Права на човекаДело "КОСЕВА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ"
Номер на жалба: 6414/02
Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес
ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА
Жалба № 6414/02 от Станка Димова КОСЕВА срещу България.
Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ в състав:
Пеер Лоренцен, Председател,
Ренате Йегер,
Карел Юнгвиерт,
Марк Вилиджър,
Миржана Лазарова Трайковска,
Здравка Калайджиева,
Гана Юдкивска
и Клаудиа Вестердиек, секретар на отделението,
предвид жалбата подадена на 3 януари 2002, предвид становището предоставено от Правителството като Ответник, както и становището на Жалбоподателката в отговор на Правителството, след заседание постанови следното:
ФАКТИ
Жалбоподателката Станка Димова Косева е българка, родена през 1941 г. в Ямбол и живуща в Ямбол. Тя се представлява от господин М. Екимджиев, адвокат практикуващ в Пловдив. Правителството като Ответник се представлява от госпожа Коцева от Министерството на правосъдието.
А. Обстоятелства по делото
Фактите по делото, по начина по който са представени от страните могат да бъдат обобщени както следва:
Смъртта на сина на Жалбоподателката и последвалото разследване.
Синът на Жалбоподателката, господин Борислав Михайлов Славчев, роден през 1964 г. е задържан в Старозагорския затвор на 20 декември 1995 г. Той почива на 27 юли 1996 г. Последвалото разследване установява, че той сам е причинил своята смърт по небрежност, като се е опитал да отстрани висяща на тавана на киносалона на затвора осветителна лампа, при което е получил токов удар. Жалбоподателката категорично оспорва заключението.
(а) Събитията до 27 юли 1996 г.
На неуточнена дата през 1996 г., г-н Славчев застрелва и убива г-н Т. Б. и г-н С.Ш., известни фигури от организираната престъпност в Ямбол, за което е съдебно преследван. На 16 февруари 1996 г., Районният съд в Ямбол го признава за виновен в извършването на тежкото престъплбение убийство, както и в незаконно притежание на огнестрелно оръжие и го осъжда на двадесет и пет години затвор. Той обжалва и по време на смъртта му делото му още е било висящо, със съдебно заседание, насрочено за 30 септември 1996 г.
На 20 декември 1995 г., г-н Славчев е въдворен в Старозагорския затвор. Там е настанен в трета секция, килия 116.
Точният развой на събитията на 27 юли 1996 г. се оспорва от страните. Последователността, която излагаме се основава на заключенията на следствието. В своята жалба, Жалбоподателката категорично оспорва тези заключения и твърди, че г-н Славчев е бил малтретиран и убит за да се отмъсти за смъртта на двамата, които той е застрелял. Тя твърди, че когато е видяла мъртвото му тяло е забелязала три кървящи рани по дължината на гръбначния му стълб, контузни рани по тила, раменете и костите на краката, както и счупване от лявата страна на черепа. Нито една от тези рани не е била отбелязана в доклада на аутопсията.
Около 11 часа, г-н Славчев е посетен от роднините си. След като те напускат, около 15 часа, той помолва затворника г-н М.У., който е отговарял за работата с прожекционния апарат в киносалона, както и за поддръжката на електроуредите в затвора, да му помогне да поправи електрическия си нагревател за вода. След това, г-н Славчев почерпва съкилийниците си и М.У. с храна и напитки донесени от роднините му.
Към 16 часа г-н Славчев и М.У. напускат килия 116 и се отправят към работилницата, която се е намираЛА в прожекционната стая. Тъй като на М.У. му е
било наредено да поправи един телевизор, двамата първо отиват в залата с телевизора. М.У. преглежда телевизора и решава, че трябва да бъде занесен в работилницата му. Г-н Славчев му помага да занесе телевизора. Те уведомяват сержант Х.Н., който с жест им е разрешава да изнесат телевизора. Служителят отговарящ за отварянето на вратата водеща към кинозалата, а от там и към прожекционната стая, е сержант К.К. Затворниците го молят да ги пусне. Сержант К.К. е бил известен, че само М.У. може свободно да посещава кинозалата. Въпреки това, той отваря вратата и разрешава и на двамата да влязат в кинозалата, а след това да и в прожекционната стая. Скоро след това, М.У. решава да занесе поправен радиоапарат на дежурния офицер и г-н Славчев остава сам в прожекционната стая. След като решава да намери фасунга и електрическа лампа за допълнително осветление, в своята килия, той се опитва да премахне една лампа от тавана. Стъпва на дървена табуретка и започва да развива фасунгата свързваща лампата с електрическата инсталация. Тъй като не притежава необходимите умения, греши, получава токов удар и пада безчувствен на пода. Скоро след това М.У. и сержант Е.Д. пристигат и го виждат да лежи там. До тялото му те виждат счупената лампа и преобърнатата табуретка. Той е заведен в медицинското отделение на затвора, където лекар от Бърза помощ потвърждава смъртта му.
(б) Разследването
(1) От цивилните следователи
(а) Следствени действия предприети веднага след смъртта на г-н Славчев
В 17:35 ч. на 27 юли 1996 г., помощник следовател от Районна следствена служба Стара Загора е повикан по спешност заради инцидента. Той пристига в затвора и между 18:10 ч. и 18:45 ч. прави оглед на прожекционната стая и медицинското отделение. При огледа присъстват и д-р Е.Б., специалист по съдебна медицина в Районна болница - Стара Загора, техник и двама свидетели. Между другото, следователят отбелязва, че по дланите на г-н Славчев има следи от преминаване на електрически ток. Той също така забелязва и контузии по гърба му, но не ги описва подробно. Той забелязва, че дрехите на г-н Славчев са изцапани, но не уточнява веществото. Д-р Е. Б. изразява първоначално мнение, че г-н Славчев е починал в следствие на токов удар. Направени са снимки на прожекционната стая и на предметите в нея. Направени са снимки и в медицинското отделение: една на тялото на г-н Славчев, положено на гръб на легло и две на дланите и пръстите му.
По-късно на същия ден, д-р Е.Б. извършва аутопсия на тялото на г-н Славчев. Наред с другото, докато разглежда тялото в медицинското отделение на затвора, той забелязва петна в долните свободни от натиск части на тялото; при натиск тези петна са изчезвали, а по-късно отново са се появявали. Петната е можело да се видят при аутопсията. При описа на външния вид на
тялото, докторът забелязва продълговата контузия в долната част на гърба. Контузията, с размери четири на девет сантиметра, е била покрита с червеникава корица под кожата. Докторът забелязва и белезникави вдлъбнатини по кожата на пръстите на дланите, най-голямата от които е с размери два на един и половина сантиметра, както и синини по пищялите, които той не описва подробно. Прегледът на вътрешните органи според него, не разкрива някакви аномалии. Базирайки се на промените по кожата на дланите, състоянието мястото на произшествието, и признаците сочещи моментална смърт, той прави заключение, че г-н Славчев е починал в резултат на токов удар. Електрическият ток е преминал от едната му ръка към другата, като се е предвижвал по кръвоносните съдове, където съпротивлението е най-слабо. Веригата се е затворила в сърцето и е причинила кардиален арест. Синините по тялото са причинени от твърди, тъпи предмети, като вероятно е те да са получени при падането от табуретката. Те нямат отношение към смъртоносния край на произшествието.
Докладът от аутопсията не споменава времето на настъпване на смъртта – казва се само, че тя е настъпила през последните двадесет и четири часа. Към доклада не са приложени снимки и не се уточнява кога е съставен. На 24 февруари 1997 г., след многократни молби на Жалбоподателката и запитване от страна на следователя, д-р Е.Б. уточнява, че аутопсията е проведена в 22:00 часа.
Мозъкът, белите дробове, сърцето, коронарната артерия, черният дроб и бъбреците на г-н Славчев са отделени за хистопатологично изследване. Г-н Славчев е погребан на 29 юли 1996 г., въпреки настояванията на Жалбоподателката то да бъде отложено за да се проведат допълнителни изследвания. В същия ден Районна следствена служба - Стара Загора започва разследване за да се установи дали някой по небрежност и в нарушение на Член 122 § 1 от Наказателния кодекс, е причинил смъртта, (вижте Приложими местни закони по-долу).
(б) Проверки и експертизи направени по време на следствието.
На 29 юли 1996 г., веднага след поемането на делото, назначеният следовател инспектира прожекционната стая с помощта на експерт в областта на електротехниката. На 8 и 27 август, той прави още две проверки, с друг експерт, като снема висящата фасунга, няколко други електрически уреда, жици и боя от тавана за тестване. На 4 март 1996 г., заедно с първия експерт, той прави още един преглед, за да провери състоянието на телевизора и на електричното табло.
На 5 август 1996 г., следователят назначава трима експерти да съставят доклад за състоянието на електрическата инсталация в стаята и да кажат дали тя е допринесла за смъртта на г-н Славчев. Той също така иска да се уточни дали г-н Славчев е проявил небрежност при работата си с електрическата мрежа и да се обясни точния механизъм на смъртта му. Докладът, който е готов през януари 1997
г., прави заключението, че инсталацията не е поставена правилно и че не е безопасна, както и че г-н Славчев вероятно не е проверил дали има напрежение в жиците и ги е държал с двете си ръце, като в едната му вероятно е имало отверка. В допълнителен доклад, поръчан от следователя на 21 февруари 1997 г. и заведен на 5 март 1997 г. се казва, че напрежението причинило смъртта на г-н Славчев е дошло от жиците на тавана, а не от уредите в стаята като например телевизора или от електричното табло. На 8 май 1997 г. следователят нарежда на експертите да уточнят дефектите в електрическата инсталация и да установят дали тя първоначално е била монтирана по този начин, както и да определят дали г-н Славчев е нарушил правилата за безопасност. В доклада си, заведен вероятно през септември 1997 г., експертите заявяват, че инсталацията е била поставена неправилно и че куката на тавана не е била изолирана. Тези дефекти датират вероятно от първоначалното полагане на инсталацията през 1976 г.
В същото време, на 26 август 1996г., след неколкократни молби от страна на Жалбоподателката, Главна прокуратура нарежда на Районна прокуратура - Стара Загора да разпореди извършването на ексхумация на тялото на г-н Славчев за повторна аутопсия и експертиза с цел установяване на същността и произхода на раните му, както и за причината за неговата смърт. На 3 септември 1996г., следователят по препоръка на Районна прокуратура - Стара Загора, нарежда на трима лекари, специалисти по съдебна медицина – д-р Х.Е., д-р Т.Т., от отдел “Съдебна медицина” на Старозагорския университет – и д-р И.И. началник на отделение “Съдебна медицина” към Районна болница Стара Загора да установят след ексхумацията на тялото на г-н Славчев причината за смъртта му, пътят на електрическия ток, наличието на травматични рани по главата, тялото и крайниците, характера им, как са били причинени и дали са били причинени докато г-н Славчев е бил все още жив. Специално внимание следвало да се обърне на наличието или липсата на рани в областта на дясното ухо, тила, гърба и гръбначния стълб.
Ексхумацията е проведена на 5 септември 1996 г., между 10:45 и 13:15 в присъствието на Жалбоподателката, тримата лекари, още един специалист по съдебна медицина, следователят и прокурор. Лекарите премахват дрехите от тялото на г-н Славчев и оглеждат трупа, като отбелязват, че е в напреднало състояние на разлагане. Те премахват главата и ръцете от китките надолу за допълнителни тестове. След огледа, те отново погребват тленните останки. В рапорта си, съставен на същия ден те описват външното и вътрешно състояние на трупа и достигат до следното заключение:
“Огледът и повторната аутопсия на ексхумираното тяло на г-н Славчев разкриват изгаряния от електрически ток по дланите и пръстите на двете ръце. Няма следи от травматични рани по дермиса, мускулите и костите на главата, врата, торса и крайниците, с изключение на линейна фрактура на лявата темпорална кост; нормалните за една аутопсия разрези по главата, врата, трупа и стомашната област. Напреднал стадии на разлагане.
Причината за смъртта на г-н Славчев не може да се открие единствено въз основа на заключенията на ексхумацията. Характерни за така нареченото изгаряне с електрически ток рани са открити по дланите и пръстите на двете ръце. Те имат характерната форма на вдлъбнатини и бразди по тялото. Пътят на електрическият ток е от едната ръка към другата, през сърцето. Повторната аутопсия не открива следи от травматични рани по дермиса, подкожната тъкан, мускулите на скелета, освен разрезите от аутопсията и линейната фрактура на лявата темпорална кост, която е била направена при отварянето на черепа по време на първата аутопсия.
Не е възможно да се направи категорично заключение дали някои области на тялото са охлузени, понеже този слой е унищожен от процеса на разлагане на преобладаващата част от повърхността на тялото. Не са открити обаче хематоми, рани или счупвания на костите.”
По-късно ръцете на г-н Славчев са изгубени в отдела по съдебна медицина на Медицинския факултет в Стара Загора и не са намерени.
На 5 март 1997 г., Жалбоподателката завежда протест в Районна прокуратура - Стара Загора срещу доклада. Тя категорично оспорва заключенията и между другото заявява, че експертите не са отбелязали травмите по гърба и пищялите на г-н Славчев, които ясно са се виждали по вътрешността на кожата, която са премахнали. Тя също така изразява съмнения относно произхода на фрактурата на главата, посочвайки, че тя не е била отбелязана в доклада на първата аутопсия. На 6 май 1997 г., в отговор на възражението на Жалбоподателката, лекарите заявяват, че няма основания да променят заключенията си.
Резултатите от хистопатологичната експертиза и материалите взети от тялото на г-н Славчев по време на първата аутопсия (вижте по-горе), са изпратени на следователя от д-р Е.Б. на 24 април 1997 г. На 20 май 1997 г., следователят нарежда на лекарите провели втората аутопсия да определят на базата на тези материали, дали върху г-н Славчев е упражнено насилие или е бил отровен и каква е причината за смъртта му. В доклада, си заведен на 9 юни 1997 г., лекарите заявяват, че след като са изследвали материалите, те не са открили следи от насилие или отравяне. Материалите сочат внезапна смърт, каквато е смъртта от токов удар.
По време на разследването, следователят назначава и експертизи на механичните следи оставени по висящата лампа, фасунгата и винтовете по нея.
(в) Свидетели разпитани по време на разследването
На 29 юли 1996 г., следователят и неговият помощник разпитват М.У. и други двама затворници, които г-н Славчев е почерпил в следобеда на 27 юли 1996 г.
На 30 юли 1996 г., следователят разпитва сержант К.К., двама души от охраната и един затворник, които също са имали ключове за кинозалата и са се намирали в стая близо до кинозалата в следобеда на 27 юли 1996 г.
На 2 август 1996 г., следователят разпитва сержант Е.Д.
На 6 август 1996 г., следователят повторно разпитва М.У. и заедно с помощника си разпитва единадесет от съкилийниците на г-н Славчев и един затворник.
На 20 август 1996 г., следователят разпитва началника на охраната.
На 24 октомври 1996 г., следователят разпитва един служител от охраната и главния електротехник на затвора.
На 21 октомври 1996 г., следователят разпитва М.У. за трети път.
На 29 октомври 1996 г., следователят разпитва четирима служители от охраната.
На 16 декември 1996 г., следователят разпитва психолога на затвора, а на 12 февруари 1997 г., социалния работник на затвора.
На 22 април 1997 г. в Ямбол, помощник следователят разпитва майката на С.Ш., един от двамата застреляни от г-н Славчев. Тя отрича да е отправяла заплахи за смърт към него или да е поръчвала убийството му.
На 2, 3, 4 и 5 юни 1997 г. и на 25 септември 1997 г., двама следователи от Ямбол провеждат кратък разпит на седем души (включително вдовицата на г-н Т.Б., един от застреляните от г-н Славчев, както и бивши сътрудници на Т.Б и С.Ш.), които според Жалбоподателката са имали връзка със смъртта на г-н Славчев. Всички те отричат да са знаели обстоятелствата около смъртта на г-н Славчев или пък да са поддържали контакти със затвора в Стара Загора.
(5) Становището на Жалбоподателката
Жалбоподателката активно следи разследването от началото му, като на 22 октомври 1996 г. подава молба да се включи в него като гражданско лице. В същия ден следователят удовлетворява молбата и. В много от молбите си отправени към следствието и прокуратурата, Жалбоподателката настоява да се открие дали смъртта на г-н Славчев е причинена преднамерено. Тя посочва, че смъртта е настъпила при съмнителни обстоятелства и изразява съмнения, че синът и е бил малтретиран и убит като отмъщение за убийствата, които е извършил и че роднини и сътрудници на убитите са съдействали за това. Тя твърди, че вероятно М.У. и сержант Е.Д. с чужда помощ са излъгали г-н Славчев да влезе в прожекционната зала, където никой не може да ги види, малтретирали са го и са причинили смъртта му чрез токов удар. Тя също така твърди, че началникът на Районна следствена служба - Ямбол е бил на заплата при г-н Т.Б. – един от застреляните от г-н Славчев.
Жалбоподателката намира за странно обстоятелството, че дрехите на г-н Славчев, които са можели да дадат достатъчно добра информация за рани по тялото му, не са били съхранени и описани. Тя многократно поставя под съмнение заключенията на медицинските експерти и моли следователя да назначи нова експертиза от специалисти от София, които не биха се повлияли от местните хора. В добавка тя изтъква, че г-н Славчев е бил отличен електротехник непрофесионалист и не би направил грешка при боравенето с електрически жици.
(г) Смъртта на М.У.
На 29 септември 1997 г., М.У., който е освободен преди изтичането на присъдата му е застрелян от г-н Г.Г., известен с връзките си с организираната престъпност. Според заключенията на наказателното следствие, М.У. се опитва да ограби Г.Г, с насочен към него пистолет пред вратата на дома му, но последният успява да отнеме пистолета и да изстреля пет куршума в самозащита. Скоро след това Жалбоподателката изпраща писмо до следователя с молба да се разпита Г.Г. относно вероятно съучастничество в убийството на сина и. Писмото е оставено без последици.
(д) Заключение на следователя и действия на прокуратурата
На 12 ноември 1997 г., следователят препоръчва следствието да бъде прекратено. В доклада си той подробно излага заключенията от различните експертизи и прави заключение, че причината за произшествието, довело до смъртта на г-н Славчев е неправилно инсталиране на електрическата инсталация в прожекционната стая през 1976 г. Г-н Славчев също носи вина, тъй като не е проверил за наличието на електрическо напрежение преди да премахне висящата лампа и фасунгата.
На 12 януари 1998 г., Районна прокуратура - Стара Загора връща делото на следователя с мнение да се разпита Г.Г. (вижте по-горе) за да се установи дали последният е познавал г-н Славчев, дали е подържал контакти с М.У. и дали знае нещо за смъртта на г-н Славчев. В разпита, продължил 10 минути, Г.Г. отрича да е познавал г-н Славчев или М.У. и твърди, че не знае никакви подробности за смъртта на г-н Славчев. В отговор на запитването, на 9 март 1998 г. следователят заявява, че подържа становището си за прекратяване на следствието тъй като допълнителният материал не му дава основание да промени заключението си.
На 24 юли 1998 г., Районна прокуратура - Стара Загора решава да прекрати следствието. В решението се казва, че няколко дни преди смъртта си г-н Славчев е споменал пред съкилийниците си, че желае да получи електрическа лампа за да има повече светлина в килията. В него се описват и събитията от 27 юли 1996 г., като се отбелязва, че според експертите по съдебна медицина смъртта на г-н Славчев е в резултат на електрически ток протекъл от едната към другата му ръка през сърцето. Синините открити в долната част на гърба му и по пищялите са вероятно получени при удара с табуретката при падането му и не са причинили смъртта му. Втората аутопсия не успява да анализира синините, предвид напредналия стадии на разлагане, но потвърждава липсата на рани или счупени кости. Хистологическата експертиза не открива следи от насилие или отравяне. Експертите правят заключение, че смъртта е настъпила внезапно, каквито са признаците на смърт от токов удар. Техническата експертиза прави заключение, че електрическата инсталация в стаята е била неправилно положена, вероятно поради небрежност, не е била изолирана и не е отговаряла на изискванията за техническа безопасност. Това вероятно е станало през 1976 г., когато е била построена кинозалата. Експертите стигат до заключение, че вероятния път на електрическия ток е от лявата ръка на г-н Славчев през тялото му и в дясната ръка, в която е държал металните части на висящата лампа, която се е опитвал да отвие. С цел да се хвърли повече светлина върху събитията, експертите е трябвало да пояснят дали ръцете на г-н Славчев са се докоснали до лампата или друг електроуред, като например телевизора или електричното табло. Експертите правят заключението, че по време на смъртта си, той е бил в допир с лампата, а не с телевизора или електрическото табло. Липсват доказателства, че смъртта е причинена преднамерено от друг човек. От друга страна, налице са нарушения на правилата за безопасност при поставянето на електрическата инсталация през 1976г., което довежда и до смъртта на г-н Славчев. Дори и да се предположи, че това е равносилно на професионална небрежност, в нарушение на Член 123 § 1 на Наказателния кодекс (вижте Приложими местни закони по-долу), отговорните за това не подлежат на криминално преследване, тъй като срокът на давност е изтекъл много преди това.
По молба на Жалбоподателката, на 7 септември 1998 г., Апелативна прокуратура - Пловдив отхвърля решението за прекратяване на следствието и изпраща делото за разглеждане от Военнокръжна прокуратура - Пловдив. Според мнението и, тъй като г-н Славчев е починал в затвора, където някои от служителите са били под юрисдикцията на Военния съд, Районна прокуратура - Стара Загора не е притежавала компетенцията да води или прекратява следствието.
(ii) Разследване на военните следствени власти
След като получават преписката на неуточнена дата, на 27 януари 2000 г., Военнокръжна прокуратура - Пловдив отказва да започне следствието. По молба на Жалбоподателката, на 21 март 2000, Военната апелативна прокуратура отменя това решение. Поради тази причина, на 9 май 2000, Военноокръжна прокуратура-Пловдив започва следствие за да се установи дали служители на затвора не са пренебрегнали задълженията си относно надзора над затворниците и поради небрежност са причинили смъртта на г-н Славчев в нарушение на член 387 от Наказателния кодекс (вижте Приложими местни закони по-долу).
На 11, 12 и 13 септември 2000, следователят отговарящ за това дело разпитва няколко действащи и бивши служители на затвора. На 24 октомври 2000, той обвинява сержант К.К. в неизпълнение на служебните си задължения и причиняване на смъртта на г-н Славчев поради небрежност в нарушение на Член 387 от Наказателния кодекс и го разпитва. На 6 ноември 2000 следователят завършва работата си по делото с препоръка сержант К.К. да бъде подведен под съдебна отговорност.
На 5 декември 2000, Военноокръжна прокуратура - Пловдив предава делото за допълнително разследване. Направена е забележка, че на Жалбоподателката не е дадена възможност да присъства на следствието и че не е ясно кой е отговорен за неправилното поставяне на електрическата инсталация, както и че фактите около отговорността на сержант К.К. не са напълно изяснени. На последно място необходимо е да се установи дали други служители на затвора по небрежност са разрешили на г-н Славчев да се движи свободно из затвора и ако е така, те също да бъдат подведени под отговорност.
С помощта на експерти, следователят провежда експеримент, целта на който е да се установи дали сержант К.К. е можел да види прожекционната стая от поста си. Той също така събира и събира документи свързани с построяването на кинозалата през 1976 г., разпитва електротехника и бившия директор на затвора, които са били на служба през седемдесетте години, електротехника на затвора по време на смъртта на г-н Славчев и един от затворниците. На 27 ноември 2001 г. следователят отново отправя препоръка да се прекрати делото и на 21 декември Военноокръжна прокуратура - Пловдив се съгласява и го прекратява с мнението, че действията на сержант К.К. не са пряко допринесли за смъртта на г-н Славчев. Никой друг от служителите на затвора, попадащи под юрисдикцията на военните съдилища не може да бъде подведен под отговорност, тъй като никой от тях не е имал задължения свързани с електрическата инсталация на затвора.
Жалбоподателката обжалва решението, като повтаря своите твърдения, че синът и е убит от М.У., сержант Е.Д. и още един служител на затвора. С решение от 21 юни 2002 г., Военноокръжна прокуратура-Пловдив връща делото за повторно разглеждане без да се докосва до съществото на жалбата. Заключението е, че следователят и прокурорът са предприели следствени действия след решението да се прекрати следствието, без да ги документират като ново следствено решение, поради което е невъзможно да се разгледат въпросите, които Жалбоподателката повдига. По-нататък се казва, че не е дадена възможност на непълнолетните деца на г-н Славчев да присъстват на следствието дори и с помощта на специален представител. По молба на Жалбоподателката, на 6 ноември 2002 г. Военният апелативен съд подкрепя това решение и изразява пълно съгласие с него. Следователят назначава адвокат на децата на г-н Славчев и ги запознава с преписката. След това, на 1 април 2003 г., той отново препоръчва следствието да бъде прекратено, заявявайки, че никакви нови факти не са се появили. На 20 май 2003 г., Военноокръжна прокуратура-Пловдив уважава препоръката и решава да прекрати следствието. Според нея причината за смъртта на г-н Славчев настъпва в резултат на преминаване на електрически ток през ръцете и сърцето му, като по този начин спира дейността му както е установено в медицинската експертиза. Експертите медици не откриват следи от насилие или отравяне. Техническата експертиза установява, че електрическата инсталация не е правилно поставена и обезопасена и че кинозалата не е построена в съответствие с валидните в това време разпореждания. Вярно е, че сержант К.К. е нарушил задълженията си, като е позволил на г-н Славчев да се движи в различните зони на затвора, без да има нужното разрешение и без надзора на служител на затвора. Това обаче представлява само дисциплинарно, а не криминално нарушение, тъй като то няма пряка причинна връзка със смъртта на г-н Славчев. Сержант К.К. не е можел да предвиди, че г-н Славчев ще се опита да отвие лампата от прожекционната стая. Давността за налагане на дисциплинарно наказание е вече изтекла, както и давността за криминално преследване на тези които са поставили електрическата инсталация. Нито едно от твърдените нарушения извършени от личния състав на затвора не е установено по време на следствието.
В отговор на жалбите на Жалбоподателката и съпругата на г-н Славчев, на 30 юни 2003 г. Районният военен съд в Пловдив потвърждава решението да се прекрати следствието. Направено е заключението, че не съществуват убедителни доказателства, че сержант К.К. не е изпълнил задължението си да надзирава затворниците, причинявайки по този начин смъртта на г-н Славчев по небрежност. Установявайки фактите, съдът отбелязва, че електрическото напрежение причинило смъртта на г-н Славчев не е дошло от телевизора или електрическото табло. Явно е, че г-н Славчев се е опитал да развие фасунгата на висящата лампа. При тези обстоятелства не е установено, че някой от служителите на затвора поради неизпълнение на задълженията си е улеснил смъртта. Освен това, следствието задълбочено е изяснило фактите, проведено е обективно, всестранно и изчерпателно, и премахва необходимостта от допълнителни следствени действия.
Последвалите опити на Жалбоподателката да възобнови следствието се неуспешни.
2. Делото по уволнението на Жалбоподателката
През 1994 г. Жалбоподателката, която работи като учителка е уволнена. Тя завежда дело срещу бившия си работодател. Делото приключва на 20 декември 1999 г. с решение на Върховния касационен съд. Последвалата молба на Жалбоподателката за възобновяване на делото е обявена за недопустима на 20 юни 2000, а жалбата и срещу това решение е отхвърлена на 9 януари 2001 г. Жалбоподателката подава още една жалба, която е оставена без отговор в решението на ВКС от 21 юни 2001 г.
3. Делото по продажбата на парцел земя
През 1992 г. Жалбоподателката се съгласява да продаде парцел земя. Тъй като тя явно не е изпълнила задължението си, ответната страна по договора завежда дело срещу нея. Делото приключва на 21 май 1997 г. с решение на Районен съд - Ямбол против Жалбоподателката. Тя не обжалва решението и то става окончателно. Последвалата молба за повторно разглеждане е отхвърлена на 21 декември 1999 г., като по-нататъшните и молби за повторно разглеждане са пренебрегнати на 4 юли 2000 и на 18 юли 2001 г.
4. Задържането на Жалбоподателката на 10 февруари 2003 г.
През 2002 г. Окръжна прокуратура - Пловдив започва следствие срещу Жалбоподателката по повод оплакване от един от съседите и. По време на следствието тя е помолена да се яви на психиатричен преглед, но отказва да го направи. На 31 юли 2002 Окръжна прокуратура Пловдив нарежда тя да бъде принудително заведена в психиатрична болница и да остане за провеждане на психиатричен преглед до тридесет дни. Не са взети мерки за изпълнението на това нареждане. На 29 декември Окръжна прокуратура Пловдив променя заповедта си. Тя намира, че вече няма основания за задържането на Жалбоподателката, тъй като не се установява, че поведението и представлява заплаха за сигурността на другите или че има вероятност да тя да извърши нарушение с по-сериозни последици. Полицията обаче не е уведомена за това решение, като остава с впечатлението, че първоначалната заповед е все още в сила. В резултат на това призовава Жалбоподателката на 24 януари 2003 г. Тя се явява в местния полицейски участък на 10 февруари 2003 г., където е арестувана и заведена в психиатрична клиника. В същия ден тя е освободена.
След освобождаването си, тя подава оплакване в Районна прокуратура - Пловдив. На 21 март 2003 прокуратурата потвърждава двете решения на Окръжна прокуратура - Пловдив. Тя установява, че първоначалната заповед е основателна и своевременна. При прилагането и обаче, заповедта е била вече променена и невалидна. При обжалването от страна на Жалбоподателката, на 12 май 2003 г. Апелативна прокуратура - Пловдив потвърждава това решение. Тя обаче отбелязва, че Жалбоподателката не е трябвало да бъде задържана и че пропускайки да уведоми полицията за промяната на заповедта, Окръжна прокуратура - Пловдив е направила сериозна грешка.
Б. Приложими местни закони
1. Наказателно право и съдопроизводство
Според Член 122 § 1 на Наказателния кодекс от 1968 г., причиняването по небрежност на смърт е престъпление. Член 123 § 1 от кодекса гласи, че причиняването на смърт поради небрежно изпълнение на служебните задължения или на регламентирана високорискова дейност, е престъпление. Член 387 § 1 от кодекса счита за престъпление, когато военни или полицейски служители не успеят да изпълнят своите задължения, ако това доведе до вредни последици. Престъплението се счита за тежко, ако вредните последици са сериозни (Член 387 § 2). Отреченото от Член 387 § 1 поведение е престъпно даже и ако вредните последици са причинени поради небрежност (Член 387 § 4). Тези престъпления подлежат на наказателно преследване от обществото.
Член 192 §§ 1 и 2 на Наказателно-процесуалния кодекс от 1974 г., валиден по това време гласи, че следствия засягащи преследвани от обществото престъпления могат да бъдат започнати само от прокурор или следовател. Прокурорите могат да прекратят следствието, когато няма данни за извършено престъпление или когато твърдяното деяние не представлява престъпление (Членове 21 § 1 (1) и 237 § 1 (1) и (2)). Преди 2001 г. това решение подлежеше на обжалване пред висшестоящ прокурор или на непосредствен преглед от този прокурор (Членове 183 и 237 §§ 3 до 9 в сила по това време). През април 2001 г. кодексът е променен, като се дава право на преразглеждане по молба на засегнатите (промененият през април 2001 г. Член 237 § 3). По това време престъпления извършени от полицейски служители или от офицери, сержанти и редови служители на други министерства и агенции са се гледали от военните съдилища (Член 388 § 1 (2) от Наказателно-процесуалния кодекс от 1974 г. в сила по това време). В случай че някое дело попада под юрисдикцията на военните съдилища, следствието се води от военни следователи и прокурори.
2. Закон за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани
Член 1 (1) на закона от 1988 г., първоначално озаглавен Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите, преименуван на 12 юли 2006 г. на Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) предвижда, че държавата носи отговорност за вреди нанесени на частни лица в резултат на незаконосъобразни решения действия или пропуски на обществени служители извършени по време на или във връзка с изпълнението на задълженията им.
В Член 1 (2) се предвижда възможността, искове за компенсация на вреди причинени от незаконосъобразни решения да бъдат предявени след като тези решения са били анулирани от предишни процесуални действия. Върховният административен съд е постановил, че е в неговата компетентност да разглежда законосъобразността на задържането на дадена личност от полицията и да присъжда компенсации позовавайки се на по-горните клаузи (реш. № 11858 от 28 ноември 2006 r. по адм. д. № 9165/2006 г., ВАС, V отд., реш. № 5230 от 9 май 2008 г. по адм. д. № 11884/2007 г., ВАС, III отд.).
Член 2 (1)(1) предвижда, държавата да носи отговорност да вреди причинени на лица от следствените власти, прокуратурата или съдилищата поради незаконосъобразно задържане, при положение, че това задържане е отменено поради липса на законосъобразни основания. Прилагането на тази клауза е породила изобилие от казуси.
Член 2 (2) предвижда, при определени условия Държавата да носи отговорност за вреди нанесени на граждани в резултат на обвинение в наказателно престъпление.
Член 6 (1) предвижда правото на обезщетение за материални вреди да се наследява, докато правото на обезщетение за нематериални вреди да се предава след смъртта на засегнатата личност само ако той или тя е предявил(а) иск. Няма казуси по прилагането на тази клауза.
3. Общо деликтно право
Общите правила на деликтното право са изложени в разделите 45 до 54 на Закона за задълженията и договорите от 1951 г. Член 52 предвижда размерът на обезщетението за нематериални вреди да се определя от съда по справедливост. Прилагайки тази клауза, бившият Върховен съд се произнася, че родителите на починал човек не могат да търсят компенсация за нематериалните вреди нанесени на него преди смъртта му, поради липса на сериозна причинна връзка. Те обаче могат да предявят иск за обезщетение за собственото си нещастие и болка произтичащи от смъртта (реш. № 3287 от 27 декември 1971 г. по гр. д. № 1964/1971 г., ВС ,1г. о.).
ОПЛАКВАНИЯ
1. В писмо от 6 февруари 2002 и с пощенско клеймо от 12 февруари 2002 г., Жалбоподателката се жалва, че синът и е убит в затвора и че властите не са предоставили необходимата за това компенсация, тъй като не са провели ефективно разследване на обстоятелствата около смъртта му.
2. В първото си писмо от 19 декември 2001 и с пощенско клеймо от 3 януари 2002 г., Жалбоподателката в съответствие с Член 6 § 1 от Конвенцията, се жалва, че е уволнена от работата си през 1994 г., че последвалото дело е било несправедливо и прекомерно дълго и че съдът е бил предубеден.
3. В писмото от 6 февруари 2002 г. и с пощенско клеймо от 12 февруари 2002 г., Жалбоподателката се жалва, че съдопроизводството отнасящо се до продажбата на парцела земя е било несправедливо, прекомерно дълго и че парцелът и е бил отнет неправомерно.
4. В писмо от 21 май и с пощенско клеймо от 21 май 2003 г., Жалбоподателката се жалва, че задържането и на 10 февруари 2003 г. е било незаконосъобразно.
ЗАКОНЪТ
А. Смъртта на сина на Жалбоподателката и последвалото разследване
Съдът счита, че жалбата на Жалбоподателката във връзка със смъртта на г-н Славчев и последвалото разследване, както и наличието на ефективни правни средства за защита попадат в полезрението на Членове 2, 3 и 13 от Конвенцията, които са приложими и предвиждат:
Член 2 (право на живот)
„Правото на живот на всеки се защищава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот, освен в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в закона.”
Член 3 (забрана на изтезанията)
„Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.”
Член 13 (право на ефективни правни средства за защита)
„Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действуващи при упражняване на служебни функции.”
Твърдения на страните
Правителството твърди, че Жалбоподателката не се е възползвала от наличните вътрешноправни средства за защита при жалбата си относно смъртта на своя син, тъй като не е завела иск на основание член 2(2) от ЗОДОВ. При съдебното му разглеждане, тя би могла да получи компенсация за вредите които е понесла в резултат на действията и пропуските на властите. Правителството също така твърди, че властите не са допуснали пропуски в задължението си да защитят живота на г-н Славчев. Служителите на затвора не са знаели, че той възнамерява да си осигури допълнително осветление за килията и че електрическата инсталация в прожекционната зала е повредена. Следователно от тях не се е очаквало да предприемат каквито и да е мерки в тази насока. Няма сериозни доказателства, че г-н Славчев е бил малтретиран по време на престоя си в затвора. Такива доказателства не са открити и при разследването на обстоятелствата около смъртта му.
На последно място Правителството заявява, че не е налице нарушение от страна на властите на задължението им да разследват смъртта на г-н Славчев, тъй като проведеното разследване е било изчерпателно и безпристрастно. Призованите в хода на следствието експерти не са открили основания в твърденията, че смъртта
е причинена преднамерено. Това заключение се потвърждава и от показанията и на свидетелите. Всички тези елементи напълно изясняват съществените факти.
Властите също така са разследвали и твърденията, че служителите на затвора поради небрежност не са осигурили безопасността на затворниците.
Жалбоподателката твърди, че нормите, с които се обосновава Правителството са неподходящи и очевидно не предоставят средство за правна защита на жалбите и. По-нататък, Жалбоподателката твърди, че властите са били длъжни да защитят телесната неприкосновеност и живот на г-н Славчев, докато е бил в затвора. Неизпълнението на това задължение съответно довежда и до смъртта му. Те не са построили прожекционната стая в съответствие с приложимите изисквания за безопасност и въпреки това са разрешили използването и. Електрическата инсталация в стаята не съответства на техническите и изисквания за безопасност вероятно поради небрежност. Сержант К.К. нарушава правилата като е разрешил на г-н Славчев да влезе без разрешение и без надзор в кинозалата. Комбинацията от тези фактори, свидетелство за очевидна небрежност, несъвместима със задълженията на властите по Член 2, довежда до смъртта на г-н Славчев. Даже и ако се приеме, че властите не са знаели за намеренията на г-н Славчев да развие лампата и фасунгата, те не би трябвало да не са осведомени за дефектите на електрическата инсталация. Те са били длъжни да вземат всички необходими мерки за да ги поправят и да не позволяват на затворниците да влизат в необезопасената сграда. Те обаче не са го направили, но не може да им се търси отговорност за това, поради липса на разпоредби забраняващи подобно поведение.
Жалбоподателката също твърди, че следствието за смъртта на г-н Славчев не е било ефективно. По-точно, че сержант К.К., който явно не е изпълнил задълженията си, като е разрешил на г-н Славчев да влезе в кинозалата, не е подведен под отговорност. Не са били направени опити да се изясни дали членове на затворническата администрация са знаели за проблемите свързани с електрическата инсталация и дали са се опитвали да ги отстранят. Следствието не изяснява в достатъчна степен състоянието на г-н Славчев по времето когато е бил намерен на пода. Не е ясно даже дали в този момент той е бил все още жив и колко часа са изминали от произшествието до пристигането на доктора, който обявява смъртта му. По този начин следствието не успява да отговори на основните въпроси, като например за наличието на своевременна и отговаряща на изискванията медицинска помощ. На последно място, Жалбоподателката твърди, че за нарушенията на правата и по Член 1 и Член 2 не и е било предоставено ефективно правно средство за защита. Тя отново заявява позицията си, че правното средство за защита предложено от Правителството, очевидно е неподходящо. Тя също така твърди че деликтният иск по Член 45 или Член 49 от Закона за задълженията и договорите или Член 1 на ЗОДОВ не биха били практически приложими поради две причини. Първо, пряката каузална връзка която се изисква от съда не може да бъде направена. Второ, съгласно Член 6 (1) на ЗОДОВ, както и съгласно прецедентното право, наследниците на починалото лице нямат право да търсят обезщетение за нематериални вреди причинени преди смъртта, освен ако личността сама не е предявила иск.
Преценка на Съда
(а) По процедурна жалба на основанието на Член 2 и Член 3
Съдът първо ще разгледа оплакването относно ефективността на следствието. Становището му е, че когато задържан почине при неизяснени обстоятелства, член 2 изисква властите да проведат ефективно следствие за да се установи причината за смъртта и виновниците да бъдат установени и наказани (вижте следните типични казуси, Salman v.
В разглеждания случай, властите са предприели редица следствени действия. Мястото на произшествието незабавно е разследвано от следовател и експерти по съдебна медицина, като са направени снимки на мястото и на тялото на г-н Славчев. Аутопсията е направена в деня на смъртта от експерт по съдебна медицина ((за разлика от делото Tepe v.
VI). След това, по настояване на Жалбоподателката, властите постановяват ексхумация и повторна аутопсия, която е извършена от три експерта по съдебна медицина. Тя потвърждава заключенията на първата и не открива следи от травматични наранявания (вижте след направените промени Dolek v.
Следователят прави още няколко огледа на мястото на смъртта и назначава няколко специалисти в електротехниката и други области за да открият точния механизъм на изгарянето на г-н Славчев с електрически ток. Той и други следователи разпитват голям брой затворници и служители на затвора с цел установяване на точната хронология на събитията от 27 юли 1996 г. Те също така разпитват и други свидетели – някои от които по настояване на Жалбоподателката – с цел да се провери версията, че хора свързани със застреляните от г-н Славчев са замесени в смъртта му. По молба на прокуратурата, следователят допълнително разпитва и Г.Г., човекът отговорен за смъртта на главния свидетел М.У. По-късно, по време на военното разследване, властите провеждат още разпити и събират допълнителна информация за да се изясни дали някои от служителите на затвора носят отговорност за дефектите в електрическата инсталация. Съдът намира, че властите са предприели необходимите следствени действия като по този начин зачитат молбата на Жалбоподателката за специфични следствени действия (за разлика от делото Velikova, цитирано по-горе, §§79 в заключение и 83). Те обосновават причините за прекратяването на гражданското, както и на военното следствие. Неуспехът да се повдигне обвинение срещу сержант К.К. не говори зле за ефективността на следствието. Военната прокуратура привежда убедителни доводи по този повод. Във всеки случай, Член 2 нe предвижда повдигането на обвинение и осъждането на трети лица за извършването на наказателно престъпление (вижте Oneryildiz v.
Следователно, тази жалба очевидно е зле обоснована и трябва да се отхвърли в съответствие с Член 35 §§ 3 и 4 от Конвенцията.
(б) Самостоятелна жалба по Член 2 и Член 3
Съдът не счита за необходимо да установява дали Жалбоподателката не е изчерпала всички вътрешноправни средства за защита, тъй като смята, че жалбата и очевидно е зле обоснована, поради по-долу изложените причини. Обобщение на основните принципи на задължението на Държавата да защитава живота на задържаните под стража граждани и да носи отговорност за инциденти с фатален край, могат да бъдат намерени в решенията на Съда по делата Douglas-Williams v. the
В този случай, според твърденията на Жалбоподателката, животът на г-н Славчев е бил в опасност, тъй като е убил две известни фигури от света на организираната престъпност и поради това е имал основание да се страхува от отмъщението на техните съучастници и/или роднини. Предвид неизяснените обстоятелства на смъртта му, тези твърдения не могат да бъдат отхвърлени като незащитими преди обстойна проверка (вижте след направените промени Ulkti Ekinci v.
Според заключенията на следствието, г-н Славчев е починал в резултат на контакт с необезопасена електрическа жица, докато се е опитвал да премахне висяща лампа от тавана на кинозалата в затвора. Следователно, Съдът трябва да определи дали властите са знаели или е трябвало да знаят за риска и дали те са предприели необходимите мерки за да го предотвратят.
Първо, Съдът намира, че властите не са могли да знаят, че г-н Славчев ще се опита да премахне висящата лампа. Следствието специално е разисквало по този проблем и е направило заключение, че сержант К.К., служителят на затвора, който е позволил на г-н Славчев да влезе в кинозалата, не би могъл да предвиди действията му там. Властите изглежда не са знаели за дефектите в електрическата инсталация, която е била инсталирана през 1976 г. и от тогава не е била пипана.
Нужно е обаче и да се установи, дали властите е трябвало да знаят за дефектите в инсталацията и за риска, който тя представлява за затворниците. По този въпрос, Съдът първо го разглежда като правило, като се премахват особените обстоятелства. Самият факт, че електрическата инсталация е неправилно обезопасена, едва ли би повдигнал някакъв проблем по Член 2, защото това би означавало налагането на допълнителна тежест върху властите (вижте след направените промени, Leray and Others v. France (dec), no. 44617/98, 16 January 2001, отнасящо се до корабокрушение; Pereira Henriques v. Luxembourg (dec), no. 60255/00, 26 August 2003, отнасящо се до безопасността на строителна площадка; Bone v. France (dec), no. 69869/01, 1 March 2005, отнасящо се до железопътно произшествие; Dodov v. Bulgaria, no. 59548/00, § 100-03, ECHR 2008-..., отнасящо се до изчезването на възрастна жена, страдаща от Алцхеймер от старчески дом; Furdik v. Slovakia (dec), no. 42994/05, 2 December 2008, отнасящо се до спасителна операция в планината; и Molie v. Romania (dec), §§ 39-48, no. 13754/02, 1 September 2009, отнасящо се до произшествие с фатален край на спортно съоръжение). Остава да се разбере дали този проблем възниква при специфичните условия на настоящия случай.
Сградата на затвора, където г-н Славчев среща смъртта си е построена, притежавана и използвана от властите. В допълнение следствието намира, че смъртта му се дължи не толкова на необезопасяването на една иначе правилно поставена електрическа инсталация, отколкото на строителен дефект поради небрежност, който прави инсталацията по-рискована. Съдът обаче не е убеден, че при тези обстоятелства, двата фактора са достатъчни за да се направи заключението, че Държавата носи отговорност за смъртта. В продължение на около двадесет години инсталацията е работела без да причини каквито и да е било инциденти. Както изтъкват експертите, дефектите в нея са станали източник на повишена опасност за г-н Славчев, единствено в резултат на неговите непредсказуеми и рисковани действия, чрез опита му да премахне фасунгата от тавана. Въпреки трагичните обстоятелства в този случай, не може да се каже, че действия или пропуски от страна на властите са решаващ фактор за смъртта на г-н Славчев (вижте като противоположен пример, Kalender v.
Следователно, тази жалба очевидно е зле обоснована и трябва да се отхвърли в съответствие с Член 35 §§ 3 и 4 от Конвенцията.
(в) Жалба по Член 13
Според практиката на Съда, Член 13 се отнася само до случаите, когато гражданин има основателна претенция, че е жертва на нарушение на право гарантирано от Конвенцията. Имайки предвид заключението си, че жалбите по Член 2 са очевидно зле обосновани, Съдът намира, че претенцията на Жалбоподателката е неоснователна. Следователно, Член 13 е неприложим съм нейния случай (вижте сред многото други типични казуси Banks and Others v. the
Следователно, тази жалба очевидно е зле обоснована и трябва да се отхвърли в съответствие с Член 35 §§ 3 и 4 от Конвенцията.
Б. Уволнението на Жалбоподателката и последвалата съдебна процедура.
В жалбата си срещу уволнението си, справедливостта и продължителността на последвалия съдебен процес, Жалбоподателката се позовава на Член 6 § 1 от Конвенцията.
Съдът отбелязва, че въпросният съдебен процес завършва със окончателно решение на 20 декември 1999, докато писмото, в което Жалбоподателката е повдигнала оплакване срещу него носи дата от 19 декември 2001 г. и пощенско клеймо от 3 януари 2002 г. Молбата на Жалбоподателката за възобновяването му, която е отхвърлена, не поставя началото на шестмесечния ограничителен срок (вижте последните типични казуси, Eder v.
Доколкото Жалбоподателката може да се оплаче, че молбата и за възобновяване на делото не е била разгледана, тази жалба е неуместна по своята същност по смисъла на Член 35 §3 и трябва да бъде отхвърлена в съответствие с Член 35 § 4, понеже Член 6 не гарантира възобновяването на съдебен процес завършил с окончателно решение и не се отнася до съдебни процеси при които съдилищата разглеждат подобни молби.
В. Делото по продажбата на парцела земя
Съдът счита, че оплакванията за справедливостта и продължителността на делото по продажбата на парцела земя трябва да се разгледат по смисъла на Член 6 § 1 на Конвенцията. Той обаче не намира за необходимо да се занимава със съществото им поради следните причини:
Процесът завършва с решение на Районен съд – Ямбол от 21 май 1997 г., което не е било разглеждано от Върховния съд. Следователно, жалбата срещу твърдяната несправедливост на процеса е недопустима поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. Що се отнася до жалбата за продължителността, тя не е своевременна, тъй като Жалбоподателката я повдига в заявление датирано на 6 февруари 2002 г. и носещо пощенско клеймо от 12 февруари 2002 г. Както беше обяснено по-горе, молбите и за възобновяване на делата, които са били отхвърлени, не поставят началото на шестмесечния ограничителен срок.
Доколкото Жалбоподателката може да заведе жалба по Член 1 на Протокол № 1, че в резултат на решението на съдилищата е изгубила правото на собственост върху парцела, тази жалба е също така недопустима поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита на основание на причините изтъкнати по-горе. Следователно, тази част от жалбата трябва да бъде отхвърлена по силата на Член 35 §§ 1 и 4 от Конвенцията.
Г. Задържането на Жалбоподателката под стража на 10 февруари 2003
Съдът счита, че оплакването относно задържането на Жалбоподателката под стража би трябвало да се разгледа по силата на Член 5 § 1 (е) на Конвенцията.
В предишни свои решения, Съдът намира, че валидното по това време българско законодателство регулиращо задържането под стража за провеждането на психиатричен преглед, разпоредено от прокурор, не съответства на изискванията на тази норма (вижте Varbanov v.
Следователно, тази жалба трябва да бъде отхвърлена по силата на Член 35 §§ 1 и 4 от Конвенцията, поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита.
Поради тези причини, Съдът единодушно обявява жалбата за недопустима.
Клаудиа Вестердиек, Секретар Пеер Лоренцен, Председател
Дата на постановяване: 22.6.2010 г.
Вид на решението: По същество
Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-99972
