Номер на жалба: 49502/08

Членове от Конвенцията: (Чл. 3) Забрана на изтезанията, (Чл. 5) Право на свобода и сигурност, (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита

ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ

ДЕЛО ГЕОРГИ МИЛЕНКОВ БОЖИЛОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

(AFFAIRE GEORGI MILENKOV BOZHILOV CONTRE LA BULGARIE)

(Жалба № 49502/08)

РЕШЕНИЕ

По делото „Георги Миленков Божилов срещу България“,

Европейският съд за правата на човека (Четвърто отделение), в следния състав:

Пейви Хирвеле (Päivi Hirvelä) , председател

Здравка Калайджиева,

Кшищов Войтишек (Krzysztof Wojtyczek), съдии,

както и Фатош Арачи (Fatoş Aracı), заместник-секретар на отделението,

С оглед на подадената жалба на 26 септември 2005 г.,

С оглед на наблюденията представени от Правителството ответник, както и тези представени от жалбоподателя,

След провеждане на закрито заседание на 9 юли 2013 г.,

Постановява следното решение, прието на горепосочената дата :

ФАКТИТЕ

Жалбоподателят, г-н Георги Миленков Божилов, е български гражданин, роден е през 1952 г. и живее в с. Бабинска река.

Обстоятелствата по делото

Фактите по делото, така както са изложени от страните, се свеждат до следното.

На 23 юли 1993 г. жалбоподателят е задържан от полицията и е привлечен като обвиняем за тежко убийство. Той е затворен в следствения арест от 23 юли 1993 г. до 8 ноември 1996 г.

С решение от 18 май 1994 г. Кюстендилският окръжен съд го признава за виновен по обвинението срещу него и го осъжда на 17 години затвор. На 6 ноември 1995 г. Върховният съд обявява това решение за нищожно и делото се връща на етапа на предварителното следствие.

Следствието продължава до неуточнена дата през 2000 г. и след това делото се изпраща в съда.

С решение от 26 май 2003 г. Окръжният съд признава жалбоподателя за виновен за извършено убийство, отличаващо се с особена жестокост, и извършено по особено мъчителен начин за жертвата, утежняващи обстоятелства по силата на член 116 алинея 1 (6) от Наказателния кодекс, и го осъжда на 16 години затвор. Съобразно Наказателния кодекс въпросното престъпление се наказва с 15 – 20 години затвор или с доживотен затвор. Софийският апелативен съд потвърждава присъдата на 2 март 2004 г.

Жалбоподателят обжалва решението пред Касационния съд. С решение от 4 април 2005 г. Върховният касационен съд потвърждава установената вина и отхвърля аргументите, повдигнати от жалбоподателя във връзка с нея. Той установява, че наказателното производство продължава почти 12 години, за което жалбоподателят не е допринесъл, и не е съобразено с изискването за гледане на делото в разумен срок, съобразно член 6 от Конвенцията. Той преценява, че това е основание за намаляване на присъдата под минимума от 15 години, определен в Наказателния кодекс, както е посочено в член 55 на същия кодекс – при наличие на изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства. Вследствие на това ВКС намалява присъдата на 12 години затвор.

Жалбоподателят е освободен от затвора на 29 ноември 2010 г.

ПРЕДМЕТ НА ЖАЛБАТА

1.  Като се позовава на член 6, параграф 1 и чл. 13 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква от прекомерно дългата продължителност на наказателното производство, както и от липсата на възможност за обжалване по този въпрос.

2.  По смисъла на член 6, той се оплаква също така от несправедливостта и изхода от въпросното производство.

3.  Той се позовава на член 3 и се оплаква от условията, при които е бил задържан.

4.  В своите наблюдения, в отговор на тези на Правителството от 25 март 2013 г., жалбоподателят се позовава на член 5 параграф 3 и твърди, че не е било осигурено явяването му в съда скоро след като е арестуван и че продължителността на задържането му в следствието е неоснователна и прекомерна.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРАВОТО

A.  Относно продължителността на наказателното производство

Жалбоподателят се оплаква от прекомерната продължителност на наказателното производство и от липсата на възможност за обжалване по този въпрос. Той се позовава на членове 6 и 13 от Конвенцията, които постановяват съответно :

Член 6

„Всяко лице, при решаване на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от (...) съд (...).”

Член 13

„Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти.”

Правителството твърди, че жалбоподателят не може повече да претендира, че е жертва по смисъла на член 34 от Конвенцията за твърдяното нарушение, тъй като Върховният касационен съд изрично признава и поправя това нарушение, като значително намалява наложеното наказание.

Жалбоподателят репликира, че намаляването на наказанието се дължи на липсата на достатъчно доказателства в подкрепа на неговата вина и не е в състояние да поправи нарушението, свързано с неспазването на разумния срок.

Съдът установява, че производството е започнало на 23 юли 1993 г. със задържането на жалбоподателя и е приключило с решението на Върховния касационен съд от 4 април 2005 г. Следователно то е продължило единадесет години и повече от осем месеца.

По повод възражението на Правителството относно загубването на статуса  на жертва на жалбоподателя, Съдът напомня, че смекчаването на наказанието може да лиши жалбоподателя от качеството на жертва, който се оплаква от прекомерната продължителност на производството, при условие, че националните органи признаят нарушението на Конвенцията недвусмислено или по същество и след това го поправят (Екле срещу Германия (Eckle c. Allemagne), 15 юли 1982 г., параграф 66, серия A № 51, и по-скорошното, Димитров и Хамънов срещу България Dimitrov (Dimitrov et Hamanov c. Bulgarie), № 48059/06 и № 2708/09, параграф 64, 10 май 2011 г.).

В решението си от 4 април 2005 г. Върховният касационен съд изрично установява, че продължителността на наказателното производство е прекомерна и не е съобразена с член 6 от Конвенцията. Той установява също така, че жалбоподателят не е допринесъл за тази продължителност и недвусмислено признава наличието на нарушение по член 6.

Относно въпроса дали намаляването на наказанието на жалбоподателя дава възможност да се поправи така признатото нарушение, Съдът отбелязва, че установеното несъобразяване с разумния срок е решаващ фактор и единствен мотив за намаляване на наложеното наказание, и че въпросното наказание е било намалено с четири години и е било определено под предвидения минимум в закона за извършеното нарушение. При тези обстоятелства Съдът преценява, че съдебният орган е предложил на жалбоподателя адекватна поправка, като е намалил наложеното наказание по изричен и измерим начин (виж Бек срещу Норвегия (Beck c. Norvège), № 26390/95, параграф 28, 26 юни 2001 г., Хаджийски и Илиев срещу България (Hadjiiski et Iliev c. Bulgarie) (дек.), № 68454/01 и № 68456/01, 2 юни 2005 г., Бочев срещу България (Botchev c. Bulgarie), № 73481/01, параграф 83, 13 ноември 2008 г.).

Следователно жалбоподателят не може да претендира, че е жертва на нарушение по член 6 § 1, по смисъла на член 34 от Конвенцията. Претенциите за понесени вреди по тази част от предмета на жалбата са явно неоснователни и се отхвърлят в приложение на член 35 §§ 3 (a) и 4 от Конвенцията.

Относно оплакванията по член 13, Съдът напомня, че спазвайки тази разпоредба, вътрешното право гарантира ефикасни средства за защита пред съответните национални власти и съответно поправяне, когато са налице „основателни оплаквания”, основани на Конвенцията (виж, сред други, Кудла срещу Полша (Kudła c. Pologne) [GC], № 30210/96, параграф 157, ЕСПЧ 2000‑XI). Като се има предвид изводът, до който стига относно оплакванията по член 6, Съдът преценява, че твърдението на жалбоподателя за нарушение на тази разпоредба не е обосновано. Няма основание за прилагане на член 13. Следователно тези оплаквания са несъвместими ratione materiae с разпоредбите на Конвенцията по смисъла на член 35 § 3 (a) и се отхвърлят по силата на член 35 § 4.

B.  Относно другите оплаквания, повдигнати от жалбоподателя

Относно другите оплаквания, повдигнати от жалбоподателя, като се вземат предвид всички налични елементи и в рамките на своята компетентност относно изложените твърдения в защита на жалбоподателя, Съдът не открива никакви признаци за нарушение на правата и свободите, гарантирани от Конвенцията или Протоколите към нея. От това следва, че тези оплаквания трябва да бъдат отхвърлени по силата член 35 §§  3 (a) и 4 от Конвенцията.

Поради тези причини Съдът единодушно

Обявява жалбата за недопустима.

Фатош Арачи                                                                      Пейви Хирвеле

Заместник-секретар                                                             Председател

Дата на постановяване: 9.7.2013 г.

Вид на решението: По допустимост

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-123402