Дело "ВАСИЛ АНГЕЛОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ"

Номер на жалба: 61662/00

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес

 

ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

 

 

ДЕЛО ВАСИЛ АНГЕЛОВ с/у БЪЛГАРИЯ

 

 

(Жалба № 61662/00)

 

 

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ 

12 АПРИЛ 2007 г.

  

ОКОНЧАТЕЛНО

 

12/07/2007

 

 

 

Настоящото решение ще стане окончателно при условията определени в член 44 § 2 от Конвенцията. Върху него могат да бъдат извършени поправки по формата.

 

По делото Васил Ангелов с/у България,

Европейския Съд за Правата на Човека (пето отделение), в състав от :

Г-н            П. Лоренцен, председател,
                  Г-жа С. Ботушарова,

Г-ДА          К. ЮНГВИЕРТ,

                   В. БУТКЕВИЧ,
                  Г-жа М. Цаца-Николовска,
Г-да          Р. Маруст,

                   М. ВИЛИЖЕР, съдии,
и Г-жа С. Вестердиек, секретар на отделението,

След проведено съвещание на състава на 20 март 2007 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата :

 

ПРОЦЕДУРА

 

  1. В основата на делото стои жалба (№ 61662/00) подадена срещу Република България, с която гражданинът на тази държава г-н Васил Христов Ангелов (”жалбоподателя”( сезира Съда на 8 май 2000 г., по силата на член 34 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи (”Конвенцията”).
  2. На 12 септември 2005 г., секретариатът е информиран за кончината на жалбоподателя, настъпила на 21 ноември 2003 г. и за желанието на неговата вдовица, г-жа Мария Иванова Ангелова, да продължи процедурата пред Съда.
  3. Жалващата се страна се представлява от адвокат С. Политов от Хасково, Българското правителство (”Правителството”) се представлява от своя агент Г-жа М. Пашева, от Министерството на правосъдието.
  4. На 27 септември 2005 г., Съдът реши да информира Правителството за жалбата. Позовавайки се на член 29 § 3 от Конвенцията, той реши да се произнесе едновременно по допустимостта и по съществото на жалбата.

 

ФАКТИТЕ

 

ИЗЛОЖЕНИЕ НА ФАКТИТЕ

 

  1. Жалбоподателят е роден през 1932 г. и е живял в Хасково. Той почива на 21 ноември 2003 г.
  2. Жалбоподателят е заемал пост на технически отговорник в едно обществено строително предприятие. През 1989 г., той е разследван за значително длъжностно присвояване, извършено в рамките на неговата работа и в съучастие.
  3. С решение от 25 май 1987 г., районният съд в Хасково го признава за виновен, както и шестима други и го осъжда на петнадесет години лишаване от свобода, конфискация на неговия автомобил, забрана за заемане на подобни постове и забрана да живее в град Хасково.
  4. В следствие на обжалване, с решение от 6 ноември 1987 г., Върховният съд отменя частично присъдата и връща делото в районният съд за ново разглеждане.
  5. На 24 март 1989 г., районният съд на Хасково произнася нова осъдителна присъда за жалбоподателя и четирима от другите обвиняеми. След обжалване, Върховният съд, с решение от 28 февруари 1991 г., отменя присъдата и отново връща случая в районния съд на Хасково.
  6. На първото заседание на съда, което се провежда на 27 май 1991 г., председателят на състава е направен отвод поради съществуваща роднинска връзка с един от експертите, както и друг съдия по подозрение за пристрастност. Случаят е изпратен във Върховния касационен съд, който да определи друг съд, със същото ниво. Въпреки това, случаят отново е върнат в районният съд на Хасково.
  7. Ново заседание е насрочено за 24 юни 1992 г., на което жалбоподателят не може да се яви, защото е в болница. По искане на неговия адвокат, съдът прекъсва процедурата и дава указание на секретариата да проверява периодично в болничното заведение, дали жалбоподателят е в състояние да присъства в дебатите.
  8. Заседанията започват отново през декември 1996 г. Първото заседание е отложено поради отсъствие на един експерт. От декември 1997 г. до февруари 1999 г. се провеждат осем други заседания, на които случая не е разглеждан по същество. На всяко ново започване, по един или няколко съдии са оттеглят по искане на жалбоподателя или на други обвиняеми, поради роднински връзки или познанства с обвиняемите, експертите или прокурора и случаят е изпратен на председателя на съда с цел той да определи нов състав. На 22 март 1999 г. се оттеглят всички съдии на съда и делото е изпратено във Върховния касационен съд, който да определи друг съд в друг ресор.
  9. На 16 април 1999 г., делото е възложено на районния съд на Кърджали. Пред този съд се провеждат двадесет и две заседания между месец октомври 1999 г. и месец ноември 2003 г. От тях, шест са отложени по искане на жалбоподателя поради негови здравословни проблеми, поради отсъствие на адвоката му или поради определянето на нов адвокат, което има за ефект забавяне на процедурата с около шест месеца. Две заседания са отложени поради отсъствие или искане на друг обвиняем. Пет заседания са отложени поради отсъствието на съдия или съдебни заседатели, поради неявяване на свидетели или експерти или поради закъснение на доклад от експертиза. Съдът разглежда делото по същество в девет заседания.
  10. На заседанието на 27 януари 2004 г., адвокатът на жалбоподателя информира съда, че последния е починал на 21 ноември 2003 г. и съдът прекратява преследването по отношение на него. Процедурата по отношение на другите обвиняеми продължава.

 

ПО ПРАВО

 

ПРЕДВАРИТЕЛНА БЕЛЕЖКА

 

15.  Жалбоподателят е починал на 21 ноември 2003 г. Неговата вдовица и наследник, г-жа Мария Ангелова е изразила желание да продължи процедурата пред Съда. Съдът счита, че вдовицата на жалбоподателя може да има достатъчен интерес да продължи разглеждането на случая и от тук и признава качеството й на заместващ жалбоподателя (виж например, Ruianu с/у Румъния, no 34647/97, § 52, 17 юни 2003 г.).

 

І. ОТНОСНО ПРЕТЕНДИРАНОТО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

 

  1. Жалбоподателят е изтъквал, че продължителността на процедурата не спазва принципа за „разумен срок”, така както той е предвиден в член 6 § 1 от Конвенцията и формулиран по следния начин:

 

"Βсяко  лице, има право на справедливо гледане на неговото дело (...) в разумен срок, от  Съд (...) който да реши (...) основателността на всяко отправено му наказателно обвинение. „

 

17.  Правителството се противопоставя на тезата на жалбоподателя. То изтъква, че само периода след 7 септември 1992 г., дата на ратификацията на Конвенцията от България, може да се взема предвид и поддържа, че закъсненията след тази дата, в по-голямата си част се дължат на жалбоподателя. То изтъква също, че процедурата е била прекъсната поради неговото здравословно състояние  и многократно отлагана по негово искане или поради множеството искания за оттегляне.

18.  В отговор, вдовицата на жалбоподателя поддържа, че отлагането на процедурата между месец юни 1992 г. и декември 1996 г., не може изцяло да се приписва на жалбоподателя, който през 1993 г. се е бил възстановил, а процедурата не е била продължена.

 

А. По допустимостта

 

  1. Съдът констатира, че жалбата не е очевидно необоснована по смисъла на член 35 § 3 от Конвенцията. Освен това той отбелязва, че не среща никакъв друг мотив за недопустимост.

 

 

 

Б. По същество

 

20.  Съдът припомня, че разумния характер на срока за продължителност на една процедура се оценява според обстоятелствата по делото и според критериите от съдебната практика и в частност от сложността на делото, поведението на жалбоподателя и това на компетентните власти (виж сред много други, Pélissier и  Sassi с/у Франция [GC], no 25444/94, § 67, ЕСПЧ 1999-II).

21.  В случая, Съдът отбелязва, че процедурата срещу жалбоподателя е започнала през 1986 г. В същото време периодът който трябва да се взема предвид по отношение на член 6 § 1 започва на 7 септември 1992 г., дата на влизане в сила на Конвенцията за България. За да оцени разумността на сроковете изминали след тази дата, Съдът трябва да вземе предвид етапа на който се е намирало делото.

22.  Периода който трябва да се отчита приключва на 21 ноември 2003 г., с кончината на жалбоподателя. Така, че той продължава единадесет години и два месеца, за които процедурата е останала висяща на първа инстанция.

23.  Съдът отбелязва, че делото което се отнася до финансови нарушения извършени в съучастие, представлява известни фактологични и юридически трудности. Но те, сами по себе си, не могат да обяснят продължителността в случая.

24.  Що се отнася до поведението на жалбоподателя, Съдът отбелязва, най-напред, че процедурата пред районният съд на Хасково е била прекъсната през 1992 г. поради здравословното състояние на жалбоподателя и започва отново едва през 1996 г. Но от елементите предоставени от страните, не става ясно дали целият този период, или повече от четири години, може да се обясни единствено със здравословното състояние на жалбоподателя. При тези обстоятелства, като се има предвид, че вдовицата на заинтересования поддържа, че процедурата не е възобновена през 1993 г., въпреки подобряването на здравословното състояние на жалбоподателя и, че нейните твърдения не са оспорени от Правителството, Съдът не може да припише целият този срок на жалбоподателя.

25.  Съдът отбелязва, след това, че жалбоподателят е депозирал в районния съд в Хасково, няколко искания за отвод на съдии, като разглеждането им неизбежно е изисквало време и е допринесло за удължаване на процедурата. Той отбелязва и, че заседанията на районния съд в Кърджали са отлагани пет пъти поради отсъствие на жалбоподателя или на неговия адвокат, нещо което е забавило процедурата с около шест месеца.

26.  Що се отнася до поведението на властите, най-напред в периода между 1992 г. и 1996 г., Съдът вече отбеляза по-горе, че ако процедурата е била прекъсната поради здравословното състояние на жалбоподателя, то това състояние не оправдава целия този период. Правителството не предостави никакво обяснение по този повод и не показва, че съдебните власти са показали необходимата експедитивност, за да позволят възобновяването на процедурата след изчезването на причината за отлагане. При тези обстоятелства, Съдът счита, че продължителността се дължи основно на властите.

27.  Що се отнася до процедурата пред районният съд в Хасково, Съдът отбелязва, че между декември 1996 г. и февруари 1999 г., или за повече от две години, делото е било висящо в този съд и в никакъв момент не е разглеждано по същество. Като се има предвид продължителността на процедурата към този момент, която продължава вече от повече от десет години, Съдът не би могъл да приеме, че толкова дълъг срок е бил необходим за разглеждане на исканията на жалбоподателя за отвод, макар те да са били многобройни. Съдът припомня в това отношение, че на държавите принадлежи да организират съдебната си система по начин гарантиращ на всеки, спазването на „разумен срок” изискван от член 6 § 1 (виж сред много други, Недялков с/у България, no 44241/98, § 93, 3 ноември 2005 г.; Lavents с/у .Латвия, no 58442/00, § 103, 28 ноември 2002 г.).

28.  След това, пред районният съд в Кърджали, пет заседания са отложени поради отсъствие на съдия или съдебни заседатели или пък поради закъснение на доклад от експерти, обстоятелства които се дължат на властите.

29.  В светлината на предходното, като се имат предвид всички елементи, с които разполага и особено общата продължителност на процедурата, Съдът счита, че тя не отговаря на изискването за „разумен срок”.

30.  Следва, че е налице нарушаване на член 6 § 1.

 

ІІ. ОТНОСНО ДРУГИТЕ ПРЕТЕНДИРАНИ НАРУШЕНИЯ

 

31.  Позовавайки се на членове 6, 8, 9, 10 и 13 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква и от несправедливия характер на наказателната процедура и неговото осъждане през 1987 г. и 1989 г., а той бил невинен.

32.  Съдът счита, че така повдигнатата жалба трябва да бъде разгледана в светлината на член 6 § 1 от Конвенцията, който също така разпорежда:

 

"Βсяко  лице, има право на справедливо гледане на неговото дело (...) от  Съд (...) който да реши (...) основателността на всяко отправено му наказателно обвинение.„

 

  1. Съдът припомня, че за да се произнесе по справедливия характер на едно дело, той трябва да го разгледа в неговата цялост, тъй като нередности допуснати на първа инстанция, могат да бъдат поправени при обжалване. А в случая, присъдите на жалбоподателя са били отменени и той е починал, докато процедурата е била висяща на първа инстанция, без да е била произнесена каквато и да е окончателна присъда. При тези обстоятелства, той не би могъл да претендира, че е жертва на нарушение на Конвенцията по смисъла на член 34 (Nölkenbockhoff с/у Германия, no 10300/83, решение на Комисията от 12 декември 1984 г., Решения и доклади 40, с. 189).
  2. Следва, че жалбата е явно неоснователна и трябва да бъде отхвърлена в приложение на член 35 §§3 и 4 от Конвенцията.

 

ІІ. ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

 

  1. По смисъла на член 41 от Конвенцията,

 

„Ако Съдът установи, че е имало нарушение на Конвенцията или на протоколите  към  нея  и  ако  вътрешното  право  на  съответната Βисокодоговаряща  страна  допуска  само  частично  обезщетение, Съдът,  ако  е  необходимо,  постановява  предоставянето  на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

 

А. Вреди

 

  1. Вдовицата на жалбоподателя претендира 10 000 евро като морално обезщетение за нанесените му вреди.
  2. Правителството не зае позиция по този повод.
  3. Съдът счита, че жалбоподателят определено е понесъл морална несправедливост поради прекалената продължителност на наказателната процедура срещу него. Произнасяйки се по справедливост, той присъжда за това 4 500 евро на вдовицата на жалбоподателя.

 

Б. Разходи

 

  1. Жалващата се страна не е формулирала претенции по отношение на разходи. При тези условия, Съдът и не отсъжда никаква сума за това.

 

В. Мораторна лихва

 

  1. Съдът счита за уместно да базира мораторната лихва върху лихвеният процент по пределното кредитно улеснение на Централната европейска банка увеличена с три процентни пункта.

 

С ТЕЗИ МОТИВИ, СЪДЪТ, ЕДИНОДУШНО,

 

  1. Постановява, че вдовицата на жалбоподателя има качеството да продължи настоящата процедура, така както е заведена ;

 

  1. Обявява жалбата за допустима, що се отнася до аргумента за прекалената продължителност на процедурата и недопустима за останалото;

 

  1. Постановява, че е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията;

 

  1. Постановява

а) че държавата ответник трябва да изплати на вдовицата на жалбоподателя, в срок от три месеца след като решението стане окончателно, съгласно член 44 § 2 от Конвенцията, 4 500 (четири хиляди и петстотин) евро за морални вреди, плюс всички суми, които биха могли да бъдат дължими като данъци.

 

б) след изтичането на този срок и до изплащането им, тези суми ще бъдат олихвявани с проста лихва с лихвеният процент по пределното кредитно улеснение на Централната европейска банка, валиден през този период, увеличен с три процентни пункта;

 

  1. Отхвърля искането за справедливо обезщетение над тези суми.

 

Съставено на френски език, след това съобщено писмено на 12 април 2007 г. в приложение на член 77 §§ 2 и 3 от правилника.

 

Клаудиа ВЕСТЕРДИЕК                                           Пеер ЛОРЕНЦЕН

Секретар                                                                    Председател

 

Дата на постановяване: 12.4.2007 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-80069