Номер на жалба: 40061/98

Членове от Конвенцията: (Чл. 5) Право на свобода и сигурност, (Чл. 5-1) Законосъобразен арест или лишаване от свобода, (Чл. 5-1-e) Душевноболни лица

По делото на М. С. срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Първо отделение), заседаващ като камара в състав:

          Г-н    Х.Л. Рoзакис (C.L. Rozakis), председател,
          г-н    Дж. Бoнело (G. Bonello),
          г-жа  Ф. Tулкенс (F. Tulkens),
          г-н    П. Лoренцен (P. Lorenzen),
          г-жа  Н. Вайич (N. Vajić),
          г-жа  С. Ботушарова,
          г-н    В. Загребелски (V. Zagrebelsky), съдии,
          и г-н E. Фриберг (E. Fribergh), секретар на Отделението,

след проведено закрито заседание на 20 юни 2002 г.,

се произнесе със следното съдебно решение, постановено на същата дата:

ПРОЦЕДУРАТА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 40061/98 г.) срещу Република България, подадена на 2 септември 1997 г. пред Европейската комисия по правата на човека на основание на бившия чл. 25 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи  (“Конвенцията”) от българската гражданка г-жа M.С. (“жалбоподателката”).

2.  Делото е прехвърлено на Съда на 1 ноември 1998 г. на основание на чл. 5, ал. 2 от Протокол № 11 към Конвенцията.

3. Българското правителство („правителството”) е представлявано от своя агент – г-жа Г. Самарас от Министерство на правосъдието, и впоследствие от г-н С. Божиков – заместник-министър на правосъдието. Председателят на състава приема молбата на жалбоподателката да не се разкрива името й (чл. 47, ал. 3 от Правилника на Съда).

4.  Жалбоподателката се оплаква, наред с другото, че задържането й в психиатрична клиника е противозаконно и произволно.

В първоначалната си жалба тя също така повдига оплаквания относно апартамента й, ареста на сина й и твърдения опит за покушение над живота й. С частично решение от 17 май 2001 г. Съдът (Четвърто отделение) обявява тези оплаквания за недопустими.

5.  На 1 ноември 2001 г. Съдът променя състава на отделенията (чл. 25, ал. 1 от Правилника на Съда). Настоящото дело е разпределено за разглеждане от новосформираното Първо отделение.

6.  На 31 януари 2002 г. Съдът обявява останалата част от жалбата за допустима.

7.   На 22 февруари 2002 г. в София жалбоподателката и представител на правителството подписват приятелско споразумение. С писмо от 15 март 2002 г. жалбоподателката информира Съда за това.

С решение № 396 от 10 юни 2002 г. Министерски съвет на Република България одобрява споразумението.

8.  На 14 юни 2002 г. в Регистъра на Съда се получава декларация, подписана от жалбоподателката и от г-н С. Божиков от името на правителството. Страните заявяват, че няма да отнесат делото до голямата камара.

ФАКТИТЕ

9.  Жалбоподателката е родена през 1953 г. и живее в град Габрово.

10.  На 28 юни 1996 г. тя е арестувана по прокурорско нареждане и е заведена за преглед в психиатрична клиника. Задържана е за пет дни и после е освободена.

На 28 август 1996 г. отново е задържана за психиатричен преглед.

На 21 март 1997 г. жалбоподателката е арестувана и задържана за трети път. Заведена е в психиатрична болница, където е държана, както се твърди, в изолация до 4 април 1997 г.

11.  След оплакване на жалбоподателката, с писмо от 28 март 1997  г. местните здравни власти я информират, че задържането й е разпоредено от прокурор в съответствие със закона. Според твърдението на жалбоподателката тя завежда нова жалба в Министерство на здравеопазването на 25 април 1997 г., но не получава отговор на нея.

12.  Обобщение на приложимото вътрешно право и практика относно задържането с цел провеждане на психиатрични прегледи се съдържа в решението на Съда по делото Върбанов срещу България (№ 31165/95, ECПЧ 2000-X). Параграфи 28 – 32 от това решение, доколкото са приложими, гласят следното:

„[Съдебното производство за постановяване на решение за задължително психиатрично лечение] започва по предложение на районния прокурор, който има задължението да проведе предварителна проверка, включително съдебно-психиатрична експертиза, за да прецени необходимостта от образуване на производството. Следователно прокурорът в рамките на своята проверка обикновено кани съответното лицето да се подложи на съдебно-психиатрична експертиза.

Законът за народното здраве, в редакцията му, която е в сила в процесния период [до февруари 1997 г.], не съдържа изрична разпоредба, която оторизира прокурора да нареди принудителното довеждане и задържане на дадено лице в болница за провеждане на съдебно-психиатрична експертиза ... Приложимото законодателство не предвижда обжалване по съдебен ред в случаите на лица, задържани за провеждане на съдебно-психиатрична експертиза в рамките на проверка на районния прокурор ...

През февруари 1997 г. са въведени някои изменения в Закона за народното здраве..., [съгласно които] ... в рамките на своята проверка прокурорът може да разпореди принудително задържане в психиатрична болница до 30 дни (до три месеца в изключителни случаи) за провеждане на съдебно-психиатрична експертиза на лице, което е отказало доброволно да се подложи на такава. Не е въведена обаче разпоредба, която да позволява обжалване по съдебен ред на прокурорското нареждане.

Наказателно-процесуалният кодекс, по силата на изменение в сила от 1 януари 2000 г., въвежда съдебна процедура за настаняване в психиатрична болница на лице, срещу което е образувано наказателно производство. Тази процедура обаче не се отнася за лица, които са настанени в болница за провеждане на съдебно-психиатрична експертиза по искане на прокурора съгласно чл. 61 от Закона за народното здраве.”

13.  По делото Върбанов Съдът прави следните констатации, приложими към настоящото дело (вж. параграфи 43 – 53 от това решение):

„... Законът за народното здраве, в редакцията му, която е в сила в процесния период [до февруари 1997 г.], не съдържа разпоредба, овластяваща прокурорите да разпореждат принудително настаняване на дадено лице в психиатрична болница с цел извършване на съдебно-психиатрична експертиза.

Нещо повече, приложимото законодателство, което е в сила в процесния период, дори и след неговото изменение през 1997 г. не предвижда търсенето на медицинско становище като предварително условие, за да се разпореди задържане с цел принудителна съдебно-психиатрична експертиза, поради което то не отговаря на необходимия стандарт на защита срещу произвол.

Затова Съдът установява наличието на нарушение на чл. 5, ал. 1 от Конвенцията по отношение на факта, че лишаването на жалбоподателя от свобода не е обосновано съгласно т. „е“ на тази разпоредба и няма основание в националното законодателство, което освен това не предвижда необходимата защита срещу произвол, тъй като не изисква търсенето на медицинско становище.”

ПРАВОТО

14.  Текстът на постигнатото от страните приятелско споразумение гласи следното:

“1. Жалбоподателката [M.С.] се съгласява да оттегли жалбата си с номер 40061/98 срещу България ... относно нарушение на чл. 5 от Конвенцията.

2. Българската държава ще заплати на жалбоподателката сумата от 3 500 (три хиляди и петстотин) [български] лева като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от задържането й в психиатрична клиника в нарушение на изискванията на чл. 5 от Конвенцията и за разноски по производството пред Съда.

3. Горепосоченото обезщетение ще се изплати не по-късно от един месец след уведомлението за решението на Съда, с което той одобрява споразумението и заличава на жалбата от списъка на делата.

4. Страните се споразумяват за сумата на обезщетението въз основа на зачитане на правата на човека, така както са определени в Конвенцията, и като отчитат решението на Съда по делото Върбанов срещу България (№ 31165/95, 5 октомври 2000 г.)...

Настоящото споразумение става окончателно при одобрението му от Министерски съвет на Република България...”

15.  Съдът взема предвид постигнатото от страните споразумение (чл. 39 от Конвенцията). Той трябва да установи дали споразумението е основано на зачитането на правата на човека, така както са определени в Конвенцията и Протоколите към нея (чл. 37, ал. 1 в края от Конвенцията и чл. 62, ал. 3 от Правилника на Съда).

В тази връзка Съдът отбелязва, че нито споразумението, нито решението на правителството, което го одобрява, споменават за съответни изменения в националното законодателство, което, както е констатирано в цитираното по-горе решение по делото Върбанов, не осигурява достатъчно гаранции срещу произвол.

Отчитайки обаче факта, че изпълнението на решението по делото Върбанов, което третира почти идентични проблеми с тези по настоящото дело, към настоящия момент се разглежда от Комитета на министрите на Съвета на Европа в съответствие с чл. 46, ал. 2 от Конвенцията, Съдът приема, че споразумението е основано на зачитане на правата на човека, така както са определени в Конвенцията и Протоколите към нея.

16.  Съответно делото трябва да бъде заличено от списъка на делата.

ПО ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО:

1.  Решава да заличи делого от списъка на делата;

2.  Взема предвид ангажимента на страните да не изискват повторно разглеждане на делото пред Голямата камара.

Изготвено на английски език и оповестено в писмен вид на 4 юли 2002 г. в съответствие с чл. 77, ал. 2 и 3 от Правилника на Съда.

         Ерик Фриберг                                                            Христос Рoзакис
Секретар на Отделението                                                      Председател

Дата на постановяване: 4.7.2007 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-60567