Номер на жалба: 10302/05 г.

Членове от Конвенцията: (Чл. 5) Право на свобода и сигурност, (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 8) Право на зачитане на личния и семейния живот, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита, (Чл. 13) Ефикасни правни средства, (чл. 6) Наказателно производство, (Чл. 6-1) Разумен срок, (Чл. 5-4) Кратък срок на преглед, (Чл. 5-5) Обезщетение, (Чл. 8-1) Неприкосновеност на кореспонденцията

ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ

 ДЕЛО "ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ"

(Жалба № 10302/05 г.)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

10 април 2012 г.

Това решение е окончателно, но може да претърпи редакционни промени.

По делото на Димитър Василев срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ като Отделение, състоящо се от:

          Георге Николау (George Nicolaou), Председател,
          Здравка Калайджиева,
          Винсент А. де Гаетано (Vincent A. de Gaetano), съдии,
и Фатош Арачи (Fatoş Aracı), заместник-секретар на Отделението,

след проведено закрито заседание на 20 март 2012 г.,

се произнесе със следното съдебно решение, постановено на същата дата:

ПРОЦЕДУРАТА

1. Делото е образувано по жалба (№10302/05 г.) срещу Република България, подадена на 2 март 2005 г. пред Съда, на основание на чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (“Конвенцията”) от българския гражданин г-н Димитър Велков Василев (“жалбоподателя”).
2. Жалбоподателят е представляван от г-жа С. Стефанова и г-н М. Екимджиев – адвокати, практикуващи в град Пловдив. Българското правителство („правителството”) е представлявано от своя агент – г-жа Н. Николова от Министерство на правосъдието.
3. На 4 февруари 2010 г. е изпратено уведомление за жалбата до правителството.

ФАКТИТЕ

1. I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
2. 4.Жалбоподателят е роден през 1982 г. и към момента излежава присъда лишаване от свобода в затвора в град Пловдив.
3. Продължителност на наказателното производство срещу жалбоподателя от 2001 – 2007 г.
4. 5.  На 14 септември 2001 г. жалбоподателят е разпитан пред съдия като заподозрян за кражба и опит за кражба, извършени в съучастие с друго лице. Той признава извършването и на двете престъпления. На неуточнена дата са повдигнати обвинения срещу него.
5. На 29 април 2002 г. срещу жалбоподателя е повдигнато допълнително обвинение в кражба.
6. През ноември 2002 г. Пловдивската районна прокуратура внася обвинителен акт срещу жалбоподателя и две други лица в Пловдивския районен съд.
7. В периода между май 2003 и юни 2004 г. Районният съд провежда пет съдебни заседания, две от които са отложени поради отсъствието на адвоката на жалбоподателя, а останалите – поради отсъствието на свидетели.
8. На 7 юни 2004 г. Районният съд признава жалбоподателя за виновен по всички обвинения и го осъжда на две години лишаване от свобода.
9. В процедурата по обжалване, на 27 декември 2004 г. Пловдивският окръжен съд отменя присъдата поради процесуални нарушения и връща делото на Районния съд за ново разглеждане.
10. След връщането на делото на по-низшата инстанция, в периода между юни 2005 г. и март 2007 г. Районният съд провежда единадесет съдебни заседания. Две от заседанията са отложени поради отсъствието на адвоката на жалбоподателя, три – поради отсъствието на друг подсъдим и пет – поради отсъствието на свидетели.
11. В съдебното заседание, проведено на 28 март 2007 г., Районният съд одобрява споразумението между обвиняемите и прокуратурата и прекратява производството. Жалбоподателят е наказан с лишаване от свобода от една година и шест месеца.

Б.  Предварителното задържане на жалбоподателя по друго наказателно производство

13. През февруари 2004 г. жалбоподателят е задържан в предварителния арест във връзка с разследване на грабеж и измама, извършени по време на изпитателния му срок по три други присъди. На 23 април 2004 г. делото му е внесено в съда. Жалбоподателят е признат за виновен и осъден на шест години лишаване от свобода с окончателно съдебно решение, постановено на 23 февруари 2007 г. от Върховния касационен съд.
14. По време на това наказателно производство жалбоподателят подава няколко неуспешни молби за освобождаване от ареста.
15. На 5 октомври 2004 г. той подава молба до съда за освобождаване от ареста и за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, която да установи влошеното му психическо състояние. Районният съд отхвърля искането му като недоказано и на 19 октомври 2004 г. потвърждава задържането му. В процедурата по обжалване, на 26 октомври 2004 г. Окръжният съд в закрито заседание потвърждава решението на Районния съд.

16. В съдебните заседания, проведени на 19 януари и 30 март 2005 г. жалбоподателят прави допълнителни искания за освобождаване, като твърди, inter alia, че е бил пристрастен към наркотици и е имал психични проблеми. Районният съд отхвърля исканията му. На 7 април 2005 г. жалбоподателят подава жалба срещу отказа на молбата му от 30 март 2005 г. На 5 май 2005 г. Пловдивският окръжен съд в закрито заседание отхвърля жалбата му.
17. Съдилищата се позовават на тежестта на обвиненията срещу жалбоподателя и предишните му присъди, които дават основание за съмнение, че той може да се укрие или да извърши ново престъпление, както и на липсата на нови обстоятелства, които да обосноват освобождаването му и прецизното провеждане на производството. Съдилищата посочват също, че психичните проблеми на жалбоподателя могат да бъдат лекувани в затвора.

В.  Условия на задържането

18. Жалбоподателят е задържан в Пловдивския затвор от април 2004 г. до неуточнена дата през 2007 г., когато е преместен в Софийския затвор. Той твърди, че условията в Пловдивския затвор са нечовешки и унизителни.

Г.  Кореспонденция на жалбоподателя и контакти с адвоката му

19. Жалбоподателят представя плик, носещ пощенско клеймо от 2005 г., адресиран от него до адвоката му. Този плик е обозначен като проверен от администрацията на Пловдивския затвор.
20. Според жалбоподателя той получавал всички писма от адвоката си отворени и прочетени от администрацията на затвора. Той трябвало да предава на администрацията на затвора писмата си, адресирани до неговия адвокат, в отворени пликове в съответствие с правилата на затвора.
21. II.ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И ПРАКТИКА
22. Приложимото вътрешно право и практика по отношение на обезщетението за незаконно задържане са изложени в решението на Съда по делото Бочев срещу България (Bochev v.Bulgaria), № 73481/01, § 37, 13 ноември 2008 г.
23. Приложимото вътрешно право и практика по отношение на кореспонденцията на лишените от свобода са изложени в решението на Съда по делото Илиев и други срещу България (Iliev and Others v. Bulgaria), № 4473/02 и № 34138/04, §§ 25 – 31, 10 февруари 2011 г.

ПРАВОТО

1. I.ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 6, АЛ. 1 И ЧЛ. 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
2. Жалбоподателят се оплаква по чл. 6, ал. 1 и чл. 13 от Конвенцията, че продължителността на производството от 2001 до 2007 г. е несъвместима с изискването за „разумен срок“ и че той не е разполагал с ефикасни вътрешноправни средства за защита в това отношение.

Чл. 6, ал. 1, доколкото е относим, гласи следното:

„Βсяко лице, при решаването на правен спор относно … основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на … гледане на неговото дело в разумен срок, от … съд …“

Чл. 13 гласи:

 „Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.“

24. Правителството възразява, като твърди, че жалбоподателят е отговорен за повечето от забавянията.
25. Срокът, който следва да се вземе предвид, започва на 14 септември 2001 г., когато жалбоподателят е разпитан като заподозрян; той приключва на 28 март 2007 г., когато Районният съд одобрява споразумението по делото и прекратява производството (вж. параграфи 5 и 12 по-горе). Предвид това, продължителността на производството е пет години, шест месеца и четиринадесет дни за две инстанции.
26. Допустимост
27. 26.  Съдът счита, че оплакванията не са явно необосновани по смисъла на чл. 35, ал. 3, т. „а” от Конвенцията. Той също така отбелязва, че те не са недопустими и на други основания. Следователно трябва да бъдат обявени за допустими.

Б.  По същество

27. Съдът припомня, че разумността на продължителността на производството следва да се преценява в светлината на обстоятелствата по делото и с оглед на следните критерии: сложността на делото и поведението на жалбоподателя и на съответните власти (вж., наред с много други, Пелисие и Саси срещу Франция (Pélissier and Sassi v. France) [ГК], № 25444/94, § 67, ЕСПЧ 1999-II).
28. Съдът често установява нарушения на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията по дела, повдигащи въпроси, подобни на този в настоящото дело (вж., наред с много други, Филипов срещу България (Filipov v. Bulgaria), № 40495/04, §§ 34 – 39, 10 юни 2010 г., и Дорон срещу България (Doron v. Bulgaria), № 39034/04, §§ 40 – 45, 14 октомври 2010 г.). След като разгледа всички представени по делото материали, Съдът счита, че правителството не е изложило факти или доводи, способни да го убедят да достигне до различно заключение по настоящото дело. По-специално, делото на жалбоподателя не изглежда да е особено сложно, въпреки че в него участват трима подсъдими. Нещо повече, въпреки че разследването срещу жалбоподателя е приключило доста бързо (вж. параграфи 5 – 7 по-горе), Съдът отбелязва множеството забавяния в съдебната фаза, които се дължат на властите, като например закъснението от около една година при връщане на делото заради процесуални нарушения и повтарящите се отлагания поради отсъствие на свидетели или обвиняеми (вж. параграфи 8 – 11 по-горе). Макар четири от заседанията да са отложени поради отсъствие на адвоката на жалбоподателя, с оглед на цялостната продължителност на производството и броя на съдебните заседания (пак там) причиненото с това закъснение не изглежда да е значително.
29. С оглед на изложеното по-горе, като взе предвид общата продължителност на производството и забавянията, причинени от властите, Съдът счита, че в настоящия случай продължителността на производството не отговаря на изискването за „разумен срок“.
30. По отношение на наличието на ефикасни средства за правна защита, способни да предотвратят нарушенията на чл. 6, ал. 1 или тяхното продължаване, или да предоставят адекватна обезвреда, Съдът е постановил, че не са налице ускоряващи или компенсационни правни средства за защита по отношение на прекомерни закъснения в съдебната фаза на наказателното производство в България (вж. Димитров и Хамънов срещу България (Dimitrov and Hamanov v. Bulgaria), № 48059/06 и № 2708/09, §§ 92 – 96, 10 май 2011 г.). Съответно, Съдът счита, че жалбоподателят не разполага с ефикасни средства за правна защита съгласно националното законодателство по отношение на прекомерната продължителност на производството.
31. От това следва, че е налице нарушение на чл. 6, ал. 1 и чл. 13 от Конвенцията.
32. II.ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 5, АЛ. 4 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
33. Жалбоподателят твърди, че националните съдилища не са се произнесли в кратък срок по искането му за освобождаване от 30 март 2005 г. Той се позовава на чл. 5, ал. 4 от Конвенцията, който гласи:

„4. Βсеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.“

33. Правителството твърди, че националните съдилища са разгледали своевременно исканията на жалбоподателя за освобождаване.
34. A.Допустимост
35. 34.  Съдът счита, че това оплакване не е явно необосновано по смисъла на чл. 35, ал. 3, т. „а” от Конвенцията или недопустимо на други основания. Следователно трябва да бъде обявено за допустимо.

Б.  По същество

35. Съдът припомня, че чл. 5, ал. 4 гарантира правото на бързо съдебно решение относно законността на задържането под стража (вж. Добрев срещу България (Dobrev v.Bulgaria), № 55389/00, § 90, 10 август 2006 г., с по-нататъшни препратки). В конкретния случай, на 30 март 2005 г. жалбоподателят подава молба за освобождаване, която е отхвърлена от Районния съд. На 7 април 2005 г. обжалва пред Окръжния съд, който разглежда жалбата му след двадесет и осем дни, на 5 май 2005 г. (вж. параграф 16 по-горе). Съдът счита, че този период е в нарушение на изискването за решение в кратък срок по чл. 5, ал. 4 от Конвенцията (вж. Кадем срещу Малта (Kadem v. Malta), № 55263/00, §§ 43 – 45, 9 януари 2003 г., по което дело Съдът постановява, че период от седемнадесет дни за разглеждане на жалба срещу задържането е твърде дълъг; вж. също и: Ребок срещу Словения (Rehbock v. Slovenia), № 29462/95, §§ 82 – 86, ЕСПЧ 2000-XII, по което дело два периода от по двадесет и три дни са счетени за прекомерно дълги).
36. От това следва, че по отношение на искането на жалбоподателя от 30 март 2005 г. за освобождаване е налице нарушение на правото му на постановяване в кратък срок на съдебно решение относно законността на задържането, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конвенцията.

III. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 5, АЛ. 5 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

37. Жалбоподателят се оплаква, че не е имал изпълнимо право на обезщетение за установеното в неговия случай нарушение на чл. 5, ал. 4 от Конвенцията. Той се позовава на чл. 13 от Конвенцията.
38. Като взе предвид естеството и съдържанието на това оплакване, Съдът счита, че неговата правилна правна характеристика е по чл. 5, ал. 5, който гласи:

„Βсяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, има право на обезщетение.“

39. Правителството не представя становище във връзка с това оплакване.
40. A.Допустимост
41. Съдът счита, че това оплакване не е явно необосновано по смисъла на чл. 35, ал. 3, т. „а” от Конвенцията или недопустимо на други основания. Следователно трябва да бъде обявено за допустимо.

Б.  По същество

41. Съдът отбелязва своята констатация на нарушение на чл. 5, ал. 4 от Конвенцията (вж. параграф 36 по-горе) и счита, че ал. 5 на тази разпоредба изисква наличието в българското законодателство на изпълнимо право на обезщетение в случая на жалбоподателя (вж. Бочев, цитирано по-горе, § 76).
42. Той отбелязва, че фактът, че националните съдилища не са разгледали молбата за освобождаване на обвиняемия в кратък срок, не е сред случаите, за които Законът за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда обезщетение (вж. Бочев, цитирано по-горе, § 37 и 77). Освен това не изглежда да е предвидено изпълнимо право на обезщетение на жалбоподателя в някоя друга разпоредба от българското законодателство.
43. Следователно налице е нарушение на чл. 5, ал. 5 от Конвенцията.
44. IV.ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 8 И ЧЛ. 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
45. Жалбоподателят се оплаква, че затворническите власти в Пловдивския затвор са следели кореспонденцията между него и адвоката му и че той не е имал никакви ефикасни вътрешноправни средства за защита в това отношение. Той се позовава на чл. 8 и 13 от Конвенцията.

Чл. 8 гласи:

„1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.

2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“

Чл. 13 гласи:

„Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.“

45. Правителството заявява, че необоснованото следене на кореспонденцията от страна на администрацията попада в приложното поле на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, и твърди, че жалбоподателят не е изчерпал наличните вътрешноправни средства за защита. То заявява още, че чрез отваряне на писмата на жалбоподателя администрацията на затвора проверява само физическото съдържание на пликовете, което е оправдано в интерес на обществото.
46. A.Допустимост
47. Съдът вече е постановявал, че Законът за отговорността на държавата и общините за вреди не представлява ефикасно вътрешноправно средство за защита в случаи на необосновано следене на кореспонденцията на лишените от свобода (вж. Илиев и други, цитирано по-горе, §§ 77 – 78). Съдът не вижда причина да се отклони от това заключение. Съответно, предварителното възражение на правителството следва да бъде отхвърлено.
48. Съдът също така счита, че това оплакване не е явно необосновано по смисъла на чл. 35, ал. 3, т. „а” от Конвенцията или недопустимо на други основания. Следователно трябва да бъде обявено за допустимо.

Б.  По същество

48. Съдът отбелязва, че системното отваряне на писмата на жалбоподателя се признава от правителството в неговото становище по настоящото дело (вж. параграф 45 по-горе). Съдът отбелязва още, че често е установявал нарушения на чл. 8 от Конвенцията по дела срещу България по отношение на безразборното отваряне от страна на властите на кореспонденцията на затворниците с техните адвокати (вж., наред с много други, Радков срещу България (Radkov v. Bulgaria), № 27795/03, §§ 20 – 22, 22 април 2010 г. и Константин Попов срещу България (Konstantin Popov v. Bulgaria), № 15035/03, § 17, 25 юни 2009 г.).
49. Съдът е постановявал също, че следенето на кореспонденцията на затворниците не е резултат от едно индивидуално решение, взето от властите, а директно произтича от приложението на съответното законодателство през съответния период. При все това Съдът е заключавал, че не е налице нарушение на чл. 13 от Конвенцията, тъй като тази разпоредба не гарантира наличието на правно средство за защита, позволяващо оспорване на първичното законодателство на договаряща държава пред неин национален орган (вж. Константин Попов, § 23, цитирано по-горе, и Петров срещу България (Petrov v. Bulgaria), № 15197/02, § 65, 22 май 2008 г.).
50. След като разгледа всички представени пред него материали, Съдът счита, че правителството не е изложило факти или аргументи, които да убедят Съда да достигне до различно заключение по настоящото дело. Следователно налице е нарушение на чл. 8, но не е налице нарушение на чл. 13 от Конвенцията.
51. V.ДРУГИ ТВЪРДЯНИ НАРУШЕНИЯ НА КОНВЕНЦИЯТА
52. Жалбоподателят се оплаква също, позовавайки се на чл. 3, чл. 13 и чл. 5, ал. 4 от Конвенцията, че условията, при които е задържан в Пловдивския затвор, са унизителни и той не е разполагал с ефикасни правни средства за защита в това отношение; че обхватът на разглеждане от страна на националните съдилища на молбите му за освобождаване от досъдебно задържане е прекалено тесен; че националните съдилища са отхвърлили доказателственото му искане, свързано със здравословното му състояние; и че Пловдивският окръжен съд е разгледал жалбата му в закрито заседание.
53. Съдът разгледа останалата част от оплакванията на жалбоподателя, както са представени от него. В светлината на всички материали, с които разполага, и дотолкова, доколкото въпросите, от които се оплаква жалбоподателят, попадат в рамките на неговата компетентност, Съдът намира, че тези материали не разкриват наличие на нарушение на правата и свободите, предвидени в Конвенцията или нейните протоколи.
54. Следователно тази част от жалба следва да бъде отхвърлена като явно необоснована, съгласно чл. 35, ал. 3, т. „а” и ал. 4 от Конвенцията.
55. VI.ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
56. Чл. 41 от Конвенцията гласи:

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

1. A.Вреди
2. Жалбоподателят претендира обезщетение за неимуществени вреди, както следва: 15 000 евро за нарушението на чл. 6; 10 000 евро по отношение на чл. 5, ал. 4; 10 000 евро по отношение на чл. 8; и 3 000 евро по отношение на чл. 13 от Конвенцията.
3. Правителството оспорва този иск.
4. Съдът счита, че жалбоподателят трябва да е претърпял неимуществени вреди, които са резултат на нарушенията на правата му, установени по делото. Като взе предвид всички обстоятелства по делото и решавайки по справедливост, Съдът му присъжда 1 600 евро по този иск.

Б.  Разноски

58. Жалбоподателят претендира 7 360 евро за 92 часа правна работа, извършена от неговия процесуален представител в производството пред Съда, при часова ставка от 80 евро. В подкрепа на искането си той представя договор за процесуално представителство и отчет-график. Той претендира още 130 евро за пощенски и копирни разходи, но не представя никакви фактури или разписки в подкрепа на това искане. Жалбоподателят иска обезщетението, присъдено от Съда по този иск, да бъде платимо на неговите адвокати, г-жа С. Стефанова и г-н M. Екимджиев.
59. Правителството счита тези претенциите за прекомерни.
60. Според практиката на Съда, жалбоподателят има право на възстановяване на разноски, само доколкото е доказано, че те са били действително направени и необходими и са в разумен размер. По настоящото дело, като взе предвид информацията, с която разполага и горните критерии, както и факта, че част от оплакванията на жалбоподателя са отхвърлени, а също и невъзможността на жалбоподателя да представи всички необходими документи, като фактури и разписки, по отношение на направените пощенски и канцеларски разходи, Съдът счита за разумно да присъди сумата от 1 000 евро. Тази сума следва да бъде преведена по банковата сметка на процесуалните представители на жалбоподателя, г-жа С. Стефанова и г-н M. Екимджиев.

В.  Лихва за забава

61. Съдът счита за подходящо лихвата за забава да бъде изчислена на основата на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка, с добавени три процентни пункта.

ПО ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1. Обявява за допустима жалбата относно a) прекомерната продължителност на наказателното производство срещу жалбоподателя и липсата на ефикасно вътрешноправно средство за защита в това отношение, б) факта, че националните съдилища не са разгледали в кратък срок искането на жалбоподателя за освобождаване от 30 март 2005 г. и липсата на обезщетение в това отношение, и в) вмешателството в неговата кореспонденция от страна на администрацията на затвора и липсата на ефикасно вътрешноправно средство за защита в това отношение;

2. Обявява останалата част от жалбата за недопустима;

3. Постановява, че е налице нарушение на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията и чл. 13, във връзка с чл. 6, ал. 1 от Конвенцията;

4. Постановява, че е налице нарушение на чл. 5, ал. 4 от Конвенцията;

5. Постановява, че е налице нарушение на чл. 5, ал. 5 от Конвенцията;

6. Постановява, че е налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията;

7. Постановява, че не е налице нарушение на чл. 13, във връзка с чл. 8 от Конвенцията;

8. Постановява

(a) ответната държава да заплати на жалбоподателя в срок от три месеца от датата на влизане в сила на съдебното решение долупосочените суми в левова равностойност към датата на плащането:

(i) EUR 1 600 (хиляда и шестстотин евро) за неимуществени вреди, заедно с всички данъци, които могат да бъдат дължими от жалбоподателя върху тази сума;

(ii)  EUR 1 000 (хиляда евро) за разноски, заедно с всички данъци, които могат да бъдат дължими от жалбоподателя върху тази сума, която да бъде платена по банковата сметка на процесуалните представители на жалбоподателя, г-жа С. Стефанова и г-н М. Екимджиев;

(б)  след изтичане на горецитирания тримесечен срок до извършване на плащането ще бъде дължима обикновена лихва върху горната сума в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка за периода на забава, с добавени три процентни пункта;

9. Отхвърля останалата част от иска на жалбоподателя за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено в писмен вид на 10 април 2012 г., в съответствие с чл. 77, ал. 2 и 3 от Правилника на Съда.

               Фатош Арачи                                                      Георге Николау
Заместник-секретар на Отделението                                  Председател

Дата на постановяване: 10.4.2012 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-110260