Номер на жалба: 38646/04

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита

По делото на Господинова срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ като комитет в състав:

       Миряна Лазарова Трайковска (Mirjana Lazarova Trajkovska), председател,
       Здравка Калайджиева,
       Джулия Лафранк (Julia Laffranque), съдии,
и Стивън Филипс (Stephen Phillips), заместник-секретар на Отделението,

след проведено закрито заседание на 18 януари 2011 г.,

постанови следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРАТА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 38646/04) срещу Република България, подадена пред Съда на 13 октомври 2004 г. от българската гражданка г-жа Йорданка Илиева Господинова (наричана по-нататък “жалбоподателката”) на основание член 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък “Конвенцията”). Жалбоподателката се представлява от г-жа С. Стефанова и г-н М. Екимджиев – адвокати, практикуващи в Пловдив.

2.  Жалбоподателката е починала на 20 ноември 2004 г. С писмо от 22 януари 2010 г. нейният син и единствен наследник г-н Росен Господинов уведомява Съда, че желае да встъпи в производството и да води делото вместо нея. Посочва, че той също желае да бъде представляван от г-жа С. Стефанова и г-н М. Екимджиев.

3.  Българското правителство (наричано по-нататък за краткост „правителството”) се представлява от своя агент – г-жа М. Димова от Министерството на правосъдието.

4.  На 23 юни 2009 г. Съдът решава да уведоми правителството за оплакванията на жалбоподателката относно продължителността на наказателното производство, по което тя е била конституирана като гражданска ищца и липсата на ефикасни вътрешноправни средства за защита в това отношение. Жалбата е разпределена на комитет от трима съдии в съответствие с Протокол № 14 към Конвенцията. Оплакванията на другите първоначални жалбоподатели са отхвърлени като недопустими.

ФАКТИТЕ

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

5.  Жалбоподателката е родена през 1946 г.

6.  Жалбоподателката живеела в къща в Пловдив, разположена в един и същи двор с къщата на г-жа Н.К. Семейството на жалбоподателката било в лоши отношения със семейството на г-жа Н.К.

7.  На 27 юли 1996 г. в двора избухва разпра между г-жа Н.К., придружена от нейни приятели, и жалбоподателката, придружена от роднини. Разпрата прераства в сбиване между двете групи. Според жалбоподателката един от приятелите на г-жа Н.К. влязъл в къщата на жалбоподателката, за да попречи на съпруга й да повика полиция. Твърди се, че един от приятелите на г-жа Н.К. имал огнестрелно оръжие и заплашил жалбоподателката с убийство.

8.  На 27 юли 1996 г. жалбоподателката подава жалба в Районна прокуратура – Пловдив, като описва събитията от същия ден и иска да бъде възбудено наказателно преследване срещу г-жа Н.К. и съучастниците й. През септември 1996 г. Районната прокуратура в Пловдив образува досъдебно производство. До август 1999 г. обаче не са осъществени никакви процесуално-следствени действия.

9.  През август и септември 1999 г. прокурорските органи разпиват жалбоподателката и няколко други свидетели.

10.  На неуточнена дата на г-жа Н.К. е повдигнато обвинение за отправена заплаха срещу жалбоподателката и за проникване чрез сила в жилището й съвместно с други лица.

11.  На 9 август 1999 г. жалбоподателката завежда при натоварения със случая следовател граждански иск за неимуществени вреди срещу г-жа Н.К. с искова претенция в размер на 3 000 лева. Същия ден с решение на следователя жалбоподателката е формално установена като гражданска страна в наказателното производство.

12.  Между 1999 и 2004 г. Пловдивската районна прокуратура на два пъти прекратява наказателното производство срещу г-жа Н.К. с мотива, че не е извършила престъпления от общ характер. И в двата случая постановленията са обжалвани от жалбоподателката и отменени от Пловдивската апелативна прокуратура или от Пловдивския районен съд, който връща делото за допълнително разследване. В този период прокурорските органи провеждат разпити на още няколко свидетели.

13.  На 3 юни 2004 г. Пловдивската районна прокуратура отново прекратява производството поради изтекла давност за наказателно преследване на престъпленията, в които г-жа Н.К. е обвинена. Постановлението е потвърдено от Пловдивския районен съд на 25 юни 2004 г.

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО

14.  Съгласно Наказателно-процесуалния кодекс от 1974 г., в редакцията му в сила през съответния период, пострадалият от престъпление може да предяви в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите срещу подсъдимия или срещу други лица, които носят гражданска отговорност за причинените от престъплението вреди.

ПРАВОТО

I.  ПРЕДВАРИТЕЛНА БЕЛЕЖКА

15.  Съдът отбелязва, че жалбоподателката е починала на 20 ноември 2004 г., докато делото е било висящо пред Съда, и че нейният син и единствен наследник, г-н Росен Господинов, е изразил желание да води делото по жалбата й вместо нея (вж. параграф 2 по-горе). Това му право не се оспорва и Съдът не вижда причина да постанови различно решение (вж., наред с други източници, решението по делото на Донка Стефанова срещу България (Donka Stefanova v. Bulgaria), № 19256/03, § 11, 1 октомври 2009 г.).

II.  ПО ТВЪРДЕНИЕТО ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

16.  Жалбоподателката се оплаква, че продължителността на наказателното производство, по което била установена като гражданска ищца, е била несъвместима с изискването за „разумен срок“, заложено в член 6 § 1 от Конвенцията, който в относимата си част гласи:

„Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения ... има право на ... гледане на неговото дело в разумен срок, от ... съд ...“

А.  Допустимост

17.  Правителството настоява Съдът да отхвърли жалбата като недопустима поради неизчерпване на всички вътрешноправни средства за защита, тъй като жалбоподателката не е предявила иск за обезщетение на вредите срещу г-жа Н.К. извън наказателното производство.

18.  Съдът обаче не вижда как такъв иск би могъл да е решение за оплакванията на жалбоподателката, които не касаят достъп до съд за предявяване на иск за обезщетение на вредите, а се отнасят до продължителността на наказателното производство, по което е била установена като гражданска страна. Съдът съответно отхвърля възражението на правителството.

19.  Съдът отбелязва също, че жалбата не е явно необоснована по смисъла на чл. 35 § 3 от Конвенцията и не е недопустима на други основания. Следователно трябва да бъде обявена за допустима.

Б.  Подлежащ на разглеждане период

20.  Съдът отбелязва, че жалбоподателката е предявила граждански иск в съдебното производство срещу г-жа Н.К. на 9 август 1999 г. (вж. параграф 11 по-горе). В писмените си становища по делото синът й счита, че гражданските права и задължения на жалбоподателката не са били предмет на правен спор преди тази дата и че член 6 § 1 не е бил приложим. Съдът също намира, че подлежащият на разглеждане за целите на член 6 § 1 период е започнал на 9 август 1999 г., когато жалбоподателката е предявила граждански иск. Независимо от това Съдът би искал да добави следните наблюдения.

21.  Първоначалната жалба на жалбоподателката до прокуратурата датира от юли 1996 г. След образуването на досъдебно производство през септември 1996 г. прокурорските органи напълно бездействат почти три години – до август 1999 г. (вж. параграф 8 по-горе), а обвинения срещу г-жа Н.К. очевидно са повдигнати едва по това време, след подновяване на разследването (вж. параграфи 10 – 11 по-горе). Жалбоподателката е предявила явно гражданския си иск на 9 август 1999 г., веднага щом това е станало възможно, тоест след като са били повдигнати обвинения и е имало „обвиняем“ съгласно тогавашното изискване на вътрешното право (вж. параграф 14 по-горе). Жалбоподателката не може съответно да бъде винена, че не е предявила иск за обезщетение за вреди по-рано. Макар тези съображения да не засягат горепосоченото заключение на Съда, че подлежащият на разглеждане период е започнал на 9 август 1999 г., те ще бъдат взети предвид при оценката дали този срок е разумен.

22.  Краят на въпросния период е 25 юни 2004 г., когато наказателното производство срещу г-жа Н.К. е окончателно прекратено поради давност (вж. параграф 13 по-горе). Следователно е продължил почти пет години, през които делото е останало във фазата на предварителното разследване.

В.  По същество

23.  Оценката дали продължителността на дадено производство е разумна трябва да се прави в светлината на обстоятелствата по делото и с оглед на следните критерии: сложността на делото, поведението на жалбоподателката и съответните държавни органи, и какъв е бил интересът на жалбоподателката в съдебния спор (вж., наред с други източници, решението по делото Фридлендър срещу Франция (Frydlender v. France) [ГК], № 30979/96, § 43, ЕКПЧ 2000-VII).

24.  Съдът често установява нарушения на член 6 § 1 от Конвенцията по дела, в които се повдигат сходни въпроси с този в настоящото дело (вж. например решенията по делата на Рачеви срещу България (Rachevi v. Bulgaria), № 47877/99, 23 септември 2004 г. и Маринова и Радева срещу България (Marinova and Radeva v. Bulgaria), № 20568/02, 2 юли 2009 г.). След като внимателно прегледа всички представени му материали, Съдът не вижда причина за различно заключение по настоящото дело. Отбелязва се по-специално, че случаят е останал близо пет години на етапа на предварителното производство и че не е от особена сложност, тъй като се касае за незначителна разпра между съседи. Освен това значителни забавяния на производството са причинени от противоречивите действия на властите, които на два пъти са прекратявали производството, но по-късно, след обжалване от страна на жалбоподателката, са решавали да проведат допълнително разследване (вж. параграф 12 по-горе).

25.  Освен това, както Съдът вече отбеляза (вж. параграф 21 по-горе), жалбоподателката е предявила своя иск за вреди през август 1999 г., веднага щом това е станало възможно. Дотогава обаче производството вече е било забавено с три години заради първоначалното бездействие на прокурорските органи (вж. параграфи 8 – 11 по-горе).

26.  С оглед на гореизложените съображения Съдът заключава, че е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията поради неразумно дългия срок на съдебното производство за решаване на правния спор относно гражданските права и задължения на жалбоподателката.

III.  ПО ТВЪРДЕНИЕТО ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

27.  Жалбоподателката се оплаква също по смисъла на член 13 от Конвенцията, че не е разполагала с ефикасно вътрешноправно средство относно продължителността на производството.

28.  Член 13 гласи следното:

„Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.“

29.  Без да навежда конкретни доводи, правителството твърди, че член 13 не е нарушен в случая.

30.  Съдът отбелязва, че това оплакване е свързано с разгледаното по-горе и следователно също трябва да бъде обявено за допустимо.

31.  Член 13 от Конвенцията гарантира наличие на ефикасно правно средство за защита пред съответните национални власти при твърдяно нарушение на изискването по член 6 § 1 за гледане на делото в разумен срок (вж. решението по делото Кудла срещу Полша (Kudła v. Poland) [ГК], № 30210/96, § 156, ЕСПЧ 2000-XI).

32.  Съдът вече установи, че визираното от правителството правно средство, а именно иск за вреди срещу предполагаемата извършителка пред гражданските съдилища, не представлява ефикасно средство за съдебна защита в този случай (вж. параграфи 17 – 18 по-горе). Съдът не разполага с информация за съществуването на друго вътрешноправно средство, осигуряващо възможност на граждански ищци в наказателни производства да постигнат ускоряването им или да получат обезщетение за прекомерната им продължителност.

33.  Съдът съответно заключава, че в настоящия случай е налице нарушение на член 13 от Конвенцията.

IV.  ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

34.  Член 41 от Конвенцията предвижда:

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

А.  Вреди

35.  От името на жалбоподателката синът й г-н Росен Господинов претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 евро.

36.  Правителството оспорва исковата претенция.

37.  Съдът счита, че жалбоподателката със сигурност е претърпяла неимуществени вреди в резултат от забавата в наказателното производство и липсата на ефикасни вътрешноправни средства в това отношение. Решавайки по справедливост, Съдът присъжда 2 000 евро на това основание плюс евентуално дължимите налози, които да бъдат платени на сина на жалбоподателката – г-н Росен Господинов.

Б.  Разноски

38.  Г-н Росен Господинов претендира също 2 275 евро за разноски, извършени във връзка с производството пред Съда. Моли присъдената на това основание сума да бъде преведена директно в банковата сметка на адвокатите му – г-жа С. Стефанова и г-н М. Екимджиев. Правителството оспорва тази искова претенция.

39.  Съгласно практиката на Съда жалбоподател има право на възстановяване на разходи и съдебни разноски единствено доколкото е доказано, че са действително и по необходимост направени и са в разумен размер. В настоящия случай, като взе предвид обстоятелствата по делото и горепосочените критерии, Съдът счита за разумно да присъди на г-н Росен Господинов сумата от 600 евро плюс евентуално платимите налози, която да се плати директно на г-жа С. Стефанова и г-н М. Екимджиев.

В.  Лихва за забава

40.  Съдът счита за целесъобразно лихвата за забава да се изчислява на основата на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка с добавени три процентни пункта.

ПОРАДИ ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО:

1.  Обявява жалбата за допустима;

2.  Приема, че е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията;

3.  Приема, че е налице нарушение на член 13 от Конвенцията;

4.  Постановява:

(а)  ответната държава да заплати на сина на жалбоподателката, г-н Росен Господинов, в срок от три месеца следните суми в левова равностойност по курса към датата на плащането:

(i)  € 2 000 (две хиляди евро) за неимуществени вреди плюс евентуално платимите налози;

(ii)  € 600 (шестотин евро) за разноски на г-н Росен Господинов плюс евентуално платимите налози, които да бъдат преведени директно в банковата сметка на процесуалните му представители;

(б)  след изтичане на горепосочения тримесечен срок до извършване на разплащането върху горните суми се дължи проста лихва в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка за периода на забава, плюс три процентни пункта;

5.  Отхвърля останалата част от исковите претенции за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено в писмен вид на 10 февруари 2011 г. в съответствие с член 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

       Стивън Филипс                                     Миряна Лазарова Трайковска
Заместник-секретар на Отделението                       Председател

Дата на постановяване: 10.2.2011 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-103288