Номер на жалба: 30949/04

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес

По делото на Делов срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ като комитет в състав:

          Миряна Лазарова Трайковска (Mirjana  Lazarova Trajkovska), mредседател,
          Здравка Калайджиева,
          Джулия Лафранк (Julia Laffranque), съдии,
и Стивън Филипс (Stephen Phillip), заместник-секретар на Отделението,

след проведено закрито заседание на 31 януари 2011 г.,

постанови следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРАТА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 30949/04) срещу Република България, подадена пред Съда на 3 август 2004 г. на основание член 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък “Конвенцията”) от българския гражданин г-н Георги Костадинов Делов (наричан по-нататък “жалбоподател”).

2.  Българското правителство (наричано по-долу „правителството”) се представлява от своя агент – г-жа Р. Николова от Министерството на правосъдието.

3.  На 31 март 2009 г. председателят на Пето отделение решава да се изпрати уведомление за жалбата до правителството. Жалбата е разпределена на комитет от трима съдии в съответствие с Протокол № 14 към Конвенцията.

ФАКТИТЕ

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

4.  Жалбоподателят е роден през 1965 г. и живее в България.

5.  Жалбоподателят е бил обвиняем по няколко наказателни производства за различни престъпления и е осъждан няколкократно.

A.  Наказателното производство за убийство и екстрадицията на жалбоподателя

6.  На неуточнена дата през 1992 г. срещу жалбоподателя и друго лице е образувано досъдебно производство за убийство, извършено в България.

7.  На неуточнена дата жалбоподателят се установява в Чешката република. През септември 1993 г. е обвинен за извършени в Чешката република деяния, по-конкретно грабеж и незаконно притежание на огнестрелно оръжие, и е задържан в затвор в Прага. На 7 април 1995 г. е освободен, а на 31 май 1995 г. наказателното производство срещу него в Чешката република за грабеж и незаконно притежание на огнестрелно оръжие е прекратено, тъй като българските власти се ангажират да проведат съдебното преследване срещу него за тези му престъпления в България.

8.  С решение, постановено в закрито съдебно заседание от 7 март 1996 г., Градският съд в Прага разрешава екстрадицията на жалбоподателя в България, като отбелязва, че срещу него ще се води съдебно преследване и за извършените в Чешката република деяния грабеж и незаконно притежание на огнестрелно оръжие.

9.  На 8 юли 1996 г. жалбоподателят е екстрадиран от Чешката република във връзка с образувано в България досъдебно производство срещу него за редица престъпления, включително убийство.

10.  На Съда не е предоставена информация за хода на досъдебното производство за убийство между 1992 и 2005 г.

11.  На неуточнена дата през 2005 г. делото срещу жалбоподателя е внесено в Пловдивския окръжен съд.

12.  С решение от 26 май 2006 г. Пловдивският окръжен съд оправдава жалбоподателя.

13.  Решението е потвърдено на 27 юни 2007 г. от Софийски апелативен съд. От материалите, с които разполага Съдът, изглежда, че в частта си за оправдателната присъда на жалбоподателя, съдебното решение не е протестирано и тя е влязла в законна сила.

B.  Наказателното производство за грабеж и незаконно притежание на огнестрелно оръжие

14.  През март 1999 г., в съответствие с поетия ангажимент към чешките власти (вж. параграф 7 по-горе), българските власти образуват наказателно производство срещу жалбоподателя за извършените в Чешката република престъпления грабеж и незаконно притежание на пистолет.

15.  Обвинението за горепосочените престъпления е повдигнато на жалбоподателя на 25 октомври 2001 г.

16.  На 12 юли 2002 г. досъдебното производство е спряно, тъй като жертвите на инкриминирания грабеж не могат да бъдат открити за снемане на показания. На 22 юли 2003 г. производството е подновено по искане на жалбоподателя.

17.  През август 2003 г. българските власти отправят искане до чешките и испанските съдебни власти за извършване на някои процесуално-следствени действия и за предоставяне на информация и документи във връзка с посочените по-горе престъпления.

18.  На 11 септември 2003 г. производството по делото е разделено на две отделни производства.

19.  Делото за незаконно притежание на огнестрелно оръжие приключва на 1 април 2004 г. с присъда на Пловдивския районен съд, влязла в сила на 19 април 2004 г. Съдът признава жалбоподателя за виновен и го осъжда на една година лишаване от свобода, което е близко до най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление. При определяне на присъдата съдът отчита наред с други смекчаващи обстоятелства и факта, че престъплението е извършено преди повече от десет години.

20.  Междувременно на 2 октомври 2003 г. обвиненията за грабеж срещу жалбоподателя са снети. На 18 юли 2005 г. той е уведомен, че не е обект на обвинението по това производство. Производството обаче е продължено.

21.  На 7 юли 2006 г. прокуратурата прекратява производството срещу жалбоподателя поради липса на достатъчно доказателства, че той е извършил грабежа. Досъдебното производство продължава срещу неизвестен извършител.

ПРАВОТО

I.  ПО ТВЪРДЕНИЕТО ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

22.  Жалбоподателят се оплаква, че продължителността на двете наказателни производства срещу него е несъвместима с изискването за „разумен срок“, заложено в член 6 § 1 от Конвенцията, който гласи следното:

„Βсяко лице, при решаването на правен спор относно ... основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на ... гледане на неговото дело в разумен срок, от ... съд ...“

А.  Наказателното производство за убийство

1.  Становищата на страните

23.  Правителството изтъква, че случаят е с голяма фактологическа и правна сложност, тъй като касае убийство; разследването е било срещу двама обвиняеми, които е трябвало да бъдат екстрадирани от различни европейски страни и се е налагало да бъдат проведени разпити на многобройни свидетели. Твърди се, че при обстоятелствата по делото разследващите органи са действали достатъчно бързо и усърдно. Делата са били обработени експедитивно в съдебната фаза. Според правителството жалбоподателят носи отговорност за забавянето преди 1996 г., което се дължи на бягството му от закона и екстрадицията му от Чешката република.

2.  Преценката на Съда

(а)  Допустимост

24.  Съдът отбелязва, че оплакването относно продължителността на наказателното производство за убийство не е явно необосновано по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията и не е недопустимо на други основания. Следователно трябва да бъде обявено за допустимо.

(б)  Подлежащ на разглеждане срок

25.  Съдът отбелязва, че наказателното производство за убийство срещу жалбоподателя е образувано през 1992 г. (вж. параграф 6 по-горе). Изглежда обаче, че по онова време не са осъществени никакви процесуално-следствени действия с участието на  жалбоподателя. Не е ясно дали той въобще е знаел за съществуването на такова производство. Важните последици за положението на жалбоподателя са се породили едва през юли 1996 г., когато е екстрадиран от Чешката република във връзка по-конкретно с това производство (вж. параграф 9 по-горе). Съответно началото на процесния период е 8 юли 1996 г.

26.  Наказателното производство по отношение на жалбоподателя е приключило на 27 юни 2007 г. (вж. параграф 13 по-горе). Следователно продължителността му е десет години, единадесет месеца и двадесет и един дни за досъдебно производство и две съдебни инстанции.

В.  По същество

27.  Съдът припомня, че оценката дали продължителността на производството е разумна трябва да се прави в светлината на обстоятелствата по делото и с оглед на следните критерии: сложността на делото, поведението на жалбоподателя и на съответните държавни органи (вж., наред с други източници, решението по делото Пелисие и Саси срещу Франция (Pélissier and Sassi v. France) [ГК], № 25444/94, § 67, ЕКПЧ 1999-II).

28.  Съдът често установява нарушения на член 6 § 1 от Конвенцията по дела, в които се повдигат сходни въпроси с тези в настоящото дело (вж., наред с други източници, решенията по делата на Сиджимов срещу България (Sidjimov v. Bulgaria), № 55057/00, § 36, 27 януари 2005 г. и Стефанов и Юруков срещу България (Stefanov and Yurukov v. Bulgaria), № 25382/04, § 17, 1 април 2010 г.).

29.  Съдът отбелязва също, че правителството не е предоставило информация или доводи, доказващи, че продължилото повече от десет години разследване на случая във фазата на досъдебното производство (вж. параграфи 9 – 11) е оправдано. Правителството не е представило доводи, че жалбоподателят носи отговорност за съществени забавяния през разглеждания период.

30.  С оглед на гореизложеното и като взема предвид практиката си по този въпрос и общата продължителност на производството, Съдът счита, че в настоящия случай продължителността на производството е била прекомерна и не отговаря на изискването за „разумен срок“.

Следователно е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията.

Б.  Наказателното производство за грабеж и незаконно притежание на огнестрелно оръжие

1.  Становищата на страните

31.  Правителството настоява, че наказателното производство е започнало на 25 октомври 2001 г., когато е предявено обвинението на жалбоподателя. Твърди се по-конкретно, че и двата казуса са били със сложна фактологическа и правна същност, тъй като е било необходимо оказването на правна помощ от чешките и испанските съдебни власти. Правителството твърди също, че тъй като обвиненията за грабеж са били снети на 2 октомври 2003 г., жалбоподателят не е търпял след това безпокойство или страдание в резултат от това производство.

32.  Жалбоподателят не е съгласен.

2.  Преценката на Съда

(а)  Допустимост

33.  Съдът отбелязва, че в присъдата си от 1 април 2004 г. Пловдивският районен съд при определяне на наказанието на жалбоподателя се е позовал по-конкретно на дългия период от време, изминал след извършването на престъплението, и затова го е осъдил на една година лишаване от свобода, което е близко до минималната присъда за това престъпление (вж. параграф 19 по-горе). И в настоящия случай обаче, както и в делата Младенов срещу България (Mladenov v. Bulgaria) (№ 58775/00, §§ 31 и 32, 12 октомври 2006 г.) и Шереметов срещу България (Sheremetov v. Bulgaria) (№ 16880/02, §§ 33 – 34, 22 май 2008 г.), националните съдилища не са установили по достатъчно ясен начин нарушение на член 6 § 1 поради продължителността на производството и не са предоставили адекватно удовлетворение, тъй като не е ясно каква част от намалението на присъдата на жалбоподателя се дължи на закъснялото определяне на основателността на наказателното обвинение срещу него и каква част – на други смекчаващи обстоятелства.

34.  При тези обстоятелства, както и в посочените по-горе дела на Младенов и Шереметов, не може да се счита, че жалбоподателят е загубил статута си на жертва на нарушение на правата по смисъла на член 34 от Конвенцията.

35.  Съдът счита също, че оплакването не е явно необосновано по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията, нито е недопустимо на други основания. Следователно трябва да бъде обявено за допустимо.

(б)  Подлежащ на разглеждане срок

36.  Съдът отбелязва, че обвиненията срещу жалбоподателя са предявени официално на 25 октомври 2001 г. Още през 1995-1996 г. обаче с дадените на чешките власти официални уверения българските власти са поели правно задължение да предявят такива обвинения, а в решението си от 7 март 1996 г. Градският съд в Прага изрично се позовава на бъдещото съдебно преследване за престъпленията грабеж и незаконно притежание на огнестрелно оръжие (вж. параграфи 7 и 8 по-горе). Затова Съдът счита, че жалбоподателят трябва да е бил наясно с това обстоятелство към момента на екстрадицията му през 1996 г., както и че съществените последици за положението на жалбоподателя са се породили и той би могъл да се счита за обект на „наказателно обвинение“ от момента на екстрадицията му в България (за важимите принципи относно автономното значение на понятието „наказателно обвинение“ по смисъла на Конвенцията вж., наред с много други източници, решенията по делата Де Веер срещу Белгия (Deweer v. Belgium), 27 февруари 1980 г., § 46, серия A, № 35; Eкле срещу Германия (Eckle v. Germany), 15 юли 1982 г., § 73, серия A, № 51 и Кориляно срещу Италия (Corigliano v. Italy), 10 декември 1982 г., § 34, серия A, № 57). Съответно началото на подлежащия на разглеждане период е 8 юли 1996 г.

37.  Относно края на периода Съдът отбелязва, че официалните обвинения срещу жалбоподателя са били снети на 2 октомври 2003 г. (вж. параграф 20 по-горе). Производството срещу него обаче е продължило до 7 юли 2006 г. (вж. параграф 21 по-горе). Затова Съдът счита, че въздействието на висящото наказателно производство върху жалбоподателя е продължило до окончателното му прекратяване. Съответно краят на процесния период е 7 юли 2006 г.

38.  Следователно наказателното производство е продължило десет години и един ден за предварително разследване и една съдебна инстанция.

В.  По същество

39.  Съдът приема довода на правителството, че производството е било забавено поради необходимостта от съдействие на чуждестранни съдебни власти. Счита също, че производството е било относително сложно, тъй като деянията са били извършени в чужбина и затова важна информация и доказателства са били на разположение на чуждестранни съдебни власти. От друга страна обаче Съдът отбелязва редица забавяния, които се дължат на българските власти. Така например производството е останало на етап предварително следствие повече от седем години след официалното му образуване през 1999 г. и повече от десет години след екстрадицията на жалбоподателя през 1996 г. (вж. параграфи 9 и 14-20 по-горе). Искането за правна помощ е било изпратено до чешките съдебни власти едва през 2003 г. – около четири години след началото на досъдебното производство (вж. параграф 17 по-горе). Не е ясно какви, ако има такива, процесуално-следствени действия са били извършени на етапа на предварителното следствие. Съдът намира, че правителството не е представило убедителни доводи и доказателства, че забавянето на този етап от наказателното производство е оправдано. Освен това общата продължителност на наказателното производство сама по себе си е прекомерна. Не изглежда да има значителни забавяния, дължащи се на жалбоподателя.

40.  Като взе предвид практиката си в тази насока и общата продължителност на наказателното производство, Съдът счита, че в настоящия случай продължителността на съдебното преследване е прекомерна и не отговаря на изискването за „разумен срок“.

Следователно е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията.

II.  ПО ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ ОПЛАКВАНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ

41.  Като се позовава на почти всички разпоредби на Конвенцията и протоколите към нея, жалбоподателят се оплаква също, че наказателното производство срещу него е било несправедливо; че срокът на задържането му под стража в досъдебното производство и работните му дни в затвора не са били коректно приспаднати от присъдата му; че е бил съден два пъти за извършените в Чешката република престъпления; че по време на задържането си е бил поставен в нечовешки условия и че през 1996 и 1997 г. е бил малтретиран от администрацията на затвора и от друг затворник; че не му е било разрешено да присъства на погребението на баща си през 2001 г.; че е било нарушено правото му на кореспонденция и че е бил жертва на дискриминация.

42.  Съдът разгледа внимателно оплакванията, както са представени от жалбоподателя. В контекста обаче на материалите, с които разполага и доколкото въпросите, предмет на оплакванията, са в неговата компетентност, Съдът намира, че те не разкриват прояви на нарушения на правата и свободите, залегнали в Конвенцията или протоколите към нея.

43.  От това следва, че останалата част от жалбата трябва да бъде отхвърлена като явно необоснована в съответствие с чл. 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.

III.  ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

44.  Член 41 от Конвенцията предвижда:

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

А.  Вреди

45.  Жалбоподателят претендира обезщетение за вреди в размер на 1 000 000 евро.

46.  Правителството оспорва исковата претенция като прекомерна.

47.  Съдът отбелязва, че присъждането на справедливо обезщетение в настоящия случай може да се основава единствено на установеното нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията относно продължителността на двете наказателни производства. Съдът приема, че жалбоподателят несъмнено е претърпял неимуществени вреди в резултат от това нарушение. Решавайки по справедливост и с оглед на всички обстоятелства по делото, Съдът му присъжда 6 500 евро по този иск.

Б.  Разноски

48.  Жалбоподателят не е предявил искова претенция за разноски по производството пред Съда. Споменава разходи за процесуалното си представителство в съдебните производства пред националните съдилища, без обаче да дава повече подробности за това.

49.  При тези обстоятелства Съдът не присъжда нищо по този иск.

В.  Лихва за забава

50.  Съдът счита за целесъобразно лихвата за забава да се изчислява на основата на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка с добавени три процентни пункта.

ПОРАДИ ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО:

1.  Обявява за допустими оплакванията относно продължителността на наказателните производства за грабеж и незаконно притежание на огнестрелно оръжие, и за убийство, а останалата част от жалбата за недопустима;

2.  Приема, че е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията поради прекомерната продължителност на двете наказателни производства срещу жалбоподателя;

3.  Постановява:

(а)  ответната държава да заплати на жалбоподателя в тримесечен срок € 6 500 (шест хиляди и петстотин евро) за неимуществени вреди плюс евентуално платимите налози в левова равностойност по курса към датата на плащането;

(б)  след изтичане на горепосочения тримесечен срок до извършване на разплащането върху горните суми се дължи проста лихва в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка за периода на забава, плюс три процентни пункта;

4.  Отхвърля останалата част от исковата претенция на жалбоподателя за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено в писмен вид на 24 февруари 2011 г. в съответствие с член 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Стивън Филипс                                              Миряна Лазарова Трайковска Заместник-секретар на Отделението                          Председател

Дата на постановяване: 24.2.2011 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-103623