Номер на жалба: 37104/97

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (чл. 6) Наказателно производство, (Чл. 6-1) Разумен срок

По делото на Китов срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Първо отделение), заседаващ като камара в състав:

          Г-н      Х.Л. Розакис (C.L. Rozakis), председател,
          Г-жа    Ф. Тулкенс (F. Tulkens),
          Г-н      Г. Бонело (G. Bonello),
          Г-жа    Н. Вайич (N. Vajić),
          Г-жа    С. Ботушарова,
          Г-н      A. Ковлер (A. Kovler),
          Г-жа    Е. Стайнер (E. Steiner), съдии,
          и г-н С. Нилсен (S. Nielsen), заместник-секретар на Отделението,

след проведено закрито заседание на 13 март 2003 г.,

постанови следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРАТА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 37104/97) срещу Република България, подадена пред Европейската комисия по правата на човека (наричана по-нататък "Комисията") на 22 януари 1997 г. от българския гражданин г-н Николай Китов (наричан по-нататък “жалбоподател”) на основание бившия член 25 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък “Конвенцията”).

2.  Българското правителство (наричано по-нататък „правителството”) се представлява от своя агент г-жа Г. Самарас от Министерството на правосъдието.

3.  Жалбоподателят твърди наред с други неща, че две наказателни производства срещу него не са били решени в разумен срок.

4.  Жалбата е прехвърлена от Комисията на Съда на 1 ноември 1998 г. след влизането в сила на Протокол № 11 към Конвенцията (член 5 § 2 от Протокол № 11).

5.  След постановеното от Четвърто отделение частично решение по делото от 9 март 1999 г. е извършено преструктуриране на отделенията на Съда на 1 ноември 2001 г. (член 25 § 1). Делото на жалбоподателя е разпределено за разглеждане от новосъздаденото Първо отделение (член 52 § 1). Камарата (съдебният състав), на която е възложено разглеждането на делото, е формирана в рамките на Отделението съгласно член 26 § 1 (член 27 § 1 от Конвенцията).

6.  С решение от 17 януари 2002 г. Съдът (Първо отделение) обявява жалбата за частично допустима.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

7.  Жалбоподателят е роден през 1956 г. и живее в Самоков. От 1991 до 1994 г. е кмет на Самоков.

1.  Наказателно производство срещу жалбоподателя от 1993 г.

8.  На 27 май 1993 г. Районната прокуратура в Самоков образува наказателно производство срещу жалбоподателя. Твърди се, че в качеството си на кмет противозаконно е издавал заповеди за признаване право на ползване и разрешения за строеж с цел да набави облага за други лица (престъпление по служба по член 282 §§ 1 и 2 от НК), че е удостоверил неверни обстоятелства в официален документ (член 311 § 1 от НК) и че е използвал обиден език по отношение на няколко лица (член 146 и член 148 § 1 (3)(4) от НК).

9.  На жалбоподателя е определена мярка за неотклонение подписка, която се състои в поемане на задължение, че няма да напуска Самоков без разрешение. Мярката явно остава в сила за срока на наказателното производство.

10.  На 16 юни 1993 г. делото е възложено на следовател. На 14 юли 1993 г. жалбоподателят е разпитан. На 27 юли 1993 г. следователят провежда разпит на един свидетел. На 11 август 1993 г. следователят приключва работата си по делото и съставя постановление с мнение за прекратяване на наказателното производство, тъй като действията на жалбоподателя не съставляват престъпление.

11.  На 24 септември 1993 г. районната прокуратура връща делото за доразследване и на неуточнена дата то е възложено на друг следовател.

12.  На 18 януари 1994 г. Окръжна прокуратура София издава постановление за временно отстраняване на жалбоподателя от длъжност като кмет на Самоков съгласно член 154 § 1 от НПК заради опасност от възпрепятстване на досъдебното производство. След обжалване решението е потвърдено от Главна прокуратура. На 19 октомври 1994 г. общинският съвет окончателно отстранява жалбоподателя от длъжността кмет на Самоков. След обжалване отстраняването е потвърдено от Софийския окръжен съд и от Върховния съд.

13.  В хода на продължаващото наказателно производство на 24 март 1994 г. следователят предлага спиране на производството заради предположения, че важен свидетел се укрива. С решение на районната прокуратура от 4 април 1994 г. разследването по делото е възобновено.

14.  На 6 септември 1994 г. следователят изменя обвинението и предявява на жалбоподателя ново обвинение по член 172 §§ 1 и 2 и член 282 от Наказателния кодекс за твърдени незаконни плащания на уволнени общински служители и отказа му да изпълни съдебна заповед за възстановяване на незаконно уволнен служител.

15.  На 31 октомври 1994 г. районната прокуратура прекратява наказателното производство в частта му, касаеща обвиненията за плащания на уволнени служители и някои от случаите на използване на обиден език. На същата дата прокурорът съставя обвинителен акт за престъпления по член 282 §§ 1, 2 и 3 и член 311 § 1 от НК, а също и за неизпълнение от жалбоподателя на съдебна заповед (член 172 §§ 1 и 2 от НК) и за останалите случаи на твърдяно използване на обиден език (член 146 и член  148 § 1 (3)(4) от НК).

16.  В хода на предварителното следствие в периода от май 1993 до октомври 1994 г., следователите разглеждат множество документи и провеждат разпити на десет свидетели. Има несъгласие между страните относно броя на назначените експертизи. Според жалбоподателя са били шест или седем, докато правителството споменава седемдесет и осем експертни становища.

17.  Обвинителният акт е внесен в Самоковския районен съд.

18.  Районният съд провежда деветнадесет заседания между 17 януари 1995 г. и 15 май 1996 г. Изслушани са около сто свидетели и много вещи лица и са приети писмени доказателства със значителен обем. Заседанията се провеждат на равни интервали, а повечето отлагания се считат за наложителни, за да се даде възможност за разпит на неявили се свидетели или за събиране на други доказателства по искане на жалбоподателя или на обвинението. Районният съд налага глоби на неявили се без уважителна причина свидетели и търси спешно съдействието на полицията за свидетели с неизвестно местонахождение.

19.  С присъда от 17 май 1996 г. жалбоподателят е признат за виновен по някои от обвиненията, а по останалите е оправдан. Осъден е на година и три месеца лищаване от свобода с отложено изтърпяване.

20.  На 29 май 1996 г. жалбоподателят обжалва пред Софийския окръжен съд. Прокурорът също внася протест с искане за отменяване на присъдата на районния съд и връщане на делото на досъдебното производство. Окръжният съд провежда заседание на 8 юли 1996 г.

21.  С решение от 23 юли 1996 г. Окръжният съд потвърждава присъдата на жалбоподателя по член 311 § 1 и оправдаването му по член 172 §§ 1 и 2 от НК, отменя останалата част от присъдата на районния съд и връща делото в тази му част на досъдебното производство.

22.  Производството по обвинението по член 311 § 1 от НК за удостоверяване на неверни обстоятелства в официален документ приключва на 28 февруари 1997 г., когато Върховният касационен съд оставя без уважение молбата на жалбоподателя за преглед по реда на надзора (касационно обжалване) срещу осъдителната част от решението на окръжния съд. Наказателното преследване за обвиненията по член 146 и член 148 § 1 (3)(4), и по член 282 §§ 1 и 2 от НК продължава на етап досъдебно производство.

23.  Окръжният съд връща на следствието тази част от делото заради установени редица несъответствия между първоначалните обвинения и обвинителния акт, най-вече при позоваването на законовите разпоредби, за които се твърди, че жалбоподателят е нарушил, злоупотребявайки със задълженията си на кмет. Окръжният съд счита, че в резултат от това е накърнено правото на защита на жалбоподателя.

24.  Между юли 1996 и април 1997 г. не са провеждани следствени действия, тъй като след решението от 23 юли 1996 г. преписката по делото се връща в районната прокуратура едва през октомври 1996 г., а през ноември 1996 г. е прехвърлена във Върховния касационен съд във връзка с молбата на жалбоподателя за преглед по реда на надзора (касационно обжалване) на осъдителната част на решението. След като ВКС постановява решението си на 28 февруари 1997 г., преписката се връща в компетентната следствена служба през април 1997 г.

25.  Следователят разпитва по един свидетел във всеки от дните 7 май, 12 май и 2 юни 1997 г.

26.  С писма от 8 август, 27 август, 23 септември и 29 септември 1997 г. жалбоподателят отправя запитвания към Районна прокуратура Самоков относно хода на делото и иска събиране на доказателства.

27.  На 31 октомври 1997 г. следователят изменя обвинението срещу жалбоподателя. На 7 ноември 1997 г. жалбоподателят е уведомен за изменението и е разпитан. До 25 ноември 1997 г. са проведени пет срещи на жалбоподателя със следователя. Жалбоподателят отказва да дава обяснения. Настоява да бъдат събрани допълнителни документи.

28.  На 20 януари 1998 г. следователят изпраща искания за снабдяване с документи до няколко институции.

29.  С писма от 26 февруари и 21 май 1998 г. жалбоподателят протестира срещу забавянето на производството.

30.  На 5, 6 и 7 август 1998 г. следователят предоставя достъп до преписката по делото на три лица – твърдените потърпевши. На 10 август 1998 г. жалбоподателят се явява пред следователя, който му предявява следствието, като му предоставя всички материали по него за проучване и му дава възможност да направи искания, бележки и възражения. Жалбоподателят прави редица искания и бележки.

31.  На 21 август 1998 г. следователят приключва делото и го предава на прокуроратурата с предложение за обвинителен акт. Прокурорът постановява допълнително разследване, срещу което следователят възразява. Последвалото разногласие изисква намесата на окръжната прокуратура. След разглеждане на проблема на 11 юни 1999 г. е разпоредено допълнително разследване.

32.  На 1 октомври 1999 г. жалбоподателят е разпитан от следователя. На 5 октомври 1999 г. му е предоставен достъп до всички материали по делото и е приканен да направи окончателни бележки по следствието. След това делото е предадено на компетентната прокуратура.

33.  С постановление от 17 ноември 1999 г. районната прокуратура прекратява наказателното производство по няколко от обвиненията. Жалбоподателят обжалва, като изтъква наред с други неща, че постановлението не определя ясно оставащите обвинения, за да може да организира защитата си.

34.  На 17 август 2000 г. окръжната прокуратура изменя постановлението от 17 ноември 1999 г., като приема, че е било неясно и погрешно обосновано. В резултат са снети обвиненията за три случая на престъпление по служба по член 282 от НК с основание, че деянията, за които жалбоподателят е обвинен, не съставляват престъпление, а други обвинения са снети като недоказани. Останалите обвинения са изменени.

35.  Към март 2001 г. производството е висящо във фазата на досъдебното производство.

36. На неуточнена дата компетентният прокурор съставя обвинителен акт за 137 обвинения в злоупотреба със служебно положение. Обвинителният акт е от 35 страници и се позовава на седем свидетели, девет експертни становища и обемист доказателствен материал.

37.  Обвинителният акт е внесен в районния съд, който провежда първото си заседание на 21 февруари 2002 г. На тази дата делото е отложено за 22 април 2002 г.

2.  Наказателното производство срещу жалбоподателя през 1995 г.

38.  На 27 март 1995 г. е образувано наказателно производство срещу жалбоподателя по подозрение, че на 7 юли 1992 г., докато е кмет на Самоков, е нарушил член 282 § 1 от НК (престъпление по служба), като разпоредил неправомерно възстановяване на държавна собственост – поземлен имот, на физическо лице – г-н С.

39.  Въпросната собственост принадлежала на г-н С. до 1961 г., когато държавата я отчуждила за нуждите на местната пощенска станция. През 1992 г. Народното събрание приема закон, предвиждащ възстановяване на собствеността върху имоти, национализирани по няколко закона, приети през 1940-те и 1950-те. Парцелът на г-н С. бил отчужден от държавата през 1961 г. по различен закон и не попадал в приложното поле на реституционния закон от 1992 г. Въпреки това на 7 юли 1992 г. жалбоподателят одобрил молбата на г-н С. за реституция, посочвайки като правно основание закона за реституцията от 1992 г.

40.  Според обвиненията не е спазен редът за разглеждане на молбите за реституция от експертна комисия. Освен това заповедта няма валидно правно основание и е издадена от жалбоподателя с намерение да набави облага за г-н С.

41.  Междувременно на неуточнена дата през 1994 г. "Български пощи" ЕООД завежда гражданско дело срещу г-н С. с иск за връщане на имота. Няколко месеца по-късно през 1995 г. областният управител отменя издадената от жалбоподателя заповед за реституция от 1992 г., а след като г-н С. обжалва, е образувано отделно гражданско дело между него и областната управа. Г-н С. завежда трето гражданско дело срещу "Български пощи" за прогласяване на нищожност на отчуждаването от 1961 г. Делото с областната управа приключва през 1997 г., а това между пощите и г-н С. – през 2000 г. Накрая заповедта за реституция от 1992 г. е отменена и имотът е върнат на местната пощенска станция.

42.  В досъдебното производство срещу жалбоподателя следователят провежда между 12 април и 13 юли 1995 г. разпити на най-малко петнадесет свидетели и на жалбоподателя, възлага три експертизи и получава документи от няколко институции.

43.  На 8 ноември 1995 г. следователят приключва работата си по делото и предлага на компетентния прокурор да внесе обвинителен акт в съда. По следственото дело обаче няма движение до август 1997 г.

44.  На 4 август 1997 г. водещият разследването срещу жалбоподателя прокурор връща преписката на следователя с мотива, че обвиненията не са подкрепени с достатъчни доказателства и е необходимо допълнително разследване. Необходимо е по-конкретно да се определят приложимите правила и практиката за разглеждане на исковете за реституция, за да се изясни дали жалбоподателят е превишил правомощията си. Прокурорът посочва също, че следователят трябва да провери изхода от гражданските дела за собствеността на въпросния поземлен имот.

45.  На 20 август 1999 г. следователят съставя окончателен доклад и предава преписката на прокурора.

46.  На 15 октомври 1999 г. прокурорът прекратява производството, постановявайки, че намерението на жалбоподателя да набави неправомерно облага не е доказано.

В изложението на фактите в постановлението си прокурорът споменава едно от двете посочени по-горе граждански дела – на г-н С. срещу местната пощенска станция. Тогава то все още е висящо. В постановлението на прокурора не се сочи връзка между гражданското дело и наказателното производство срещу жалбоподателя.

II. ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И СЪДЕБНА ПРАКТИКА

1.  Разпоредбите на НК, по които е обвинен жалбоподателят

47.  Съгласно член 282 §§ 1 и 2 от Наказателния кодекс, длъжностно лице, което превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда (злоупотреба със служебно положение) и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

48.  Член 311 § 1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до пет години за длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел документът да бъде използван като доказателство.

49.  Член 146 във връзка с член 148 § 1 (3)(4) от НК предвиждат наказание лишаване от свобода до две години или глоба за длъжностно лице, което при изпълнение на службата си е употребило обиден език към друго длъжностно лице.

50.  Съгласно член 172 §§ 1 и 2 длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години.

2.  Основания за решението на въззивния съд да върне делото на прокуратурата

51.  Съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, когато въззивен съд отмени решение на първоинстанционен съд, връща делото за ново разглеждане на прокурора, когато основанията за отменяване включват между другото извод за “съществено нарушение на процесуални правила” на досъдебното производство (член 334 §§ 1 (4) и 3 в редакцията им през съответния период до 1 април 1998 г., а след това – член 333 § 1 (1)). Същият критерий урежда правомощията на първоинстанционния съд да прекрати съдебното производство и да изпрати делото на съответния прокурор (член 287 § 1 (1) и член 246 § 2 във връзка с член 241 § 2 (3) от НПК).

52.  Въз основа на разширеното законово определение на понятието “съществено нарушение на процесуални правила” към съответния период (член 330 от НПК в сила до 1 април 1998 г.), съдебната практика приема за широк набор от пропуски, че налагат връщане на делото на досъдебното производство.

53.  Макар новото законово определение на понятието “съществено нарушение на процесуални правила” съгласно член 352 §§ 3 и 4 oт НПК (в сила от 1 април 1998, приложимо съответно за всички съдебни етапи на производството) да е стеснено в сравнение с това по бившия член 330, Върховният касационен съд отбелязва в тълкувателното си решение № 2 от 7 октомври 2002 г., че съдилищата често неоснователно връщат дела на досъдебното производство.

3.  Спиране на наказателното производство

54.  Съгласно Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 22, 22a и 37), наказателното производство може да се спира по няколко причини, които не включват висящи граждански дела. Основният принцип е, че съдилищата имат компетентност да се произнасят по гражданскоправни въпроси, имащи връзка с изхода на наказателното дело.

4.  Задължение да не се напуска местоживеенето без разрешение

55.  Съгласно член 146 от НПК спрямо обвиняем по дело от общ характер се взема мярка за неотклонение.

56. Най-леката такава мярка е поемане на задължение от обвиняемия да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган – прокуратурата или съда в зависимост от етапа на производството (член 149 от НПК).

ПРАВЕН АНАЛИЗ НА ФАКТИТЕ

I. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТВЪРДЕНИЕТО ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

57.  Жалбоподателят се оплаква, че продължителността на двете наказателни производства срещу него е била прекомерна. Позовава се на член 6 § 1 от Конвенцията, който в съответната си част предвижда:

„Βсяко лице, при решаването на правен спор относно ... основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на ... гледане на неговото дело в разумен срок, от ... съд...“

А.  Наказателното производство срещу жалбоподателя от 1993 г.

1.  Становища на страните

58.  Жалбоподателят твърди, че повечето обвинения срещу него били толкова явно необосновани, че не изисквали комплексен анализ. Към януари 2001 г. повечето от първоначално предявените през 1993 г. обвинения са снети. Това обаче било направено след много години, през които производството било ненужно усложнявано и отлагано от органите на обвинението.

59.  Жалбоподателят счита, че за прекомерната продължителност на производството отговорност носят прокурорите и следователите. Предварителното следствие между май 1993 г. и октомври 1994 г. не било проведено бързо, защото през септември 1993 г. делото било върнато за ново разследване. Жалбоподателят приема довода на правителството, че не е имало необосновани забавяния в хода на производството пред районния и окръжния съд между януари 1995 г. и юли 1996 г. Критикува обаче поведението на органите на обвинението след юли 1996 г. Посочва по-конкретно, че извършените следствени действия по делото срещу него между юли 1996 г. и септември 1999 г. били толкова малко, че можело да приключат за два месеца. Вместо това минали три години и два месеца.

60.  Жалбоподателят възразява и срещу твърдението, че е отговорен за някои от забавянията. Изтъква по-конкретно, че повечето от посочените от него деветдесет и трима свидетели били призовани и от прокуратурата.

61.  Жалбоподателят добавя, че за извършените срещу него процесуално-следствени действия между септември 1999 и март 2001 г. бил необходим не повече от месец. Накрая подчертава, че основанията, заради които обвиненията срещу него са снемани едно след друго, били известни още през 1993 г

62.  Правителството изтъква, че наказателното дело е с изключителна фактическа и правна сложност. Касае обвинения, свързани с няколко поредици от събития. Посочва се по-конкретно, че обвиненията за неправомерно издаване на заповеди за признаване право на ползване са били десетки. Трябвало е да се събере и анализира огромен по обем доказателствен материал, било е необходимо да се назначат вещи лица и да се изслушат свидетели. Преписката по делото е от шестнадесет тома. Освен това многобройни въпроси от административноправно и гражданскоправно естество също са били от значение за решаване на основателността на наказателното обвинение.

63.  Относно поведението на съдебните органи правителството подчертава образцовата работа на районния съд, който е провел деветнадесет заседания, разпитал е около сто свидетели и е разгледал огромен по обем материал само за една година. Окръжният съд също се е произнесъл в много кратък срок.

64.  Жалбоподателят, от друга страна, е допринесъл според правителството за забавянията. По-конкретно не е възразил срещу отлаганията, отказал е да отговаря на някои въпроси и многократно е искал събиране на нови доказателства. Посочил е деветдесет и трима свидетели едва на петото заседание на районния съд. Веднъж е поискал отлагане поради заболяване на адвоката му, въпреки че е имал двама защитници. Освен това е подал жалби срещу твърдяното бездействие на органите на следствието, с което е предизвикал забавяне, тъй като разглеждането на жалбите е отнело време.

65.  Част от забавянията са били обективно неизбежни: след връщане на делото на следствието, то е било разпределено на нов следовател, който е трябвало да проучи преписката. Освен това неявяването на свидетели също е предизвикало отлагания.

2. Преценка на Съда

66.  Производството е образувано през май 1993 г. По последна информация от страните за 22 април 2002 г. е насрочено заседание на районния съд (виж параграфи 8 и 37 по-горе).

67.  Следователно разглежданият период е поне осем години и единадесет месеца, като производството по част от обвиненията все още е висящо в съдебната фаза.

68.  Преценката дали продължителността на производството е разумна трябва да се прави в контекста на конкретните обстоятелства по делото и с оглед на установените в практиката на Съда критерии, а по-конкретно сложността на делото, поведението на жалбоподателя и на съответните съдебни органи, както и правния интерес на жалбоподателя в съдебния спор (вж. наред с други източници решенията по делата Зячик срещу Словакия (Ziacik v. Slovakia), № 43377/98, §§ 37-46, 7 януари 2003 г., непубликувано и Пелисие и Саси срещу Франция (Pélissier and Sassi v. France) [ГК], № 25444/94, 25 март 1999 г., § 67).

69.  Съдът приема, че производствата са били с фактическа и правна сложност (вж. параграфи 8, 14, 16, 18 и 36 по-горе).

70.  Нямало е значителни необосновани забавяния преди юли 1996 г.

Основателността на част от наказателните обвинения е решена в разумен срок с влязло в сила решение от 28 февруари 1997 г. (вж. параграф 22 по-горе).

71.  След юли 1996 г. обаче е имало продължителни периоди на бездействие в производството по останалите обвинения.

По-конкретно не са извършвани следствени действия между юли 1996 г. и април 1997 г. поради неналичността на преписката по делото. Това до известна степен се дължи на забавяния при прехвърлянето на преписката между различни институции. Вярно е, че през част от този период – между октомври 1996 и февруари 1997 г., преписката е била във Върховния касационен съд за разглеждане на жалбата на жалбоподателя срещу присъдата му по част от обвиненията. Жалбата обаче не касае останалите обвинения, които са върнати за доразследване (виж параграф 22 по-горе). Държавните органи са били задължени да организират прехвърляне на документи или преписи от тях, така че производството да се проведе в разумен срок.

72.  Друго ненужно забавяне е имало между януари и август 1998 г. След това осем месеца е отнело разногласието между следователя и прокурора относно необходимостта от допълнително разследване. На практика производството е било спряно между ноември 1999 г. и август 2000 г.. Правителството не е представило обяснение и за периода след август 2000 г., когато делото отново е висящо на етап досъдебно производство (вж. параграфи 28-37 по-горе).

73.  Съдът отбелязва, че продължителността на производството като цяло до голяма степен се дължи на обстоятелството, че след отменяне на присъдата на жалбоподателя по част от обвиненията на 23 юли 1996 г., делото е върнато на досъдебното производство (вж. параграфи 22 и 23 по-горе). Правителството не доказва убедително, че повторно започване на производството от тази начална фаза е било необходимо. Доколкото това може да е било продиктувано от вътрешното право и съдебна практика (вж. параграфи 51-53 по-горе), Съдът припомня, че упражняването на правото на всеки обвиняем на гледане на неговото дело в разумен срок по смисъла на член 6 § 1 от Конвенцията трябва да се гарантира от властите с всички подходящи средства, в това число промяна на практиката или законодателни промени, ако е необходимо.

74.  Относно довода на правителството, че някои отлагания били причинени от жалбоподателя, те касаят периода преди юли 1996 г., докато всички съществени забавяния са настъпили след това.

75.  В светлината на установените в съдебната му практика критерии и като взе предвид всички обстоятелства по делото, Съдът счита, че продължителността на наказателното производство от 1993 г. не отговаря на изискването за разумен срок. Следователно е налице нарушение на член 6 § 1 на Конвенцията.

Б. Наказателното производство срещу жалбоподателя от 1995 г.

1.  Становища на страните

76.  Жалбоподателят отбелязва, че няколко години по делото е нямало движение. Оспорва твърдението на правителството, че свързаните граждански дела са наложили спиране на наказателното производство.

77.  Правителството изтъква, че забавянето в производството от 1995 г. се дължало на обстоятелството, че прокурорите трябвало да изчакат изхода от гражданското дело относно собствеността върху поземления имот, който бил върнат на г-н С. със заповед на жалбоподателя в качеството му на кмет на Самоков.

2.  Преценка на съда

78.  Съдът отбелязва, че разглежданото наказателно производство е продължило почти четири години и пет месеца (март 1995 – август 1999 г.) и е останало на етапа на досъдебното производство.

79. Безспорно е, че след ноември 1995 г. производството е на практика в застой. Спорният въпрос е било ли е това оправдано от обстоятелството, че гражданските производства по свързани с делото въпроси са били висящи през този период.

80.  Предметът на тези граждански дела се е свеждал до въпроса дали г-н С. или пощенската станция е собственик на спорния поземлен имот и дали заповедта на областния управител от 1995 г. за отмяна на издадената от жалбоподателя заповед за реституция от 1992 г. е правомерна. Независимо от явната фактическа връзка с наказателното производство срещу жалбоподателя, не е доказано, че изходът от тези граждански дела може да е решаващ за въпроса с наказателната отговорност на жалбоподателя за престъпление по служба.

81.  Във всеки случай правителството не посочва правни разпоредби или практика на национални съдилища, сочещи, че висящо гражданско дело може да служи като основание за спиране на наказателно производство. Съдът отбелязва, че приложимият основен принцип в българското право е, че наказателните съдилища имат компетентност да се произнасят по всеки гражданскоправен проблем, имащ значение за изхода от наказателно дело.

82.  Съдът отбелязва също, че не е имало официално постановление за спиране на наказателното разследване срещу жалбоподателя. Ако са считали, че следва да се изчака изхода от въпросните граждански дела, органите на обвинението е трябвало да постановят спиране на наказателното производство. Това би позволило на жалбоподателя да обжалва и да представи доводи, че няма значима връзка между неговото дело и гражданското дело, касаещо г-н С.

83.  Заслужава да се отбележи най-накрая, че по наказателното производство срещу жалбоподателя е нямало развитие още две години след окончателното решение по гражданското дело от 1997 г. относно валидността на заповедта на областния управител; в крайна сметка то е било прекратено с основания, несвързани с гражданските дела и без да се изчака изхода от делото, заведено от пощенската станция срещу г-н С.

84.  Следователно визираното от правителството гражданско дело не оправдава бездействието по наказателното дело срещу жалбоподателя.

85.  В светлината на установените в съдебната му практика критерии и като взе предвид всички обстоятелства по делото, Съдът счита, че продължителността на наказателното производство от 1995 г. не отговаря на изискването за разумен срок. Следователно е налице нарушение на член 6 § 1 на Конвенцията.

II. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

86.  Член 41 от Конвенцията предвижда:

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

А.  Вреди

1.  Имуществени вреди

87.  Жалбоподателят претендира обезщетение в размер на следните суми:

(i)  5 250 евро за загуба на трудово възнаграждение в периода между януари 1994 г., когато е отстранен от кметския пост, и ноември 1995 г., когато е изтекъл мандатът му (вж. параграф 12 по-горе);

(ii)  299 евро на месец за срок от 46 месеца (между ноември 1995 г. и август 1999 г.) за пропуснати възможности за частна стопанска дейност; и

(iii)  33 000 евро за твърдени пропуснати възможности да следва за придобиване на магистърска степен.

Общата сума на претендираното обезщетение за имуществени вреди възлиза на 47 450 евро.

88.  Жалбоподателят твърди, че не е имал възможност да търси работа или бизнес извън малкия град Самоков, тъй като за срока на наказателното производство е бил задължен с подписка да не напуска града (вж. параграф 9 по-горе) В подкрепа на иска си жалбоподателят представя копия от документи за заплатата си като кмет преди отстраняването му и предварителна кореспонденция с научно-изследователски институти, в които жалбоподателят е възнамерявал да кандидатства за следдипломно обучение.

89.  Правителството опонира, че няма причинно-следствена връзка между продължителността на наказателното производство и претендираните имуществени вреди. Ако това правно основание не бъде уважено, правителството изтъква, че исковете са недоказани и във всеки случай прекомерни.

Посочва се по-конкретно, че отстраняването на жалбоподателя от длъжност като кмет е било необходимо с оглед предявеното обвинение за престъпление по служба. Освен това той не е доказал, че е щял да реализира доходи от трудово възнаграждение или други приходи, ако наказателното производство не бе продължило толкова дълго.

90.  Съдът отбелязва, че оплакванията на жалбоподателя, че временното и окончателното му отстраняване от длъжност са нарушили Конвенцията, са обявени за недопустими в частичното решение от 9 март 1999 г.

91.  Въпреки това, доколкото отстраняването на жалбоподателя от длъжност и наложеното му в рамките на наказателното производство ограничение на свободата на придвижване (вж. параграфи 9, 55 и 56 по-горе) е щяло да приключи по-рано, ако наказателното производство бе завършило по-рано, Съдът трябва да разгледа иска на жалбоподателя за справедливо обезщетение в това отношение.

92.  Изводът на Съда за нарушено право на съдебен процес в разумен срок по отношение на свързаното с това наказателно производство от 1993 г. се основава основно на забавянията в производството след юли 1996 г. (вж. параграфи 71 – 75 по-горе). Следователно исковете за обезщетение на имуществени вреди от пропуснати възможности и ползи преди 1996 г. не могат да бъдат уважени.

93.  Относно твърденията за пропуснати възможности за частна стопанска дейност или образование след този период, искът е недоказан. Жалбоподателят не е доказал, че е понесъл парични загуби като пряка последица от продължителността на наказателното производство. Не е доказал, че му е отказано разрешение да напуска Самоков (вж. параграф 56 по-горе), за да извършва доходоносна дейност.

Поради това исковете за имуществени вреди се отхвърлят.

2.  Неимуществени вреди

94.  Жалбоподателят претендира обезщетение за неимуществени вреди заради обстоятелството, че репутацията му е била накърнена и че в продължение на много години не е могъл да осъществи житейските си проекти. Жалбоподателят оставя на Съда да определи сумата, която да му се присъди в тази връзка.

95.  Правителството опонира, че твърдяната неимуществена вреда няма връзка с предмета на настоящото дело.

96.  Доколкото жалбоподателят претендира, че репутацията му е била накърнена вследствие от обвиненията срещу него, Съдът отбелязва, че установеното в настоящото дело нарушение на правата му касае единствено прекомерната продължителност на наказателното производство.

97.  Съдът приема, че жалбоподателят е претърпял неимуществени вреди като страдание и неудобства, свързани с продължителността на производството, които не са достатъчно удовлетворени от изводите за нарушение на Конвенцията. Решавайки по справедливост, Съдът присъжда на жалбоподателя сумата от 3 000 евро по този иск.

Б.  Разноски

98.  Жалбоподателят, който не е бил представен от адвокат, не претендира възстановяване на разноски.

В.  Лихва за забава

99.  Съдът счита за целесъобразно лихвата за забава да се изчислява на основата на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка с добавени три процентни пункта.

ПОРАДИ ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО:

1.  Приема, че е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията заради прекомерната продължителност на наказателното производство срещу жалбоподателя от 1993 г.;

2.  Приема, че е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията заради прекомерната продължителност на наказателното производство срещу жалбоподателя от 1995 г.;

3.  Постановява:

(a)  ответната държава да заплати на жалбоподателя в тримесечен срок от датата, на която решението влезе в сила съгласно член 44 § 2 от Конвенцията, € 3,000 (три хиляди евро) за неимуществени вреди плюс евентуално дължимите налози;

(b)  след изтичане на горепосочения тримесечен срок до извършване на разплащането върху горните суми се дължи проста лихва в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка за периода на забава, плюс три процентни пункта;

4.  Отхвърля останалата част от иска на жалбоподателя за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено в писмен вид на 3 април 2003 г. в съответствие с член 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Сьорен Нилсен                                                                  Христос Розакис
Заместник-секретар                                                                Председател

Дата на постановяване: 3.4.2003 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-60988