късно след обяд на 30 януари 1996 г-н Зъбчеков бил погребан.

63.  На 31 януари и 1 февруари 1996 следователят разпитал г-жа И. М и г-жа И. А.

64. На 31 януари 1996, с постановление на окръжния прокурор, г-жа Хаджидимитрова, следствието било изпратено на военноокръжна прокуратура. Причина за това решение е констатацията, че г-н Зъбчеков е починал след като е бил задържан в полицията.  Окръжният прокурор заявил, между другото, следното:

"… в продължение на няколко часа, непосредствено преди настъпването на смъртта, непълнолетният Зъбчеков, задържан в 01 часа на 29.01.1996 при извършване опит за кражба, е бил доведен от полицейските служители в РДВР и настанен в помещение на дежурната част, за да се ограничи правото му на свободно придвижване. Следователно, макар и да не е бил задържан по реда на чл. 35, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за националната полиция, в действителност Зъбчеков е бил държан принудително в полицията в течение на около 3 часа и по време на този негов престой ... здравословното му състояние внезапно се е влошило и той загубил съзнание".

 

З. Разследването, проведено от военната прокуратура и следствени органи

65.  След като военноокръжна прокуратура получила делото на 31 януари 1996, било образувано следствено дело под нов номер (3-VIII/96, прокурорска преписка 254/96).  Делото било изпратено на военен следовател.

През следващите седмици военният следовател провел нови разпити на замесените полицейски служители, разпитал петимата свидетели, прекарали следобеда и вечерта на 28 януари 1996 с г-н Зъбчеков и изслушал д-р Михайлов и д-р Иванова.

66.  В устните показания пред военния следовател, двама от полицаите, сержант Пенчев (A.) и сержант Георгиев (F.), споменали етническия произход на г-н Зъбчеков.

A. заявил, че когато пристигнал на улица Бели Лом, видял две лица да се появяват от входа на сградата, единият от които бил " криминално проявен циганин - Ангел Зъбчеков."

При разпита си F. нарекъл сина на жалбоподателката "циганина" (три пъти), "арестувания" (седем пъти) и "Зъбчеков" (два пъти).

67.  На 12 март 1996 следователят разпитал свидетелите г-жа И. А, г-жа И. М., C. и D. Въпросите се отнасяли единствено до броя на паданията на г-н Зъбчеков по време на преследването на улица Бели Лом и местата, на които това се е случило.

На 18 март 1996 следователят назначил експерт, за да изследва дрехите, с които г-н Зъбчеков бил облечен на 28 и 29 януари 1996. В експертизата от 20 март 1996 вещото лице дало заключение, че липсват следи от подметки, но пояснил, че по принцип такива микроскопични остатъци от подметки не биха останали върху мека тъкан.

68.  На 20 март 1996 следователят провел следствен експеримент за събитията по време на ареста на г-н Зъбчеков с оглед изясняване показанията на свидетелите. В него участвали сержант Мутафов (C.), младежът, който бил с него на 28 и 29 януари (D.), и двете лица, наблюдавали сцената от балконите си - г-жа И. А и г-жа И. М. Полицаите, които пристигнали на улица Бели Лом след задържането на г-н Зъбчеков от C., не присъствували на следствения експеримент, който се съсредоточил изключително върху събитията преди пристигането на двете полицейски коли.  Следственият експеримент бил заснет с видеокамера.

69.  На 11 април 1996 жалбоподателката подала до Варненската военноокръжна прокуратура молба за ексхумация на тялото и за назначаване на нов медицински експерт, като заявила, че синът й е бил погребан прибързано и ексхумацията на тялото е от основно значение.  Жалбоподателката подозирала, че е възможно ребрата на сина й да са били счупени. Освен това тя предала на следователя, г-н Атанасов, две рентгенови снимки на главата на сина й, направени няколко месеца преди смъртта му, чрез които да се установи дали черепът му наистина е бил "мек" или "тънък".

70.  На 17 и 18 април 1996 била назначена петорна медицинска експертиза, която да преразгледа заключенията относно причините за смъртта на г-н Зъбчеков.  Един от лекарите, д-р Минчев, бил участвувал при изготвянето на първата експертиза. Останалите четирима били проф. Павлов - завеждащ катедра “Съдебна медицина” в Медицинския университет във Варна, д-р Кючуков - от катедрата по Неврохирургия и д-р Доков и д-р Радойнова - главни асистенти в катедрата по съдебна медицина в същия университет. От експертите било поискано да отговорят на следните въпроси:

"1. Какви увреждания е получил Зъбчеков? Каква е причината за неговата смърт?

2.  Какъв е механизмът на получаване на тези наранявания и от какъв брой удари биха могли да се получат?  Възможно ли е уврежданията да се причинени от неколкократните падания (с оглед показанията на свидетелите и резултатите от записания с видеокамера следствен експеримент) или са резултат на директни удари?

3.  Кога са били причинени тези увреждания?

4.  Каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на Ангел Зъбчеков към момента на задържането му - около 12.15 часа след полунощ?"

71.  На 26 април 1996 следователят провел очна ставка между всички замесени полицейски служители.  На 26 април 1996 били разпитани още трима свидетели.

На 23 май 1996 жалбоподателката отправила ново искане за ексхумация. На 29 май 1996 бил разпитан още едни свидетел.

На 11 юни 1996 г-н Димитров, прокурор от военноокръжната прокуратура, изпратил на жалбоподателката препис от изготвената от него справка за хода на производството.  В нея, между другото, се посочвало, че ексхумация може да се обсъди само ако петимата експерти, които още не били изготвили експертизата си, я намерят за необходима.

72.  На 28 юни 1996 петимата експерти представили заключението си ("втората съдебно медицинска експертиза"), основано на материалите по следственото дело. Те били запознати и с видеозаписа от следствения експеримент за ареста на Зъбчеков, направен на 20 март 1996.

73. Експертите потвърдили заключението, че смъртта на г-н Зъбчеков е била причинена от eпидурален оток в резултат на фрактура на черепа.  Освен това те заявили, между другото, че фаталното нараняване може да е било причинено от ритник, от удар с или върху тъп предмет или от падане и сблъсък с "широка удряща повърхност".  Лекарите отбелязали, че при аутопсията не са били записани никакви морфологични данни, които да позволят идентифицирането на предмета, причинил нараняванията.

Втората експертиза показвала, че ударът, причинил фрактурата, не е бил много силен. Този извод се основавал на “особеностите на структурата на черепа (видно от приложените рентгенови снимки на черепа и описаната му [при аутопсията] дебелина)”.

74. Противно на първата съдебномедицинска експертиза, според която интервалът между нараняването на черепа и смъртта на г-н Зъбчеков е бил приблизително четири до шест часа, петорната експертиза заключила, че:

"Полученият кръвоизлив ..., причинил настъпването на смъртта на Зъбчеков е с давност повече от 10 часа преди настъпването на смъртта.  Основание за това заключение е вида на кръвоизлива (кръвен сгъстак с тъмночервен цвят), което личи много добре и на фотоматериала към делото. Такива сгъстаци без наличие на течна кръв се оформят в период от над десет часа от причиняването им. През това време обикновено състоянието на пациентите се характеризира с т. нар. "светъл период" - време, през което те не дават видими обезпокояващи прояви за здравето им. С нарастването на кръвоизлива постепенно състоянието им се влошава ... появяват се главоболие, нарушение в говора и координацията на движенията, пациентите стават нестабилни, сънливи, залитат и др., до изпадане в кома."

75.  Фотографиите, използвани от експертите, били направени по време на аутопсията, започнала в 11.30 ч. сутринта на 29 януари 1996.

76.  Експертите установили също така, че с оглед намереното количество алкохол в кръвта на г-н Зъбчеков, симптомите в резултат от нараняването са били прикрити от ефекта на алкохола.

77. Петорната експертиза разгледала и останалите наранявания по тялото на г-н Зъбчеков:

"Кръвонасядането в дясната странична гръдна половина е резултат на удар с или върху твърд тъп предмет с по-широка удряща повърхност, какъвто може да бъде ритник, падане и удряне върху по-голям предмет и други предмети.   Характерният рисунък на нараняванeто е като негативен отпечатък от дрехата на починалия, което говори, че ударът е бил нанесен именно през нея ...  Кръвонасяданията и ожулванията в дясната челна половина, двете гривнени стави и долната устна са резултат на действието на твърди, тъпи и/или ръбести предмети с по-ограничена удряща повърхност.  Характеристиките на уврежданията по двете гривнени стави дават възможност да се заключи, че са причинени при слагане на белезници, каквито са и данните по делото ..."

78.  На 25 юли 1996 следователят изготвил заключително постановление с мнение за прекратяване.

79. На 31 юли 1996 военноокръжна прокуратура прекратила производството поради липса на връзка между действията на полицията и смъртта на г-н Зъбчеков. Това решение се основавало на изводите на втората съдебномедицинска експертиза, че били изминали поне десет часа между нараняването и смъртта.

80. На 6 август 1996 жалбоподателката обжалвала пред прокуратурата на въоръжените сили.  Тя се оплаквала, че разследването е било непълно, като се позовала на нееднократния отказ да бъде извършена ексхумация, на противоречията между показанията на различни свидетели, както и на липсата на обяснение за определени обстоятелства, включително за всички наранявания по тялото на г-н Зъбчеков.

81. На 18 декември 1996 Прокуратурата на въоръжените сили потвърдила постановлението за прекратяване на наказателното производство и отказала да уважи исканията на жалбоподателката. В постановлението, между другото, се посочвало следното:

"Извън физическата сила, използвана при ареста на Зъбчеков вследствие опит за кражба от леки автомобили, липсват доказателства спрямо него да е приложено насилие от полицаи, по време на контактите му с тях в или извън … полицейското управление.  Освен това петорната съдебномедицинската експертиза, изготвена от високо квалифицирани специалисти в съответните области, е категорична, че фаталното увреждане е причинено повече от десет часа преди настъпването на смъртта."

82. Решено било също така делото да се върне на Разградска окръжна прокуратура, компетентна да разследва въпроса дали е било извършено престъпление от лице, което не е служител на полицията.

 

И. Допълнителното разследване, проведено от органите на главна прокуратура и следствието

83.  На 20 януари 1997 г-жа Хаджидимитрова, окръжен прокурор, върнала делото на следователя.  Тя отбелязала, че следствието срещу полицията е било прекратено въз основа на заключението, че фаталното нараняване е било причинено повече от десет часа преди смъртта на г-н Зъбчеков. Ето защо, било необходимо да се съберат допълнителни доказателства относно това къде и в какво състояние е бил г-н Зъбчеков преди 7 ч. вечерта на 28 януари 1996.

84. На 23 януари 1997, в рамките на допълнителното разследване, следователят, г-н Нешев, разпитал жалбоподателката и още шестима свидетели.

85.  На 23 и 24 януари 1997 жалбоподателката отново поискала ексхумация на тялото и още една съдебномедицинска експертиза, като твърдяла наличие на несъответствия в доказателствата. На 31 януари 1997 Разградската окръжна прокуратура отхвърлила тези искания като неоснователни.

86.  Жалбоподателката подала жалба до Главна прокуратура.  В нея, между другото, заявявала, че прокурорите упорито отказвали да отговорят на въпроса защо полицаите не са предоставили адекватна грижа на г-н Зъбчеков след ареста му.

87. На 17 февруари 1997 следователят, г-н Нешев, призовал жалбоподателката (представлявана от адвокат), за да се запознае с материалите по следственото дело.  Жалбоподателката направила редица искания и възражения относно недостатъци на разследването.  Тя заявила по-специално, че между първата и втората съдебномедицинска експертиза са налице съществени противоречия и че е очевидно невъзможно човек с такова тежко нараняване, каквото е установено при аутопсията, да краде автомобилни части и да се съпротивлява при ареста. Жалбоподателката още веднъж поискала ексхумация на тялото и назначаването на експерти, които да отговорят на поставените от нея въпроси в по-ранните й молби.

88. На 18 февруари 1997 следователят г-н Нешев изготвил заключение, в което се казвало, че разпореденото на 20 януари 1997 допълнително разследване не е установило доказателства, че преди ареста му г-н Зъбчеков е бил бит. По тези причини предложил спиране на наказателното производство.

89.  С постановление от 4 март 1997 окръжният прокурор г-жа Хаджидимитрова спряла образуваното наказателно производство, тъй като били събрани всички възможни доказателства и се оказало невъзможно да се изяснят напълно обстоятелствата, при които било причинено фаталното черепно увреждане.

90.  Постановлението отбелязвало заключенията на военната прокуратура, по-специално отнасящите се до черепната фрактура. По отношение на останалите наранявания прокурорът заявявал, че те не застрашавали живота на г-н Зъбчеков.

В постановлението се посочвало също така, че при довеждането му в полицейското управление, г-н Зъбчеков е бил в добро здраве.

91.  На 10 март 1997 жалбоподателката обжалвала постановлението за спиране на производството пред Главния прокурор. На 20 март 1997 Главна прокуратура потвърдила спирането на наказателното производство.

 

Й.  Други представени от страните доказателства

92. Жалбоподателката е представила четири цветни фотографски снимки на мъртвото тяло на г-н Зъбчеков и една на якето, с което е бил облечен преди смъртта си.  Снимките са били направени от журналисти на 30 януари 1996 в дома на жалбоподателката, след аутопсията и предаването на тялото за погребение.

93. Две от снимките показват лицето на г-н Зъбчеков. Косата покрива половината от челото.  Над и върху лявата вежда се вижда синьо-мораво нараняване.  Клепачът е със синкав цвят.  Нараняване се вижда и по устните, от лявата страна на устата.

94. На двете други снимки се вижда мораво нараняване в дясната част на гръдния кош на г-н Зъбчеков, частично под дясната подмишница. Виждат се също така рани по дясната китка на г-н Зъбчеков.

95.  На неустановена дата и със съдействието на Европейския център за правата на ромите, неправителствена организация със седалище в Будапеща, жалбоподателката потърсила мнението на Професор Йорген Томасен [Jorgen Thomsen] - държавен експерт по съдебна медицина към Института по съдебна медицина в Университета на Южна Дания, Одензе, член на Постоянния екип от експерти по съдебна медицина към Обединените нации. Професор Томасен изготвил писмено заключение с дата 4 февруари 1999.  Той имал на разположение, между другото, описание на твърдените събития по случая и части от заключенията от аутопсията и заключенията на съдебните експерти.

Професор Томасен установил, между другото, следното:

"Епидуралният хематом обикновено се причинява от удар върху твърд предмет или от силен удар с тъп предмет.  Добре е известно, че падането върху твърда повърхност често би оставило наранявания, известни като вторични.  За съжаление, наличието или липсата на такива наранявания не са упоменати.  Посочва се, че починалият имал тънък череп.  Според мен, това не може да бъде основание за извинение в случаи на междуличностно насилие, тъй като обикновено не е известно дали един череп е тънък или дебел, а обстоятелството, че едно лице може да има тънък череп следва да се има предвид като част от възможните ефекти на насилието. Наред с епидуралния хематом обикновено има и фрактура (фисура) в темпоралната кост и руптура на средната менингеална артерия. Ето защо кръвоизливът е артериален.  В началото той е ограничен от прикрепването на твърдата мозъчна обвивка за вътрешността на костта. Поради тази причина често има ясен интервал, който може да продължи няколко часа, но често не надвишава два часа.  Ако травматичното увреждане засяга мозъка със сътресение или контузии, обикновено няма ясен период.

Присъединявам се към двете заключения относно това, че причината за смъртта е епидурален хематом и че той е бил причинен от един от споменатите два вида травми. Възможно е това да се е случило преди ареста на починалия, но по никакъв начин не може да бъде изключено фаталното увреждане да е получено по време на престоя в полицейското управление. Не съм съгласен с извода, че е имало интервал от десет часа между увреждането и смъртта. Той се е позовавал на вида на кръвосъсирека. Известно е, че след смъртта кръвта приема различни форми и че дори след смъртта има ензимна и биохимична активност, която може да промени кръвта по непредвидим начин и по разнообразни начини на различни места.

Що се отнася до другите наранявания, те едва ли са били причинени от същата травма, която е причинила и епидуралния хематом. Те са резултат от явно насилие като удари, ритници и/или падания и биха могли да бъдат причинени по време на престоя в полицейското управление.

Следите по китките са характерен резултат от белезници.  Последните обикновено не оставят следи, но това може да стане ако са прекалено стегнати, лицето се съпротивлява или е влачено с белезниците.

В заключение, не може да се установи дали епидуралният хематом е бил причинен от падане или от явно насилие.  Възможно е да е получен непосредствено преди или по време на задържането в полицейското управление. Епидуралният хематом е лечим ако своевременно се извърши операция за евакуация на хематома.  Ако г-н Зъбчеков е бил постъпил в болница по-рано, е било възможно да бъде спасен."

 

96. Правителството твърди, че г-н Зъбчеков е бил регистриран в Детската педагогическа стая и в полицията в Разград във връзка с множество предполагаеми кражби.

97.  В бележка, издадена на 3 юли 1995 от Детската педагогическа стая до полицията в Разград, се отбелязва, че г-н Зъбчеков, тогава на 16 години, имал говорен дефект и умствено изоставане. Друга бележка с дата 18 ноември 1995 потвърждава тези констатации.

Правителството обяснява, че на 7 ноември 1995 жалбоподателката е била изслушана от следовател в Разград във връзка с наказателно производство за кражби, за които синът й, г-н Зъбчеков, бил заподозрян.  Тя е заявила, между другото, че синът й винаги е заеквал. Имал заболяване от тригодишна възраст. По-специално, понякога не е можел да диша и кожата му ставала синкава. Очите му често се подували и припадал в моменти на внезапен страх.  Г-н Зъбчеков е бил преглеждан от лекари, според които имал проблеми с гръбначния стълб.  Жалбоподателката споменала името на д-р Мицева, която разполагала с всички документи за извършените прегледи на сина й.

98. На 14 декември 1995 г-н Зъбчеков бил разпитван в рамките на наказателно производство, образувано за кражби.  Попитан за здравето си, той казал, че страда от припадъци и болки в главата и очите. На 4 януари 1996 следовател от Районната следствена служба в Разград образувал наказателно производство срещу г-н Зъбчеков и други лица по обвинения в кражби. На 15 януари 1996 при разпит г-н Зъбчеков заявил, между другото, че бил лекуван от д-р Мицева, психиатър, и че вземал лекарства. Адвокатът на г-н Зъбчеков поискал психиатричен преглед, който бил насрочен за 30 януари 1996.

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

A.  Закон за националната полиция (National Police Act), действащ към процесния момент

99. Член 35 (1) от Закона гласи следното:

“За отвеждане на задържаните лица в определените за това места полицейските органи издават писмена заповед.”

Б.  Наказателно-процесуален кодекс (Code of Criminal Procedure)

100.  Съгласно член 388 от кодекса, на военните съдилища са подсъдни делата за престъпления, по които обвиняеми са например полицейски служители. Когато делото е подсъдно на военен съд, предварителното производство се провежда от военни следователи и прокурори.

101.  Член 362, алинея 1 (4) във връзка с член 359 постановява, че, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията, което има “съществено значение” за наказателно дело, приключило с влязла в сила присъда или решение, органите на прокуратурата са длъжни да поискат възобновяване на това дело от компетентния съд.

ПРАВОТО

I.  ТВЪРДЕНИТЕ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛЕН 2 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

102.  Жалбоподателката твърди, че синът й е бил малтретиран и е починал вследствие причинени от полицейски служители телесни повреди, че не е получил своевременно медицинска помощ при престоя му в ареста и че държавните органи не са изпълнили задължението си за провеждане на задълбочено и ефективно разследване.

Член 2 от Конвенцията гласи следното:

“1. Правото на живот на всеки се защитава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот освен в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в закона.

2.  Лишаването от живот не се разглежда като противоречащо на разпоредбите на този член, когато то е резултат от употреба на сила, призната за абсолютно необходима:

   а) при защитата на което и да е лице от незаконно насилие;

   b) при осъществяването на законен арест или при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода;

   с) при действия, предприети в съответствие със закона, за потушаване на бунт или метеж.”

A.  Резултат ли е смъртта на г-н Зъбчеков от малтретиране по време на задържането му в полицията

1.  Становищата на страните

(a)  Жалбоподателката

103.  Жалбоподателката счита обяснението на Правителството, основаващо се на два основни аргумента – че смъртоносната черепна травма е била претърпяна дълго време преди ареста на г-н Зъбчеков и че останалите наранявания по тялото му са били получени при преследването – за неприемливо поради противоречие с доказателствата.

104.  По отношение на черепната травма, жалбоподателката твърди, че заключенията на втората медицинска експертиза са били твърде съмнителни, тъй като се отклонявали от констатациите на първата медицинска експертиза, без каквито и да било обяснения. Държавните органи незабавно са се позовали на второто експертно заключение, пренебрегвайки противоречията. Заключението на втората експертиза относно времето на смъртоносното увреждане се е основавало единствено на формата на съсирената кръв според рентгеновите снимки, направени почти шест часа след момента на смъртта.

По мнението на жалбоподателката, предположението, че черепната травма е била нанесена десет часа преди смъртта на г-н Зъбчеков, около 6.45 следобед на 28 януари 1996, не се подкрепя от доказателствата и е твърде нереалистично. Причиняването на телесна повреда, достатъчно сериозна, че да доведе до смърт не би могло да остане напълно незабелязано от толкова много лица, които продължително са разговаряли с г-н Зъбчеков и са го наблюдавали. Освен това Правителството не е предоставило никакви сериозни доказателства в подкрепа на поддържаната от него теория, че твърдяното “постоянно, хронично, нервно състояние” на г-н Зъбчеков е увеличило възможностите за причиняване на фаталното увреждане при “падане на ... широка, равна повърхност”.

Според жалбоподателката обяснението на Правителството във връзка с другите телесни повреди, открити по тялото на г-н Зъбчеков – върху гърдите, лицето и дясната китка – е крайно неправдоподобно. Такива увреждания не биха могли да бъдат причинени от падане на при тичане или от обичайна употреба на белезници. В действителност, произходът на тези наранявания изобщо не е бил изследван и Правителството е развило своята произволна теория за целите на настоящия случай. Всъщност е било очевидно, че телесните повреди са резултат от малтретиране и че, при липсата на каквито и да било доказателства за противното, те трябва да са били причинени едновременно със смъртоносната фрактура на черепа.

105.  Жалбоподателката счита също така за особено поразителна липсата на каквото и да било обяснение относно съмнителното поведение на полицейските служители и техния очевиден опит да подправят регистъра за задържани лица.

(б)  Правителството

106.  Правителството, позовавайки се на втората медицинска експертиза, твърди, че смъртоносното увреждане е било причинено повече от десет часа преди смъртта на г-н Зъбчеков и следователно много преди ареста му.

Не се спори относно факта, че преди да бъде арестуван г-н Зъбчеков е бил употребил голямо количество алкохол. Бил е пиян и залитал. Освен това има ясни доказателства, че е падал на няколко пъти докато е тичал.

Според Правителството доказателствата относно поведението му към момента на арестуването и задържането му – съответстващи на типичните симптоми на “светъл период” след фрактура на черепа – потвърждавали заключенията на медицинските експерти относно времето на фаталното нараняване.

107.  Правителството изтъква противоречията между показанията на свидетелите във връзка с местонахождението на г-н Зъбчеков преди неговия арест.

Освен това, на няколко пъти през 1995, жалбоподателката е заявявала, че синът й е болен, и – когато бил по-млад – понякога губел съзнание и се задушавал. Самият г-н Зъбчеков потвърдил през 1995, че страда от главоболие и припадъци. На тази основа Правителството е счело за правдоподобни констатациите на експертите, че е възможно г-н Зъбчеков да е получил фаталното увреждане при падане върху широка твърда повърхност.

108.  Правителството подчертава липсата на доказателства за каквото и да било малтретиране от полицията. Според него нараняванията по гърдите и лицето на г-н Зъбчеков трябва да са били резултат от падането му на земята, а тези върху китките му - от обичайната употреба на белезници.

2.  Преценката на Съда

(a)  Общи принципи

109.  Член 2 от Конвенцията, който гарантира правото на живот, е змежду най-важните разпоредби в Конвенцията. Заедно с член 3, той провъзгласява една от основните ценности на демократичните общества, членуващи в Съвета на Европа. Предметът и целта на Конвенцията като инструмент за закрила на човека също изискват член 2 да се тълкува и прилага така, че предостави практична и ефективна защита (Вж. MакКан и други с/у Обединеното кралство, решение от 27 септември 1995, Том A №. 324, стp. 45-46, пар. 146-47 [McCann and Others v. the United Kingdom, judgment of 27 September 1995, Series A no. 324, pp. 45-46, §§ 146-47]; Салман с/у Турция [ГО], № 21986/93, пар. 97, EКПЧ 2000-VII [Salman v. Turkey [GC], no. 21986/93, § 97, ECHR 2000-VII]; и Великова с/у България, № 41488/98, ЕКПЧ 2000-VI [Velikova v. Bulgaria, no. 41488/98, ECHR 2000-VI]).

110.  В светлината на значението на защитата, предоставена от член 2, Съдът е длъжен да подложи оплакванията за лишаване от живот на най-старателен преглед, вземайки под внимание всички релевантни обстоятелства.

Задържаните лица са в уязвимо положение и държавните органи носят отговорност за отношението си към тях. От това следва, че когато дадено лице е задържано от полицията в добро здраве, а впоследствие почине, държавата е длъжна да предостави приемливо обяснение относно събитията, довели до неговата смърт (Вж., mutatis mutandis, Селмуни с/у Франция [ГО], № 25803/94, пар. 87, ЕКПЧ 1999-V [Selmouni v. France [GC], no. 25803/94, § 87, ECHR 1999-V] и Салман и Великова, цитирани по-горе).

111.  При преценката на доказателствата, Съдът приема стандарта на доказване “по несъмнен начин” (Вж. Ireland v. the United Kingdom, judgment of 18 January 1978, Series A no. 25, pp. 64-65, § 161 [Ирландия с/у Обединеното кралство, решение от 18 януари 1978, Том A № 25, стp. 64-65, пар. 161]). Може да се приеме обаче, че такова доказване е налице и при едновременното наличие на достатъчно сериозни, ясни и непротиворечиви улики или подобни необорени презумпции за фактите. Когато въпросните събития са изцяло или до голяма степен известни единствено на държавните органи, каквито са случаите с лица под техен надзор в ареста, настъпването на телесни повреди или смърт по време на това задържане пораждат сериозни презумпции за фактите. В действителност, може да се приеме, че тежестта на доказване е върху държавните органи, които трябва да предоставят задоволително и убедително обяснение (Вж. Салман, цитирано по-горе, пар. 100).

(б)  Приложение на тези принципи спрямо настоящия случай

112.  Съдът отбелязва, че г-н Зъбчеков умира след няколкочасов престой в полицейското управление в Разград, където е бил отведен след кратко преследване от полицейски служител, който не е бил дежурен.

Ето защо върху Правителството пада тежестта да даде приемливо обяснение за смъртта на г-н Зъбчеков.

113.  Обяснението на Правителството е, че смъртта на г-н Зъбчеков  не би могла да бъде резултат от малтретиране от страна на полицията, тъй като втората медицинска експертиза е заключила, че смъртоносното увреждане - фрактура на черепа - е било причинено десет часа преди момента на смъртта. Следователно фрактурата на черепа се е появила преди 7 часа следобед на 28 януари 1996, докато сблъсъкът на г-н Зъбчеков с полицията се е състоял около пет часа по-късно.

114.  Съдът отбелязва, че заключението на втората експертиза досежно момента на увреждането се е основавало на визуална преценка на съсирека от кръв по снимки, направени шест часа след смъртта на г-н Зъбчеков. Експертите дори не са отбелязали защо считат, че съсирекът от кръв не се е променил след смъртта на момчето. Според представеното от жалбоподателката медицинско становище – неоспорено от Правителството – такива промени настъпват и е следвало да бъдат отчетени.

Освен това, втората медицинска експертиза, основаваща се единствено на документален материал, се е отклонила съществено от заключенията на първата експертиза, без да посочи в какво се състои неправилността на констатациите на тази експертиза относно силата на удара и момента на причиняване на черепната фрактура. Първата медицинска експертиза, за разлика от втората, е била основана на непосредствен оглед на тялото (Вж. параграфи 53-59, 70 и 72-77 по-горе).

Съдът намира, че всичко изложено по-горе значително намалява надеждността на заключенията на втората експертиза.

115.  Вярно е, че някои факти в настоящия случая не могат да бъдат еднозначно обяснени: докладваното залитане и фъфлене на г-н Зъбчеков към момента на задържането му може да се разглежда като индиция, че вече му е била нанесена телесна повреда, но може също така да е било резултат от очевидно високото ниво на алкохолно опиянение (Вж. параграфи 11, 22, 28, 59, 60, 74, 76 и 95 по-горе).

116.  Ако обаче на г-н Зъбчеков наистина му е била нанесена телесна повреда преди 7 часа следобед на 28 януари 1996, както предполагат заключенията на втората медицинска експертиза, това би означавало, че той е излязъл с приятели, посетил е заведение и тогава е решил да открадне автомобилни части, макар да е страдал от черепна травма. Това изглежда неправдоподобно дори ако се вземе предвид така нареченият “светъл период” между увреждането и смъртта. По-специално, не се оспорва, че г-н Зъбчеков е бил способен да тича когато C се опитал да го арестува и е вървял нормално когато е бил доведен в полицейското управление (Вж. параграфи 12-14, 16 и 29 по-горе).

117.  Съдът отбелязва, че първата съдебномедицинска експертиза е приела, че черепното увреждане най-вероятно е било причинено между четири и шест часа преди смъртта на г-н Зъбчеков и, следователно, вероятно по време когато е бил под полицейски надзор, било преди, било след отвеждането му в полицейското управление (Вж. параграф 59 по-горе).

Освен това, по тялото на г-н Зъбчеков е имало множество други наранявания, които биха могли да са резултат от събитията, причинили черепната фрактура (Вж. параграфи 55, 56, 58, 77 и 92-94 по-горе).

118.  Правителството твърди, че г-н Зъбчеков е могъл да получи уврежданията си от падане на земята – преди контакта му с полицията или по време на преследването – тъй като е бил пиян и е имал предходни здравословни проблеми. Следите върху китките му пък били резултат от обичайната употреба на белезници.

119.  Това предположение обаче не е било подкрепено от медицинските данни, доколкото при аутопсията не е било описано наличие или липса на наранявания от вторични удари, характерни при падания (Вж. параграфи 73 и 95 по-горе).

Освен това, Съдът счита за показателно, че никой от свидетелите, които са били в контакт със сина на жалбоподателката до отвеждането му в полицейското управление, не споменава някакво негово оплакване за неразположение.

Относно използването на белезници, според представеното от жалбоподателката медицинско становище, белезниците могат да оставят белези ако са били прекалено стегнати, лицето се е съпротивлявало или е било влачено. Аутопсията установява съвсем незначителна следа върху лявата ръка на г-н Зъбчеков и силно охлузване на дясната ръка (Вж. параграфи 55, 56, 58 и 95 по-горе). Има данни също така, че в някой момент е бил закачен с белезниците за дърво. Ето защо изглежда неправдоподобно нараняването на дясната китка да е било резултат от обичайна употреба на стегнати белезници. Другите две възможни обяснения – че г-н Зъбчеков се е съпротивлявал или е бил влачен – сочат на малтретиране.

На последно място, Съдът не счита за надеждни или особено относими данните за твърдяното заболяване на г-н Зъбчеков. Те са се основавали на изявления, направени от него и майка му при разпит във връзка с обвинения в престъпления и, във всеки случай, не могат да доведат до някакво приемливо заключение по отношение на черепната фрактура или другите наранявания (Вж. параграфи 96-98 по-горе).

Поради това разгледано в светлината на всички съпътстващи обстоятелства предложеното от Правителството заключение, че г-н Зъбчеков сам се е наранил при падане, е неправдоподобно.

120.  Освен това, преценявайки доказателствата в настоящия случай, Съдът придава значителна тежест на информацията, че полицейските служители са се държали по подозрителен начин и на факта, че държавните органи са кредитирали техните показания, въпреки изискващите внимание сериозни улики.

Примерите за подозрително поведение от страна на полицията са следните: между 3 и 5 часа сутринта на 29 януари 1996 те са забавили прегледа на г-н Зъбчеков от лекар и вероятно са се опитали да изберат лекар, който да го прегледа (Вж. параграфи 32-40 по-горе); в отговор на въпроса на д-р Михайлов са дали очевидно неверни показания, че г-н Зъбчеков е бил отведен в полицейското управление в същото състояние, в което лекарят го е видял около 5 часа сутринта (Вж. параграф 39 по-горе); фактът, че регистърът за доведени лица е бил подправен (Вж. параграфи 41-46 по-горе) и че г-н Зъбчеков е бил вписан post factum като “лице с неустановена самоличност”, макар да е бил добре известен на полицейските служители като заподозрян по обвинения в кражби и да е бил разпознат от тях още в момента на срещата им (Вж. параграфи 25, 42 и 96-98 по-горе).

Тези факти са били важни улики, които са изисквали задълбочено разследване; такова разследване обаче не е било предприето.

121.  Имайки предвид всички релевантни обстоятелства, Съдът намира за неприемливо обяснението на Правителството относно смъртта на г-н Зъбчеков, основано на заключението на втората съдебномедицинска експертиза относно момента на увреждане и на предположението, че момчето е могло да се нарани при падането си на земята. Правителството не е предложило друго обяснение.

122.  Ето защо е налице нарушение на член 2 от Конвенцията.

B.  Твърдяно неизпълнение на задължението за осигуряване на своевременна медицинска помощ

1.  Становищата на страните

123.  Жалбоподателката твърди, че макар полицейските служители да са видели момчето да се олюлява и трепери, те значително са забавили медицинския преглед чрез поредица от подозрителни действия между 3 и 5 часа сутринта. Според жалбоподателката най-вероятното обяснение за това е опитът да се избегне контакт между г-н Зъбчеков и независим лекар, който би могъл да установи данни за малтретиране. Алтернативно, налице е било безразсъдно пренебрегване на състоянието на задържано лице. И в двата случая забавата е била фатална.

124.  Правителството поддържа, че полицаите не могат да бъдат държани отговорни, че не са разбрали нуждата на г-н Зъбчеков от спешна медицинска помощ. Когато полицейските служители за първи път са го видели, е било тъмно. Освен това, той е бил пиян, имало е мръсотия по цялото му тяло и косата му е покривала синината над лявата му вежда. Състоянието на г-н Зъбчеков е било възприето като типично за ефекта на алкохола. Той не се оплакал нито веднъж, че е болен. Обстоятелството, че са липсвали признаци за сериозни проблеми по време на светлия период е било потвърдено от медицинските експерти.

2.  Преценката на Съда

125.   Позовавайки се на констатациите си относно подозрителното поведение на полицията (Вж. параграф 120 по-горе), Съдът отбелязва, че тя е забавила предоставянето на медицинска помощ на г-н Зъбчеков и че това е допринесло по решителен начин за фаталния изход.

126.  Според Правителството, доколкото полицейските служители не са лекари, те не биха могли да бъдат упреквани, че не са разбрали, че случаят е спешен.

127.  Този аргумент обаче е неотносим, доколкото не се оспорва, че в определен момент след 3 часа сутринта полицейските служители са отчели влошаването на състоянието на г-н Зъбчеков. Дори тогава, вместо да извикат линейка, те са се свързали с техните колеги, арестували момчето. Последните, макар да са били дежурен патрул, са преценили за необходимо да изоставят патрулните си задължения и да се върнат в полицейското управление, за да проверят положението. Виждайки състоянието на г-н Зъбчеков, те загубили време да шофират до болницата и след това да се върнат, следвани от линейка, вместо да извикат по телефона такава (Вж. параграфи 32-40 по-горе).

128.  Освен това е особено показателно, че следственото дело не съдържа никакви данни за критика или неодобрение на това отношение към медицинския проблем на задържаното лице.

129.  Първата съдебномедицинска експертиза и експертът, чието становище жалбоподателката е представила, установяват, че забавата за предоставяне на медицинска помощ е била фатална (Вж. параграфи 59 и 95 по-горе).

130.  Поради това Съдът намира, че поведението на полицейските служители между 3 и 5 часа сутринта на 29 януари 1996 и липсата на каквато и да било реакция на държавните органи представляват нарушение на задължението на държавата да защитава живота на лишените от свобода лица.

131.  Ето защо в тази връзка е налице нарушение на член 2, алинея 1 от Конвенцията.

В.  Твърдяната неефективност на разследването

1.  Становищата на страните

132.  Жалбоподателката счита, че разследването на смъртта на сина й  е било неадекватно, тъй като държавните органи не са разследвали, между другото: post hoc подправянето на регистъра за задържани лица; не-смъртоносните наранявания; странното полицейско поведение между 3 и 5 часа сутринта; причината за спора между двамата лекари около 5 часа сутринта; и обстоятелството, че в първата информация, получена от семейството на жалбоподателката за смъртта на г-н Зъбчеков, не се споменава неговото задържане.

133.  Освен това жалбоподателката твърди, че поради традиционните връзки между прокурори, следователи и полиция и липсата към процесния момент на възможност за съдебно обжалване на отказа за образуване на наказателно производство, държавните органи, вземащи решение за разследване на случаи на малтретиране от полицията, не са били достатъчно независими и безпристрастни.

Поддържа се също така, че това отразява по-широк модел на поведение, който е бил отбелязан от определени международни организации. Жалбоподателката се позовава на Доклада на Специалния докладчик по изтезанията към Комисията на ООН по правата на човека (Документ E/CN.4/1997/7 от 10 януари 1997 [Document E/CN.4/1997/7 of 10 January 1997]), който на стр. 9 гласи следното:

“Специалният докладчик е разтревожен от честотата на твърденията за изтезания или малтретиране, следвани понякога от смърт, на задържани от полицията лица [в България]. Редките случаи на налагане на дисциплинарни мерки и разследвания, водещи до образуване на наказателни дела, както и липсата на практика на успешни наказателни производства срещу виновните лица, могат да доведат единствено до атмосфера на безнаказаност. Той смята, че Правителството трябва да приеме мерки за обезпечаване на независим и постоянен контрол върху арестите, задържанията и практиките на съответните правоприлагащи институции при провеждане на разпит.”

134.  На последно място жалбоподателката твърди, че на няколко пъти е била неправилно информирана от властите относно хода на разследването и неговите резултати и едва през 1997, повече от година след смъртта на сина й, е получила пълен достъп до материалите по делото.

135.  Правителството поддържа, че разследването е било бързо и старателно, позовавайки се на множеството разпити, експертизи и други процесуално-следствени действия. На жалбоподателката е била предоставена възможност да се запознава с материалите по делото и да подава жалби и искания за допълнителни следствения действия. Искането й за ексхумация правилно е било отхвърлено, тъй като е било установено по категоричен начин, че ребрата на г-н Зъбчеков са били незасегнати.

2.  Преценката на Съда

(a)  Общи принципи

136.  Съдът напомня, че задължението за защита на правото на живот съгласно член 2 от Конвенцията, във връзка с общото задължение на държавите по член 1 от Конвенцията да “осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в Конвенцията”, пердполага съществуването на определена форма на ефективно официално разследване в случаите, в които са били убити граждани в резултат от употреба на сила. Разследването трябва да бъде, между другото, всеобхватно, безпристрастно и задълбочено (Вж. MакКан и други, цитирано по-горе, стp. 49, пар. 161-63; Kaйа с/у Турция, решение от 19 февруари 1998, Сборник с решения 1998-I, стp. 329, пар. 105 [Kaya v. Turkey, judgment of 19 February 1998, Reports of Judgments and Decisions 1998-I, p. 329, § 105]; и Чакичи с/у Турция [ГО], № 23657/94, пар. 86, ЕКПЧ 1999-IV [Çakıcı v. Turkey [GC], no. 23657/94, § 86, ECHR 1999-IV]).

137.  Основната цел на едно такова разследване е да гарантира ефективното прилагане на вътрешното законодателство, което защитава правото на живот, а - в случаите когато са замесени държавни органи или служители - да обезпечи реализирането на отговорността им за настъпилите под техен надзор смъртни случаи (Вж., например, mutatis mutandis, Илхан с/у Турция [ГО], № 22277/93, пар. 63, ЕКПЧ 2000-VII [İlhan v. Turkey [GC], no. 22277/93, § 63, ECHR 2000-VII]).

138.  По принцип, за да бъде ефективно разследването на твърдение за незаконно лишаване от живот от държавни служители, се счита за необходимо лицата, които отговарят и провеждат разследването да са независими от участниците в събитията (Вж., например, Гюлеч с/у Турция, решение от 27 юли 1998, Сборник с доклади 1998-IV, стp. 1733, пар. 81-82 [Güleç v. Turkey, judgment of 27 July 1998, Reports 1998-IV, p. 1733, §§ 81-82] и Oгур с/у Турция [ГО], № 21594/93, пар. 91-92, ЕКПЧ 1999-III [Oğur v. Turkey [GC], no. 21594/93, §§ 91-92, ECHR 1999-III]). Това означава не само липса на йерархична или институционална връзка, но също така и практическа независимост (Вж., например, Eрджи с/у Турция, решение от 28 юли 1998, Сборник с доклади 1998-IV, стp. 1778-79, пар. 83-84 [Ergi v. Turkey, judgment of 28 July 1998, Reports 1998-IV, pp. 1778-79, §§ 83-84], в което прокурорът, разследващ смъртта на момиче, причинена по време на сблъсък, не е бил независим поради изключително позоваване на информацията, предоставена от замесени в инцидента полицейски служители).

139.  Разследването трябва също така да бъде ефективно, в смисъл да може да доведе до установяване и наказване на отговорните лица. Това не е задължение за постигане на определен резултат, а за полагане на усилия. Държавните органи е трябвало да предприемат подходящите мерки на тяхно разположение, за да съберат доказателствата относно инцидента, включително, между другото, показания на свидетели-очевидци, съдебномедицински експертизи и ако е необходимо - аутопсия, даваща пълна и точна картина на нараняванията и обективен анализ на клиничните резултати, включително и на причината за смъртта (Вж., например, относно аутопсиите, Салман, цитирано по-горе, пар. 106; относно свидетелите, Taнрикулу с/у Турция [ГО], № 23763/94, пар. 109, ЕКПЧ 1999-IV [Tanrıkulu v. Turkey [GC], no. 23763/94, § 109, ECHR 1999-IV]; относно медицинските доказателства, Гюл с/у Турция, № 22676/93, пар. 89, 14 декември 2000 [Gül v. Turkey, no. 22676/93, § 89, 14 December 2000]).

Всеки недостатък на разследването, който подкопава неговата способност да установи причината за смъртта или виновното лице рискува да го направи несъответстващо на този стандарт.

140.  Необходим е и достатъчен елемент на обществен надзор върху разследването или неговите резултати, за да се осигури както на теория, така и на практика отговорността, да се поддържа обществената убеденост, че държавните органи спазват върховенството на правото и предотвратяват всеки признак на одобрение или търпимост на незаконни действия. Степента на нужния обществен надзор може да варира в зависимост от случая. Във всички случаи обаче най-близките роднини на пострадалия трябва да участват в производството доколкото е необходимо, за да защитят законните си интереси (Вж. Гюлеч, цитирано по-горе, стp. 1733, пар. 82, където бащата на пострадалия не е бил уведомен за отказа да се образува наказателно производство; Oгур, цитирано по-горе, пар.  92, където семейството на жертвата не е имало достъп до разследването и съдебните книжа; и Гюл, цитирано по-горе, пар. 93; като пълен преглед на релевантната съдебна практика Вж. MакКер с/у Обединеното кралство, № 28883/95, пар. 111-15, ЕКПЧ 2001-III [McKerr v. the United Kingdom, no. 28883/95, §§ 111-15, ECHR 2001-III]).

(б)  Приложение на тези принципи в настоящия случай

141.  Съдът се съгласява с Правителството, че в настоящия случай са били предприети множество следствения действия. Разследването е започнало незабавно и държавните органи усърдно са работили по него. Извършена е била аутопсия, по-голямата част от свидетелите са били нееднократно разпитани, проведени са били две очни ставки и един следствен експеримент, както и са били събрани и обсъдени други относими доказателства.

142.  Съдът отбелязва обаче, че пропускът на аутопсията да отрази морфологични данни и липсата или наличието на вторични наранявания е направило невъзможно установяването на предмета, който е могъл да причини черепната фрактура.

Освен това е особено показателно, че от полицейските служители не е било поискано обяснение защо е бил подправен регистърът за задържаните лица, защо не са извикали линейка веднага или защо са дали очевидно невярна информация на д-р Михайлов. Това са били ключови въпроси, които очевидно е следвало да бъдат повдигнати при разпитите и очните ставки.

Проведеният на 20 март 1996 следствен експеримент е бил, по неясни причини, се е занимал изключително с броя и местата на паданията на г-н Зъбчеков на земята при опитите му да избяга и е пренебрегнал събитията в полицейското управление, моментите между задържането на момчето и неговото пристигане в полицейското управление, както и времето, когато е лежал на земята, завързан с белезници за едно дърво, или е бил сам със сержант Мутафов (C) и неговия приятел (Вж. параграфи 21, 26, 29-40 и 68 по-горе).

Освен това, няма данни за своевременно посещение от следователя на мястото на задържане на г-н Зъбчеков на ул. “Бели Лом”. Мястото е било посетено около 11 часа сутринта на 29 януари 1996 от полицай от полицейското управление на замесените полицаи.

На последно място, разследването се е съсредоточило върху произхода и момента на причиняване на черепната травма и не е обърнало особено внимание на останалите следи върху тялото на момчето.

Правителството не дава обяснения за тези пропуски.

143.  Съдът препраща и към горните си заключения, че показанията на полицейските служители са били изцяло кредитирани, въпреки тяхното подозрително поведение и обстоятелството, че независимо от очевидното противоречие между двете съдебномедицински експертизи, държавните органи са приели заключенията на втората експертиза, без да се опитат да изяснят несъответствията (Вж. параграф 120 по-горе). В действителност, решението на органите на прокуратурата за прекратяване на разследването се е основавало единствено на становището, съдържащо се във втората съдебномедицинска експертиза относно момента на увреждането -  становище, основано на спорен анализ (Вж. параграфи 79, 81, 84 и 88-90 по-горе).

144.  Ето защо Съдът намира, че на разследването е липсвало необходимата обективност и задълбоченост, факт, който решително подкопава способността му да установи причината за смъртта на г-н Зъбчеков и виновните лица. Следователно неговата ефективност не може да бъде оценена на базата на множеството изготвени експертизи, разпитани свидетели или други предприети процесуално-следствени действия.

145.  Освен това жалбоподателката твърди, че пропуските на разследването в нейния случай са били резултат от общия проблем за липса на независимост, безпристрастност и отговорност пред обществото от страна на държавните органи, провеждащи разследвания на полицейско насилие.

При тези особени обстоятелства, след като е установил,  че разследването на смъртта на сина на жалбоподателката не е било достатъчно обективно и всестранно, Съдът не счита за необходимо да се произнася относно тези допълнителни аспекти на нейното оплакване.

146.  Съдът намира, че държавата-ответник не е изпълнила задължението си съгласно член 2, алинея 1 от Конвенцията за провеждане на ефективно разследване на смъртта на г-н Зъбчеков.

II.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

147.  Жалбоподателката се оплаква, че преди смъртта си синът й е бил малтретиран. Тя се позовава на член 3 от Конвенцията, който гласи:

“ Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание..”

148.  Становищата на страните са обобщени в параграфи 103-08 по-горе.

149.  Съдът вече е установил, че Правителството не е предоставило задоволително обяснение на нараняванията върху тялото на г-н Зъбчеков.

Тези наранявания са сочели на нечовешко отнасяне, надхвърлящо предвидения в член 3 от Конвенцията предел.

Ето защо е налице нарушение на тази разпоредба.

150.  Съдът не счита за необходимо да се произнася отделно на основание член 3 във връзка с недостатъците на разследването (Вж. Maхмут Кайа с/у Турция, № 22535/93, пар. 120, ЕКПЧ 2000-III [Mahmut Kaya v. Turkey, no. 22535/93, § 120, ECHR 2000-III]), доколкото вече е разгледал този въпрос съгласно член 2 от Конвенцията (Вж. параграфи 132-46 по-горе).

III.  ТВЪРДЯНОТО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 5 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

151.  Позовавайки се на член 5 от Конвенцията, жалбоподателката твърди, че задържането на сина й през нощта на 28 срещу 29 януари 1996 е било незаконно, тъй като не имало заповед за задържане и съответно отразяване на извършените действия.

В релевантната си част член 5 от Конвенцията гласи следното:

“1.  Всеки има право на свобода и сигурност.  Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона:

...

(c)  законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление;

...”

 

152.  Жалбоподателката посочва, че е абсурдно да се приеме – както е направило Правителството – че законовият 24-часов срок на полицейското задържане тече от момента на установяване на самоличността на задържаното лице. Такова правило не съществува в българското законодателство. Всяко задържане без писмена заповед за това е в нарушение на член 35 от Закона за националната полиция. Освен това, в настоящия случай полицейските служители веднага са разпознали г-н Зъбчеков и са се обърнали към него по име.

153.  Правителството твърди, че до завеждането му в полицейското управление, г-н Зъбчеков не е бил “задържано лице” по смисъла на член 35 от Закона за националната полиция, тъй като неговата самоличност не е била известна. За нейното установяване и преценяване необходимостта от задържане е трябвало да се изчака изтрезняването му. Ето защо писмена заповед за задържането му не е била нужна. Такава заповед не можела да се издаде по отношение на лице с неустановена самоличност.

Освен това Правителството посочва, че във всички случаи материалните законови условия за законно задържане са били налице: г-н Зъбчеков е бил арестуван при опит за кражба и отведен в полицейското управление за установяване на самоличността му.

154.  Съдът напомня, че съдържащите се в член 5, алинея 1 от Конвенцията изрази “законен” и “в съответствие с процедури, предвидени от закона” препращат преди всичко към националното законодателство и налагат задължение за спазване на неговите материални и процесуални правила. Те изискват освен това всяко лишаване от свобода да съответства на целта на член 5, а именно защита на лицата от произвол. Освен това Съдът трябва да се увери дали самото вътрешно право съответства на Конвенцията, включително на изрично или имплицитно съдържащите се в нея общи принципи  (Вж., сред други решения, Грауслис с/у Литва, № 36743/97, пар. 39, 10 октомври 2000 [Grauslys v. Lithuania, no. 36743/97, § 39, 10 October 2000]).

Нерегистрираното задържане на дадено лице е пълно отрицание на съдържащите се в член 5 от Конвенцията жизненоважни гаранции и представлява едно от най-тежките нарушения на тази разпоредба. Липсата на протоколно отразяване на такива обстоятелства, като датата, времето и мястото на задържане, името на задържаното лице, основанията за неговото задържане и името на лицето, осъществяващо ареста, следва да се счита за несъвместима с изискванията за законност и със самата цел на член 5 от Конвенцията (Вж. Kурт с/у Турция, решение от 25 май 1998, Сборник с доклади 1998-III, стp. 1185-86, пар. 125 и Чакичи, цитирано по-горе, пар. 104-05).

155.  В настоящия случай не се оспорва, че за задържането на г-н Зъбчеков не е била издадена писмена заповед, предвидена в член 35 от Закона за националната полиция. Противно на становището на Правителството, тази разпоредба не може с основание да се тълкува като допускаща лишаване от свобода без законосъобразна заповед когато има съмнения относно самоличността на задържаното лице: такова тълкуване противоречи на елементарните гаранции на член 5 от Конвенцията, доколкото би означавало бланкетно разрешаване на нерегистрираниn задържания. Освен това, в настоящия случай полицията е идентифицирала г-н Зъбчеков още при арестуването му.

Следователно задържането на сина на жалбоподателката е било незаконно.

156.  Жалбоподателката посочва, че в усилие да се прикрие самото обстоятелство за задържането на сина й, първата информация до семейството за неговата смърт не съдържала никакво споменаване на задържането (Вж. параграфи 49 и 61 по-горе).

Съдът намира, че ареста на г-н Зъбчеков първоначално не е бил регистриран и че впоследствие полицейският регистър е бил подправен. Подозрителното поведение на полицейските служители между 3 и 5 часа сутринта на 29 януари 1996 е друг елемент, който може да обоснове извода за опит да се прикрие факта, че синът на жалбоподателката е бил арестуван (Вж. параграфи 30, 32-40 и 41-46 по-горе).

Доколкото този опит в случая е бил неуспешен, Съдът няма да разглежда въпроса дали може да се ангажира отговорността на държавата за нерегистрирано задържане.

157.  Липсата на писмена заповед и правилно отразяване на задържането на г-н Зъбчеков е достатъчно за Съда да установи, че неговото лишаване от свобода за няколко часа на 29 януари 1996 е било в нарушение на вътрешното законодателство и противоречие с заложените в член 5 от Конвенцията изисквания за правилното регистриране на задържанията.

Ето защо е налице нарушение на член 5, алинея 1 от Конвенцията.

IV.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

158.  Жалбоподателката се оплаква съгласно член 13 от Конвенцията от липса на ефективно правно средство за защита във връзка с нарушенията на членове 2 и 3. Член 13 от Конвенцията гласи следното:

“Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.”

159.  Жалбоподателката твърди, че наказателното разследване не е било ефективно, позовавайки се на оплакванията си съгласно членове 2 и 3 от Конвенцията. Тя добавя, че към процесния момент постановленията на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство са били необжалваеми по съдебен ред.

160.  Правителството се позовава на становището си по отношение на членове 2 и 3 и посочва, че жалбоподателката е могла да участва в наказателното производство, образувано по повод смъртта на сина й, в качеството на частен обвинител или граждански ищец.

161.  Член 13 от Конвенцията обезпечава достъпа на национално равнище до правно средство за защита на материалните права и свободи съгласно Конвенцията, независимо от формата, в която те са гарантирани във вътрешния правов ред. Член 13 изисква разпоредбата, уреждаща вътрешноправно средство за защита, да създава възможност за разглеждане по същество на всяко “защитимо оплакване” съгласно Конвенцията и предоставяне на подходящо обезщетение, макар Договарящите държави да разполагат с известна свобода при определяне начина, по който изпълняват задълженията си съгласно тази разпоредба. Обхватът на задължението съгласно член 13 варира в зависимост от естеството на оплакването на жалбоподателя съгласно Конвенцията. Независимо от това, предвиденото в член 13 правно средство за защита трябва да бъде “eфективно” както от правна, така и от практическа гледна точка.

Когато става въпрос за защитимо оплакване от нарушение на едно или повече права съгласно Конвенцията, пострадалият следва да разполага с механизъм за установяване отговорността на държавните органи или служители за това нарушение. Освен това, в определени случаи, следва по принцип да е възможно обезщетяване на причинените с нарушението имуществени и неимуществени вреди като част от дължимото удовлетворяване (Вж., като решение, постановено неотдавна, T.П. и K.M. с/у Обединеното кралство [ГО], № 28945/95, пар. 107, ЕКПЧ 2001-V [T.P. и K.M. v. the United Kingdom [GC], no. 28945/95, §107, ECHR 2001-V]).

В случаите на съмнителна смърт, предвид основополагащото значение на правото на защита на живота, освен заплащане на обезщетение, когато е необходимо, член 13 изисква и провеждане на задълбочено и ефективно разследване, което да позволи установяването и наказването на виновните за лишаването от живот, включително ефективен достъп на оплакващия се до следствието (Вж. Kaйа, цитирано по-горе, стp. 330, пар. 107; Eрджи, цитирано по-горе, стp. 1782, пар. 98; Салман, цитирано по-горе, § 123; и Великова, цитирано по-горе, пар. 89).

162.  Съдът намира, че жалбоподателката е имала защитимо оплакване на основание членове 2 и 3 от Конвенцията във връзка със смъртта и малтретирането на сина й и че, за целите на член 13, тя съответно е трябвало да има на разположение ефективни и практически правни средства за защита, позволяващи установяване и наказване на  виновните лица и присъждане на обезщетение.

Въпреки това, при обстоятелства, при които – както в случая, а също и по цитирано по-горе дело Великова – наказателното производство относно съмнителната смърт е било неефективно поради липсата на достатъчно обективност и задълбоченост (Вж. параграфи 141-46 по-горе), а в резултат на това е подкопана ефективността на всяко друго предвидено правно средство за защита, включително предложеното от Правителството (възможността жалбоподателката да участва в наказателното дело като граждански ищец), Съдът счита, че държавата не е изпълнила задължението си съгласно член 13 от Конвенцията.

Ето защо е налице нарушение на тази разпоредба.

V.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 14 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

163.  Жалбоподателката се оплаква на основание член 14 от Конвенцията във връзка с членове 2, 3 и 13, че възприемането от полицейските служители и разследващите органи на сина й като ром/циганин е било решаващ фактор за тяхното отношение и поведение.

Член 14 от Конвенцията гласи следното:

“Упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак. ”

164.  Жалбоподателката счита за красноречив факта, че някои от полицейските служители не са могли да се въздържат да наричат г-н Зъбчеков “циганина” дори в официалните си показания. Тя счита, че позоваването на произхода на сина й и действията на полицията и разследващите органи следва да бъдат разгледани в по-широкия контекст на системен расизъм и враждебност, проявявани постоянно от правоприлагащите органи в България. Това отношение е било подробно документирано от междуправителствени организации за защита на правата на човека.

165.  Правителството твърди, че липсват доказателства за действия на расистка основа от страна на държавните органи. Обстоятелството, че в някои показания г-н Зъбчеков е наричан “циганинът”, не представлява такова доказателство.

166.  Съдът напомня, че доказването “по несъмнен начин” може да се основава и на едновременно наличие на достатъчно сериозни, ясни и непротиворечиви индиции или подобни необорени презумпции за факти (Вж. параграф 111 по-горе и цитираната в него съдебна практика).

Ето защо Съдът трябва да прецени всички релевантни факти, включително индиции, които биха могли да бъдат изведени от предоставената от жалбоподателката обща информация за твърдяно наличие на дискриминационно отношение.

167.  Той припомня, че по делото Великова е разгледал доста сходно оплакване в параграф 94 от решението и е приел, че:

“Съдът посочва, че оплакването на жалбоподателя съгласно член 14 се основава на редица сериозни аргументи. Той също така отбелязва, че държавата-ответник не е успяла да представи приемливо обяснение във връзка с обстоятелствата около смъртта на г-н Цончев и причините, поради които разследването не е предприело основни и абсолютно необходими действия за осветляване на събитията ...

Съдът напомня обаче, че стандартът за доказване, изискуем съгласно Конвенцията е “доказване по несъмнен начин”. Материалите по делото не му позволяват за заключи по безспорен начин, че убийството на г-н Цончев и липсата на адекватно разследване по този повод са били мотивирани от расистки убеждения, както твърди жалбоподателят.

Следователно не се установи нарушение на член 14.”

168.  Съдът намира, че в настоящия случай оплакванията на жалбоподателката също се основават на сериозни аргументи. Той не е в състояние обаче да приеме, че е налице доказване по несъмнен начин.

Ето защо няма нарушение на член 14 от Конвенцията.

VI.  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

     169.  Член 41 от Конвенцията гласи следното:

“Ако съдът установи, че е имало нарушение на конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното право на високодоговарящата страна допуска само частично обезщетение за последиците от това нарушение, съдът присъжда, ако това е необходимо, справедливо удовлетворение на потърпевшата страна.”

A.  Вреди

170.  Жалбоподателката претендира сума в размер на 19 050 евро (EUR) като обезщетение за неимуществени вреди, от които 15 250 евро за претърпени болки и страдания от нарушението на правата на нейния син съгласно Конвенцията и 3 800 евро за страданието, причинено й от малтретирането и смъртта на сина й и неадекватните действия на държавните органи.

171.  Правителството възразява, че доколкото член 362, алинея 1 (4) от Българския наказателен кодекс предвижда възможност за възобновяване на наказателни дела в случаи, в които Европейският съд по правата на човека е установил нарушение на Конвенцията, жалбоподателката има право, ако Съдът установи нарушение в настоящия случай, да предяви граждански иск за вреди след възобновяването на наказателното производство.

Алтернативно, Правителството поддържа, че претенцията е прекомерна, имайки предвид икономическото положение на страната. Претендираната сума била в размер на 371 минимални месечни трудови възнаграждения. Според Правителството направеното от жалбоподателката сравнение с дела срещу Турция е неправилно, тъй като в Турция минималното месечно възнаграждение е 50% по-високо от това в България.

На последно място, Правителството обръща вниманието върху опасността, която крие присъждането на прекомерни обезщетения от Съда.

172.  Съдът отбелязва, че разпоредбата на Наказателно-процесуалния кодекс, на която се позовава Правителството, се отнася до възобновяване на наказателни дела, приключили с влезли в сила съдебни решения, докато разследването в случая на жалбоподателката е приключило с прокурорско постановление за прекратяване. Ето защо не е ясно дали Наказателно-процесуалният кодекс изисква възобновяване на разследването след решението на Съда по настоящото производство.

Освен това, член 41 от Конвенцията не предвижда жалбоподателите да изчерпят повторно вътрешноправните средства за защита, за да получат справедливо удовлетворение, ако вече безуспешно са направили това във връзка с оплакванията си по същество. Редакцията на тази разпоредба – в частта относно възможността за обезщетяване съгласно вътрешното право – установява правило, отнасящо се до основателността на въпроса за справедливо удовлетворение (Вж. де Вилде, Умс и Версип с/у Белгия (член 50), решение от 10 март 1972, Том A № 14, стр. 8-9, пар. 16 [De Wilde, Ooms и Versyp v. Belgium (Член 50), judgment of 10 March 1972, Series A no. 14, pp. 8-9, § 16]).

В тази връзка Съдът счита, че хипотетичната възможност за възобновяване на разследването дълги години след смъртта на сина на жалбоподателката в полицейския арест и след първото неефективно  разследване, както и че жалбоподателката е могла тогава да предяви граждански иск, който би бил уважен само ако новото разследване доведе до положителни резултати, не може с основание да се тълкува като restitutio in integrum съгласно вътрешното право.

173.  Съдът, имайки предвид решенията си по сходни случаи (Вж. Великова, цитирано по-горе) и факта, че настоящият случай се отнася до смъртта на 17-годишно момче в полицейски арест, уважава изцяло претенцията за неимуществени вреди.

B.    Cъдебни разноски

174.  Жалбоподателката претендира сума в размер на 3 800 щатски долара (“USD”) за 95 часа работа на адвокат при възнаграждение на час – 40 щатски долара. Тя представя копие от договор между нея и адвоката й, както и отчет-график на извършената работа.

175.  Правителството счита, че споразумението за адвокатско възнаграждение между жалбоподателката и нейния адвокат е “абсурдно” и че хонорар в размер на 40 щатски долара на час е прекомерен и дори неморален, доколкото адвокатите са длъжни да помагат на хора с ограничени финансови възможности.

176.  Съдът напомня, че на основание чл. 41 от Конвенцията се присъждат единствено съдебни разноските, които са били действителни, необходими и разумни по размер (Вж., наред с други решения, Николова с/у България [ГО], № 31195/96, пар. 79, ЕКПЧ 1999-II [Nikolova v. Bulgaria [GC], no. 31195/96, § 79, ECHR 1999-II]).

Освен това той отбелязва, че Правителството не е оспорило представения от адвоката на жалбоподателката отчет-график на извършената работа. Според Съда няма данни, че твърденият брой часове надхвърля действително положения и необходим за защитата на жалбоподателката адвокатски труд.

Що се отнася до възнаграждението в размер на 40 щатски долара на час, не се твърди, че то е по-високо например от възнагражденията, заплащани на водещи правни кантори в България.

Преизчислявайки претендираната сума в евро и приспадайки сумата от 762.25 евро (5 000 френски франка), предоставени като правна помощ от Съвета на Европа, Съдът присъжда на жалбоподателката съдебни разноски в размер на 3 500 евро.

C.  Лихва за забава

177.  Съгласно информацията, с която разполага Съдът, законната лихва в България, приложима по отношение на претенции в чужда конвертируема валута към датата на постановяване на настоящото решение, е в размер на 13.65% годишно.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, СЪДЪТ

1.  Приема единодушно, че е налице нарушение на член 2 от Конвенцията във връзка със смъртта на сина на жалбоподателката;

 

2.  Приема единодушно, че е налице нарушение на член 2 от Конвенцията поради факта, че държавните органи не са оказали своевременно медицинска помощ;

 

3.  Приема единодушно, че е налице нарушение на член 2 от Конвенцията във връзка със задължението на държавата-ответник да проведе ефективно разследване;

 

4.  Приема единодушно, че е налице нарушение на член 3 от Конвенцията;

 

5.  Приема единодушно, че е налице нарушение на член 5 от Конвенцията;

 

6.  Приема единодушно, че е налице нарушение на член 13 от Конвенцията;

 

7.  Приема с шест гласа срещу един, че не е налице нарушение на член 14 от Конвенцията;

 

8.  Приема единодушно

(a) че държавата-ответник, в срок от три месеца от влизането в сила на решението съгласно член 44, алинея 2 от Конвенцията, следва да плати на жалбоподателката следните суми, както и евентуално дължимия данък добавена стойност върху тях:

(i)  19 050 евро (деветнадесет хиляди и петдесет евро) като обезщетение за неимуществени вреди;

(ii) 3 500 евро (три хиляди и петстотин евро) за съдебни разноски;

и двете суми, платими в равностойност в националната валута на държавата-ответник по курса, приложим в деня на плащането;

(б) че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер на 13.65% годишно;

 

9.  Отхвърля единодушно останалата част от претенцията на жалбоподателката за справедливо удовлетворение. 

Изготвено на английски език и съобщено писмено на 13 юни 2002, в съответствие с член 77, алинеи 2 и 3 от Правилника на Съда.

      

    Ерик Фриберг                                               Кристос Розакис          
            Секретар                                                        Председател

На основание член 45, алинея 2 от Конвенцията и член 74, алинея 2 от Правилника на Съда, към настоящото решение е приложено частичното особено мнение на г-н Бонело.

К.Р.
E.Ф.