Номер на жалба: 19315/04

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес

ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

ДЕЛО АТАНАСОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

(Жалба № 19315/04)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

9 декември 2010 г.

ОКОНЧАТЕЛНО

Решението е окончателно, но може да претърпи редакционни промени.

По делото „Атанасов срещу България“,

Европейският съд за правата на човека (Пето отделение), заседаващ като Комитет в състав:

          Райт Марусте (Rait Maruste), председател,
          Миряна Лазарова Трайковска (Mirjana Lazarova Trajkovska),          Здравка Калайджиева, съдии,
както и г-н Стивън Филипс  (Stephen Phillips), заместник-секретар на Отделението,

след обсъждане в закрито заседание на 16 ноември 2010 г.,

се произнесе със следното съдебно решение, постановено на същата дата:

ПРОЦЕДУРАТА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 19315/04) срещу Република България, подадена на 19 май 2004 г. в Съда на основание на член 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (“Конвенцията”) от българския гражданин г-н Николай Георгиев Атанасов (“жалбоподателя”).

2.  Жалбоподателят се представлява от г-жа С. Стефанова и г-н Екимджиев, адвокати в София. Българското правителство („Правителството”) се представлява от своя агент – г-жа М. Димова от Министерството на правосъдието.

3. На 19 май 2008 г. председателят на Пето отделение решава да съобщи на Правителството за подадената жалба. На основание на разпоредбите на Протокол 14 от Конвенцията делото се възлага на Комитет от трима съдии.

ФАКТИТЕ

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

4.  Жалбоподателят е роден през 1955 г. и живее в Пловдив.

5.  На неуточнена дата през януари 1996 г. започва разследване за убийство и изнудване, извършени на 14 юли 1994 г. срещу лицата Р. Р. и Г. Г.

6.  На 19 юни 1997 г. жалбоподателят получава на адреса си официално писмено уведомление за откриването на производство и е привлечен като обвиняем. Налага му се мярка за неотклонение „подписка”.

7.  На 1 юли 1997 г. следователят преценява, че пет други неидентифицирани лица са действали като съучастници и някои от тях не са открити. При тези условия той предлага на Окръжния прокурор от Хасково да прекрати наказателното производство и да продължи издирването на въпросните лица. С постановление от 18 юли 1997 г. Окръжният прокурор прекратява производството.

8.  С постановление от 15 август 2003 г. прекратеното наказателно производство се подновява. Прокурорът установява, че две от издирваните лица са открити.

9.  Жертвата на изнудването е разпитана на 28 октомври 2003 г. На 12 ноември 2003 г. жалбоподателят и Р.Р. са разпитани и отново привлечени като обвиняеми. На 20 ноември 2003 г. следователят предлага на Окръжния прокурор да отнесе случая в съда.

10.  С постановление от 1 декември 2003 г. Окръжният прокурор прекратява делото поради липса на доказателства, че жалбоподателят и другите обвиняеми са извършили въпросните деяния.

ПРАВОТО

I.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

11.  Жалбоподателят твърди, че продължителността на производството не отговаря на изискването за „разумен срок”, предвиден в член 6 § 1 от Конвенцията :

„Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от (...) съд“

12.  Правителството се противопоставя на това становище.

13.  Въпросният период започва да тече от 19 юни 1997 г., когато жалбоподателят научава за образуването на наказателно производство срещу него, и приключва на 1 декември 2003 г. с издаване на постановление от Окръжния прокурор за прекратяване на делото поради рипса на доказателства. Той продължава над шест години и пет месеца, без да надхвърли фазата на предварителното разследване.

A.  Допустимост

14. Съдът констатира, че жалбата не е явно лишена от основание по смисъла на член 35 § 3 a) от Конвенцията. Съдът отбелязва, че няма никакво друго основание за недопустимост.

B.  По същество

15.  Съдът напомня, че „разумната” продължителност на производството се определя в зависимост от обстоятелствата, като се имат предвид критериите, утвърдени в практиката на Съда, в частност сложността на делото, поведението на жалбоподателя и на компетентните органи (вж. сред много други, Пелисие и Саси срещу Франция (Pélissier et Sassi c. France) [ГК], реш. № 25444/94, § 67, ЕСПЧ 1999-II)

16.  Съдът многократно е разглеждал дела по подобни въпроси и е установявал нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията (вж. наред с други, Oсманов и Юсеинов срещу България (Osmanov et Yousseïnov c. Bulgarie), реш. № 54178/00 и реш. № 59901/00, 23 септември 2004 г., Иван Христов срещу България (Ivan Hristov c. Bulgarie), реш. № 32461/02, 20 март 2008 г., и Василев и други срещу България (Vassilev et autres c. Bulgarie), реш. № 61257/00, 8 ноември 2007 г.). В случая става въпрос за дело за убийство и изнудване с известна фактическа сложност, свързана с броя на замесените лица, които не са открити в началото на разследването. Съдът констатира, че сами по себе си тези обстоятелства не са основание за значителната продължителност на предварителното разследване. Той установява, че всъщност производството стои в мъртва точка около шест години (юли 1997 – август 2003) поради прекратяване на следствието. Съдът счита, че няма никакви доказателства да се заключи, че закъснението се дължи на поведението на жалбоподателя.

17.  В заключение, като взима предвид материалите по делото и горепосочените критерии, Съдът счита, че продължителността на производството не отговаря на изискването за „разумен срок”.

18.  Следователно е налице нарушение на член 6 § 1.

II.  ОТНОСНО ПРИЛОЖИМОСТТА НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

19.  По силата на член 41 от Конвенцията,

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

A.  Вреди

20.  Жалбоподателят претендира за сумата от 15 000 евро (EUR) за понесени неимуществени вреди.

21.  Правителството оспорва тези претенции.

22.  Съдът присъжда справедливо обезщетение на потърпевшата страна, като преценява сумата от 2 400 EUR за разумна и постановява нейното изплащане на жалбоподателя.

B.  Разноски

23.  Жалбоподателят претендира също така да му се плати сумата от 2 045 EUR за разноски по делото.

24.  Правителството оспорва тези претенции.

25.  Съгласно практиката на Съда жалбоподателите имат право на възстановяване на разходи и разноски единствено доколкото е доказано, че са действително и по необходимост направени и са в разумен размер. В настоящия случай, като взе предвид документите, с които разполага и горепосочените критерии, Съдът счита за разумна сумата от 600 EUR за всички разноски общо и я присъжда на жалбоподателя.

C.  Лихва за забава

26.  Съдът счита за уместно лихвата за забава да се основава на лихвения процент по пределното кредитно улеснение на Европейската централна банка, към който следва да се добавят три процентни пункта.

ПО ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО:

1.  Обявява жалбата за допустима;

2.  Постановява, че е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията;

3.  Постановява:

a)  ответната държава да заплати на жалбоподателя в срок от три месеца (от деня, в който решението стане окончателно съгласно член 44 § 2 от Конвенцията) сумата от 2 400 EUR (две хиляди и четиристотин евро) за понесени неимуществени вреди и сумата от 600 EUR (шестстотин евро) за разноски, в български лева, по валутен курс към датата на плащането, заедно с всички данъци, които могат да бъдат дължими от жалбоподателя върху тези суми;

б)  от датата на изтичане на посоченият срок до датата на плащане върху тази сума ще бъде дължима проста лихва, равна на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка за периода на забава, с добавени три процентни пункта;

4.  Отхвърля искането за изплащане на разликата за справедливо обезщетение на жалбоподателя.

Изготвено на френски и съобщено писмено на 9 декември 2010 г. съгласно член 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

       Стивън Филипс                                                             Райт Марусте
   Заместник-секретар                                                          Председател

Дата на постановяване: 9.12.2010 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-102096