Номер на жалба: 44497/06

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 6) Изпълнително производство , (Чл. 6-1) Достъп до съд

По делото Братанова срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ в състав:

          Гуидо Раймонди (Guido Raimondi), председател,
          Пейви Хирвеле (Päivi Hirvelä),
          Георге Николау (George Nicolaou),
          Леди Бианку (Ledi Bianku),
          Кшищоф Войтичек (Krzysztof Wojtyczek),
          Фарис Вехабович (Faris Vehabović),
          Йонко Грозев (Yonko Grozev), съдии,
и Франсоаз Елен-Пасо (Françoise Elens-Passos), секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 19 май 2015 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1. Делото е образувано по жалба (№ 44497/06) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ("Конвенцията") от български гражданин, г-жа Илка Георгиева Братанова ("жалбоподателката"), на 7 октомври 2006 г.

2. Жалбоподателката е представлявана от г-жа М. Цветкова, адвокат, практикуващ в гр. София. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствените агенти г-н В. Обретенов и г-жа М. Димова от Министерство на правосъдието.

3. Жалбоподателката твърди в частност, че кметът на район Банкя в София незаконосъобразно е отказвал да се съобрази с влязло в сила решение в нейна полза.

4. На 2 ноември 2010 г. жалбата е съобщена на Правителството.

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

5. Жалбоподателката е родена през 1944 г. и живее в Лас Вегас, Съединени американски щати.

6. Майка й е била собственик на парцел земеделска земя на 1000 квадратни метра, който е бил отчужден през 1952г. Впоследствие парцелът е включен в територията на район Банкя в София.

7. Жалбоподателката е единствена наследница на майка си.

8. През 1992 г., след приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, жалбоподателката е поискала да бъдат възстановени правата й на собственост върху парцела. В решение от 7 септември 1994 г.  поземлената комисия в Банкя приема, че тъй като парцелът е станал част от градската територия, процедурата може да продължи само след представяне на скица на парцела и удостоверение, показващи дали върху някоя част от парцела са били извършвани строежи (вижте параграф 23 по-долу).

9. В писмо от 19 юни 2000 г., в отговор на запитване на жалбоподателката по отношение на статута на искането ѝ за реституция, поземлената комисия в Банкя посочва за пореден път, че тя има нужда от скица и удостоверение.

10. На неуточнена дата след това жалбоподателката иска от кмета на район Банкя да издаде тези документи, за да й позволи да продължи процедурата по реституция.

11. През последвалите години властите на район Банкя са инструктирали жалбоподателката да представи различни документи, за които твърдят, че са необходими за изготвянето на скицата и на удостоверението, което тя е направила. Независимо от това, търсените от жалбоподателката документи не са били издадени.

12. На 27 февруари 2007 г. жалбоподателката е подала искане за съдебно обжалване на мълчаливия отказ на кмета да издаде документите, предмет на спора.

13. Първоначално Софийският административен съд отхвърля жалбата като недопустима. След обжалване от страна на жалбоподателката, на 19 май 2008 г. Върховният административен съд отменя това решение и нарежда по-долната инстанция да разгледа основателността на заявлението. Той коментира по следния начин положението на жалбоподателката:

"Въз основа на делото може да се заключи само, че в продължение на много години общинските органи неоснователно са отказвали да предоставят [на жалбоподателката] скица на парцела и удостоверение, а вместо това са я заливали с кореспонденция, като са изразявали в различни писма определени мнения относно това какви документи е трябвало тя да представи и са я информирали, че са в ход различни процедури, от които е зависело искането ѝ. ..."

14. След ново разглеждане на делото, с решение от 9 януари 2009 г. Софийският административен съд отменя отказа на кмета, като приема, че кметът няма право на собствена преценка дали да издаде исканите от жалбоподателката документи, и му нарежда да издаде тези документи в рамките на един месец. Той отбелязва, че скицата на парцела и удостоверението са задължителни за Министерството на земеделието и горите (бившата поземлена комисия), за да бъде в състояние да възобнови процедурата по реституция, и посочва, че неправомерният отказ на кмета да ги издаде е засегнал правото на жалбоподателката на реституция.

15. Посоченото решение не е обжалвано и е влязло в сила.

16. На 5 март 2009 г. кметът на район Банкя още веднъж инструктира жалбоподателката да представи допълнителни документи, така че може да бъде издадена скица на парцела и удостоверение. Жалбоподателката оспорва тези инструкции като ирелевантни и невъзможни за спазване. Независимо от това, с решение от 24 февруари 2010 г. кметът отказва да издаде удостоверение и скица, защото указанията не са били спазени.

17. Жалбоподателката отново подава искане за съдебно обжалване. С решение от 25 юни 2010 г. Софийският административен съд отхвърля искането за съдебно обжалване като недопустимо, като се има предвид, че случаят касае изпълнението на неговото решение от 9 януари 2009 г. Въпреки това, по жалба на жалбоподателката, на 23 септември 2010 г. Върховният административен съд отменя това решение, като установява, че новият отказ на кмета да издаде търсените документи е предмет на отделно съдебно обжалване.

18. В ново решение от 27 юни 2011 г. Софийският административен съд отхвърля искането за съдебно обжалване.

19. След обжалване от страна на жалбоподателката, с окончателно решение от 8 май 2012 г. Върховният административен съд отменя горепосоченото съдебно решение, произнася отказа на кмета за нищожен, връща делото на него и му нарежда да издаде исканите от жалбоподателката документи. Той посочва, че кметът вече е бил задължен да издаде въпросните документи по силата на съдебно решение от 9 януари 2009 г. Той отбеляза още, че удостоверението и скицата на парцела са предпоставки за възобновяване на отложената процедура за реституция.

20. След горното съдебно решение, в периода между месец октомври 2012 г. и месец януари 2013 г. областната администрация в Банкя е изпратила три писма до общинската администрация в София с искане за информация за текущото състояние на парцела в имотния регистър, но, според жалбоподателката, не е положил никакви по-нататъшни усилия, за да получи така поисканата информация, а в края на 2013 г. информацията е получена от адвоката на жалбоподателката.

21. На 18 август 2014 г., по искане на жалбоподателката, съдия от Върховния административен съд налага глоба от 1000 български лева (BGN) на кмета на район Банкя за неизпълнение на решението от 8 май 2012 г. (член 304 от Административнопроцесуалния кодекс, вижте параграф 25 по-долу). Съдията отбелязва, че не е имало признаци, че поисканите от жалбоподателката документи са били издадени, а също така, че кметът не е представил никакво обяснение за своя неуспех да предприеме това действие. На 30 октомври 2014 г. решението на съдията е потвърдено от тричленен състав на Върховния административен съд.

II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

A. Реституция на земеделски земи

22. Законът за земеделските земи (Закон за собствеността и ползването на земеделските земи) е приет през 1991 г. Неговите приложими разпоредби относно реституцията на земеделски земи на нейните бивши собственици са обобщени в решенията на Съда по делата на Любомир Попов срещу България (№ 69855/01, §§ 83‑87 и 92, 7 януари 2010 г.) и Мутишев и др. срещу България (№ 18967/03, §§ 61, 68-74, 82 и 89-90, 3 декември 2009 г.).

23. Допълнителни разпоредби относно реституцията на земеделски земи се съдържат в Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Раздел 11 (1) от настоящия правилник предвижда, че когато бивша земеделска земя е била включена в градска територия, съответната Общинска служба по земеделие (както са преименувани службите "Земеделие и гори" през 2008 г.) трябва да вземе решение относно реституцията на тази земя въз основа на удостоверение и скица, съдържащи характеристиките на въпросния парцел и информация за това дали върху някоя негова част са били извършвани строежи. Само тези части, върху които няма никакви строежи, подлежат на реституция в натура, а за останалата част заинтересованите страни по принцип имат право да получат обезщетение. Съгласно раздел 11 (4) и раздел 13(4), (5) и (6) от Правилника, удостоверението и скицата трябва да бъдат издадени от местните власти, по искане на ищеца или пряко от съответната Общинска служба по земеделие.

B. Прилагане на окончателните съдебни решения на административните съдилища

24. Този въпрос се регулира от Административнопроцесуалния кодекс, приет през 2006 г. В частност, чл. 290 от АПК се занимава с прилагането на окончателните съдебни решения vis-à-vis административен орган, задължен със съдебно решение да предостави незаместимо задължение. Ако длъжностното лице не действа, съдебният изпълнител му налага седмични имуществени санкции в размер на между 50 и 1 200 лв. за толкова дълго време, докато действието остава недовършено. Актове, действия или бездействия на съдебния изпълнител могат да бъдат оспорени пред административния съд (член 294 от АПК)

25. В допълнение, член 304 от АПК предвижда, че в други случаи, при които длъжностно лице не се съобрази с окончателно съдебно решение, то може да бъде глобено с между 200 и 2000 лева. Глобата се налага от председателя на съответния административен съд и подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд (чл. 306).

ЗАКОНЪТ

I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНЕ НА ЧЛ. 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

26. Жалбоподателката се оплаква от отказа на кмета на Банкя да изпълни решението на Софийския административен съд от 9 януари 2009 г., което му нарежда да издаде удостоверение и скица на парцела земя. Тя се позовава на чл. 1 от Протокол № 1 и чл. 13 от Конвенцията. Съдът е на мнение, че оплакването следва да се разглежда в светлината на чл. 6 § 1 от Конвенцията, съответната част от който гласи, както следва:

"Всяко лице, при решаването на правен спор относно
неговите граждански права и задължения..., има право на справедливо ... гледане ... от ... съд ..."

A. Аргументи на страните

27. Правителството твърди, че жалбоподателката не е изчерпала наличните вътрешни правни средства за защита, тъй като не е завела деликтен иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

28. В допълнение, Правителството твърди, че самата жалбоподателка е виновна за неспособността на кмета да издаде исканите документи, защото тя не е успяла да се съобрази с неговите инструкции и да представи други необходими документи. Заявлението е било направено на 26 април 2011 г., преди решението на Върховния административен съд от 8 май 2012 г. (вижте параграф 19 по-горе).

29. Жалбоподателката не е съгласна. Що се отнася до възражението на Правителството за неизчерпване на вътрешните правни средства за защита, тя посочва, че разглеждането на деликтен иск по ЗОДОВ би отнело твърде много време и не може само по себе си да принуди кмета да предприеме необходимите действия.

30. Жалбоподателката оспорва аргумента на Правителството, че тя самата е отговорна за неуспеха на кмета да изпълни решението от 9 януари 2009 г. Тя твърди, че не е била задължена да представи всички документи, тъй като областните власти в Банкя са били задължени да извършат всички необходими проверки самостоятелно и да съберат информацията, която им е била необходима.

Б. Преценка на Съда

1. Допустимост

31. Съдът взема под внимание възражението на правителството, че жалбоподателката не е изчерпала наличните вътрешни правни средства за защита, тъй като не е завела деликтен иск срещу областните власти на Банкя.

32. Въпреки това, в редица дела срещу България Съдът вече е постановил, че деликтен иск по ЗОДОВ не може да бъде ефективно средство за защита в случаите, когато властите са били задължени да предприемат конкретно действие, тъй като то може да доведе само до присъждане на обезщетение, но не може да принуди властите да действат (вижте, например, Кирилова и други срещу. България, № 42908/98, 44038/98, 44816/98 и 7319/02, § 116, 9 юни 2005 г., и Мутишев и други, цитирано по-горе, § 104). Съдът не вижда причина да се отклони от това заключение по настоящото дело, и съответно отхвърля възражението на Правителството.

33. В допълнение, Съдът отбелязва, че жалбоподателката не е успяла сама да се възползва от възможността да търси прилагане на решението от 9 януари 2009 г. съгласно раздел 290 от Административнопроцесуалния кодекс от 2006 г. (вижте параграф 24 по-горе). Както Съдът е установил, процедурата, предвидена в него по принцип може да представлява ефективно средство за защита в случаи на неспазване на изпълнението на съдебни решения от административни органи (вижте Стоянов и Табаков срещу България, № 34130/04, § 96, 26 ноември 2013 г.). Въпреки това, в настоящия случай Правителството не е повдигнало възражение за неизчерпване в тази връзка и затова Съдът няма да разгледа въпроса.

34. На последно място, Съдът отбелязва, че настоящото оплакване не е явно необосновано по смисъла на член 35 § 3 (а) на Конвенцията или недопустимо на каквото и да било друго основание. Следователно то трябва да бъде обявено за допустимо.

2. Основателност

35. Съдът подчертава, че чл. 6 § 1 от Конвенцията гарантира на всеки правото каквито и да било искове, отнасящи се до неговите граждански права и задължения, да бъдат заведени пред съд или трибунал. По този начин чл. 6 § 1 въплъщава "правото на съд". Въпреки това, това право би било илюзорно, ако правната система на Βисокодоговаряща страна допуска окончателно, задължително съдебно решение да остане без законна сила във вреда на едната страна. Изпълнение на съдебно решение, постановено от съд, следователно трябва да се разглежда като неразделна част от "съдебния процес" за целите на чл. 6 (вижте Burdov v. Russia, № 59498/00, § 34, ЕСПЧ 2002-III, и Hornsby v. Greece, 19 март 1997 г., § 40, Доклади за решения и определения 1997‑II).

36. В настоящия случай, не се оспорва между страните, че решението от 9 януари 2009 г. е свързано с гражданските права и задължения на жалбоподателката. Съдът, от своя страна, отбелязва, че разглежданото решение се отнася до задължението на кмета на Банкя да издаде документи, които са били от решаващо значение за изхода на реституцонния иск на жалбоподателката, в съответствие с националното законодателство. Тъй като двете процедури са неразривно свързани, спорът за издаването на тези документи става неразделна част от процедурата за преразглеждане на реституционния иск на жалбоподателката. Съответно, Съдът заключава, че член 6, § 1 от Конвенцията е приложим към делото и изисква съдебното решение от 9 януари 2009 г. да бъде спазено.

37. Съдебното решение от 9 януари 2009 г. нарежда на кмета на район Банкя да издаде исканите от жалбоподателката документи, като казва, че той няма право на собствена преценка (вижте параграф 14 по-горе). Въпреки това, повече от пет години по-късно, през 2014 г., както е отбелязано от Върховния административен съд (вижте параграф 21 по-горе), документите все още не са били издадени.

38. Правителството твърди, че самата жалбоподателка е виновна за тази ситуация, тъй като тя не е изпълнила инструкциите на кмета да представи допълнителни документи. Жалбоподателката оспорва този аргумент, като казва, че не е била задължена да предостави каквито и да било документи.

39. Съдът счита, че той не трябва да се занимава с този въпрос. Той отбелязва, че аргументът на Правителството датира от 2011 г. и че скоро след това, на 8 май 2012 г., Върховният административен съд признава отказа на кмета да издаде исканите от жалбоподателката документи за противоречащ на решението от 9 януари 2009 г. и по този начин за нищожен (вижте параграф 19 по-горе). Съдът не вижда основание за отхвърляне на това заключение, и съответно намира отказа на кмета да изпълни решението от 9 януари 2009 г. между влизането му в сила и 8 май 2012 г. за неправомерно.

40. След решението на Върховния административен съд от 8 май 2012 г. кметът не оспорва задължението си да издава търсените документи и не изисква жалбоподателката да изпълни каквито и да било допълнителни формалности. През този период неспособността да изпълни решението от 9 януари 2009 г., очевидно се е дължало на почти пълното бездействие от страна на неговата администрация, която е изпратила три писма до общинските власти в София с искане за информация, но освен това не е направил нищо, за да осигури съответствието. В действителност, дори адвокатът на жалбоподателката е събирал необходимата информация (вижте параграф 20 по-горе). От месец май 2012 г. Правителството не е предоставило никакво обяснение за неуспеха на кмета да изпълни решението от 9 януари 2009 г. Освен това, този неуспех също така е констатирано, че е неоснователен от Върховния административен съд, който въз основа на това през 2014 г. налага глоба на кмета (вижте параграф 21 по-горе).

41. Горните съображения са достатъчни, за да позволят на Съда да заключи, че неуспехът на кмета да спази окончателното решение на Софийския административен съд от 9 януари 2009 г. е бил в нарушение на изискванията на член 6 § 1 от Конвенцията.

II. ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 1 ОТ ПРОТОКОЛ № 1

42. Жалбоподателката се оплаква и от нарушение на чл. 1 от Протокол № 1. Тя посочва, че властите все още не са приели решение, що се отнася до връщането на бившия парцел земя на майка й.

43. Чл. 1 от Протокол № 1 гласи:

"Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби."

44. Правителството не коментира тази част на жалбата.

45. Съдът подчертава, че жалбоподателят може да твърди нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 само до степен, в която оспорваните решения са свързани с негови "притежания" по смисъла на тази разпоредба. "Притежания" може да бъдат "съществуващи притежания" или активи, включително вземания, по отношение на които жалбоподателят може да твърди, че той или тя има поне "легитимно очакване" за получаване на право на собственост. "Легитимно очакване" трябва да бъде от естество, по-конкретно от просто надежда, и трябва да се базира на законова разпоредба или законов акт като например съдебно решение (вижте, като водещи органи, Prince Hans-Adam II of Liechtenstein v. Germany [GC], № 42527/98, § 83, ЕСПЧ 2001‑VIII, и Kopecký v. Slovakia [GC], № 44912/98, §§ 35 и 49, ЕСПЧ 2004‑IX).

46. Въпреки това, в настоящия случай местното производство за признаване на реституционните права на жалбоподателя е все още висящо и не е взето окончателно решение. По този начин не може да се каже, че жалбоподателката има "съществуващи притежания" по смисъла по-горе. В допълнение, убеждението, че в бъдеще властите могат да издадат решение за признаване на нейните реституционни права, не е достатъчно, за да се счита за форма на "легитимно очакване" на жалбоподателката за целите на член 1 от Протокол № 1 (вижте Luli and Others v. Albania, № 64480/09, 64482/09, 12874/10, 56935/10, 3129/12 и 31355/09, § 104, 1 април 2014 г.).

47. Следователно Съдът отхвърля това оплакване като идващо твърде рано, в съответствие с чл. 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.

III. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

48. Чл. 41 от Конвенцията гласи:

"Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на
Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна."

А. Обезщетение за вреди

49. В изявленията, направени от нейния адвокат на 18 юли 2011 г., жалбоподателката е поискала 77 000 евро (EUR), представляващи пазарната цена на 777 квадратни метра от парцела, търсен от нея, за който тя счита, че реалистично би могла да получи, ако процедурата по реституция е била финализирана. В подкрепа на това твърдение, жалбоподателката е представила писмо от агенция за недвижими имоти, което обяснява, че пазарната цена на парцел от вида и местоположението на този, поискан от нея, е 100 евро на квадратен метър. В същите доводи жалбоподателката иска още 210 000 евро, равняващи се на стойността на парцела "ако върху него е било строено" в съответствие със съществуващите планове за градско развитие.

50. В писмо от 24 юни 2011 г., изпратено директно до Съда, жалбоподателката заявява, от друга страна, че тя предпочита да получи действителна реституция на имота, а не компенсация за пазарната му цена.

51. За неимуществени вреди жалбоподателката е поискала 20 000 евро. Тя твърди, че е изпитвала несигурност и недоволство заради противоречивите действия на властите.

52. Правителството счита исканите от ищеца суми за преувеличени.

53. Съдът не открива каквато и да било причинно-следствена връзка между установеното по делото нарушение, което засяга отказа на кмета на Банкя да приложи решението от 9 януари 2009 г., и твърдените имуществени вреди; освен това, той се позовава на констатацията си по-горе (вижте параграф 46), че реституционните права на жалбоподателя все още не са били определени. Поради тези причини Съдът отхвърли исковете за имуществени вреди.

54. От друга страна, той е на мнение, че жалбоподателката трябва да е претърпяла неимуществени вреди в резултат на нарушението, установено в случая. Като се вземат предвид съответните обстоятелства, и ако се съди въз основа на собствения капитал, той присъжда на жалбоподателя 3 600 евро по тази част.

Б. Разходи и разноски

55. Жалбоподателката също така иска и 500 лева, еквивалент на 255 евро, платени от нея за правно представителство пред Съда. Тя представя договор за правно представителство, в който е отбелязано, че тя е платила тази сума на своя адвокат, г-жа Цветкова.

56. За направените разходи и разноски пред националните съдилища, жалбоподателката твърди: (1) 533 лв., еквивалент на 272 евро, за правно представителство и други разноски, направени в хода на производството, което довежда до решението от 9 януари 2009 г. (вижте параграфи 12-14 по-горе), и (2) 1200 лв., еквивалент на 612 евро, за производството, което завършва с решението от 8 май 2012 г. (вижте параграфи 17-19 по-горе). В подкрепа на тези твърдения жалбоподателката представя съответните разписки.

57. Жалбоподателката иска още 500 лева, еквивалент на 255 евро, за други разходи, като например пощенските разходи, копиране и пътуване, и 250 лева, еквивалент на 128 евро, за "подготовка на две комбинирани скици" на парцела земя.

58. Правителството призовава Съда да отхвърли горните претенции, като се има предвид, че някои от тях не са достатъчно подкрепени с доказателства.

59. Според съдебната практика на Съда, жалбоподателят има право на възстановяване на разходи и разноски само доколкото е доказано, че те са били действително и необходимо направени и са в разумен размер.

60. В настоящия случай, Съдът е на мнение, че разходите за правно представителство пред Съда (вижте параграф 55 по-горе) са действителни и необходими и са разумни като размер. Така той присъжда исканите суми изцяло, а именно 255 евро.

61. Съдът също така присъжда на жалбоподателката направените разходи по местното производство, а именно 884 евро общо (вижте параграф 56 по-горе), като се счита, че чрез иницииране на настоящото производство жалбоподателката се опитва да сложи край на нарушаването на правата си.

62. От друга страна, Съдът не намира основание да присъжда разходи и разноски, описани в параграф 57 по-горе. Той не намира връзка между констатираните в случая нарушения и разходите за двете скици на парцела земя. По отношение на твърдението за "други разходи" в размер на 500 лева, Съдът отбелязва, че то е неуточнено и, в допълнение към това, неподкрепено от никакви документи.

В. Лихви за забава

63. Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1. Обявява оплакването по чл. 6 § 1 от Конвенцията за допустимо, а остатъка от жалбата за недопустима;

2. Приема, че е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията;

3. Приема,

(а) че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателката в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с чл. 44, § 2 от Конвенцията, следните суми, които се изчисляват в български лева по курса към датата на плащането:

(i) 3 600 евро (три хиляди и шестстотин евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, по отношение на неимуществени вреди;

(ii) 1 139 евро (хиляда сто тридесет и девет евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, на жалбоподателката по отношение на разходи и разноски;

(б) че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка по време на периода на забава, към която се добавят три процентни пункта;

4. Отхвърля останалата част от иска на жалбоподателя за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 9 юни 2015 г., в съответствие с Правило 77, §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Франсоаз Елен-Пасо                                                         Гуидо Раймонди
Секретар на отделението                                                     Председател

Дата на постановяване: 9.6.2015 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-155097