ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

 

ДЕЛО АТАНАСОВА с/у БЪЛГАРИЯ

 

(Жалба № 72001/01)

 

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

31 октомври 2008

 

ВЛЯЗЛО В СИЛА НА

 

02/01/2009

 

Настоящото решение може да бъде предмет на поправки по отношение на формата.

По делото Атанасова с/у България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение) в състав от :

          Пеер Лоренцен, председател,
          Раит Маруст,
          Карел Юнгвирт,
          Ренате Жагер,

          Марк Вилигер
          Изабел Берро-Лефевр,
          Здравка Калайджиева, съдии,
и Клаудия Вестердиек, секретар на отделението,

След обсъждане в закрито заседание на състава на 2 септември 2008 г.,

Постанови следното Решение, прието на същата дата :

 

ПО ПРОЦЕДУРАТА

1.  Началото на процедурата е поставено с жалба (№ 72001/01) отправена срещу Република България и, с която гражданка на тази Държава, г-жа Радка Христова Атанасова („жалбоподателката”) е сезирала Съда на 6 юни 2001 г. въз основа на член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията”).

2.  Българското правителство („Правителството”) се представлява от своят служител, г-жа М. Коцева, от Министерството на правосъдието.

3.  Жалбоподателката се оплаква, по-конкретно, от продължителността на процедурата, която тя счита за прекомерна и изтъква нарушение на правото й на достъп до съд.

4.  На 4 ноември 2005 г., Съдът е решил да съобщи жалбата на Правителството. Както го позволява член 29 § 3 от Конвенцията, той е решил, че ще бъдат разгледани едновременно въпросите по допустимостта и съществото на делото.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА     

I.  ФАКТИТЕ ПО ДЕЛОТО

5.  Жалбоподателката е родена през 1958 г. и живее в Монтана.

6.  На 13 януари 1992 г., жалбоподателката и още едно лице били ранени в пътен инцидент. Издаденото медицинско свидетелство на жалбоподателката доказва фрактура на пубиса довела до артроза на левия ханш.

7.  На 16 юли 1993 г., водачът бил обвинен в непредумишлено причиняване на наранявания на повече от едно лице.

8.  Свидетелите на инцидента са били разпитани на 15 септември 1993 г. и на 16 март 1994 г. Водачът бил изслушан на 16 март 1994 г., била назначена медицинска експертиза на втората жертва. Експерта представя заключението си през април 1994 г.

9.  На 16 май 1994 г., прокурорът изготвя обвинителния акт и изпраща делото на съд.

10.  На проведеното на 29 юни 1994 г., съдебно заседание, жалбоподателката е встъпила като граждански ищец и е поискала обезщетение за телесна повреда, което тя оценява на 200 000 лева (BGL), както и материални вреди на стойност 27 422 лева. Делото било обявено за решаване и, с присъда от същия ден, районният съд – гр. Монтана признава подсъдимия за виновен и го осъжда на лишаване от свобода условно. Той го осъжда, също така, да заплати на жалбоподателката 100 000 лева за телесните повреди. Относно материалните вреди, съдът е счел, че не може да се произнесе, доколкото този въпрос изисква назначаването на експертиза, която би имала за ефект да забави наказателната процедура.

11.  Подсъдимият е обжалвал. На 20 октомври 1994 г., окръжният съд в Монтана е отменил решението с мотив на нередовна процедура и недостатъчни доказателства; делото било препратено на прокуратурата за допълнително разследване.

12.  Заподозреният бил отново разпитан на 9 февруари 1995 г.

13.  С писмо от 9 юни 1999 г., жалбоподателката е направила запитване до Висшия съдебен съвет, за да се запознае с развитието на делото. Последният я информира, че процедурата е претърпяла значително забавяне поради смъртта на следователя натоварен с делото и пренатоварването с работа причинено от напускането на няколко следователи.

14.  Свидетелите били разпитани на 14 юни 1999 г. Назначени били нови медицински експертизи на 16 юни и 27 август 1999 г.

15.  Водачът бил отново изправен пред съда през март 2000 г. На 10 май 2000 г., жалбоподателката е внесла ново искане за обезщетяване на вреди, в размер на 8 000 нови лева (BGN).

16.  На 11 май 2000 г., съдът отново връща делото на прокурора с мотива, че са допуснати няколко процесуални нарушения.

17.  С постановление от 26 май 2000 г., прокурор от районния съд в Монтана прекратява наказателното преследване, поради погасяване на публичното преследване. На 8 юни 2000 г., постановлението било отменено от окръжния прокурор с мотива, че районната прокуратура не е изчислила правилно давностния срок.

18.  На 12 юни 2000 г., прокурора постановява частично прекратяване относно нараняванията причинени на втората жертва; изготвен е нов обвинителен акт и делото отново било препратено пред съд.

19.  На проведеното на 13 юли 2000 г. заседание, жалбоподателката е потвърдила искането си за обезщетение и конституирането си като граждански ищец. С постановление от същия ден, районният съд в Монтана е прекратил наказателната процедура поради погасяване на публичните действия.

20.  Жалбоподателката е обжалвала постановлението, оспорвайки погасяването по давност на правонарушението и критикувайки факта, че съдът не е разгледал гражданският й иск. С постановление от 21 февруари 2001 г., окръжният съд в Монтана е потвърдил прекратяването на наказателната процедура поради погасяване по давност, но е препратил делото на районният съд, за да се произнесе по гражданското дело.

21.  С постановление прието в закрито заседание на 20 март 2001 г., районният съд е прекратил процедурата по гражданският иск. Жалбоподателката е обжалвала това постановление. На 13 юни 2002 г., то било потвърдено от окръжния съд, който, позовавайки се на член 64 от наказателно процесуалния кодекс и съдебната практика на Върховния касационен съд в тази връзка, е счел, че гражданският иск не може да бъде разгледан, след като е прекратена наказателната част от процедурата, но, че за жалбоподателката остава възможността да сезира гражданското правосъдие.

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И СЪДЕБНА ПРАКТИКА

A.  Упражняване на гражданското право

22.  В приложение на член 60, алинея 1 от наказателно процесуалния кодекс от 1974[1] (НПК), така както се прилага в момента на разглежданите събития, жертвата на престъпление има възможността да внесе иск за обезщетяване на вреди в резултат на престъплението, като се конституира в качеството на граждански ищец в наказателното производство. Конституирането в качеството на граждански ищец е недопустимо, ако гражданското правораздаване, вече е било сезирано с такъв иск. Освен това, член 64 алинея 2 НПК постановява, че разглеждането на гражданският иск не трябва да води до забавяне на наказателната процедура; в такъв случай, наказателното правораздаване може да откаже съвместното разглеждане на гражданският иск.

23.  Наказателното правосъдие се произнася относно гражданският иск с решението. Ако наказателната процедура е била прекратена, без съда да се е произнесъл по същество с присъда, той не разглежда гражданският иск (член 64 алинея 3 НПК; реш. № 225 от 20.09.2004 по н.д. 849/2003, II н.о. ВКС, бюл. 2004, кн. 5). В този случай, който касае по-специално случаите на погасяване по давност на престъплението, жертвата разполага с възможността да внесе иска си пред гражданското правосъдие.

24.  Освен това, когато съдът произнася освобождаване от наказателна отговорност с присъда или решение, с мотива, например, че обвиняемият не е виновен или погасителната давност е изтекла по време на въззивно или касационно обжалване, след като решението на първоинстанционния съд по същество е било постановено.

25.  Жертвата може, също така, директно да внесе искането си за обезщетение пред гражданските юрисдикции. В този случай, като се има предвид, че гражданските юрисдикции са обвързани с окончателното решение на наказателните юрисдикции относно извършителството на деянията и отговорността на обвиняемия (член 372, алинея 2 от НПК, член 222 от гражданско процесуалния кодекс от 1952 г., ГПК), процедурата, по общото правило, се спира в очакване на изхода от наказателната процедура (член 182 ГПК).

Б.  Погасяване по давност на наказателното преследване

26.  По силата на член 80 от наказателния кодекс (НК), наказателното преследване се погасява, ако преследванията не са предприети в определен срок. Този срок зависи от наказанието предвидено за съответното деяние и може да се простре от две до тридесет и пет години. Той се прекъсва от всяко действие по обвинение (член 81 алинея 2 от НК).

27.  Освен това, независимо от извършените действия по преследване и спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл давностен срок, наречен „абсолютна” давност, който е равен на срок надвишаващ с една втора срока на обикновената давност (член 81 алинея 3 НК). В такива случаи, преследването следва да бъде прекратено (член 21 алинея 1-3).

В.  Давността в гражданския процес

28.  Според разпоредбата на член 110 от Закона за задълженията и договорите, гражданската отговорност за вреди се погасява с изтичането на пет годишен срок от извършване на увреждащите действия.

29.  Съгласно член 115 (ж), давностния срок се прекъсва и не тече по време на „Съдебна процедура с предмет вземане”. Тази формула включва, според съдебната практика на Върховния касационен съд , гражданският иск предявен в рамките на наказателната процедура (виж по-специално Tълк. реш. № 5 от 05.04.2006 по т.д. 5/2005, ОСГТК на ВКС, бюл. 2005, кн. 9).

ПРАВНА ОБСТАНОВКА

I.  ОТНОСНО ПРЕТЕНДИРАНОТО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

30.  Жалбоподателката се оплаква от прекратяването на наказателното преследване по отношение на водача и от отказа за разглеждане на гражданският й иск от наказателните юрисдикции, което тя счита, че представлява нарушение на правото й  на достъп до съд. Тя се оплаква, също така,  от продължителността на процедурата, която счита за прекомерна. Позовава се на член 6 § 1 от Конвенцията, който гласи следното в съответните си части:

 

 

« Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. »

A.  Право на достъп до съд

1.  Аргументи на страните

31.  Жалбоподателката счита, че решенията на вътрешните юрисдикции са постановени в нарушение на приложимото право. По-специално, тя оспорва прекратяването на обвиненията относно втората жертва, което е довело до по-лека квалификация на деянието и съответно по-кратък срок на погасителната давност.; тя счита, освен това, че по силата на член 305 от наказателно процесуалния кодекс, наказателната юрисдикция е била длъжна да разгледа гражданският й иск въпреки прекратяването на наказателното преследване. Жалбоподателката изтъква, освен това, че в следствие на това прекратяване, тя не е могла да внесе иск за обезщетение пред гражданската юрисдикция, като този иск бил погасен с изтичането на петгодишната давност, която се прилага в областта на деликтната отговорност.

32.  Правителството се позовава на изключение основаващо се на не изчерпването на вътрешните възможности за обжалване и счита, че след прекратяването на наказателното преследване, жалбоподателката все още е разполагала с възможността да сезира гражданските юрисдикции с иска си за обезщетяване на вреди. То подчертава, в тази връзка, че погасяването на гражданският иск е различен от погасяването на преследването на престъпленията.

33.  Относно законността на постановлението на Районен съд Монтана от 13 юни 2002 г. съгласно вътрешното право, Правителството подчертава, че съгласно член 64 от Наказателно процесуалния кодекс, наказателните юрисдикции не могат да се произнасят по гражданският иск, когато наказателната процедура е била прекратена с мотива, че е погасена давността за публичното преследване. Член 305 НПК, упоменат от жалбоподателката, касае единствено случаите, когато наказателните юрисдикции установят изтичането на давността в рамките на присъда по същество, например, когато обвиняемият е поискал произнасяне на присъда независимо от погасяването по давност на преследването.

2.  Оценка на Съда

a)  Относно допустимостта

34.  Що се отнася до изключението за не изчерпване повдигнато от Правителството, Съдът отбелязва, че то е тясно свързано със основателността на жалбата и следва да бъде свързан с въпроса по същество. С оглед аргументите на страните, Съдът счита, че настоящата жалба поставя сериозни фактически и правни въпроси, които изискват задълбочен преглед; от това следва, че същата не може да бъде обявена за явно неоснователна, по смисъла на член 35 § 3 от Конвенцията. Друг мотив за недопустимост не е повдигнат.

б)  По същество

35.  Съдът припомня, още в началото, че доколкото жалбоподателката се позовава на нарушение на правото й на достъп до съд по отношение на установяването на наказателната отговорност на водача, член 6 не гарантира правото да бъдат наказателно преследвани или осъдени трети лица (виж сред други, Perez с/у Франция [GC], № 47287/99, § 70, ЕСПЧ 2004‑I). Така, член 6 не намира приложение по отношение на този аспект от оплакването на жалбоподателката.

36.  И така, въпросът който се поставя в настоящия казус е, да се разбере дали отказа на наказателните юрисдикции да разгледат гражданският иск на жалбоподателката, след прекратяване на наказателното преследване с мотива за изтеклата давност за преследването е накърнил правото на заинтересованата на достъп до съд по отношение на гражданският й иск.

37.  Съдът припомня в тази връзка, че член 6 § 1 постановява правото на съд, по-конкретно на достъп, а правото да бъде сезиран съда в гражданската област е един от аспектите. Все пак, това право не е абсолютно: то е подложено на ограничително изброени граници, тъй като постановява, поради своя характер, регламентация от страна на държавата. Договарящите страни разполагат в тази област с известно поле за преценка. Все пак, е вменено на Съда да се произнесе, като последна инстанция, относно спазването на изискванията на Конвенцията; той трябва да се увери, че въведените ограничения не преграждат по определен начин или до определена степен, така че самото право е засегнато в самата си същност, достъпа на индивида. Освен това, подобно ограничение е съвместимо с член 6 § 1 единствено, ако е законосъобразно и ако съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и целта (Lithgow и други с/у Великобритания, решение от 8 юли 1986 г., серия А № 102, стр. 71, § 194 ; Waite и Kennedy с/у Германия [GC], № 26083/94, § 59, ЕСПЧ 1999-I ; Ernst и други с/у Белгия, № 33400/96, § 48, 15 юли 2003 г. ; Forum Maritime S.A. с/у Румъния, №№ 63610/00 и 38692/05, § 88, 4 октомври 2007 г.).

38.  По настоящото дело, доколкото жалбоподателката оспорва приложението на вътрешното право от съдилищата, Съдът припомня, че няма за задача да замести вътрешните юрисдикции и, че тълкуването на вътрешното законодателство е най-напред в тежест на националните власти, и по-специално съдилищата и трибуналите. Ролята му се ограничава до проверката на съответствието с Конвенцията на ефекта от подобно тълкуване (Edificaciones March Gallego S.A. с/у Испания, решение от 19 февруари 1998 г., Сборник решения и постановления 1998-I, стр. 290, § 33). В случая, Съдът не вижда доказателства, които му позволяват да смята, че правната квалификация на престъплението или приложимият давностен срок е произволен или противоречащ по друг начин на член 6.

39.  По същият начин, Съдът не може да приеме тезата на жалбоподателката, според която наказателната юрисдикция е длъжна да разгледа гражданският й иск, въпреки прекратяването на наказателното преследване. Съдът установява, че вътрешните юрисдикции са основали решението си на член 64 алинея 3 от НПК, който ясно постановява, че съдът не разглежда гражданският иск, в случай, че, както по настоящото дело, е прекратил наказателната процедура с постановление.

40.  Съдът установява, освен това, че прекратяването на наказателното преследване е оставило ненакърнени гражданските претенции на жалбоподателката, която е можела да внесе иска си пред гражданските юрисдикции (параграфи 21 и 23 по-горе). По-специално, според приложимото вътрешно право, следва, че погасителната давност в гражданската материя тече независимо от тази в наказателната материя и, че се прекъсва с внасянето на иск за обезщетяване на вреди в рамките на наказателната процедура.

41.  Остава да бъде разгледано, дали, въпреки факта, че жалбоподателката е разполагала с формалното право  да внесе иска си пред гражданските юрисдикции, ситуацията, която описва не е накърнила правото й на достъп до съд.

42.  Съдът припомня в тази връзка, че Конвенцията има за цел да защити права, които не съществуват само на теория или са илюзорни, а конкретни и ефективни (Kutić с/у Хърватска, № 48778/99, § 25, ЕСПЧ 2002‑II). В други дела, по които е била оспорена липсата на разглеждане на граждански иск, поради недопустимост или прекратяване на наказателно преследване в рамките на което същите са били повдигнати, Съдът е взел предвид съществуването на други възможности открити за жалбоподателите за повдигане на претенциите им. В случаите, в които жалбоподателите са разполагали с достъпни и ефикасни мерки, той е заключил за липсата на нарушаване на правото на достъп до съд (Ernst и други с/у Белгия, № 33400/96, §§ 53-55, 15 юли 2003 г. ; Forum Maritime S.A. с/у Румъния, №№ 63610/00 и 38692/05, §§ 91-93, 4 октомври 2007 г.).

43.  Освен това, Съдът напомня, че счита по принцип за установено, че продължителността на дадена процедура не засяга, сама по себе си, достъпа до съд (Matos e Silva, Lda., и други, с/у Португалия, решение от 16 септември 1996 г., Сборник решения и постановления 1996‑IV, стр. 1109, § 64 и, по-наскоро, Buonfardieci с/у Италия (дек.) № 39933/03, 18 декември 2007 г.).

44.  Все пак, в определен брой случаи, Съдът е констатирал нарушение на член 6, когато закриването на наказателното преследване и липсата на разглеждане на гражданският иск се дължи на обстоятелства които могат да бъдат вменени на съдебните власти, по-специално, прекомерно забавяне в процедурата, довело до погасяването по давност на наказателното преследване (Anagnostopoulos с/у Гърция, № 54589/00, §§ 31-32, 3 април 2003 г.; Gousis с/у Гърция, № 8863/03, §§ 34-35, 29 март 2007 г.).

45.  Според Съда, настоящото дело следва да бъде разграничено от делата Matos e Silva, Lda., и други и Buonfardieci, цитирани по-горе, в които, исковете на жалбоподателите са били висящи пред вътрешните юрисдикции и принципа на тяхното разглеждане от тези юрисдикции не е бил оспорван. Действително, по настоящото дело, гражданският иск на жалбоподателката не е могъл да бъде разгледан поради погасяването на наказателното преследване с мотива за изтичането на погасителната давност за престъплението. А, жалбоподателката се е била възползвала от възможността предоставена й от вътрешното законодателство, да встъпи като граждански ищец в наказателното производство и да поиска обезщетяване на вредите причинени от инцидента на който е била жертва. И така, тя е имала законно основание да смята, че съдът ще се произнесе по това искане за обезщетение, независимо дали го уважат или отхвърлят. Единствено забавянето, с което наказателните власти са разгледали делото, в крайна сметка е довело до погасяването по давност на наказателното преследване и, следователно, невъзможността за жалбоподателката да получи произнасяне по искането си за обезщетение в рамките на наказателната процедура.

46.  С оглед на това, Съдът счита, че настоящото дело подига нов въпрос от гледна точка на правото на достъп до съд. Подобно на заключението си в решението Anagnostopoulos, Съдът счита, че, когато вътрешният правен ред предоставя възможност за жалба на страните, като депозирането на жалба и конституирането на граждански ищец, държавата е длъжна да следи, те да се ползват от основните гаранции на член 6. Не може да се очаква, при обстоятелства като тези по казуса, от жалбоподателката да изчака наказателната отговорност на автора на престъплението, на което и била жертва, да се погаси по вина на съдебните власти, за да внесе, след това, осем години след конституирането си в качеството на граждански ищец и повече от десет години след събитията, нов иск пред гражданските юрисдикции, за да поиска обезщетяване на вредите си (виж Anagnostopoulos, цитиран по-горе, § 32). Съдът отбелязва, по-специално, че ангажирането на подобна процедура ще обуслови необходимостта от събиране отново на доказателствата, което, този път, ще бъде в тежест на жалбоподателката, и, че установяването на евентуалната отговорност на водача може да се окаже изключително трудно, толкова време след събитията.

47.  С оглед на тези аргументи, Съдът счита, че жалбоподателката не е разполагала с ефективно право да достъп до съд. От това следва, че е налице нарушение на член 6 § 1.

Б.  Относно продължителността на процедурата

1.  Относно допустимостта

48.  Съдът установи, че настоящият иск не е явно необоснован по смисъла на член 35 § 3 от Конвенцията. Той установи, освен това, че не са налице други мотиви за недопустимост. С оглед на това, жалбата следва да бъде определена като допустима.

2.  Относно основателността

49. Жалбоподателката се оплаква от продължителността на процедурата, която счита за прекомерна, поради липсата на достатъчно усърдие от страна на властите и, по-специално, многократните връщания на делото на разследването.

50.  Правителството не е представило становище по тази точка.

51.  Съдът счита, че член 6 се прилага по отношение на процедурата в конкретния случай, доколкото жалбоподателката е внесла, в рамките на наказателната процедура, граждански иск за обезщетяване на вреди претърпени в следствие на престъплението (Perez, цитиран по-горе, §§ 57-72).

52.  Относно периода, който следва да бъде взет предвид във връзка с член 6, Съдът отбелязва, че той е започнал с конституирането в качеството на граждански ищец на жалбоподателката на 29 юни 1994 г. и завършва с постановлението на окръжния съд – Монтана от 13 юни 2002 г. потвърждаващо отказа на наказателните юрисдикции да се произнесат по искането за обезщетение. И така, процедурата е продължила почти осем години, без да е довела до решаване по същество на иска за обезщетяване на вреди на жалбоподателката.

53.  Съдът припомня, че разумният характер на продължителността на дадена процедура, се преценява според обстоятелствата по делото и с оглед критериите приети от съдебната практика, по-специално сложността на делото, поведението на жалбоподателите, както и залога от изхода на спора за заинтересованите (виж, сред други, Frydlender с/у Франция [GC], № 30979/96, § 43, ЕСПЧ 2000-VII).

54.  Делото се е отнасяло до гражданският иск за обезщетяване на вреди на жалбоподателката от причинена телесна повреда, претърпяна в следствие на пътен инцидент, в рамките на наказателната процедура срещу извършителя на инцидента. Следователно е представяло известна сложност. Все пак, като се има предвид интереса на заинтересованата, то е изисквало и известно усърдие от страна на властите (Silva Pontes с/у Португалия, решение от 23 март 1994 г., série A n^o 286‑A, p. 15, § 39).

55.  А Съдът констатира определен брой закъснения в хода на процедурата, които се дължат на властите. Той отбелязва, най-напред, че на два пъти делото е било препратено от съдебна фаза на разследването поради процесуални нарушения дължащи се на властите. Той отбелязва, след това, срок от над четири години – от февруари 1995 г. до юни 1999 г. – изтекъл без никакво действие от страна на властите. Освен това са били необходими две години за уреждане на чисто процесуалния въпрос да се разбере дали иска за обезщетение на жалбоподателката може или не да бъде разгледан от наказателните юрисдикции след закриването на наказателното преследване срещу предполагаемият извършител.

56.  Що се отнася до поведението на жалбоподателката, тя не изглежда да е причинила неоправдано забавяне.

57.  В заключение, след като разгледа всички доказателства, които му бяха представени и с оглед съдебната си практика, Съда счита, че продължителността на процедурата по делото не отговаря на изискването за „разумен срок“, в нарушение на член 6 § 1.

II.  ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

58.  Според разпоредбата на член 41 от Конвенцията,

« Ако Съдът установи, че е имало нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна. »

A.  Вреди

59.  Жалбоподателката претендира 10 000 евро (EUR) като обезщетение за морални страдания, които е претърпяла от твърдените нарушения. Тя претендира, също така, 100,13 EUR за материални вреди, състоящи се в диетична храна, лекарства и в загуба на трудово възнаграждение поради преустройване на работното й място.

60.  Правителството не е предоставило становище.

61.  Относно претендираната материална вреда, Съдът не установява причинно-следствена връзка с констатираното нарушение и, с оглед на това, отхвърля тази част от претенцията. За сметка на това, той счита, че жалбоподателката е претърпяла безспорна морална вреда поради установените нарушения на член 6 § 1 и, че следва да й бъдат присъдени 4 000 EUR обезщетение.

Б.  Разходи

62.  Жалбоподателката претендира, също така, 16,35 EUR за пощенски разходи изложени в процедурата пред Съда и представя съответните разходни оправдателни документи.

63.  Правителството не е представило становище.

64.  Съдът счита разходите за установени и доказани и присъжда сумата от 16,35 EUR претендирана от жалбоподателката.

В.  Мораторни лихви

65.  Съдът счита за уместно да определи мораторната лихва в размер на лихвата за пределен заем на Европейската централна банка увеличена с три процентни пункта.

С ТЕЗИ МОТИВИ, СЪДЪТ

1.  Постановява, единодушно, жалбата за допустима ;

 

2.  Постановява, с 5 гласа срещу 2, че е налице нарушение на 6 § 1 от Конвенцията относно липсата на ефективно право на достъп до съд ;

 

3.  Постановява, единодушно, че е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията поради прекомерната продължителност на процедурата ;

 

4.  Постановява, единодушно

a)  че държавата ответник следва да изплати на жалбоподателката, в срок от три месеца от деня на окончателното влизане в сила на решението, съгласно член 44 § 2 от Конвенцията,  4 000 EUR (четири хиляди евро) морални вреди, плюс 16,35 EUR (шестнадесет евро и тридесет и пет евроцента) разходи, които следва да бъдат конвертирани в български лева по курса за деня на плащането, заедно със всяка сума, която би могла да бъде дължима като данък;

б)  че считано от изтичането на този срок, до плащането, сумите ще бъдат олихвявани с проста лихва равна на лихвата за пределен заем на Европейската централна банка приложима за този период, увеличена с три процентни пункта ;

 

 

5.  Отхвърля, единодушно искането за справедливо обезщетение за останалата част.

Изготвено на френски език, съобщено писмено на 2 октомври 2008 г., съгласно член 77 §§ 2 и 3 от регламента.

   Клаудия Вестердиек                                                       Пеер Лоренцен
            Секретар                                                                   Председател

 

Към настоящото решение е приложено, съгласно разпоредбите на членове 45 § 2 от Конвенцията и 74 § 2 от регламента, изложение на противното становище на съдиите Жагер и Вилигер.

 

П.Л.

К.В.